Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Вторият ни ден в Охрид започна около 9.00 часа сутринта. Едно хубаво кафе, изпито с гледка към Охридското езеро, беше достатъчно за добър старт на деня. Докато пихме кафето си се чудихме по какъв начин да разпределим разглеждането на отделните обекти, които си бяхме набелязали предварително. Основното ни притеснение отново бяха очакваните високи температури, като нямахме никакво желание да припадаме в жегите докато се разхождаме из Охрид. В крайна сметка взехме решение първата част от деня да посветим на един обект, намиращ се извън Охрид, и по-точно на около 35-40 км. южно от Охрид. Това беше манастирът „Свети Наум“, намиращ се близо до македонско-албанската граница. „Свети Наум“ представлява интересен комплекс, който е разположен в национален парк Галичица. Освен самия манастирски комплекс,  тук може да се насладите на няколко църкви, както и на невероятната природа.

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътят от Охрид до Свети Наум е тесен, като на много места ще видите предупредителни знаци, сочещи за тесен път. В началото на тези 35-40 км. (които се изминават за около 40 минути) пътят преминава покрай самото езеро. Ще видите доста интересни малки градчета, както и чудесни плажове, които обаче в тази част от годината са претъпкани. Паркиралите от двете страни на пътното платно автомобили прави пътя още по-тесен на места. След селището Търпейца, пътят навлиза дълбоко в парк Галичица и се отдалечава от езерото. Започват множество завои, а пътната настилка не е от най-добрите. Като цяло, добре е да се кара по-бавно и внимателно, особено като се има предвид, че по този път се движат и туристически автобуси, които секат пътните платна и разминаването с тях е цяло приключение. По пътя има достатъчно табели, така че дори и без навигация лесно ще може да намерите правилния път.

Пред входа на манастирския комплекс има изграден огромен паркинг – както за автомобили, така и за автобуси. Тъй като беше по-рано през деня, успяхме лесно да намерим място за паркиране. Паркингът е платен, като таксата е 50.00 динара за цял ден. При пресичането на главната порта на комплекса, може да се зачудите дали сте дошли на посещение в манастир или сте на плаж, примесен с пазар. Освен че манастирът е известен като място за поклонение и туристическа атракция, явно доста от сред местните той е известен и като добро място за плаж. Имаше десетки хора (които в края на деня може да са станали и няколко стотици), които бяха дошли на това място само за да се потопят във водите на езерото. Точно от другата страна на плажа пък беше разположен пазарът, състоящ се от около 20-25 дървени къщички, в които се продаваха всякакви сувенири – известните охридски перли (правени от кости на охридската пъстърва), магнити, икони и какво ли още не. След като преминете през цялата лудница на плажа и пазара, ще стигнете до още по-потресаващата гледка – няколко на брой заведения отляво и отдясно на главната пътека. От сутринта заведенията бяха пълни, а скарата разнасяше мириса на различни меса. Няма как да се отрече обаче, че гледката от тези заведения беше впечатляваща. Докато една част от тях гледаха към самото езеро, то другите две – Cuba Libre и Ostrovo – бяха с гледка към водите на Crni Drim, който именно тук се влива в Охридското езеро.

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Около 200-300 метра след заведенията главната пътека най-накрая ще ви отведе до главната порта на самия манастир „Свети Наум“. През нея се влиза в добре поддържан двор, който освен че е изпълнен с цветя, дървета и един много красив фонтан, беше изпълнен и с разхождащи се свободно пауни. На много места можеха да се видят предупредителни табелки да се внимава с пауните, защото същите можело да ви наранят (явно в миналото е имало и такива случаи). След кратка пауза за снимки, продължихме към вътрешната част на манастира, където се намира и манастирската църква. Църквата е разположена в средата на манастирския двор, а около него се намира манастирски хотел и една кула. Разбира се, няма как да се мине и без поредния ресторант. Църквата е наистина красива и поне отвън изглеждаше добре поддържана. Вътре нещата са малко по-различни – стенописите по стените са изхабени, но въпреки това много красиви. В купола на църквата може да се види образът на Исус, заобиколен от образите на неговите ученици. Ако искате да влезете в църквата, ще трябва да заплатите такса от 100 динара – реално обаче, дори и да не заплатите, никой не проверява и може да си влезете и без заплащането на каквито и да е било суми.

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Тъй като манастирът се намира на самия бряг на езерото, и тук няма как да се мине без спиращи дъха гледки. Манастирът е надвиснал буквално над самото езеро и от площадка може да се насладите на наистина впечатляващи гледки към цялото езеро. Водата на езерото е много чиста и това си личи особено от тази гледка точка.

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

След като разгледахме манастира, продължихме със следващите обекти, които са част от комплекса – става дума за няколко църкви, разположени на различни места в околността. Хубавото е, че на много места има карти с указания кое къде се намира и това улеснява посетителите при намирането на отделните обекти. Първата от тези църкви няма как да бъде пропусната, защото се вижда още при излизането от портата на „Свети Наум“. Това е църквата „Света Петка“. Всъщност, трудно е да се определи точно като църква, защото е наистина малка, по-скоро с размерите на параклис. „Света Петка“ е нова църква, както може да видите и от нашите снимки. Личи си, че е била изградена едва през последните години, като стенописите вътре едва ли са на повече от 5-10 години.

