Абатството Сант Антимо

Спорно е кое от множеството абатства в Тоскана е най-красивото, с най-интересна история или може да се похвали с най-красивото разположение, но много хора слагат на първо място именно абатството Сант Антимо /Abbazia di Sant’Antimo/. Абатството е било един от славните, изолирани бенедиктински манастири, което се откроява в сравнение с близките абатства Сан Галгано, Монте Оливето Маджоре и Сан Салваторе. Разположено е в близост до селцето Кастелнуово дел Абате, на 10 км. южно от Монталчино, и оградено отвсякъде с безкрайните тоскански полета, маслинови горички и гористи хълмове. Абатството е останало празно през последните петстотин години, като до 2015г. се е поддържало от малка група от френски монаси, част от Норбертинския орден.

Абатството Сант Антимо

На снимката: Абатството Сант Антимо

Според преданията основаването на манастира се дължи на Карл I, известен още като Шарлеман. Последният се връщал с армията си от Рим през 781г., когато спрял в близката долина Старкия /Starcia/. Тук той отправил молитва към Бог, като поискал спасение за своите войници, които страдали от болест, която отслабвала армията му. В отговор на неговите молитви се появил ангел, който му показал билка, наречена „Carolina” на италиански език. Ангелът казал на императора да изсуши билката и да я даде на войниците си под формата на прах, заедно с вино. Войниците били излекувани, а Карл I основал Сант Антимо.

Ако историята по-горе ви се струва прекалено хубава, за да бъде истина, то едва ли може да се усъмнил в данните на историческите източници. Последните казват, че абатството Сант Антимо е съществувало през 814г., когато синът на Карл Велики, Лудвиг Благочестиви, предоставил на абатството обширни зели и привилегии чрез харта, датираща от 29-ти декември 814г. Има историци, които предполага, че абатството е основано на мястото на римска вила или дори на мястото на ломбардска такава около 760г., когато бива основано и абатството Сан Салваторе. Сант Антимо бил епископ, който е бил измъчван по време на гоненията на християните, организирани от Диоклециан и Максимиан (304-5г. след Христа). Известно е, че през 781г., годината на предполагаемото основаване на абатството, останките на Сант Антимо, заедно с тези на Свети Себастиан, са дадени на Карл Велики от папа Адриан I.

Абатството Сант Антимо

На снимката: Близък план на абатството;

Каквато и да е истината относно основаването на абатството, редица части от примитивната църква в романски стил, както и писмени доказателства, сочат че абатството датира от края на 8-ми и началото на 9-ти век. През следващите два века значението на абатството нараснало изключително много, отчасти благодарение на неговото местоположение в близост до кръстопът, където се срещали няколко много важни средновековните търговски и поклоннически маршрути в Италия. Най-старият от тях бил бивш етруски маршрут, който свързвал Киузи с Роселе на крайбрежието – маршрут, който преминавал покрай самото абатство, като все още може да се видят и следи от пътя. Друг от старите пътища, преминавали покрай абатството, е римският консулски път Виа Клодия, който също преминавал в непосредствена близост. Най-важният от древните пътища бил Виа Франчигена, който в продължение на векове е бил най-важният маршрут на поклонниците между Рим и Северна Европа. Безброй градове и села създадени по протежението на този маршрут, заедно с многобройни хосписи за поклонници. Сиена и Сан Джиминяно са два от градовете, които дължат своето първоначално богатство именно на Виа Франчигена.

Абатството Сант Антимо

На снимката: Разпятието на Христос;

Разцветът на абатството Сант Антимо идва след 1118г., когато натрупаните богатства позволяват да започне изграждането на основното тяло на настоящата църква и комплексът от монашески сгради. Текстът на оригиналния документ за дарение, по силата на който абатството е надарено с редица земи и богатства, е бил гравиран в стъпалата на олтара, където той оцелява и до днес. Благодарение на новите средства, ръководителите на абатството осъществили връзки с други места в Европа, от където черпили идеи, а плановете за изграждане на новата църква били поверени на френски архитекти, които ползвали като основа за своите идеи църквата на абатството във Виньори в Оут-Марне.

С течение на годините приходите на абатството намалявали – оттук идва и недовършената фасада – като новите църковни ордени като Цистецианския и Камалдолезе започват да привличат средства към себе си. Още по-лоши последици за абатството идват от засилване на мощта на Сиена, която лишава Сант Антимо от земи и привилегии. През 1212г., когато Сиена плячкосва Монталчино /град, който по онова време бил собственост на абатството/, игуменът на Сант Антимо бил принуден да се откаже от една четвърт от територията на Монталчино в полза на Сиенската република. До 1293г. абатството контролира вече само една пета от първоначалните си богатства, които го превърнали в най-богатото абатство в Тоскана. Финансовите проблеми били последвани и от духовен и морален спад. През 1439г. Папа Евгений IV хвърлил игумена на абатството в затвор заради „подлост“, а през 1462г. папа Пий II забранява абатството, убеден че то е далеч от духовно и финансово спасение.

Абатството Сант Антимо

На снимката: Капител по колоните в абатството;

Въпреки трудностите абатството продължава своето съществуване няколко години под ръководството на епископите на Сиена и новосъздаденото епископство на Монталчино, но след 1492г. – когато епископите на Монталчино решават да заживеят в града – абатството бива почти изцяло изоставено, а камък от него бил използван в Кастелнуово и Монталчино. Останките от абатството са закупени от италианската държава през 1867г.

Ако оставим настрана монашеските жилища, малко е останало от монашеските сгради – разрушената столова и помещението за църковния съвет сега се използва като хамбари и за настаняване на наскоро пристигналите монаси. Датиращата от 12-ти век църква обаче е в отлично състояние и е един от най-забележителните образци на италианския романски стил, изградена с мек, кремавеещ камък и с идеални пропорции. Фасадата е последната част на църквата, която трябвало да се построи, поради което тя е повлияна в най-значима степен от недостига на средства.

Следите от арки в камъните и пиластри с прикрепени колони предполагат, че портикът е предоставял грандиозен вход към църквата – лъвовете, които поддържали портика, и символизирали силата на Сатана, чакащ да погълне вярващите, днес са вътре в абатството. Оцелелият порта включва трегер от 12-ти век, чиито латински текст е насочен към някой си Аццо – монах, който може би е един от първите архитекти на църквата. Капителите, фризовете и вдлъбнатата, набраздена арка следват иначе френските модели и влияние.

Френското влиянието е по-силно изразено в чудесния интериор, чиито план е уникален за Тоскана, като се среща едва в няколко други църкви из цяла Италия. Благодарение на интериора поклонниците можело да се разходят около апсидата и да отправят молитва през мястото под централния олтар, където са се намирали мощите на светеца. Главният олтар разполага с полихромна статуя на разпнатия Христос, изключително романско произведение от края на 12-ти век. Обърнете внимание на надписа на стъпалата на олтара.

Абатството Сант Антимо

На снимката: Красива резбована в камъка фигура;

Капителите на стълбовете на вътрешната покрита галерия разкриват чудесна резба, заради която абатството е много известно. Много от тях са издълбани в лъскав алабастър – камък, който може да се види и на други места в сградата, придаващ красив тон на стените и скулптурите. Резбите са по-скоро дело на ломбардски майстори, отколкото на френски, поради което се предполага, че две отделни групи са работили по църквата- едната от Франция (Оверн) и една от Ломбардия (Павия). Предполага се, че много от капителите идва по по-ранната църква, построена преди 1118г.

Най-красивият капител в абатството се намира при втората колона отдясно на нефа. Той изобразява „Даниел в бърлогата на лъвовете“. Главният герой е вдигал ръце в молитва, докато останалите затворници са изяден от зверовете. Творбата се откроява над всичко останало в абатството, като се предполага, че е дело на т.нар. Майсторът от Кабестан -скулптор на френски или испански произход, чиито творби са идентифицирани вв абатства в цяла Франция, Каталуния и Италия. Изглежда той винаги е работил за Бенедиктинския орден. За сравнение, обърнете внимание на капитела на втората колона отляво, който изобразява овчар и стадото му в далеч по-светски стил.

Абатството Сант Антимо

На снимката: Резбована в алабастъра фигура;

Голяма част от църквата е затворена за посетители, като засегнатите от това част включват ризницита, която е разположена в частта от църквата от 9-ти век. Когато тя е отворена, към нея се влиза през врата при дясната пътека. Тя се отличава с множество примитивни черно-бели фрески. Допълнителни стенописи могат да се намерят в някои от стаите, изградени около женската галерия, монтирани през петнадесети век от епископите на Монталчино: до там се достига до кръгово стълбище откъм наоса, макар че и тук достъпът понякога също е ограничен.

Полезна информация за абатството Сант Антимо:

Адрес: Абатство Сант Антимо, 53024 Кастелнуово дел Абате, Италия;

Работно време за посещение:

Църквата е отворена през целия ден, но някои части може да са недостъпни в определени часове. Всички части може да се посетят в следните часове:

През делнични дни, от 10.00 часа до 12.30 часа и от 15.30 часа до 17.30 часа;

В неделя и по време на празници, от 9.00 часа до 10.30 часа и от 15.30 часа до 18.00 часа;

Цени на входните билети:

Посещението в църквата е безплатно;

Важно: Статията предоставя информация за абатство Сант Антимо, край Монталчино. Тук ще намерите полезна информация за абатството – история, разположение, как да стигнете до него и какво да видите в него. Статията е последно обновявана от нашия екип на 03 Април 2017г.

Търсите хотел в Монталчино?Резервирайте в Booking.com чрез този бутон и вземете до 10% от стойността на резервацията си обратно

Търсите хотел в Монталчино?Резервирайте в Agoda.com чрез този бутон и вземете до 12% от стойността на резервацията си обратно