Ден: 07.12.2016

 Хиподрумът е играл важна роля в културния и политическия живот на Византийската империя, като днес на неговото място има дълъг и тесен общински парк, известен като Ат Мейдан /At Meydani/. Паркът е ограден от двореца на Ибрахим Паша от едната страна, а от другата му страна се издига Синята джамия. Историческото значение на Хиподрума обаче предхожда това на тези два важни паметник в Истанбул. За първи път е изграден стадион на мястото, на което се е издигал Хиподрума, през 200г. преди Христа. Строежът е извършен по заповед на римския император Септимий Север. По-късно стадионът е разширен от Константин Велики за изпълнението на съдебни церемонии и игри. Прогнозира се, че хиподрумът може да се събирал до 100 000 души, като оригиналната му ориентация и размери са запазени от днешния парк, макар че амфитеатърът към него да е бил разрушен с изграждането на Синята джамия. Хиподрумът продължавал обаче да играе важна роля при държавни церемонии на османските султани.

На снимката: Паркът, където в миналото се е намирал хиподрумът;

Мястото, където някога се е намирал Хиподрумът, днес представлява чудесна възможност да отпочинете и да избягате от тълпите туристи, които се бутат в опит да разгледат историческото сърце на Истанбул. Но това не е всичко, което може да „получите”  от Хиподрума. В пределите на парка има няколко паметника, които заслужават внимание. В южния край на парка може да се видят три оцелели паметника от поредицата от обелиски, колони и статуи, които първоначално са красили мястото. Северният от тях е Египетският обелиск, който първоначално е бил с височина от 60 метра, но при транспортирането му от Египет е оцеляла само част от него. Обелискът е създаден, за да почете кампаниите на Тутмос III в Египет през 16-ти век преди Христа, но сцените в основата му отбелязват неговото издигане Константинопол под ръководството на Теодосий I. Сред фигурите са изобразени танцуващи девойки с музиканти, както и Теодосий и семейството му как гледат надпревара с колесница (от южната страна) и група пленници, коленичили да отдадат почит на Теодосий (от западната страна).

На снимката: Колоната на Теодосий;

 

На снимката: Близък план на основата на колоната на Теодосий;

Търсите хотел в Истанбул?Резервирайте в Booking.com през този бутон и вземете до 10% от стойността на резервацията си обратно

 

Змийската колона е следващата колона, която може да видите тук. Тя идва от храма на Аполон в Делфи, където е бил посветена на бога от 31 гръцки градове, които побеждават персите при Платея в 479г. преди Христа. Колоната е донесена до Константинопол от Константин Велики. Трите преплетени бронзови змии първоначално имали глави, които били разперени в три посоки от самата колона. Челюстта на една от змиите била разбита от Мехмет Завоевателя при влизането му в Константинопол като акт на несъгласие с такива символи на идолопоклонничеството. Останалите глави сигурно са били отстранени при вандалски актове в началото на осемнадесети век. Една от тях е изложена в Археологическия музей.

На снимката: Змийската колона;

На снимката: Част от змийска глава, която първоначално е била част от Змийската колона;

Третият древен паметник в пределите на Хиподрума е 32 метрова колона, която обаче няма почти никаква декоративна стойност. Император Константин Порфирогенет  вероятно е бил на същото мнение през десети век, когато възстановява стълба и го украсява с бронзови елементи. Последните обаче са взети и претопени от кръстоносците при разграбването на Константинопол през 1204г. Произходът на тази така наречена Колона на Константин е неясен, но надпис сочи, че тя вече е съществувала, когато е възстановена от Константин.

Полезна информация за забележителността:

Адрес: Binbirdirek, Sultan Ahmet Parkı No: 2, 34 122 Фатих/Истанбул, Турция

Как да стигнете до Хиподрума:

-Чрез трамвай /станция Cemberlitas/;

Търсите хотел в Истанбул?Резервирайте в Booking.com през този бутон и вземете до 10% от стойността на резервацията си обратно

 

Важно: Статията предоставя информация за Хиподрума в Истанбул, Турция. Тук ще намерите полезна информация за забележителността и какво трябва да знаете за посещението на мястото, където в миналото се е намирал Хиподрумът. Статията е последно обновявана от нашия екип на 08 Декември 2016г.