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Близо до „Света Петка“ се намира табела, която указва как да се стигне до други две църкви – Света Богородица и Свети Атанасий. Пътят към тези две църкви преминава по черна пътека през гората. Хубавото е, че през по-голямата част от времето пътеката преминава през сенчест район, така че ходенето беше по-лесно. Разстоянието от „Света Петка“ до „Света Богородица“ беше около 800-900 метра. С учудване обаче, когато стигнахме до указаното място, видяхме строеж на църква – да, местните вече бяха обозначили, че тук има църква, но самото и строителство все още продължаваше. На мястото имаше двама възрастни македонци, които дялаха камъните за бъдещата църква, но реално завършването й все още е доста далеч. Малко разочаровани продължихме напред, като табелата сочеше, че следващата църква трябва да е след около 500-600 метра. Преди да стигнем обаче до „Свети Атанасий“, пътеката ни прекара покрай част от изворите на Crni Drim. Гледките към природните образувания беше наистина впечатляваща. Църквата „Свети Атанасий“ всъщност е част от малък манастирски комплекс, който се намира над пътеката, по която се движихме. Входната врата на комплекса беше отворена, но самата църква – не. Добре, че в крайна сметка един от монасите ни видя и отвори църквата. От него всъщност успяхме да научим интересни неща за църквата – същата е съществувала в малко по-различен вид на това място от преди 10 века, като последният ремонт по нея е извършен преди 15 години. Това си личеше по почти изцяло новите стенописи по стените й. Църквата се използва все още за богослужения, като има църковни служби всяка сутрин. Мястото е наистина приятно и си заслужава да му се отделят 10-15 минути за разглеждане.

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

На снимките: Църквата „Света Петка“ и районът около изворите на Crni Drim;

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

На снимките: Църквата „Свети Атанасий“ с градината;

След като приключихме с разглеждането на „Свети Атанасий“, продължихме по главната пътека, която скоро ни изведе близо до паркинга, където бяхме оставили колата. Не бързахме обаче да потегляме наобратно към Охрид, а и беше станало вече време за обяд. Оказа се обаче, че намирането на място за хапване не е никак лесна задача. Броят на плажуващите, за които ви споменахме в началото, се беше увеличил, а заведенията бяха препълнени. В крайна сметка след кратка обиколка из ресторантите успяхме да намерим маса в ресторант „Cuba Libre”, и то с чудна гледка към водите на Crni Drim. От тук можехме да се насладим на спокойните води на реката, както и на множеството корабчета, които отвеждаха туристи нагоре по течението й към т.нар. Извори на Crni Drim. Самият ресторант предлагаше обичайното меню и специалитети, които бяхме видели и предния ден в Охрид. Някой от нас решиха да пробват известната охридска пъстърва – порциите бяха около 600 грама и ще може да се справите с тях само ако сте наистина много гладни. Тук трябва да се отбележи, че охридската пъстърва е традиционен за езерото вид пъстърва, като се отличава от обикновената по своя размер, а и по цената, на която се предлага в местните ресторанти. Една порция от около 600 грама излиза около 1200-1300 динара, или близо 50-на лева.

След като приключихме с обяда, вече беше станало близо 15.00 часа, като планът беше да се приберем за малко до вилата и да починем (слънцето отново беше станало доста силно, а времето не беше от най-подходящите да отидем в стария град на Охрид и да се разхождаме по каменните улички). Връщането по обратния път отне отново не повече от 40 минути и така малко преди 16.00 часа бяхме във вилата за кратка почивка. Планът беше да починем около час и да се насочим към стария град на Охрид, където ни  чакаха за разглеждане Самуиловата крепост, Ранно-християнската базилика, църквата „Свети Пантелеймон“, църквата „Плаошник“, както и перлата – църквата „Свети Йован Канео“, надвиснала над самото езеро.

След около час почивка, отново бяхме в колата и пътувахме към стария град на Охрид. Бяха ни останали за разглеждане немалко интересни обекти в горната част на стария град, като опциите за тяхното достигане бяха две – да се паркира отново около крайбрежната алея на Охрид и след това да се изкачим през целия стар град до крепостта на върха и разположените в близост до нея храмове, или да продължим с колата почти до подножието на крепостта. Избрахме вторият вариант, за да си спестим загубата на излишно време. Благодарение на навигацията, успяхме да стигне до Горната порта на Охридската крепост, където има паркинг (безплатен). Тук оставихме колата и продължихме нагоре пеша.

Тук трябва да се отбележи, че от Горната порта започва улица Кузман Капидан, която улица се разклонява още в самото начало на два ръкава. При самото разклонение има указателна табела, която посочва, че ако продължите по горния ръкав на улицата (най-образно казано), ще се насочите към Самуиловата крепост,  а ако продължите по долния ръкав на тази улица ще стигнете до Античния театър, църквата Плаошник и до църквата Свети Йован Канео. Ние решихме да продължим в посока към храмовете. Само след около 100-на метра пред нас се появи Античният театър на Охрид. За разлика от предната вечер, когато достигнахме до него от долната страна, този път излязохме от към горната страна на театъра. Сцената на театъра беше в трепетна подготовка за представление, по всяка вероятност част от провеждащия се в момент Летен фестивал на Охрид.

