Шестият ден от пътуването ни щеше да бъде изпълнен с немалък преход из части от Германия и Австрия, известни в цял свят със своята красота, а така също и с посещение на два от баварските замъци – Линдерхоф и Нойшванщайн. Рано сутринта се събудихме в Мюнхен, натоварихме колата с багажа и зададохме на GPS-a да първата дестинация – дворецът Линдерхоф. По-голямата част от пътя към Линдерхоф е магистрален участък – шосе 95, което тръгва от Мюнхен в южна посока. Участъкът предлага възможност за по-голяма скорост на движение, но свършва някъде около градчето Ешенлохе. От тук всъщност започна и истинската красота на пътуването. Пътят стана обикновен двулентов, а шофирането с повече от 60-70 км/ч. беше невъзможно заради завоите, а и заради трафика. Истината е, че тук няма причина да се бърза. Красивите природни гледки и китните немски селца са достатъчна причина да ви се иска да карате и с 10 км/ч, за да може да видите всичко и да му се насладите. Табелите по пътя са достатъчно на брой и лесно може да се ориентирате за посоката към двореца, дори и да не разполагате с GPS. Първото забележително селце, през което се преминава, е Етал /Ettal/. Дори и карайки само по главната улица на Етал, ще видите и основната местна забележителности – огромното абатство. Ако имате време, отбийте се и посетете мястото, защото наистина има какво да се види вътре. Повече за Етал и местното абатство може да прочетете в следната наша статия тук. Малко след Етал се намира и друго чудесно място – Оберамергау, известно още като „изрисуваното селце“ заради чудесно изрисуваните сгради в това населено място. Повече за Оберамергау може да прочетете в следната наша статия.
Нашата цел обаче беше дворецът Линдерхоф, а за да стигнем до там трябваше да излезем от главния път между Етал и Оберамергау. Има табела, която указва къде точно да се завие наляво от пътя. От тук пътят става още по-тесен, а пейзажът – още по-красив. Пътуването тук се осъществява по път ST2060, известен още като Линдерходщрасе. Дворецът Линдерхоф се намира на не повече от 10 км. от отбивката след Етал. При достигането на самия дворцов комплекс, колата трябва да се остави на паркинг, който е безплатен. Малко се учудихме, че паркингът беше полупразен, но явно просто бяхме дошли по-рано, защото на тръгване от там вече нямаше и едно свободно място за паркиране. На 2-3 минути пеша от паркинга се намира и билетния център, където освен че трябва да си закупите билети, трябва да посочите и на какъв език искате да се осъществи вашето посещение, защото посещението отвътре на Линдерхоф става само с организирана група, водена от местен екскурзовод. И тук, както и на повечето места в Европа вече, на билета е указан точния час, в който започва самия тур из двореца. От билетната каса влизате в парка на двореца, който е пресечен от множество пътеки и е наистина приятно място за разходка. Ако се движите само по главната пътека ще стигнете до самия дворец след около 5-6 минути.
Тъй като разполагахме с време преди началото на самата обиколка на двореца, решихме да го използваме и да си направим някоя и друга снимка пред двореца, както и на фона на красивите фонтани отпред. Тъй като беше все още пролет, градините не бяха все още разцъфнали, т.е. не бяха в този им вид, в който може да се видят, ако мястото се посети в разгара на лятото. Независимо от това, мястото продължава да е много красиво, а местните градинари вече бяха започнали да оформят градините.
На снимката: Интериорът на малкия параклис в градините на двореца;
На снимките: Из градините на Линдерхоф;
Обиколката на самия дворец се извършва под ръководството на местните гидове, като нашата обиколка беше на английски език. Дворецът Линдерхоф е най-малкият от всички баварски замъци, строени от Лудвиг, но и най-пищният като обзавеждане и декорация. Самата разходка трае около 30 минути, по време на които се обикалят около 20 стаи на двореца, всяка от които ще ви остави без дъх. Стенописи, златни украшения в почти всеки един елемент от обзавеждането, кристали, порцеланови вази – това са много малка част от нещата, които може да се видят вътре. Имайте в предвид, че в самия дворец снимки не може да се правят. Такива обаче едва ли ще са ви и нужни, защото интериорът е наистина поразяващ и ще ви остане спомен за цял живот.