Хиподрумът

По-долу може да видите интерактивна карта относно Хиподрума в Истанбул, която ви позволява да се ориентирате по-добре относно разположението на забележителността, но също така ви предлага три интересни опции- да получите информация за трафика из района в момента /кои са натоварените пътища и кои улици са по-малко натоварени/, да получите информация относно най-добрите пътища за транзитно преминаване из района, а така също да получите информация и относно велосипедните маршрути в района.

Недалеч от двореца „Топкапъ” и църквата-музей „Света София” се намира подземната цистерна „Йеребатан”, известна още като Цистерната на базиликата. Йеребатан е една от няколкото подземни цистерни, като тя е „погребана” под самото сърце на Султанахмет, а е и първата, която е основно разкопана. Йеребатан по принцип е третъпкана с хора, така че се пригответе за една по-дълга разходка. Входът към подземната цистерна е откъм Каферие Сок, а изходът към Йеребатан Кадеси, точно над най-голямата зала на цистерната.

На снимката: Входът към Йеребатан;

Подземната цистерна е построена по всяка вероятност от император Константин през четвърти век и разширена от император Юстиниан през шести век. Цистерната е била захранвана с вода чрез акведукти от Белградската гора край Истанбул. От цистерната водата е захранвала двореца Топкапъ. Използването на цистерната остава на заден план след завладяването на града от османците, като вниманието към Йеребатан отново е насочено след 1545г. В основата на подновения интерес към цистерната стои французинът Гилиус, който при посещението си в Истанбул видял цистерната. Местни жители, чиито къщи се намирали върху цистерната, показали на Гилиус Йеребатан. По-голяма част от тях дори имали кладенци, които черпили вода от водохранилището. Голямата реконструкция на цистерната започва обаче едва през 1987г., когато от мястото са изнесени 50 тона вода и кал, а колоните които поддържали Йеребатан били заздравени. Изградени били повдигнати над водата пътеки, за да се улесни разходката из мястото. Атмосферата долу е наистина чудесна, като може да видите плуваща във водата риба, докато се разхождате на примъглена светлина.

 

На снимките: Из подземната цистерна;

Търсите хотел в Истанбул?Резервирайте в Booking.com през този бутон и вземете до 10% от стойността на резервацията си обратно

 

Йеребатан е най-голяма покрита цистерна в града, като вътре се съхранявали 80  хиляди кубични метра вода. Тухлените куполи са поддържани от 336 колони, много от които имат коринтски капители. Колоните са в разнообразни стилове, като по всяка вероятност са използвани такива от по-ранни структури. В югозападния ъгъл на цистерната има колони с капители, изобразяващи главата на Медуза.

На снимката: Главата на Медуза в основата на една от поддържащите колони;

На снимката: Пътеките из цистерната, по които може да се премине;

Полезна информация за забележителността:

 Адрес: Yerebatan Cad. Alemdar Mah. 1/3, 34410 Султанахмет-Фатих, Истанбул;

Телефон: +90 (212) 512 15 70;

Работно време:

Музеят е отворен за посещения седем дни в седмицата. По изключение, цистерната работи от 13:00  часа в първите дни на религиозни празници и на 1 януари;

• Музеят е отворен за посещения между 09:00 и 17:30 часа (зимата) всеки ден.
• Музеят е отворен за посещения между 09:00 и 18:30 часа (лятото) всеки ден.

Цени на входни билети:

Чуждестранните посетители – 20.00 TRL

Музейните карти не са валидни за посещение на Йеребатан, защото забележителността не се управлява от Министерството на културата;

Търсите хотел в Истанбул?Резервирайте в Booking.com през този бутон и вземете до 10% от стойността на резервацията си обратно

 

Важно: Статията предоставя информация за подземната цистерна Йеребатан в Истанбул, Турция. Тук ще намерите полезна информация за забележителността и какво трябва да знаете за посещението й – работно време за посещение, цени на билети и др.. Статията е последно обновявана от нашия екип на 08 Декември 2016г.

Йеребатан

По-долу може да видите интерактивна карта относно подземната цистерна Йеребатан, която ви позволява да се ориентирате по-добре относно разположението на цистерната, но също така ви предлага три интересни опции- да получите информация за трафика из района в момента /кои са натоварените пътища и кои улици са по-малко натоварени/, да получите информация относно най-добрите пътища за транзитно преминаване из района, а така също да получите информация и относно велосипедните маршрути в района.