От Античния театър продължихме по улица Кузман Капидан в посока към ранно-християнската базилика. Самата улица е особено красива – от двете страни има добре изглеждащи и поддържани старинни къщи, които буквално са покрити с цветя. Особено интересно беше да видим как по подобие на бръшлян, къщите бяха покрити на места от киви, което тепърва зрееше. След не повече от 6-7 минути ходене по тази улица се стига до останките от ранно-християнската базилика. В самото начало човек трудно може да разбере, че това са именно тези останки, защото същите са обградени от всички страни от строящи се в момента сгради (според табелите, сградите ще служат като университетски помещения). На пръв поглед, тъй като останките са оградени с ограда отвсякъде, трудно може да придобиете ясна представа за стойността на обекта и за неговите мащаби. Ако обаче се последват табелите водещи към  църквата Плаошник в близост, ще може да погледнете над тези антични останки от малко по-различен ъгъл и дори да се разходите из самите останки. Обектът е наистина впечатляващ и сигурно в миналото е бил особено красив, но за съжаление малко неща са оцелели до наши дни. За посещението на самите останки не се заплаща входна такса.

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

На снимките: Останките от ранно-християнската базилика;

Не се дължи входна такса и за разположената в близост църква Плаошник. Независимо че при приближаването на църквата може да се види една будка, където има знак, че трябва да си купите билет за 100 динара, реална няма кой да продава билети нито на самата будка, нито на входа на църквата. Още от самия екстериор на църквата може да се досети човек, че говорим за нова постройка, независимо че на много места може да се намери информация, че това е стар храм. Реално, както и при някои от църквите от посетения по-рано през деня манастир „Свети Наум“, и тук по-скоро строежът е осъществен през последните години. Вътре е направен опит да се насочи влиянието върху редица древни елементи и останки от по-стара постройка, но с това се изчерпва общо взето интересното в самата църква.

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

На снимките: „Плаошник“;

След като разгледахме тези обекти се насочихме към разположената малко по-нависоко Самуилова крепост. Тук, след като попитахме местни хора за пряк път, последните ни насочиха към пътека през гората. За около 10-на минути ходене със сериозно изкачване на места, успяхме да стигнем до портата на Самуиловата крепост. Това е единственият обект от местните забележителности в Охрид и околността, за който платихме входна такса. Направи ни впечатление практиката, че чужденците заплащат по-висока входна такса в сравнение с местните. Входната такса за чужденци е в размер на 60.00 динара, а самата крепост работи всеки ден от 9.00 часа до 19.00 часа без прекъсване.  Разглеждането на крепостта отнема около 30 минути, като през това време се разглеждат всичките крепостни стени, както и може да се изкачите на няколко от оцелелите крепостни кули. Останалата част на крепостта (вътрешността й) представлява буквално една нива, където тревата е обрасла и никой не си е направил труда да я окоси и да облагороди малко обекта в тази му част. Иначе си заслужава да се разходите по стените, от където може да се насладите на красиви гледки на езерото от различни гледки точки, както и да видите целия Охрид.

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

На снимките: Самуиловата крепост;

Малко след 19.00 часа местно време, когато беше дошли време за залеза на слънцето над Охридското езеро, беше дошло време да се насочим и към може би най-впечатляващата от всичките местни забележителности – надвисналата над езерото църква „Свети Йован Канео“. По същата пътека, по която малко по-рано се бяхме изкачили до крепостта, се спуснахме надолу, но не се върнахме отново до ранно-християнската базилика. Заради вече споменатите строежи около древната базилика, старата пътека до църквата „Йован Канео“ е прекъсната и в момента единствения начин да се стигне до църквата, ако идвате от крепостта, е като преминете по една утъпкана пътека през самата гора. Хубавото е, че поне има табелки, така че е трудно човек да се загуби. Отклонението заради прекъснатата стара пътека не е голямо – прави се просто едно заобикаляне от около 5 минути, преди пред вас да излязат сякаш от нищото десетки хора, всеки търсещ най-доброто място за снимка, селфи или за видео.

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

На снимките: „Свети Йован Канео“ и залез на Охридското езеро;

Мястото, на което е разположена църквата „Свети Йован Канео“ е наистина вълшебно, а ако го посетите след 19.30 часа, когато започва залезът на слънцето над езерото (както направихме ние), ще може да се насладите на наистина невероятна игра на светлината. Ако е възможно, бихме останали на това място с часове и дни, само и само да съзерцаваме църквата и езерото отдолу. Мястото е наистина красиво, но ако го посещавате с малки деца, приемете един съвет от нас – дръжте ги под око, защото районът не е особено обезопасен и е учудващо как до сега не е станал някой инцидент при наличието на такива стръмни участъци и при липсата на каквито и да е било огради.

След цял ден обикаляне из Охрид и неговите околности, беше ни трудно да се разделим с тази гледка, още повече че ни предстоеше изкачване към крепостта отново, за да стигнем до Горната порта и колата. Бавно, но славно, успяхме с последни сили да стигнем до паркинга и потеглихме към центъра на Охрид. Едва ли е необходимо да казваме, че в събота вечер намирането на място за паркиране е особено трудна задача, но все пак късметът ни споходи сравнително бързо. Учудихме се отново как е възможно паркирането в града да е платено до 03.00 сутринта, но нямаше как – платихме си паркинг за няколко часа, които да използваме за разходка из централната част. Скоро обаче осъзнахме, че май нямаме много сили за продължителна разходка, така че избрахме да седнем в едно приятно кафене към хотел Нова Ривиера на крайбрежната алея. Тук човек може да си говори спокойно и да наблюдава целият този народ, който е препълнил центъра на Охрид в късните часове на съботния ден.

Разбира се, оставихме си време и да минем отново през супермаркет Ramstore, откъдето вече си бяхме набелязали някои неща за купуване за България – малко местна бира и вина. Разликата в цените на продуктите с България е огромна в полза на македонските цени, но просто няма как да се пазаруват повечето от нещата – няма да издържат дългия път, а и вносът на определени продукти от Македония в България е забранен. След като приключихме с покупките, се прибрахме в Villa Chingo за последната ни нощувка преди отпътуването за България.

Около 9.00-9.30 часа в неделя вече стягахме багажа за напускане на вилата. Нямаше как да не изпием едно последно кафе, докато се наслаждавахме на гледките към езерото. Около 10.30 часа се разделихме с нашия любезен домакин и потеглихме към Охрид, където имахме за изпълнение последни задачи за покупки. Когато и те бяха изпълнени, не ни остана нищо друго, освен да зададем „София“ в навигацията на колата. Чакаше ни около 6 часа път до София, като преминахме обратно по същия маршрут, по който бяхме дошли 2 дена по-рано. За щастие, по пътя всичко беше нормално и така около 17.00 часа бяхме вече на българската граница. Тук всъщност разбрахме и че вносът на определени продукти от Македония (месо, сирене и други) не е позволен, по всяка вероятност заради опасения от болести. Тъй като не бяхме купували такива продукти, преминаването през границата стана бързо, за разлика от доста други коли, които бяха отбити за по-сериозни проверки.

Няма как да не споменем, че качеството на пътя в България, предизвика сериозна радост у нас – вече ги нямаше многобройните дупки и неравности, през каквито бяхме принудени да минем в Македония. За разлика от пътуването 2 дни по-рано, този път решихме след Кюстендил да не продължаваме към Радомир и Перник, а да следваме табелите към Дупница и оттам да се качим на магистрала „Струма“. Пътят от българската граница при Гюешево до София е наистина в много добро състояние и именно този втори вариант за неговото преминаване се оказа по-удачен и по-бърз. Малко след 18.00 часа в неделя вечер вече влизахме в София, поставяйки точка на едно наистина приятно пътуване, при което успяхме да разширим още повече географията на посетените от нас места. Определено можем да кажем, че Охрид вече е в листата на дестинациите ни за по-дълъг уикенд и при първа възможности отново бихме пътували до там…….

Надяваме се, че нашият пътепис, посветен на пътуването ни до Охрид и езерото, ви е бил интересен, както и че ще намерите полезна информация, която да ви послужи при организирането на ваше пътуване до тази  част на Македония. На добър път!

Към първия ден от пътеписа ни „С автомобил до Охрид“;

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/




В случай че търсите хотел в Охрид, може да направите резервация чрез формата за търсене на оферти на Booking.com по-долу и да се възползвате от възстановяване на сума между 3% и 10% от стойността на вашата резервация след приключване на вашия престой в хотела. Повече може да прочетете в раздела „Как да резервираме хотел по-евтино“:



Booking.com

По-долу може да видите интерактивна карта относно Охрид и Охридското езеро, която ви позволява да се ориентирате не само относно разположението на тази града и езерото, но също така ви предлага три интересни опции- да получите информация за трафика в града в момента /кои са натоварените пътища и кои улици са по-малко натоварени/, да получите информация относно най-добрите пътища за транзитно преминаване около Охрид, а така също да получите информация и относно велосипедните маршрути в района:

Полезно: EasyJet с две нови дестинации от София

На фона на огромния брой отменени полети на Ryanair през последните дни из цяла Европа, както и на фона на новините за спрени дестинации от страна на Wizz Air от София и Варна към 8 европейски града, новината за откриването на две нови дестинации от страна на EasyJet може да се приеме като повече от добра.

Полезно: EasyJet с две нови дестинации от София

Нискотарифният превозвач стартира две нови дестинации от София – това са Лондон Саутенд и Бристъл. И докато до Лондон възможностите за пътуване и без това бяха доста и към настоящия момент (Ryanair пътува до Станстед, а Wizz air – до Лътън), то западният английски град Бристъл може да се окаже доста интересно място. Полетите започват да се изпълняват от декември по следния график: до Лондон  Саутенд (в сряда и неделя), а до Бристъл (в сряда и събота).