Обиколката на вътрешността на двореца Линдерхоф приключва в магазинчето, където може да се намерят интересни сувенири, свързани със забележителността. Цените обаче по наше скромно мнение са леко завишени. Излизането от самия дворец става през страничен вход /влизането е през главния вход на двореца/. От тук може да заобиколите двореца отзад, където се намира фонтанът на Нептун, а над него се разпростира нагоре красивата водна каскада. На върха на каскадата се издига т.нар. Музикален павилион. До него може да се стигне по няколко добре обозначени пътеки. След като си направихме немалко снимки на каскадата и фонтана и намиращите се в близост градини, ние се върнахме към фонтаните в предната част на двореца и намиращите се тук терасовидни градини. От върха на тези терасовидни градини се разкрива чудесна гледка към двореца, а зад него се вижда отчетливо и вече споменатата водна каскада. Както вече отбелязахме, паркът на двореца е прорязан от пътеки, които ще ви отведат до всяка една забележителност на парка. Още при влизането си в двореца може да видите, че в парка са разположени няколко интересни обекта – такива са параклисът на Св. Анна /намиращ се на само 2 мин. пеша от сградата на двореца/, Мавърският павилион, Мароканската къща, както и пещерата на Венера /последната обаче ще е в процес на реновация в следващите няколко години и е затворена/. В парка на двореца, в близост до главната алея водеща от двореца към паркинга, се намира и музея на Линдерхоф, където има изложени интересни предмети, свързани с баварската кралска фамилия и самия дворец. Самото посещение на двореца и разходката из парка ни отне около 2 часа и половина, след което се насочихме към колата, защото ни чакаше към в посока Фюсен и Швангау, където се издига другият известен баварски замък – Нойшванщайн.
На снимките: Градините на Линдерхоф;
След като се излезе от паркинга на Линдерхоф, отново се завърнахме на тесния път ST2060. Тук имате възможност да завиете наляво /в посока Етал/ или надясно в посока Нойшванщайн. За самия замък тук няма да видите табела, защото разстоянието до него е все още голямо, така че трябва да сте се подготвили предварително с карта или GPS, за да не се окаже, че сте избрали грешния път. ST2060 продължава в рамките на следващите 30-40 минути и е все така тесен път. Красивата природа продължаваше да ни съпътства все така и да разведрява пътуването ни. Много скоро видяхме табела „Австрия“, което ни подсказа, че скоро ще напуснем Германия. В следващия около час карахме из Австрия, преди пътят отново да влезе в Германия, вече в непосредствена близост до градчето Фюсен, за което ще споменем няколко думи в края на този ден от пътуването ни. Тук вече може да видите и първите табели, сочещи към кралските дворци – „дворци“ в множествено число, защото недалеч от Нойшванщайн се намира и друг огромен дворец – Хоеншвангау. Достигането с автомобил до Нойшванщайн е възможно, ако сте гост на някоя от хижите в самото подножие на двореца. Ако не сте, до самия дворец може да се стигне пеша, чрез автобус или чрез конски впряг. Колата се паркира на един от шестте паркинга, които са изграден в подножието на двореца. Паркингите са платени и струват около 5.00 евро за целия ден. От тук, след като оставихме колата, се насочихме към билетната каса. Касата се намира близо до паркингите, като задължително билети се закупуват от тук, тъй като при самите дворци няма билетни каси. Ако не си закупите билет от тук, рискувате да се качите до замъка и да не може да влезете. Посещението на Нойшванщайн се осъществява, също както и в Линдерход, на организирани групи, водени от гид. Закупихме си билети, като нашият тур трябваше да започне след около 2 часа и половина. Тъй като имаше доста време до началото на нашата обиколка, решихме да се качим до двореца пеша, а да не се блъскаме в малките автобусчета. Из гората има достатъчно пътеки, които водят към двореца, а освен това може да се следва и главният асфалтиран път, по който се движат конските впрягове и самите автобуси. Изкачването не е за хора със сърдечни проблеми или много възрастни, защото наклонът нагоре е наистина голям. Разстоянието иначе не е голямо и може да се качите до самия двореца за около 30 минути ходене. Разходката до горе минава бързо, а усещането, че може да ходите там където са ходили баварските крале в миналото, е наистина приятно.