Археологически музеен комплекс, който включва още музея на античния Ориент и музея на турската керамика, може да се достигне или през парка Гюлхане, или през първия двор на двореца Топкапъ. Музеят по археология (Arkeoloji Muzesi) е фокусиран главно върху разкопките в Сидон от 1887г. на Хамди Бей- директор по древни антики. Благодарение на тези разкопки на бял свят се появяват няколко саркофага, както и други паметници с финикийски произход, но доста разнообразни по своя стил – обстоятелство, което показва, че финикийската култура била повлияна по един или друг начин от съседни цивилизации. Има много други неща, които може да се видят в този прекрасен музей. Ако имате повече от повърхностен интерес към историята на града (и тази на Турция като цяло), това е отлично място, от където да започнете своята разходка.

На снимката: Археологическият музей;

 

Самите саркофази са разположени в две стаи, вляво от входа на партерния етаж. Ликийският саркофаг, намиращ се в стаята непосредствено в ляво след входа, изобразява кентаври, сфинксове и грифони, както и сцени от гръцката митология. Той е в ликийски стил, но дърворезбите показват пелопонеското влияние в изобразените набити тела и широки лица на човешките фигури. В същата стая може да видите и саркофага на Сидон, който показва влиянието на египетската култура върху гръцката скулптура през 5-ти век преди Христа. Саркофагът Табнит, който всъщност е и най-древното от всички открития в Сидон, има реално египетски произход. Йероглифен надпис върху този саркофаг от алабастър сочи, че той е принадлежал на египетски командир на име Пенефтах, а по-късен надпис подсказва, че Табнит, самият баща на фараона, е бил вторият му обитател. Саркофагът Сидамара, който датира от 3-ти век, е най-важният пример от този вид. Втората стая е пълна със саркофази, които са намерени на различни места из Анадола. Върху много от тях дърворезбите са били изработени ръчно, като може да се види лесно, че изработката е доста по-груба от саркофазите от Сидон.

На снимката: Саркофагът на Александър;

Търсите хотел в Истанбул?Резервирайте в Booking.com през този бутон и вземете до 10% от стойността на резервацията си обратно

 

Саркофагът на Александър се намира във втората стая от ляво. Той е покрит със сцени, за които се предполага, че изобразяват Александър Велики по време на лов и в битка, но тъй като се знае, че Александър е погребан в Александрия, доста се спори дали това наистина е неговият саркофаг. Различни източници сочат, че този саркофаг е свързан с владетел от династията на Селевкидите или с финикийския принц Абдолоним. Приема се, че саркофагът датира от 4-ти век преди Христа. Металните оръжия, които са били държани от воините и ловците по саркофага, са били откраднати преди разкопките на Хамди бей. Друг от красивите и интересни саркофази от Сидон е саркофагът на Плачещите жени. На него са изобразени 18 жени от харема на крал Стратон /умрял през 360г. пр.н.е./, като жените са представени в различни пози на страдание и траур. Показан е погребален кортеж върху капака на саркофага. Както и при саркофага на Александър, и тук може да се видят следи от оригиналната боя по повърхността на мрамора.

На снимката: Саркофаг в Археологическия музей на Истанбул;

На горния етаж на музейния комплекс може да видите колекцията, която е посветена на историята на града от архаични до османски времена. Тук дори може да видите и част от веригата, която е била използвана за блокиране достъпа на вражески кораби към Златния рог /датира от 15-ти век/. Тук може да видите и най-интересното от откритията, направени по време на строителството на Мармарай в Йеникапи, където са открити добре запазени останки от 24 византийски кораби. В друга стая на горния етаж има и находки, намерени от Хайнрих Шлиман и неговите последователи в Троя.

Често пренебрегваната  ранно-византийската епоха е получила внимание чрез изложба в сутерена на сградата, където фокусът е поставен върху преминаването от класическия римски период към християнското византийско изкуство. Може да видите деликатно и фино гравирани колони и капители, който оформят основата на експозицията. На партерният етаж на музейния комплекс има и специална част, предназначена за децата, които ще може да се покатерят върху модел на дървения кон от Троя и да се порадват на възстановки на селища от неолита и бронзовата епоха.