Билетите вече са в продажба, а цените започват от 31.00 евро в посока, като информация може да намерите на сайта на превозвача: www.easyjet.com.




Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 1/

2018г. очевидно е годината за откриване на Балканския полуостров. След като по-рано вече бяхме посетители сръбската столица Белград и турския мегаполис Истанбул, дойде ред и за нашите югозападни съседи от Македония. И когато лятото се завърна с пълна сила в България, решихме че е добра идея да видим нещо ново, а и да потърсим разхладата на Охридското езеро. Е, до разхладата на езерото така и не стигнахме, но поне успяхме да се насладим на всичките местни забележителностите, включително и на добрата местна кухня.

Както всяко едно пътуване, и това започна с подготовка и намиране на подходящото място за спане. Изборът падна на вила, намираща се в селцето Долно Конско (Dolno Konsjko) – Villa Chingo. Ако планирате посещение на Охрид и районът около езерото и се чудите къде да отседнете, с две ръце ви препоръчваме тази вила – домакинът е изключително любезен, а самата вила се състои от няколко етажа, но от тях се отдават само 5 стаи. Стаите са нови, баните са изцяло реновирани, а ако си запазите някоя от двете стаи с гледка към езерото, ще може да се насладите на изключителни гледки към Охридското езеро (а също така и към красивите залези). Може да срещнете малко трудности с намирането на вилата, защото адресът й (поне така както е даден по сайтовете за резервации на места за настаняване) го няма в повечето GPS-и, така че ни се наложи да използваме GPS на телефон (последното нещо го правете само ако разполагате с минути и интернет в роуминг за Македония, защото 1 MB данни в роуминг иначе ще ви излезе 24.50 лева, което никак не е малко).

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 1/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 1/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 1/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 1/

Пътуването ни беше планирано за периода 10-12 август, с две нощувки в описаната по-горе вила. С цел да се възползваме максимално от времето си в Охрид, решихме да потеглим рано на 10-ти август. Около 6.15-6.20 часа сутринта колата беше натоварена и поехме по пътя. На излизане от София заредихме гориво до горе, като се оказа, че това зареждане ще ни бъде напълно достатъчно за отиването до Охрид и връщането ни в София (а и имаше след това гориво за още 300-350 км.). Разстоянието от София до Охрид според навигацията на колата беше малко над 400 км, но същото щяхме да го изминаваме около 6 часа. Причината за това се крие в пътищата на съседна Македония – ако си мислите, че българските пътища са зле, то едно кратко посещение до Македония може лесно да ви промени мнението.

Преминаването в Македония (в посока Охрид) се извършва през КПП Гюешево, като до там може да се стигне по два начина. Първият от тях е да използвате „стария“ път през Перник, Радомир и Кюстендил, а вторият – да карате по магистрала „Струма“ до Дупница и при разклона за Кюстендил да излезете от магистралата и да се насочите към Кюстендил, а след това и границата. На отиване решихме да използваме първия вариант, а при връщането си към София – втория. При първия маршрут през Перник и Радомир пътуването ще ви отнеме малко повече време, но пътят е сравнително добър, с изключение на малък участък преди Кюстендил. След Кюстендил до границата при Гюешево, пътят е наистина качествен, но все пак спазвайте ограниченията на скоростта, защото се минава през населени места и на много места (тъй като е граничен район) има полицейски екипи. Пътуването от София до Гюешево (през Перник и Радомир) ни отне около час и половина, като се вземе предвид и излизането от столицата. На самата граница нямаше никакви опашки (може би поради ранния час) и успяхме да преминем двата контролни пункта от българска и македонска страна за не повече от 15 минути общо. Ако решите да пътувате с автомобил, не забравяйте да си носите зелената карта към застраховката на автомобила, тъй като същата се изисква на границата. За самото влизане в Македония са достатъчни и българските лични карти, не е нужно да носите със себе си международни паспорти.

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 1/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 1/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 1/

След като влязохме в Македония, бързо се сблъскахме с местната действителност. След 2-3 км. хубав път непосредствено след границата, се попада на обикновен двулентов участък, който обаче скоро не е бил ремонтиран. Дупките и неравностите тук няма как да бъдат избегнати, независимо колко умели шофьори сте. В допълнение идват и немалкото на брой завои, поради което скоростта ви на придвижване няма как да бъде повече от 50-60 км. в час. Първото голямо македонско градче, през което се преминава, се казва Крива Паланка. Независимо че преминахме набързо през него, в интерес на истината градчето изглеждаше добре предвид факта, че е гранично населено място. През Крива Паланка преминава река (Крива река), около чието корито местните са си направили много хубав парк за разходки. Тъй като целта на пътуването ни беше съвсем друга, не сме спирали тук за разглеждане.