На снимките: Пеша от паркинга към замъка Нойшванщайн;
След като достигнахме до самия замък, видяхме че главната му порта е в реновация. В сравнение с предишното ни идване тук, голяма част от дърветата около замъка сега бяха изрязани и бяха останали само пъновете им. Може би идеята на местните е била по този начин да се открие по-добра гледка към самия замък, но едва ли отрязването на вековни дървета е начинът, по който това да се постигне. Тъй като имахте още доста време до влизането в замъка, решихме да го използваме и да се разходим до моста Мариенбрюке. Мостът представлява съоръжение, издигнато високо над река Пьолат, и от него се разкрива красива гледка към Нойшванщайн. Разходката до моста е около 20 минути, като по пътя има няколко чудесни места за панорамни снимки – както към самия замък, така и към цялата околност в неговото подножие. Едва ли е нужно да казваме, че мостът Мариенбрюке беше препълнен от хора, дошли да се снимат на фона на замъка. Гледките от тук са наистина впечатляващи, макар че понякога на човек му е трудно да остане за по-дълго време на едно място и да се наслади на гледката, защото постоянно някой минава и те побутва. Не останахме повече от 15 минути тук – време, което е напълно достатъчно да се направят снимки на околността, на замъка и т.н. Поехме обратно към Нойшванщайн, като по пътя на обратно започна леко да ръми. Върнахме се до замъка и имахме още някъде около час преди часа за влизане вътре. Използвахме това време, за да хапнем и да пийнем нещо – в близост до замъка има малко заведение, където предлагат сандвичи, греяно вино, кафе, а и сувенири. Има изграден навес с пейки, където всеки може да поседне спокойно.
На снимките: Мариенбрюке и гледка от моста към замъка;
При предишното ни посещение в Нойшванщайн бяхме останали леко разочаровани от това, което видяхме вътре, защото обиколката трая много кратко време и ни беше предоставена възможност да видим много малка част от двореца. Надеждите ни сега бяха, че са отворени за посещение и други части на замъка. В определения на билетите час бяхме на входа на замъка и започнахме да влизаме вътре заедно с останалата част от групата. Всяка група, влизаща в замъка, се състои от около 40-50 човека, като нашият тур беше под номер 501, така че сами може да си направите сметка колко човека бяха преминали през забележителността в него ден. Още при влизането ни бяхме изненадани с новия начин на организиране на посещенията. За разлика от предишни години, когато екскурзовод обясняваше за историята на замъка и за всяко едно помещение вътре, вече информацията се получаваше с аудиогид, а придружаващият ни служител просто информира хората кой номер на аудиогида да натиснат и кога. Така, при влизане във всяка стая служителят на замъка ви казва кога да пуснете записа и вие просто слушате и сами разглеждате каквото има в стаята. Странно решение за представяне на информацията, което виждаме за първи път, но нямаше какво да се прави. Хубавото беше, че този път наистина можеше да се видят части от замъка, които преди това бяха затворени за посещение, както и да се излезе на балкона на замъка, от където се вижда целия район наоколо. Самата обиколка трае около 30 минути.