Търсите хотел в Истанбул?Резервирайте в Booking.com през този бутон и вземете до 10% от стойността на резервацията си обратно

 

Музей на античния Ориент:

 Музеят на античния Ориент е разположен в чудесна неокласическа сграда, построена през 1883г. и намираща се точно на север от главния вход на музейния комплекс. В този музей има малка, но ослепителна колекция от анадолски, египетски и месопотамските артефакти. На входа на самия музей ще ви посрещнат хетски базалтови лъвове, които макар и да изглеждат нови, реално датират от  9-ти век преди Христа. Един от най-интересните експонати е най-старият мирен договор, известен на човечеството- договорът от Кадеш  (1280-1269 г. пр.н.е.). Договорът е подписан след битка /приключила без резултат/ между египетския фараон Рамзес II и хетския цар Мувателиш. Договорът включва споразумение за прекратяване на военните действия и обещания на взаимен обмен на политически бежанци, като първоначално е бил гравиран върху сребърни плакети. Нито един от тях не е оцелял, но договорът е записан с йероглифи и върху погребален храм на Рамзес II в Тива. Копието от договора, което е изложено в музея, е намерено при разкопки на мястото, където се е намирала хетската столица Хатуша.

На снимката: Договорът от Кадеш;

В коридора до първата стая на музея може да се види релеф на животно в синьо и жълто, който датира от царуването на Навуходоносор  (604-562 г. пр.н.е.) – последният цар на Вавилон. Други експонати са взети от двореца-музей на Навуходоносор, който се намира при портата Ищар. В осмата стая на музея има масивен релеф, изобразяващ хетския цар Урпала, който дава подаръци от грозде и зърно за бога на плодородието. Релефът е около 3 пъти реалния размер. Изложеният релеф е копие на оригиналът, открит по време на разкопки до град Коня. Оригиналът датира от осми век преди Христа. Други експонати включват шумерска любовна поема и плоча с шумерски поговорки, датиращи от осемнадесети век преди новата ера.

На снимката: Релеф на лъв от Вавилон;

Музей на турската керамика

 На метри от музея на античния Ориент се намира павилиона на плочките. Построен е  през 1472г. като един вид трибуна, от която султанът може да гледа спортни дейности като борба или поло. Днес този павилион е дом на музея на турската керамика, като показва чудесни плочки, които като качество може да се сравнят с тези в двореца Топкапъ и по-старите джамии на Истанбул. Под различните плочки има обяснения относно различните периоди от историята на турската керамика. Обърнете внимание върху плочките от периода между средата на 16-ти и средата на 17-ти век, който се определя като златен век в производство на плочки. Интересни експонати включват лампа от джамията Соколлу Мехмет Паша, керамичен съд за кафе, където се поставяли зърната след пържене и преди смилане, както и малък фонтан на Мурат III в стената на последната стая. Има и колекция от плочки от Изник.

На снимката: Музей на турската керамика;

Полезна информация за археологически музеен комплекс:

Адрес: Alemdar Cad. Osman Hamdy Bay Yokuşu Sk, 34122, Истанбул;

Телефон: +90 (212) 520 77 40;

Работно време:

Всеки ден, от 09:00 часа до 19:00 часа;

Продажбата на билети се извършва от 9.00 часа до 18.00 часа;

Цени на входни билети:

Билет за посещение – 20.00 TRL;

Ако разполагате с Museum Pass, входът е безплатен;

Как да стигнете до археологически музеен комплекс:

-Чрез трамвай /най-близо спирка Гюлхане/;

-Чрез автобус / автобусни линии до Еминьоню; 28, 28T, 30D, 325YK1, 399B, 399C, 399D, 46в, 92д, 26, 26А, 26Б, 70KE, 70FE, 336E, 47, 47е, 33Y, 92 ° С, 97А, 31д, 82, 92, 94, 146Б, 33, 33B, 78, 32, 35, 80, 90, 91O, 36KE, 37Е, 38E, EM1, EM2, 44Б, 99, 54Е, 66, 74, 74А, 36CE, 47с, 77С, 93, 81, 99А/;

Търсите хотел в Истанбул?Резервирайте в Booking.com през този бутон и вземете до 10% от стойността на резервацията си обратно

 

Важно: Статията предоставя информация за Археологически музеен комплекс в Истанбул, Турция. Тук ще намерите полезна информация за забележителността и какво трябва да знаете за посещението й – работно време за посещение, цени на билети и др.. Статията е последно обновявана от нашия екип на 07 Декември 2016г.

Археологически музеен комплекс

По-долу може да видите интерактивна карта относно Археологически музеен комплекс, която ви позволява да се ориентирате по-добре относно разположението на музеите, но също така ви предлага три интересни опции- да получите информация за трафика из района в момента /кои са натоварените пътища и кои улици са по-малко натоварени/, да получите информация относно най-добрите пътища за транзитно преминаване из района, а така също да получите информация и относно велосипедните маршрути в района.