Следващият голям град, до който се достига, е Куманово. Това е и мястото, на което най-накрая се качихме на македонска магистрала. От българската граница до Куманово обаче все пак имате немалко път – километрите не са много, но пътят е двулентов, насечен от завои и доста на брой селца, поради което няма как да карате чак толкова бързо. С нетърпение очаквахме да стигне до Куманово, за да се качим на магистралата. Тук, малко преди да стигнете града, ще достигнете и до първата „путарина“, или станция за заплащане на тол такси за използване на магистралата. Първата платена такси при Romanovce е в размер на 60.00 динара, или около 1.50 Евро. Македонските магистрали може да се заплатят както в динари, така и в евро, но както ще видите от начина, по който местните изчисляват таксите в евро, най-добре е плащането да го правите в динари, т.е. намерете си най-добре някоя бюро за обмяна на валута още в България и се снабдете с македонски динари.

Магистралният участък, който се използва за да се стигне до Охрид, не чак толкова голям. На места дори не може да се каже, че се кара по магистрала, а по-скоро по скоростен път, поради което и ограничението на скоростта не е 120 км. в час, а дори 80 км. в час. Освен сравнително малката дължина на магистралният участък, същият е разделен от цели 6 станции за заплащане на тол такси. След около 20-25 минути след Куманово, се достига до втората станция  – Miladinovci. Това е първата от двете тол станции, които се намират около столицата Скопие и през които се преминава. Тол таксата при Miladinovci е в размер на 40 динара или 1.00 Евро. След Miladinovci пътят продължава по т.нар Obikolnica, или Околовръстния път на Скопие. Тук участъкът от пътя е в наистина добро състояние, но удоволствието да се кара по него не трае дълго. Докато гледате от едната страна Скопие, неусетно се достига и до следващата тол станция – Glumovo. Тол таксата тук е в размер на 40 динара или 1.00 Евро.

Преминете ли през тол станция Glumovo, значи Скопие е останал зад гърба ви. Пътят продължава на запад в посока Тетово. На около 15 км. преди Тетово, край селището Желино, идва ред за следващата (4-та по ред) тол станция. Тол таксата при Zjelino е в размер на 40 динара или 1.00 Евро. След още около 15 или 20 км. идва ред на тол станция Tetovo, където тол таксата е 30 динара или 0.50 Евро (тук ясно си личи как е по-добре таксите да се заплащат в динари, след като на първата тол станция сте заплатили 60 динара, което според македонците е 1.50 динара, а при Тетово вече искат 30 динара, което оценяват само на 0.50 Евро). Не че говорим за голяма сума, но въпросът е принципен. След Тетово пътят обръща в южна посока, като последният голям град, през който преминава магистралата по пътя към Охрид е град Гостивар. При тол станция Gostivar отново се дължи сума от 30 динара или 0.50 Евро. По този начин пълният размер на заплатените тол такси в Македония по пътя към Охрид е в размер на 240 македонски динари или 5.50 евро.

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 1/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 1/

След Гостивар следва и може би най-предизвикателната част от целия път до Охрид. Тук пътят отново става обикновен двулентов, но се навлиза в национален парк Маврово, което може да ви подскаже, че става дума за планински път с множество изкачвания и спускания. Пътят е в изключително лошо състояние, като по време на нашето пътуване имаше 3 или 4 участъка, в които движението се осъществяваше само в едната лента за движение. Преминаването на автомобилите се регулира със светофарни уредби или от хора, като колите се пропускат на определени интервали от време. Това обаче води до образуване на колони от превозни средства, както и да немалко чакане. Първата част от пътя на юг от Гостивар се състои предимно в изкачване – трябва да се кара много внимателно не само заради ремонтите, но и защото участъците, които не се ремонтират, също са в лошо състояние. Продължителното изкачване ще ви изведе до мястото, от където започва дълго спускане от другата страна на планината. Това място няма как да го изпуснете – има няколко заведения, бензиностанция и очевидно много хора спират тук заради предлаганите мекици. Мястото се казва Стража (Strazha).

След Стража започва голямо спускане надолу. Интересното е, че при спускането има една лента за спускащите се и две ленти – за тези, които се изкачват в обратната посока. Но за разлика от България, където в такива случаи за спускащите се линията винаги би била непрекъсната, в Макадония са решили да предоставят на спускащите се смесена линия (непрекъсната и прекъсната), т.е. предоставя се възможност на тези, които се спускат също да изпреварват при възможност. Тъй като пътят е доста насечен от завои, едно такова решение създава доста голяма опасност, ако някой от спускащите се реши да изпреварва, а отдолу се появи кола, която също изпреварва. За щастие, нямаше инциденти по пътя, но като цяло наистина се учудихме от това хрумване.

След спускането от Стража се преминава през няколко малки населени места. Това, което ще ви направи впечатление (поне на нас ни направи голямо), е наличието на много на брой джамии във всяко едно населено място. Реално, имаше доста селца, в които не се вижда християнка църква, но за сметка на това джамиите се извисяват и забелязват от далече. Доста от тези селца, макар и малки като размери, се отличават с доста интересните на пръв поглед вили и къщи. Направо да се учуди човек защо му е на някой да строи подобни палати на такива места, но местните явно по-горе си знаят. След като преминахме покрай няколко такива селца, стигнахме до последния голям град преди Охрид – Кичево. Стори ни се доста чисто и добре организирано градче, но нищо повече. Участъкът от пътя след Кичево до Охрид е все така тесен и изпълнен със завои. На доста места може да се видят строителни работи по изграждането на магистрално (или поне скоростно трасе), което отива към Охрид, но реално изграждането му едва ли ще стане по-рано от следващите 2 години. С приближаването до Охрид все пак е пусната едната лента на новия път, поради което придвижването става малко по-бързо. Все пак, не трябва да се забравя, че по пътя текат строителни работи и че трябва да се губи концентрация и внимание.