На снимките: Замъкът и гледка от него към Мариенбрюке;
След излизането на замъка се насочихме отново пеша надолу към паркинга. За разлика от изкачването, при което се движихме по главния асфалтиран път, при слизането кривнахме встрани и минахме по интересна горска пътека, която криволичеше надолу. След около 20 минути ходене излязохме точно на нашия паркинг. От тук ни чакаше около час и половина път до мястото, където щяхме да нощуваме следващите две вечери – немското градче Меерсбург. Преди обаче да се насочим натам, отидохме до близкия град Фюсен. Хората често го пренебрегват, бързайки да отидат до Нойшванщайн. Фюсен е чудесно малко градче, с много красив център. Ако решите да се разходите из него, обърнете внимание на пекарната на главната улица, където се предлагат няколко видове тестени изкушения, които са типични само за този град и няма да намерите никъде другаде. След като опитахме от част от предлаганите неща, потеглихме към Меерсбург, намиращ се на Боденското езеро /Бодензее/. Пътят до тук е почти изцяло магистрала, като само покрай езерото е обикновен двулентов път. Той ни прекара през красиви градчета като Линдау и Фридриксхафен /ако не знаете, това е градът, от който все още излизат дирижабли за обиколки над езерото, но цените на едно пътуване са солени/. Недалеч от тук се намира и градчето Равенсбург, известно с производството на едноименните пъзели. Тук има магазини за пъзели, така че ако сте любители на тяхното редене, може да се отбиете и до там. Пътуването по протежението на езерния път ставаше сравнително бавно – почти във всяко населено място има по 2-3 камери за скорост, така ч е трябваше да се кара внимателно, за да се избегнат излишни глоби. Някъде около 21.00 часа стигнахме до мястото ни за настаняване – Gästehaus Sommertal. Ако имате пътуване до Меерсбург или се чудите къде да нощувате около Боденското езеро, с две ръце можем да ви препоръчаме това място. Всяка една от стаите е оборудвана с кухня, където има всичко необходимо. Мястото е реновирано, модерно обзаведено, а домакините са много любезни и готови да помогнат с каквото могат. Настанихме се в стаята, но поне една част от нас не си легна до късно вечерта, защото имаше мач от Шампионската лига и играеше любимият отбор Ювентус. За щастие, мачът завърши с успех на нашите и доволни от хубавия и хубавата вечер, вече можеше да се отдадем на сладък сън. Следващите ден щяхме да прекараме изцяло около Боденското езеро – да се разходим из самия Меерсбург, да отидем до остров Майнау и Констанц и след това да се върнем с ферибота отново до Меерсбург. Повече за това обаче може да прочетете в статията ни за седмия ден от пътуването ни.
КЪМ ПЕТИЯ ДЕН ОТ ПЪТЕПИСА НИ „АВТОМОБИЛНА ОБИКОЛКА ИЗ АВСТРИЯ, ГЕРМАНИЯ И СЛОВЕНИЯ“.
КЪМ СЕДМИЯ ДЕН ОТ ПЪТЕПИСА НИ „АВТОМОБИЛНА ОБИКОЛКА ИЗ АВСТРИЯ, ГЕРМАНИЯ И СЛОВЕНИЯ“.
Резервирайте хотел в Меерсбург чрез полето за търсене на оферти на Booking.com по-долу и получете обратно до 10% от стойността на вашата резервация след приключване на престоя:
Хареса ли ви съдържанието на статията? Ако имате някакви забележки, препоръки или просто се нуждаете от допълнителен съвет относно посещението и разглеждането на Меерсбург и района, не се колебайте да се свържете с нас на info@cities-of-europe.com!
Пътепис: с автомобил из Австрия, Германия и Словения /Ден 6/
По-долу може да видите интерактивна карта относно Меерсбург, Германия, която ви позволява да се ориентирате по-добре относно разположението на града, но също така ви предлага три интересни опции- да получите информация за трафика из района в момента /кои са натоварените пътища и кои улици са по-малко натоварени/, да получите информация относно най-добрите пътища за транзитно преминаване из района, а така също да получите информация и относно велосипедните маршрути в района:
