Галерия: Маракеш (снимки от ден 2)

В настоящия пост сме подбрали направените от нас снимки от втория ден от посещението ни на Маракеш (18.03.2019г.). Тук може да видите снимки на джамията Кутубия, известният „Cyber Park“, градините „Мажорел“, дворецът „Ел Бади“. Кликнете върху първата снимка за увеличение на образите и след това следвайте поредността на снимките чрез стрелките наляво и надясно:

В случай че търсите хотел в Маракеш, може да направите резервация чрез формата за търсене на оферти на Booking.com по-долу и да се възползвате от възстановяване на сума между 3% и 10% от стойността на вашата резервация след приключване на вашия престой в хотела. Повече може да прочетете в раздела „Как да резервираме хотел по-евтино“:

Booking.com

Галерия: Маракеш (снимки от ден 1)

В настоящия пост сме подбрали направените от нас снимки от първия ден от посещението ни на Маракеш (17.03.2019г.). Тук може да видите централния площад на града – Джема Ел Фна, както и търговските улички на стария град (Souk).


В случай че търсите хотел в Маракеш, може да направите резервация чрез формата за търсене на оферти на Booking.com по-долу и да се възползвате от възстановяване на сума между 3% и 10% от стойността на вашата резервация след приключване на вашия престой в хотела. Повече може да прочетете в раздела „Как да резервираме хотел по-евтино“:

Booking.com

Пътепис: Пътуване до Маракеш (Ден 2)

Вторият ни ден в Маракеш, който щеше да бъде и първият цял ден в града, започна около 9.00 часа сутринта. След хубава закуска в хотела, по време на която успяхме да опитаме няколко традиционни местни сладки и видове закуски, се насочихме към изпълнението на замисления за деня план. През този ден бяхме решили да посетим градините Мажорел, да се разходим из новата част на Маракеш, а ако остане време следобед да отидем и до двореца „Ел Бади“. Планът беше цялата тази обиколка да направим пеша, без да използваме такси или местен градски транспорт.

След излизането от хотела се насочихме към площад „Джема ел Фна“, който общо взето служи като основна отправна точка за всякакви обиколки на града. Рано сутрин площадът нямаше нищо общо с навалицата от хора, която се събира тук вечер. Освен десетките продавачи на прясно изцедени сокове, които денонощно стоят на площада, рано сутрин „Джема ел Фна“ е почти изцяло празен. Тук може да се видят почистващите служби на града, които премахват боклуците, останали след голямото стълкновение от хора от предната вечер, а тук-там и свирачите със змиите. Бързо пресякохме площада, насочвайки се към централната джамия на Маракеш – Кутубия (Koutoubia).

Пътуване до Маракеш
Пътуване до Маракеш
Пътуване до Маракеш

Джамията “Кутубия“ е издигната през 12-ти век по задание на емира Якуб ал Мансур, който управлявал Маракеш в края на същия този век. Сградата сама по себе си е типичен пример за мавританска архитектура от епохата на Алмохадите. Най-впечатляващата й характеристика е високото й минаре, което се извисява на височина от 69 метра. Същото е послужило и като пример при изграждането на други такива постройки – кулата на Хасан в Рабат, Хиралда в Севиля и подобни в Магреба, дори за построената неотдавна най-голяма модерна джамия в света – „Хасан ІІ“ в Казабланка. За съжаление, християни не се допускат във вътрешността на джамията, поради което на нас не ни остана нищо друго, освен да се насладим на красотата на постройката отвън. Джамията е заобиколена от няколко страни от страхотен парк – истински зелен оазис – което всъщност е и една от особените черти на целия град.

След като си направихме доста снимки пред и около джамията се насочихме към новата част на Маракеш, където според указанията на хората от нашия хотел се намираха по-новите сгради в града, множество магазини и в която част се извисяваха и градините „Мажорел“. Като ориентир за всички вас трябва да служи района „Gueliz” или търговския център „Carre Eden”. Тръгвайки от джамията „Кутибия“, за да стигнем до въпросната част на Маракеш, трябваше да следваме един единствен булевард – Мохамед V (Mohammed V). Преди обаче да продължим с разходката, попаднахме на магазин на местния мобилен оператор Orange, като решихме да се възползваме от това и да си закупим карта за мобилен интернет. Излишно е да казваме, че цените, които предлагат българските мобилни оператори за използването на мобилни данни в Мароко, са абсурдни – около 25.00 лева с ДДС за 1 МБ мобилни данни. От магазина на Orange си закупихме местна Sim-карта с включени 1 час време за разговори (за Мароко) и 5 GB мобилен интернет, като цената за картата беше около 15 лева. За целия период на нашия престой (всичките 7 дни), и при всичкото използване на интернет и качване на снимки на страницата ни във фейсбук, успяхме да изхабим малко над 3 GB, така че може да се каже, че с едни 15 лева си обезпечавате свързаност в Мароко на поне 7-10 дни. Имайте предвид, че при закупуването на сим-картата се изисква вашия паспорт, така че не забравяйте да си го носите. На много места в Маракеш може да видите да се продават такива сим-карти, но нашият съвет е да си закупите картата от официален магазин на някой от операторите. Още на самото летище има такива магазини, но поне при нашето пристигане в същите тези магазини имаше големи опашки, поради което оставихме закупуването на картата да стане от някой магазин в центъра.

Пътуване до Маракеш
Пътуване до Маракеш
На снимките: Булевард Мохамед V;

След като си осигурихме карта с интернет, продължихме с разходката си като първото интересно нещо, на което попаднахме, е един от най-интересните паркове в Маракеш – Cyber Park. Входът към Сайбър Парк се намира откъм булевард – Мохамед V (Mohammed V), по който ние и без това се движехме, така че решихме вместо да се движим по булеварда, да продължим разходката си през парка.  Със своите сеом хектара и разположен в центъра на Маракеш, Cyber Park е великолепно зелено пространство, което смесва традицията и модерното. Паркът представлява обществена градина от около началото на 20-ти век. Реновацията на този парк, благодарение на която се дължи и настоящия му вид, е осъществена от Фондация Мохамед VI, а Maroc Telecom изграждат към парка модерно кафене и осигуряват интернет достъпа. Cyber Park e една от най-ценените от местните зелени части на Маракеш и е задължителен за посещение. Разцъфнали цветове, портокалови дървета, невероятно красиви алеи – при вида на всичко това трудно ще повярвате, че в Маракеш през голяма част от годината температурите са над 40 градуса. Самият достъп до парка е безплатен, като трябва да се има предвид, че след 19.00 часа паркът се заключва.

Пътуване до Маракеш
Пътуване до Маракеш
Пътуване до Маракеш
Пътуване до Маракеш
На снимките: Cyber Park, Маракеш;

След като преминахме през почти целия парк, излязохме през изхода, намиращ се на кръстовището на булевард Мохамед V (Mohammed V) и булевард Ахмед Оакала (Ahmed Ouaqala). Именно тук булевард Мохамед V преминава през старите стени на Маракеш, които и днес очертават границите на Стария град. Преминавайки през стените, може да се каже, че вече се навлиза в по-новата част на града, което си личи и по самите постройки от двете страни на булеварда. Независимо че сградите в тази част на Маракеш носят типичния за града цвят, няма как да не се види, че тук постройките са по-нови и модерни. Навсякъде обаче всичко е подредено, чисто, колите са паркирали на указаните им места (т.е.няма такива, паркирали по тротоарите, както на много места в България).

Продължихме да се движим по булевард Мохамед V. Отляво на движението по този булевард преминахме покрай сладкарница Dino. Ако ви се хапва сладолед, задължително отделете някоя и друга минута да спрете тук и да си вземете нещо – всичко е много хубаво, може да си вземете сладолед и във фунийка, а цените са нормални. След като ние направихме именно това, със сладолед в ръка продължихме по пътя, за да стигне след около 200-300 метра до Маракеш Плаца (Marrakech Plaza). Маракеш Плаза, освен че се характеризира с огромното си кръгово движение, е и мястото, което може да се определи като началната точка, след която започват магазините в новата част на Маракеш. Около самото кръгово движение се виждат магазините на Zara, Stradivarius, Colins, Etam и много други. Ние решихме да ги подминем и да се насочим към търговския център „Carre Eden”, който се намира на около 10 минути от Маракеш Плаца. Решихме да влезем в този търговски център, но общо взето не останахме вътре повече от 10-15 минути. Независимо че изглежда изключително модерен, пълен с магазини, търговският център се различаваше доста от това, на което сме свикнали да виждаме в България, а и в Европа. Може да се каже, че модните тенденции в местните магазини, независимо дали магазините са на марки като Zara или H&M, се различават доста от познатите неща, поради което поне ние не видяхме нещо, заради което да си заслужава да се отдели повече време тук.