Разположен в непосредствена близост до парка Гюлхан, макар че може да се влезе и през първия двор на двореца Топкапъ, Монетният двор /Дарфане/ е бил преместен  на това място през 1715г. Трябва да се отбележи обаче, че са открити доказателства, че местните са секли монети тук още през 16-ти век.

На снимката: Дарфане /Монетният двор/;

Повечето от сегашните сгради датират от 1830г. и времето на Махмут II. Паричните реформи, въведени от Абдул Меджид между 1839г. и 1861г., водят до началото на използването на модерни машини, които подобрили качеството на произвежданите монети в Османската империя. Мястото, където се намирал Монетният двор, е почти изцяло изоставено през 1967г., като сградите и техниката били оставени по този начин чак до средата на 90-те години на миналия век. Комплексът е възстановен и в момента се управлява от фондация, насочена към икономическата и социална история на Турция. Монетният двор е отворен като музей, където може да се види оборудването за сечене на монети, разнообразни артефакти, както и внесени от Европа преси. В пределите на комплекса има и изложбено пространство, а през лятото тук често се изнасят и пиеси.

 

 

Полезна информация за тази забележителност:

Адрес: Султанахмет, Истанбул;

Телефон: Не е наличен;

Работно време:

Сряда-неделя, от 9,30 часа до 17.30 часа;

Цени на входни билети:

Вход свободен;

Търсите хотел в Истанбул?Резервирайте в Booking.com през този бутон и вземете до 10% от стойността на резервацията си обратно

 

Важно: Статията предоставя информация за Монетния двор /Дарфане/ в Истанбул, Турция. Тук ще намерите полезна информация за забележителността и какво трябва да знаете за посещението й – работно време за посещение, цени на билети и др.. Статията е последно обновявана от нашия екип на 07 Декември 2016г.

Монетният двор

По-долу може да видите интерактивна карта относно Монетния двор, която ви позволява да се ориентирате по-добре относно разположението на забележителността, но също така ви предлага три интересни опции- да получите информация за трафика из района в момента /кои са натоварените пътища и кои улици са по-малко натоварени/, да получите информация относно най-добрите пътища за транзитно преминаване из района, а така също да получите информация и относно велосипедните маршрути в района.

Парк Гюлхане заобикаля двореца „Топкапъ” от всички страни, като преди време паркът е бил  част от градините на двореца на османските султани. Днес паркът е достъпен за хората, предлага спокойна обстановка за разходка. Ако сте любители на спокойствието, може би няма да е добра идея да се разхождате из парка през уикенда, когато местните с цялото си семейство посещават мястото, правят си пикник и слушат често организираните тук безплатни концерти.

На снимката: Алеите на парк Гюлхане са приятно място за разходка;

Парк Гюлхане някога е бил част от външната градина на двореца Топкапъ и основно се състои от гора. Паркът е отворен за посещение от обществеността през 1912г. Първоначално в парка имало зони за отдих, кафенета, детски площадки, а по-късно тук дори е отворен и малък зоопарк. Първата статуя на Ататюрк в Турция е била издигната в парка през 1926г. Същата е дело на Хайнрих Крипел.

На снимката: Първата статуя на Ататюрк;

 

През последните години паркът е преминал съществена реновация, в резултат на която е премахната зоологическата градина, лунапарка. Поради тази причина откритото пространство на парка днес е значително увеличено. С премахването на доста на брой бетонни съоръжения, паркът се връща към своя естествен вид от 50-те години на миналия век, разкривайки растения и дървета, датиращи още от началото на 19-ти век.

На снимката: Паркът е особено красив пролетта, когато е засаден с много лалета;

Практическа информация за Парк Гюлхане:

Адрес: Парк Гюлхане, Султанахмет, Истанбул /Cankurtaran Mah, 34122 Фатих/;

 

Важно: Статията предоставя информация за парк Гюлхане в Истанбул, Турция. Тук ще намерите полезна информация за забележителността и какво трябва да знаете за посещението на парка. Статията е последно обновявана от нашия екип на 07 Декември 2016г.

Парк Гюлхане

По-долу може да видите интерактивна карта относно парк Гюлхане, която ви позволява да се ориентирате по-добре относно разположението на парка, но също така ви предлага три интересни опции- да получите информация за трафика из района в момента /кои са натоварените пътища и кои улици са по-малко натоварени/, да получите информация относно най-добрите пътища за транзитно преминаване из района, а така също да получите информация и относно велосипедните маршрути в района.