Някъде около 12.00 часа на обяд, или близо 6 часа след тръгването ни от София, вече влизахме в Охрид. Бяхме решили преди да се разходим из града да отидем от избраната от нас вила и да се настаним. Макар и да се залутахме при намирането й, в крайна сметка успяхме да намерим Villa Chingo и да се срещнем със собственика й. Заради по-ранното ни пристигане и по-късното напускане на предните гости, стаите ни все още не бяха готови, така че решихме да не чакаме излишно, а да слезем до града за обяд. Dolno Konjsko, където се намираше Villa Chingo, отстои само на 6-7 км. с автомобил от центъра на Охрид. В самия Охрид ще видите множество знаци „Центар“ (изписано на македонски) или „Езеро“. Ние решихме да последваме един от знаците към езерото и така излязохме на самата крайбрежна алея. Тук местата за паркиране бяха доста и бързо успяхме да намерим място за колата. Имайте предвид, че паркирането в центъра на Охрид е платено. На много места може да видите табели за платено паркиране, които обаче указват само началния час на работа на зоната, но не и крайният час.  Както успяхме да разберем по-късно, платената зона за паркиране в града работи чак до 03.00 часа сутринта, което я прави почти денонощна. Бързо успяхме да намерим служители на местната служба и си заплатихме паркинга (30.00 динара на час). Срещу сумата се сдобивате с талони за паркиране, подобни на тези за „Синя“ или „Зелена“ зона в София, върху които чрез изтъркване трябва да отбележите ден на престой, час и минути. Реално обаче, дори и да не изтъркате билетите, хората помнят за коя кола какво е платено, защото въвеждат информацията и в допълнителни устройства.

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 1/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 1/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 1/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 1/

След като уредихме паркирането на колата за няколко часа, тръгнахме по крайбрежната алея в посока към стария град на Охрид. Общо взето гладът беше доста силен вече, така че не се двоумихме къде да седнем – изборът ни падна върху рибния ресторант Lihnidos. Заведението предлага бързо обслужване и прилична храна. Цените в заведението (а после се видя, че горе-долу такива са цените и навсякъде тук) са близки до тези в България, или дори малко по-ниски. Порциите, които се предлагат не са от най-големите (особено ако става дума за салати, които обичайно се предлагат по 150 или 200 гр.), но пък всичко беше вкусно. Добре е да четете внимателно какво си поръчвате, защото някои неща със същите имена, които имаме и в България, тук се предлагат в малко по-различен вид. Пример в това отношение е таратора (или както се изписва на македонски таратур). Много от вас биха си поръчали такъв, особено за разхлаждане в по-топлото време, но реално няма да ви донесат типичния български таратор, а по-скоро салата „снежанка“ (или както е известно в Гърция – дзадзики). Опитахме и от местната бира – първо беше ред на Lasko, а в рамките на уикенда успяхме да пробваме още „Zlaten dab” и „Skopsko”. Общо взето изборът от бира не беше особено голям, като дори и в местните супермаркети се предлагаха  тези три вида бира и още един – Gorsko. До него обаче така и не стигнахме.

След като заредихме сили с обяда, решихме да се разходим по главната пешеходна улица на Охрид. Тук са разположени множество магазини, но реално няма от по-познатите в България (а и Европа марки). Може би най-известният магазин беше този на LC Waikiki, но в него така и не влязохме. Преобладават магазините за сувенири, дрехи и обувки, както и заведенията. Самата пешеходна улица не е голяма и може с бавно темпо да бъде обиколена в рамките на 15-20 минути. След като стигнахме до края й, трябваше да решим дали да продължим към стария град или да се върнем обратно и към вилата, където да си починем и да изчакаме жегата да намалее. Надделя второто мнение, което беше правилно, защото изкачването по каменистите улички на стария град в тази жега можеше да бъде доста неприятно и опасно преживяване. Преди да стигнем обратно до крайбрежната алея и колата, успяхме да си вземем и да опитаме от местния сладолед – не беше лош, но и не беше нещо впечатляващо. В центъра на Охрид и недалеч от крайбрежната алея има и магазин Ramstore, от където може да си купите вода, бира и основни хранителни стоки. Тук всъщност с учудване разбрахме, че цените на едни и същи стоки са с 50-60% по-евтини тук в сравнение с България, а имаше и такива, при които разликата беше 100%.

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 1/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 1/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 1/

На снимката: Гледка към  езерото от Villa Chingo;

Около 10 минути шофиране ни деляха от Villa Chingo. Стаите ни вече бяха готови, така че този път вече нямаше пречка да се настаним. Тук за първи път успяхме да се насладим на невероятните гледки към езерото, които се откриваха от терасите на вилата. От тук се вижда както голяма част от езерото, така и самия Охрид, със Самуиловата крепост над град. Както щяхме да се убедим по-късно, гледката щеше да е невероятна както през деня, така и вечер, когато слънцето залезе и градът бъде обагрен от различни светлини.