Малко след като излязохме от търговския център „Carre Eden”, дойде и краят на нашата разходка по булевард Мохамед V. На кръстовището с булевард Якуб Ел Мансур (Yacour El Mansour), трябваше да завием надясно по последния булевард и да тръгнем по него, за да стигнем по-късно и до градините „Мажорел“. Разстоянието от въпросната пресечка до самите градини се изминава за около 20 минути пеша, като по пътя отново се преминава покрай доста нови сгради, но и покрай немалко изоставени такива, които преди време са били използвани за хотели. Докато вървяхме към градините Мажорел, на доста места видяхме и указателни табели, които сочат на къде трябва да се върви, така че общо взето е трудно човек да се изгуби. Някъде около обяд, тоест около 2 часа след като бяхме излезли от хотела, бяхме пред самите градини. Общо взето, посещение на градините по това време на деня е лоша идея – нещо, в което се убедихме и ние. На входа на градините имаше не една, а две опашки, които бяха доста дълги. Наложи се да изчакаме около 45 минути, преди да дойде нашия ред за влизане, така че един съвет от нас – ако искате да посетите градините „Мажорел“, направете го рано сутрин (още с отварянето на градините), или в късния следобед. За любителите на музеите, заедно с градините, може да посетите и Берберския музей, за което се заплаща и отделна такса. Входната такса към градините „Мажорел“ е 70.00 марокански дирхама (местните плащат по-малко). Градините са отворени от 8.00 часа сутрин до около 17.30-18.00 часа вечер (зависи от периода на годината).

Пътуване до Маракеш
Пътуване до Маракеш
Пътуване до Маракеш
Пътуване до Маракеш
Пътуване до Маракеш
Пътуване до Маракеш
На снимките: Градините Мажорел;

Градините „Мажорел“ са една от най-посещаваните атракции на Маракеш, с близо 700 хиляди туристи годишно. Носят името на своя създател – френският художник Жак Мажорел. В началото на 20-ти век той живеел в Маракеш. През 1922г. започнал изграждането на градина около своята вила. Започвайки със засаждането на една палма, днес градината съдържа стотици видове екзотични растения и птици от цял свят. „Мажорел“ е отворена за посещения през 1947г. Интересен факт е, че през 1980г. градините стават собственост на Ив Сен Лоран и Пиер Берже. След смъртта на първия през 2008г., пепелта му е разпръсната сред градината и в негова памет в едно от кътчетата е издигнат паметник. За градините и разположените в тях няколко красиви постройки може да се кажат много неща, но е най-добре да оставим снимките да говорят вместо нас……

Пътуване до Маракеш
Пътуване до Маракеш
На снимките: Градините Мажорел;

Разходката из градините отнема не повече от час. Ако посетите градините около обяд, както ние направихме, може да седнете за обяд в разположеното в самите градини Café Majorelle. Това кафене-ресторант предлага традиционна мароканска кухня, като цените не са по-различни от тези в други части на града, а всичко беше много вкусно.

Някъде около 15.00 часа бяхме приключили с разглеждането на градините „Мажорел“, бяхме обядвали и готови да продължим с разходката. Тук трябваше да решим дали да се върнем към стария град на Маракеш по същия път, по който бяхме дошли по-рано през деня, или да се върнем през по-различен маршрут. Разбира се, избрахме второто. За целта, използвайки картата на града, бързо начертахме маршрут към район Баб Дукала (Bab Doukkala), намиращ се в пределите на стария град, или по-точно в неговата западна част. От градините „Мажорел“ до Баб Дукала е някъде около половин час ходене. Когато преминахме стените на стария град (през вход, намиращ се близо до автогарата на Маракеш), попаднахме в един малко по-различен свят от това, което бяхме видели сутринта, както и от това, което бяхме видели предния ден. Bab Doukkala се състои от типичните за стария град на Маракеш тесни улички, но от гледна точка на хигиена, няма как да има сравнение, с тази част на града, разположена около площад „Джема ел Фна“. Няма какво да си кривим душата – просто тук беше доста по-мизерно и гледахме да се измъкнем и да се придвижим към центъра колкото се може по-бързо. За целта решихме да не се забутваме в тесните улички на Souk-a, а по някоя от по-големите улици по-бързо да излезем обратно до джамията „Кутубия“ и намиращия се близо до нея централен площад.

Веднъж достигнали до „Джема Ел Фна“, продължихме пеша към другата си набелязана за деня цел – дворецът „Ел Бади“. От централния площад тръгнахме по улица Риад Зитун Ел Кдим (Riad Zitoun El Kdim). Въпросната уличка е тясна уличка, по протежението на която са разположени множество малки магазинчета. На няколко места се продават много качествени шалове (цените са около 150.00 – 200.00 марокански дирхами). Успяхме да си напазаруваме именно такива и то на добра цена след малко пазарене. По тази уличка вървяхме само направо, за да излезем след около 10-15 минути ходене близо до споменания по-горе дворец. Първото нещо, което прави впечатление при „Ел Бади“, са високите крепостни стени, по много от които може да се видят накацали и дори гнездящи щъркели. Вдохната такса за двореца е 70.00 дирхама за чужденци, като имайте предвид, че дворецът е отворен до около 17.00 часа.

Пътуване до Маракеш
Пътуване до Маракеш
На снимките: Дворецът „Ел Бади“;

Дворецът “Ел Бади“ е построен в края на 15-ти и началото на 16-ти век от  Ахмад ал-Мансур. Това станало по време на „златния период“ на Маракеш. Въпросният султан бил страстен почитател на изкуството и въобще на всичко красиво. При изграждането на двореца, отнело около 25 години, били поканени известни архитекти и художници от различни страни, а при оформянето на самия дворец било използван материал от Италия и Ирландия. Ониксът, с който били украсени части от двореца, бил донесен чак от Индия. За съжаление, красотата на двореца не оцелява през бурните политически времена. С идването на власт на новите владетели в края на 16-ти век, които не искали да се оставят никакви отпечатъци от управлението на техните предшественици, дворецът (както и много други постройки) били сериозно засегнати. Днес крепостните стени и няколкото оцелели постройки стоят като призрак, разказващ за бляскавото минало на този обект. Освен стените, доста добре е запазена градината в средата на двореца, заедно с многобройните басейни. Може би най-ценният предмет в двореца е дървеният трон – трон, който обаче се различава от нашите представи за такъв предмет, защото представлява сложна фигура, извисяваща се на няколко метра над земята. По този начин султаните, седнали на трона, винаги са се намирали над техните поданици. За съжаление, залата в която се намира днес този трон, е под строг надзор и не се позволява правенето на снимки или видеоклипове.

Пътуване до Маракеш
Пътуване до Маракеш
Пътуване до Маракеш

След като приключихме посещението си в двореца „Ел Бади“, по същата уличка, по която бяхме стигнали до двореца, се върнахме обратно към площада „Джема ел Фна“. Както отбелязахме и по-горе, по тази (а и по съседните улички) има множество магазинчета, предлагащи най-разнообразни стоки – сувенири, шалове, ръчно направени предмети за дома и др. Навсякъде хората са готови да се пазарят за цената, така че не е препоръчително да се впускате веднага към закупуването на дадено нещо, независимо колко много ви е харесало. Когато продавачите видят, че сте готови да си тръгнете, цената започва да пада многократно и е възможно да си вземете нещо и до 10 пъти по-евтино от първоначално обявената цена.

След като загубихме доста време, лутайки се из улички и магазинчета, излязохме на площада „Джема ел Фна“ на свечеряване, когато беше станало и време за вечеря. Тази вечер бяхме решили, че ще изпробваме ресторанта в самия хотел. Още предния ден си бяхме поръчали меню, състоящо се от традиционни марокански ястия. Всичко беше сервирано на терасата на хотела, с гледка към стария град на Маракеш. Едва ли е необходимо да казваме, че всичко беше изключително вкусно, особено разновидностите на тажин (taj’in) с грозде и сливи, които си бяхме избрали. Така общо взето приключи и втория ни ден в Маракеш, а следващия трети ден щеше да ни предложи пътуване извърн града – в посока към крайбрежния град Есауира, известен повече като „Ветровитият град“. Повече за това обаче ще ви разкажем в отделна статия…..

Ако искате да се върнете към статията ни за подготовката на пътуването, то натиснете линка тук;

Ако искате да се върнете към статията ни за първия ден от пътуването ни до Маракеш, то натиснете линка тук;

В случай че търсите хотел в Маракеш, може да направите резервация чрез формата за търсене на оферти на Booking.com по-долу и да се възползвате от възстановяване на сума между 3% и 10% от стойността на вашата резервация след приключване на вашия престой в хотела. Повече може да прочетете в раздела „Как да резервираме хотел по-евтино“:

Booking.com