След 2-3 часа почивка в Villa Chingo беше станало вече около 18.00 часа. Слънцето беше започнало да се скрива, което направи времето далеч по-поносимо в сравнение с обедния пек. С колата отново се придвижихме до крайбрежната алея на Охрид, където обаче този път намирането на място за паркиране се оказа по-трудна задача. Места за паркиране имаше по-далеч от центъра, но поне тук не се плащаше за паркирането. Хората явно бяха чакали времето да стане по-хладно и бяха наизлезли по улиците на Охрид. Крайбрежната алея беше пълна с хора, а такова се оказа положението и из целия град. Възползвахме се от приятното за разходка време и се помотахме покрай езерото, докато не стигнахме близо до ресторант Lihnidos, който бяхме посетили по-рано през деня. От тук решихме да продължим покрай езерото и да се насочим към стария град на Охрид. Добре запазените сгради (макар и повечето да са превърнати в ресторанти), тесните калдъръмените улички, множеството цветя навсякъде около вас, ще ви разкрият наистина един чудесен Охрид. Разходката, макар и смущавана понякога от преминаващи коли (беше учудващо как местните маневрираха из наистина тесните улички), беше наистина приятна, а падналия вече мрак и светлините на сгради създават едно особено настроение и усещане.

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 1/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 1/

Докато се разхождахме из стария град, стигнахме до църквата „Света София“ (Света Софиja). За съжаление, поради провеждан концерт в църквата, същата беше затворена за посещения, поради което можеше да се разгледа само отвън. От църквата, ако тръгнете по улица Илинденска (една доста стръмна калдъръмена улица), ще стигнете за около 5-6 минути до една от големите забележителности на Охрид – Античният театър (Антички театар). Прилича доста на античния театър в Пловдив, но определено може да се каже, че българският вариант е доста по-красив, а и по-запазен в своя автентичен вид. От Античния театър на Охрид са оцелели местата за публиката, въпреки че не изглеждаше съвсем това да е автентичния им вид, а по-скоро дори и те да са претърпели значителна реновация. Над самата сцена пък има изградена модерна стъклена козирка, което по-скоро разваля допълнително целия облик на забележителността. Ако се продължи нагоре от Античния театър лесно може да се стигне до Самуиловата крепост и намиращите се около нея антични църкви на Охрид. Тъй като вече беше станало късно и въпросните обекти бяха затворили, решихме че е безсмислено да продължим с изкачването към тях и да го оставим за утрешния ден.

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 1/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 1/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 1/

От Античния театър се върнахме надолу по същата улица, по която бяхме стигнали до него. Тъй като беше станало време за вечеря, започнахме да се оглеждаме къде да седнем – изборът от ресторанти в стария град на Охрид е наистина голям, но вечер всичко беше препълнено и на 3-4 места нямаше и една свободна маса, на която да се седне. Така стигнахме до ресторант Момир (Ресторан МоМир), където освен че имаше свободни места, се оказа че готвят и много вкусно. Определено няма да сгрешите, ако при посещение на Охрид посетите този ресторант поне веднъж. Обслужването е на особено високо ниво, с много любезен персонал, а храната ще задоволи и най-капризните. В допълнение, ресторантът е на самия бряг на езерото, така че ще може да се насладите и на красивите гледки към него (при нас последното много не стана, защото вече беше станало тъмно и почти нищо не се виждаше от езерото, но пък усещахме последното по приятния полъх на вятъра).

След като приключихме с вечерята, се насочихме към централната пешеходна улица. Тук лудницата от хора беше станала още по-голяма, независимо че часът беше около 23.00. Деца, възрастни, местни и туристи – всички щъкаха наляво-надясно и се наслаждаваха на приятната лятна вечер. Ние бързо преминахме отново през супермаркета Ramstore, взехме си нещо за хапване и пийване и се прибрахме във вилата. Завършихме вечерта уморени от интензивния ден, пътуването до Охрид, но и наслаждавайки се на вечерните гледки към езерото и града. След полунощ вече беше време за сън и презареждане на батериите, защото ни чакаше още по-интересен ден, с посещение на немалко обекти.

Към втория и третия ден от пътеписа ни „С автомобил до Охрид“;

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 1/




В случай че търсите хотел в Охрид, може да направите резервация чрез формата за търсене на оферти на Booking.com по-долу и да се възползвате от възстановяване на сума между 3% и 10% от стойността на вашата резервация след приключване на вашия престой в хотела. Повече може да прочетете в раздела „Как да резервираме хотел по-евтино“:



Booking.com

По-долу може да видите интерактивна карта относно Охрид и Охридското езеро, която ви позволява да се ориентирате не само относно разположението на тази града и езерото, но също така ви предлага три интересни опции- да получите информация за трафика в града в момента /кои са натоварените пътища и кои улици са по-малко натоварени/, да получите информация относно най-добрите пътища за транзитно преминаване около Охрид, а така също да получите информация и относно велосипедните маршрути в района: