Замъкът Хлубока, Чехия

Замъкът Хлубока е може би най-красивият чешки замък. Основан през 13-ти век от благородник от Ческе Будейовице, замъкът се извисява на скала с височина от 83 метра, надвиснала над река Вълтава край. Първоначално замъкът е изграден в готически стил, но е претърпял значителни промени през годините, сдобивайки се с ренесансови, а след това и с барокови елементи.

Замъкът Хлубока

В края на 15-ти век замъкът е достроен от Вилем II Пернщайн. По-късно замъкът става собственост на крал Фердинанд I Хабсбургски, който през 1562г. го продава на владетелите на Храдец. Последните извършват реконструкция в ренесансов стил, начело на която застава италианецът Балтазаре Маджи. Освен Маджи, в реконструкцията участват и италианските архитекти Винченцо Вогарели и Доменико Бенедето Комета.

През 1660г. замъкът става собственост на рода Шварценберг. Именно с него е свързан модерният външен вид на сградата. През 19-ти век замъкът Хлубока е подложен на основна реконструкция в стил неоготика. Като образец за преструктурирането на сградата служи Уиндзорският замък. Архитект на проекта е Франц Беер от Виена. През 1947 г. замъкът Хлубока е национализиран и оттогава е държавен музей.

Замъкът Хлубока

Днес сградата се състои от 140 стаи, 11 кули, вътрешни дворове, оранжерия и конюшни. В стаите на замъка е представена мебелировка от 18-ти и 19-ти век, богата колекция от живопис от периода 16-18 век, оръжия, колекции от порцелан, стъкло и керамика. Интериорът е обзаведен в стила на късния период на английския ренесанс. Таваните на стаите на замъка, вратите, рамките на картините са украсени с богато резбовани дървени орнаменти. Около замъка се намира английски парк с площ от 190 хектара, в който може да се видят редки видове дървета и няколко красиви езерца.

Замъкът Хлубока
Замъкът Хлубока

Полезна информация за посещение на замъка Хлубока:

Адрес: Bezručova 142, 373 41 Hluboká nad Vltavou, Чехия;

Телефон:  +420 387 843 911;

Работно време:

Ноември – март: 10:00-12: 00; 12:30-16:00, всеки ден с изключение на понеделник;

Април, септември, октомври: 9:00-12:00 и 12:30-16:30, всеки ден с изключение на понеделник;

Май и юни: всеки ден, 9:00-17: 00, с изключение на понеделник;

Юли и август: 9:00-17: 00, всеки ден;

Цени на входните билети:

-Обилколка с чуждоезичен гид:

Билет за възрастни: 320.00 Чешки крони;

Билет за деца до 6 години: Безплатно;

Билет за деца от 6 до 18 години: 230.00 Чешки крони;

Билет за студенти от 18 до 26 години: 230.00 Чешки крони;

Билет за пенсионери над 65 години: 230.00 Чешки крони;

Билет за семейства (2-ма възрастни и до 3 деца): 860.00 Чешки крони;

-Обилколка с аудиогид:

Билет за възрастни: 260.00 Чешки крони;

Билет за деца до 6 години: Безплатно;

Билет за деца от 6 до 18 години: 180.00 Чешки крони;

Билет за студенти от 18 до 26 години: 180.00 Чешки крони;

Билет за пенсионери над 65 години: 180.00 Чешки крони;

Как да стигнете до замъка:

С кола:

Ако идвате от Прага, най-бързо може да стигнете по магистрала D1. От магистралата вземете изхода за Mirošovice и продължете по път E55 до Tábor и Veselí nad Lužnicí. Преди Bork има изход на път №.146, който ще ви отведе до Хлубока.

-С автобус:

Информация за автобусни връзки може да намерите на следния уебсайт: https://idos.idnes.cz/en/vlakyautobusymhdvse/spojeni/

Най-близката автобусна спирка до замъка е: Hluboká nad Vltavou pod kostelem (на около 800 метра от замъка).

-С влак:

Има две спирки на влакове до Хлубока:

Hluboká nad Vltavou – U Sudárny: посока Ческе Будейовице – Пилзен;

Hluboká nad Vltavou – Zámostí: посока Ческе Будейовице – Прага;

Няма директни влакове от Прага до Хлубока над Валтава. Необходимо е да отидете до Ческе Будейовице и оттам да се прекачите. Повече информация за разписанията и услугите можете да намерите на уебсайта на чешките железници.

Важно: Статията предоставя информация за замъка Хлубока, намиращ се близо до град Ческе Будейовице, Чехия. Тук ще намерите исторически данни за града, информация за местоположението му, как да стигнете до града, както и информация за забележителностите му. Статията е последно обновявана от нашия екип на 20 Януари 2020г.

В случай че търсите хотел в Ческе Будейовице, може да направите резервация чрез формата за търсене на оферти на Booking.com по-долу и да се възползвате от възстановяване на сума между 3% и 10% от стойността на вашата резервация след приключване на вашия престой в хотела. Повече може да прочетете в раздела „Как да резервираме хотел по-евтино“:

Booking.com

Ческе Будейовице – сърцето на южна Бохемия

На 147 км. южно от Прага се намира един от най-красивите градове в Бохемия – Ческе Будейовице. Историята на града датира от 1265г., когато Отакар II решава, че мястото, където се срещат реките Вълтава и Малше, ще бъде използвано за изграждането на бастион за защита на подстъпите към южна Бохемия. Въпреки че Отакар е убит в битката за Моравско поле през 1278г. че и впоследствие градът е опустошен от съперничещата фамилия Витковичи, строителството на Ческе Будейовице продължава. В крайна сметка градът придобива формата, която била първоначално предвидена.

Ческе Будейовице

През 15-ти век хуситската революция преминава през Южна Бохемия, но не засяга Ческе Будейовице. Градът, предимно с католическо население, остава верен на краля. Това допринася и за стремглавото развитие на града през следващите години, когато той се превръща в един от най-богатите и важни градове на Бохемия, достигайки своя връх през 16-ти век.

Възходът превръща Ческе Будейовице в истинско архитектурно бижу. С прогреса на града по-старите готически сгради придобиват ренесансов облик. Изгражда се ново кметство, а процъфтяващият стар пазар (Masné Krámy) е възстановен. Над всички тях се извисява новата, 72-метрова кула, носеща името Черната кула.

Ческе Будейовице

За съжаление, Тридесетгодишната война (1618–48) и голям пожар през 1641г. опустошили по-голямата част от града, оставяйки много малко на брой сгради невредими. През 18-ти век Хабсбургската империя осъществява контрол над тези земи, като започва възстановяването на Ческе Будейовице. Изграждат се сгради предимно в бароков стил, които може да се видят и до днес.

В момента градът, който е поставил основите на бирата с марката Budweiser, е по-скоро бастион на любителите на бирата, отколкото важен център в Бохемия, но спокойната атмосфера и интересна архитектура го правят чудесна спирка, особено ако сте тръгнали на разходка из южна Бохемия или ако пътувате от Прага към Австрия.

Ческе Будейовице

Как да стигнете до града:

Ако пътувате от Прага с автомобил, поемете на юг по главното шосе D1, а след това тръгнете по магистрала Е55, която води точно до Ческе Будейовице. Пътуването отнема около час и половина. Ако пътувате с автомобил от Виена, поемете по магистрала А1 до Линц и след това следвайте знаците до границата с Чехия. След влизане в Чехия трябва да се движите по магистрала Е55, която ще ви отведе до Ческе Будейовице.

Ако се намирате в Прага и искате да се разходите до Бохемия, до може да използвате услугите и на чешките железници. Ежедневно има експресни влакове от Прага, а пътуването с тях до Ческе Будейовице е около 2.5 часа. Цената на билета започва от 7.00 Евро.

От пражката станция Флоренц има и няколко на брой дневно експресни автобуси. Пътуването с автобус също отнема около 2 часа и половина. Цената на билета започва от 5.00 Евро (с Фликсбус).

Туристическа информация:

Туристическият инфоцентър на града е разположен на площад Premysla Otakara II. Тук може да намерите полезна информация, карти и справочници, както и съвети за настаняване. Центърът работи както следва: от понеделник до петък, 8:30 до 18:00 часа, събота до 17:00 часа, и неделя от 10:00 до 16:00 часа. През зимата е отворен понеделник и сряда, от 9:00 до 17:00 часа; Вторник, четвъртък, петък – 9:00 до 16:00 часа; Събота, от 9:00 до 13:00 часа.

Официалният туристически сайт на града е: www.c-budejovice.cz.

Разходка из Ческе Будейовице за един ден:

Градът е толкова голям, че може да се разгледа без проблем в рамките на един ден. Сърцето на Ческе Будейовице е оформено от един от най-големите централни площади в Европа – Премисла Отакара II. Всъщност площадът е толкова голям, че някои от сградите около него направо се губят в това открито пространство. В центъра на площада се издига Фонтанът на Сампсон. Датиращ от 18-ти век, някога той е бил основен източник на вода за града.

Около площада се издигат и множество красиви сгради, представляващи интересен миск от бароков и ренесансов стил. На югозападния ъгъл е кметството – елегантна барокова структура, построена от Мартинели между 1727г и 1730г. Отгоре на кметството може да се видят няколко статуи, дело на Дитрих, които изобразяват добродетелите: справедливост, храброст, мъдрост и старание.

Недалеч от площада се издига Черната кула, която може да се види от почти всяка точка на града. Определено си заслужава да се изкачите по 360-те стълби до върха и да видите от птичи поглед чуден пейзаж във всички посоки. Кулата, извисяваща се на над 70 метра височина, е най-известният символ на Ческе Будейовице. Построена е през 16-ти век като камбанария за съседната църква Свети Никола. Тази църква, датираща от 13-ти век, е една от най-големите забележителности на града, като е била бастион на римокатолицизма през 15-ти век по време на хиситския бунт. Интериорът на църквата, датиращ от 17-ти век, е изключително красив. Изграден е в бароков стил.

Черната кула е отворена както следва:  април-юни и септември-октомври, от 10:00 до 18:00 часа (затворена в понеделник); юли-август, от 10:00 – 18:00 часа (ежедневно). Църквата е отворена всеки ден от 9:00 до 18:00 часа.

Пивоварната традиция в Ческе Будейовице:

На северния край на града се намира една от най-известните забележителности на града, поне за тези, които са влюбени в кехлибарената течност, наречена бира. Става дума за Budêjovicki Budvar, оригиналната пивоварна на бирата Budweiser. Създадена през 1895г., Budvar продължава повече от 700 години традиция в пивоварството в този район, като произвежда една от най-добрите бири в света. За да стигнете до пивоварната може да използвате тролейбус No.2 или автобус No.8. За да посетите пивоварната и да се разходите вътре, трябва да се запишете предварително (Budvar n.p., Karolíny Svêtlé 4, Ceské Budêjovice, 387-705-111; www.budvar.cz). Посещението става обаче само групово, т.е. ако пътувате самостоятелно може да попитате във вашия хотел дали е възможно да бъдете включени в някоя друга група, която вече се е записала. Традицията при производството на бира тук е претърпяла малко промени през годините. Особено впечатляваща е поточната линия, където може да се види почти целия процес на производството.

Ческе Будейовице

Интересни забележителности в района на Ческе Будейовице:

1/Замъкът Хлубока;

Важно: Статията предоставя информация за град Ческе Будейовице, Чехия. Тук ще намерите исторически данни за града, информация за местоположението му, как да стигнете до града, както и информация за забележителностите му. Статията е последно обновявана от нашия екип на 18 Януари 2020г.

В случай че търсите хотел в Ческе Будейовице, може да направите резервация чрез формата за търсене на оферти на Booking.com по-долу и да се възползвате от възстановяване на сума между 3% и 10% от стойността на вашата резервация след приключване на вашия престой в хотела. Повече може да прочетете в раздела „Как да резервираме хотел по-евтино“:

Booking.com

Галерия: Маракеш (снимки от ден 2)

В настоящия пост сме подбрали направените от нас снимки от втория ден от посещението ни на Маракеш (18.03.2019г.). Тук може да видите снимки на джамията Кутубия, известният „Cyber Park“, градините „Мажорел“, дворецът „Ел Бади“. Кликнете върху първата снимка за увеличение на образите и след това следвайте поредността на снимките чрез стрелките наляво и надясно:

В случай че търсите хотел в Маракеш, може да направите резервация чрез формата за търсене на оферти на Booking.com по-долу и да се възползвате от възстановяване на сума между 3% и 10% от стойността на вашата резервация след приключване на вашия престой в хотела. Повече може да прочетете в раздела „Как да резервираме хотел по-евтино“:

Booking.com

Галерия: Маракеш (снимки от ден 1)

В настоящия пост сме подбрали направените от нас снимки от първия ден от посещението ни на Маракеш (17.03.2019г.). Тук може да видите централния площад на града – Джема Ел Фна, както и търговските улички на стария град (Souk).


В случай че търсите хотел в Маракеш, може да направите резервация чрез формата за търсене на оферти на Booking.com по-долу и да се възползвате от възстановяване на сума между 3% и 10% от стойността на вашата резервация след приключване на вашия престой в хотела. Повече може да прочетете в раздела „Как да резервираме хотел по-евтино“:

Booking.com

Пътепис: Пътуване до Маракеш (Ден 2)

Вторият ни ден в Маракеш, който щеше да бъде и първият цял ден в града, започна около 9.00 часа сутринта. След хубава закуска в хотела, по време на която успяхме да опитаме няколко традиционни местни сладки и видове закуски, се насочихме към изпълнението на замисления за деня план. През този ден бяхме решили да посетим градините Мажорел, да се разходим из новата част на Маракеш, а ако остане време следобед да отидем и до двореца „Ел Бади“. Планът беше цялата тази обиколка да направим пеша, без да използваме такси или местен градски транспорт.

След излизането от хотела се насочихме към площад „Джема ел Фна“, който общо взето служи като основна отправна точка за всякакви обиколки на града. Рано сутрин площадът нямаше нищо общо с навалицата от хора, която се събира тук вечер. Освен десетките продавачи на прясно изцедени сокове, които денонощно стоят на площада, рано сутрин „Джема ел Фна“ е почти изцяло празен. Тук може да се видят почистващите служби на града, които премахват боклуците, останали след голямото стълкновение от хора от предната вечер, а тук-там и свирачите със змиите. Бързо пресякохме площада, насочвайки се към централната джамия на Маракеш – Кутубия (Koutoubia).

Пътуване до Маракеш
Пътуване до Маракеш
Пътуване до Маракеш

Джамията “Кутубия“ е издигната през 12-ти век по задание на емира Якуб ал Мансур, който управлявал Маракеш в края на същия този век. Сградата сама по себе си е типичен пример за мавританска архитектура от епохата на Алмохадите. Най-впечатляващата й характеристика е високото й минаре, което се извисява на височина от 69 метра. Същото е послужило и като пример при изграждането на други такива постройки – кулата на Хасан в Рабат, Хиралда в Севиля и подобни в Магреба, дори за построената неотдавна най-голяма модерна джамия в света – „Хасан ІІ“ в Казабланка. За съжаление, християни не се допускат във вътрешността на джамията, поради което на нас не ни остана нищо друго, освен да се насладим на красотата на постройката отвън. Джамията е заобиколена от няколко страни от страхотен парк – истински зелен оазис – което всъщност е и една от особените черти на целия град.

След като си направихме доста снимки пред и около джамията се насочихме към новата част на Маракеш, където според указанията на хората от нашия хотел се намираха по-новите сгради в града, множество магазини и в която част се извисяваха и градините „Мажорел“. Като ориентир за всички вас трябва да служи района „Gueliz” или търговския център „Carre Eden”. Тръгвайки от джамията „Кутибия“, за да стигнем до въпросната част на Маракеш, трябваше да следваме един единствен булевард – Мохамед V (Mohammed V). Преди обаче да продължим с разходката, попаднахме на магазин на местния мобилен оператор Orange, като решихме да се възползваме от това и да си закупим карта за мобилен интернет. Излишно е да казваме, че цените, които предлагат българските мобилни оператори за използването на мобилни данни в Мароко, са абсурдни – около 25.00 лева с ДДС за 1 МБ мобилни данни. От магазина на Orange си закупихме местна Sim-карта с включени 1 час време за разговори (за Мароко) и 5 GB мобилен интернет, като цената за картата беше около 15 лева. За целия период на нашия престой (всичките 7 дни), и при всичкото използване на интернет и качване на снимки на страницата ни във фейсбук, успяхме да изхабим малко над 3 GB, така че може да се каже, че с едни 15 лева си обезпечавате свързаност в Мароко на поне 7-10 дни. Имайте предвид, че при закупуването на сим-картата се изисква вашия паспорт, така че не забравяйте да си го носите. На много места в Маракеш може да видите да се продават такива сим-карти, но нашият съвет е да си закупите картата от официален магазин на някой от операторите. Още на самото летище има такива магазини, но поне при нашето пристигане в същите тези магазини имаше големи опашки, поради което оставихме закупуването на картата да стане от някой магазин в центъра.

Пътуване до Маракеш
Пътуване до Маракеш
На снимките: Булевард Мохамед V;

След като си осигурихме карта с интернет, продължихме с разходката си като първото интересно нещо, на което попаднахме, е един от най-интересните паркове в Маракеш – Cyber Park. Входът към Сайбър Парк се намира откъм булевард – Мохамед V (Mohammed V), по който ние и без това се движехме, така че решихме вместо да се движим по булеварда, да продължим разходката си през парка.  Със своите сеом хектара и разположен в центъра на Маракеш, Cyber Park е великолепно зелено пространство, което смесва традицията и модерното. Паркът представлява обществена градина от около началото на 20-ти век. Реновацията на този парк, благодарение на която се дължи и настоящия му вид, е осъществена от Фондация Мохамед VI, а Maroc Telecom изграждат към парка модерно кафене и осигуряват интернет достъпа. Cyber Park e една от най-ценените от местните зелени части на Маракеш и е задължителен за посещение. Разцъфнали цветове, портокалови дървета, невероятно красиви алеи – при вида на всичко това трудно ще повярвате, че в Маракеш през голяма част от годината температурите са над 40 градуса. Самият достъп до парка е безплатен, като трябва да се има предвид, че след 19.00 часа паркът се заключва.

Пътуване до Маракеш
Пътуване до Маракеш
Пътуване до Маракеш
Пътуване до Маракеш
На снимките: Cyber Park, Маракеш;

След като преминахме през почти целия парк, излязохме през изхода, намиращ се на кръстовището на булевард Мохамед V (Mohammed V) и булевард Ахмед Оакала (Ahmed Ouaqala). Именно тук булевард Мохамед V преминава през старите стени на Маракеш, които и днес очертават границите на Стария град. Преминавайки през стените, може да се каже, че вече се навлиза в по-новата част на града, което си личи и по самите постройки от двете страни на булеварда. Независимо че сградите в тази част на Маракеш носят типичния за града цвят, няма как да не се види, че тук постройките са по-нови и модерни. Навсякъде обаче всичко е подредено, чисто, колите са паркирали на указаните им места (т.е.няма такива, паркирали по тротоарите, както на много места в България).

Продължихме да се движим по булевард Мохамед V. Отляво на движението по този булевард преминахме покрай сладкарница Dino. Ако ви се хапва сладолед, задължително отделете някоя и друга минута да спрете тук и да си вземете нещо – всичко е много хубаво, може да си вземете сладолед и във фунийка, а цените са нормални. След като ние направихме именно това, със сладолед в ръка продължихме по пътя, за да стигне след около 200-300 метра до Маракеш Плаца (Marrakech Plaza). Маракеш Плаза, освен че се характеризира с огромното си кръгово движение, е и мястото, което може да се определи като началната точка, след която започват магазините в новата част на Маракеш. Около самото кръгово движение се виждат магазините на Zara, Stradivarius, Colins, Etam и много други. Ние решихме да ги подминем и да се насочим към търговския център „Carre Eden”, който се намира на около 10 минути от Маракеш Плаца. Решихме да влезем в този търговски център, но общо взето не останахме вътре повече от 10-15 минути. Независимо че изглежда изключително модерен, пълен с магазини, търговският център се различаваше доста от това, на което сме свикнали да виждаме в България, а и в Европа. Може да се каже, че модните тенденции в местните магазини, независимо дали магазините са на марки като Zara или H&M, се различават доста от познатите неща, поради което поне ние не видяхме нещо, заради което да си заслужава да се отдели повече време тук.

Малко след като излязохме от търговския център „Carre Eden”, дойде и краят на нашата разходка по булевард Мохамед V. На кръстовището с булевард Якуб Ел Мансур (Yacour El Mansour), трябваше да завием надясно по последния булевард и да тръгнем по него, за да стигнем по-късно и до градините „Мажорел“. Разстоянието от въпросната пресечка до самите градини се изминава за около 20 минути пеша, като по пътя отново се преминава покрай доста нови сгради, но и покрай немалко изоставени такива, които преди време са били използвани за хотели. Докато вървяхме към градините Мажорел, на доста места видяхме и указателни табели, които сочат на къде трябва да се върви, така че общо взето е трудно човек да се изгуби. Някъде около обяд, тоест около 2 часа след като бяхме излезли от хотела, бяхме пред самите градини. Общо взето, посещение на градините по това време на деня е лоша идея – нещо, в което се убедихме и ние. На входа на градините имаше не една, а две опашки, които бяха доста дълги. Наложи се да изчакаме около 45 минути, преди да дойде нашия ред за влизане, така че един съвет от нас – ако искате да посетите градините „Мажорел“, направете го рано сутрин (още с отварянето на градините), или в късния следобед. За любителите на музеите, заедно с градините, може да посетите и Берберския музей, за което се заплаща и отделна такса. Входната такса към градините „Мажорел“ е 70.00 марокански дирхама (местните плащат по-малко). Градините са отворени от 8.00 часа сутрин до около 17.30-18.00 часа вечер (зависи от периода на годината).

Пътуване до Маракеш
Пътуване до Маракеш
Пътуване до Маракеш
Пътуване до Маракеш
Пътуване до Маракеш
Пътуване до Маракеш
На снимките: Градините Мажорел;

Градините „Мажорел“ са една от най-посещаваните атракции на Маракеш, с близо 700 хиляди туристи годишно. Носят името на своя създател – френският художник Жак Мажорел. В началото на 20-ти век той живеел в Маракеш. През 1922г. започнал изграждането на градина около своята вила. Започвайки със засаждането на една палма, днес градината съдържа стотици видове екзотични растения и птици от цял свят. „Мажорел“ е отворена за посещения през 1947г. Интересен факт е, че през 1980г. градините стават собственост на Ив Сен Лоран и Пиер Берже. След смъртта на първия през 2008г., пепелта му е разпръсната сред градината и в негова памет в едно от кътчетата е издигнат паметник. За градините и разположените в тях няколко красиви постройки може да се кажат много неща, но е най-добре да оставим снимките да говорят вместо нас……

Пътуване до Маракеш
Пътуване до Маракеш
На снимките: Градините Мажорел;

Разходката из градините отнема не повече от час. Ако посетите градините около обяд, както ние направихме, може да седнете за обяд в разположеното в самите градини Café Majorelle. Това кафене-ресторант предлага традиционна мароканска кухня, като цените не са по-различни от тези в други части на града, а всичко беше много вкусно.

Някъде около 15.00 часа бяхме приключили с разглеждането на градините „Мажорел“, бяхме обядвали и готови да продължим с разходката. Тук трябваше да решим дали да се върнем към стария град на Маракеш по същия път, по който бяхме дошли по-рано през деня, или да се върнем през по-различен маршрут. Разбира се, избрахме второто. За целта, използвайки картата на града, бързо начертахме маршрут към район Баб Дукала (Bab Doukkala), намиращ се в пределите на стария град, или по-точно в неговата западна част. От градините „Мажорел“ до Баб Дукала е някъде около половин час ходене. Когато преминахме стените на стария град (през вход, намиращ се близо до автогарата на Маракеш), попаднахме в един малко по-различен свят от това, което бяхме видели сутринта, както и от това, което бяхме видели предния ден. Bab Doukkala се състои от типичните за стария град на Маракеш тесни улички, но от гледна точка на хигиена, няма как да има сравнение, с тази част на града, разположена около площад „Джема ел Фна“. Няма какво да си кривим душата – просто тук беше доста по-мизерно и гледахме да се измъкнем и да се придвижим към центъра колкото се може по-бързо. За целта решихме да не се забутваме в тесните улички на Souk-a, а по някоя от по-големите улици по-бързо да излезем обратно до джамията „Кутубия“ и намиращия се близо до нея централен площад.

Веднъж достигнали до „Джема Ел Фна“, продължихме пеша към другата си набелязана за деня цел – дворецът „Ел Бади“. От централния площад тръгнахме по улица Риад Зитун Ел Кдим (Riad Zitoun El Kdim). Въпросната уличка е тясна уличка, по протежението на която са разположени множество малки магазинчета. На няколко места се продават много качествени шалове (цените са около 150.00 – 200.00 марокански дирхами). Успяхме да си напазаруваме именно такива и то на добра цена след малко пазарене. По тази уличка вървяхме само направо, за да излезем след около 10-15 минути ходене близо до споменания по-горе дворец. Първото нещо, което прави впечатление при „Ел Бади“, са високите крепостни стени, по много от които може да се видят накацали и дори гнездящи щъркели. Вдохната такса за двореца е 70.00 дирхама за чужденци, като имайте предвид, че дворецът е отворен до около 17.00 часа.

Пътуване до Маракеш
Пътуване до Маракеш
На снимките: Дворецът „Ел Бади“;

Дворецът “Ел Бади“ е построен в края на 15-ти и началото на 16-ти век от  Ахмад ал-Мансур. Това станало по време на „златния период“ на Маракеш. Въпросният султан бил страстен почитател на изкуството и въобще на всичко красиво. При изграждането на двореца, отнело около 25 години, били поканени известни архитекти и художници от различни страни, а при оформянето на самия дворец било използван материал от Италия и Ирландия. Ониксът, с който били украсени части от двореца, бил донесен чак от Индия. За съжаление, красотата на двореца не оцелява през бурните политически времена. С идването на власт на новите владетели в края на 16-ти век, които не искали да се оставят никакви отпечатъци от управлението на техните предшественици, дворецът (както и много други постройки) били сериозно засегнати. Днес крепостните стени и няколкото оцелели постройки стоят като призрак, разказващ за бляскавото минало на този обект. Освен стените, доста добре е запазена градината в средата на двореца, заедно с многобройните басейни. Може би най-ценният предмет в двореца е дървеният трон – трон, който обаче се различава от нашите представи за такъв предмет, защото представлява сложна фигура, извисяваща се на няколко метра над земята. По този начин султаните, седнали на трона, винаги са се намирали над техните поданици. За съжаление, залата в която се намира днес този трон, е под строг надзор и не се позволява правенето на снимки или видеоклипове.

Пътуване до Маракеш
Пътуване до Маракеш
Пътуване до Маракеш

След като приключихме посещението си в двореца „Ел Бади“, по същата уличка, по която бяхме стигнали до двореца, се върнахме обратно към площада „Джема ел Фна“. Както отбелязахме и по-горе, по тази (а и по съседните улички) има множество магазинчета, предлагащи най-разнообразни стоки – сувенири, шалове, ръчно направени предмети за дома и др. Навсякъде хората са готови да се пазарят за цената, така че не е препоръчително да се впускате веднага към закупуването на дадено нещо, независимо колко много ви е харесало. Когато продавачите видят, че сте готови да си тръгнете, цената започва да пада многократно и е възможно да си вземете нещо и до 10 пъти по-евтино от първоначално обявената цена.

След като загубихме доста време, лутайки се из улички и магазинчета, излязохме на площада „Джема ел Фна“ на свечеряване, когато беше станало и време за вечеря. Тази вечер бяхме решили, че ще изпробваме ресторанта в самия хотел. Още предния ден си бяхме поръчали меню, състоящо се от традиционни марокански ястия. Всичко беше сервирано на терасата на хотела, с гледка към стария град на Маракеш. Едва ли е необходимо да казваме, че всичко беше изключително вкусно, особено разновидностите на тажин (taj’in) с грозде и сливи, които си бяхме избрали. Така общо взето приключи и втория ни ден в Маракеш, а следващия трети ден щеше да ни предложи пътуване извърн града – в посока към крайбрежния град Есауира, известен повече като „Ветровитият град“. Повече за това обаче ще ви разкажем в отделна статия…..

Ако искате да се върнете към статията ни за подготовката на пътуването, то натиснете линка тук;

Ако искате да се върнете към статията ни за първия ден от пътуването ни до Маракеш, то натиснете линка тук;

В случай че търсите хотел в Маракеш, може да направите резервация чрез формата за търсене на оферти на Booking.com по-долу и да се възползвате от възстановяване на сума между 3% и 10% от стойността на вашата резервация след приключване на вашия престой в хотела. Повече може да прочетете в раздела „Как да резервираме хотел по-евтино“:

Booking.com

Пътепис: Пътуване до Маракеш (Ден 1)

И така, след като организирахме полетите и хотела за пътуването до Маракеш, дойде краят на дългото чакане. Куфарите бяха стегнати и се насочихме към летище София за първия си полет – от София до Милано Бергамо. Полетът беше с Wizz Air и за наша радост всичко беше точно – самолетът излетя навреме и кацна по разписание в Италия. Това беше много важно, защото само 2 часа и половина след пристигането ни в Италия беше вторият ни полет – този от Бергамо към Маракеш. Ето и малко информация за полетите, които използвахме:

  1. Wizz Air от София до Милано Бергамо (по разписание в 7.40 българско време излитане от България и кацане в Бергамо след часа и 45 минути);
  2. Полет на Ryanair от Милано Бергамо до Маракеш (по разписание излитане в 11.20 часа от Бергамо и пристигане в Маракеш около 14.50 часа местно време – полетът отнема около 3 часа);

Причината да използваме тези два полета е, че периодът на изчакване между двата полета беше кратък – някъде около два час и половина. При всички други възможности за прекачване, времето за изчакване беше по-дълго или дори се налагаше нощувка в града на прекачване, което просто обезмисляше всичко, защото загубата на време за пътуване винаги е за сметка на времето, което може да се прекара в избраната дестинация.

Сутрешните полети на Wizz Air, които често използваме при нашите пътувания в Европа, винаги са съпътствани с чудни гледки, особено на фона на изгряващото слънце, което прави пътуването наистина приятно. Ето и малко снимки от самолета към италианските Алпи, огрени вече от слънцето:

На снимките: Малко преди кацането в Бергамо;

Както отбелязахме по-горе, кацането в Бергамо беше по разписание. Макар и да се наложи малко да почакаме на граничен контрол заради големите опашки от хора, общо взето за около 30 минути след кацането, успяхме да си вземем багажа и да се насочим към гишетата за оставяне на багажа за следващия полет. За наша радост там опашка нямаше, така че лесно оставихме чекирания си багаж за полета на Ryanair до Маракеш. Самото летище на Милано Бергамо ни е едно от най-любимите летища. Макар и малко, летището беше изцяло реконструирано през последните 2-3 години, благодарение на множеството low-cost компании, които летят до тук от всички краища на Европа. Разбира се, най-голямо значение за този ефект имаше Ryanair, тъй като компанията лети от Бергамо и до Бергамо от най-много европейски дестинации. Общо взето, ако търсите полет до дестинация, която я няма налично от София с директен полет, няма да е зле да видите дали Ryanair не лети до там от Бергамо. Летището, макар и малко, е много приятно – предлага доста магазини, кафенета и други удобства – достатъчно, за да може да си запълните времето от няколко часа между полетите. Любимото ни кафене там, където винаги пием по едно капучино и опитваме някоя от интересните им закуски, e RossoSapore (намира се близо до началото на изходи А за качване на самолетите).

След като се събудихме с чаша италианско капучино, дойде време и за втория ни полет – този до Маракеш. Полетът на Ryanair беше изцяло с марокански екипаж, които говореха на марокански, френски, но английският им беше доста неразбираем. Въпреки всичко хората излетяха навреме от Италия и успяха да кацнат точно на минутата по разписание в Маракеш. Полетът беше доста спокоен, с изключение на последните 10-15 минути преди самото кацане, когато имаше лека турбуленция и друсане. При захождането на самолета успяхме да видим за първи път Мароко и това, което щеше да ни очаква долу. Дори и от високо, това което ни направи впечатление беше че хората обработват доста земята долу (противно на очакванията, че тук заради малкото вода и високите температури, няма да има чак такова земеделие и зеленина). Освен това още тук може да се види и традиционния цвят на къщите в Маракеш – различни нюанси на кафявото, червеното и дори розовото. Още от високо можеше да се види, че тук всичко е построено в един цвят, тоест нямаше я палитрата от цветове, която можем да видим при сградите в България. Извиняваме се за по-лошото качество на снимките, но същите са правени през илюминаторите на самолета, и то с телефон…..

На снимката: При кацането в Маракеш
На снимките: При кацането в Маракеш;

Когато кацнахме, долу ни посрещна новото летище на Маракеш – Менара. Изключително модерно летище, чиито истински способности видяхме едва при излитането, когато видяхме как работят едновременно 50 гишета за паспортен контрол, които обработиха хиляди души за около 30 минути….Излизането от летището беше сравнително бързо. Особеното при самото преминаване на паспортния контрол за влизане в страната беше, че трябва да представите попълнени въпросници (които ни бяха раздадени още в самия полет на Ryanair). В тези въпросници, които представляват едно малко листче, има 10-на въпроса относно пътника и относно мястото му на престой в Мароко. Добре е да имате под ръка адреса на вашия хотел, който трябва да бъде записан върху листчето. На самия паспортен контрол подавате така попълнения лист, като върху него се вписва специален номер, под който вашето влизане е регистрирано в страната. Отделно от това се бие и печат в паспорта, който само 10 метра след паспортен контрол отново се проверява от друг полицай. Хубавото е, че явно всички самолетни компании са били инструктирани от властите да раздават въпросните листчета още в самолетите, за да няма струпване и чакане на самите гишета за паспортен контрол. Един съвет от нас – носете си с вас един химикал, за да може по-лесно да попълните тези контролни лист. И още един съвет – пазате си листите, дори и след като преминете паспортен контрол заради номера, който е отбелязан върху тях.

На снимката: Един от терминалите на летище Менара;

На изхода на терминал „Пристигащи“ на летището успяхме да намерим човека от хотела, който ни очакваше за трансфера до хотела. Качихме се в едно микробусче, което беше почти ново, и с което осъществихме първия си сблъсък с явлението „Шофиране в Маракеш“ (нищо че ние само се возихме, преживяването беше като да си на блъскащи се колички в лунапарка). Разстоянието от летището до централния градски площад, където ни остави човека, беше не повече от 15 минути. За това кратко време обаче успяхме да видим колко добре за нашите нерви щеше да бъде това, че нямаше да шофираме тук – общо взето всеки караше където му падне (включително и в насрещното платно), като участници в движението бяха не само коли и автобуси, но и много мотористи, триколки, каруци и какво ли още не. Когато човек се опитва да вземе ляв завой на даден булевард от единственото за ляв завой платно, изведнъж вижда как до него се появяват още поне 3-4 редици с участници в движението, които се опитват също да направят ляв завой. На фона на всичката тази лудница, която представляваше движението по основни булеварди на Маракеш, нямаше как да не ни направи впечатление, че всички тези булеварди са изцяло нови – реално за 6-те дни в Маракеш, ние не успяхме да видим и една дупка по улиците, а все пак се разхождахме не само по главните улици, но и по някои странични такива. По протежение на булевардите се извисяват традиционните за тази част на света палми, както и множество паркове. Общо взето, първото ни впечатление за Маракеш беше, че градът е много приятен – чист и зелен.

На снимката: Площад Джема Ел Фна;

На снимката: Укротителите на змии на площад „Джема ел Фна“

Хотелът ни в Маракеш се намираше на около 2-3 минути пеша от центрлания площад на града „Джема Ел Фна“, но за да се стигне до него, трябва да се мине през самия площад. След 13.00 часа поради по-големия брой хора на площада (предимно туристи), местните власти затварят достъпа на коли до площада (естествено, имаше и нарушители, но малко на брой). Човекът, който ни взе от летището ни остави близо до площада, където ни чакаше човек с количка за багаж, също организиран от хотела. Благодарение на него, след няколко минути бяхме в избрания от нас Риад – Riad L’Etoile D’Orient. Самият хотел се намира в малко уличка и погледнат отвън трудно можеше човек да различи, че това е хотел. Вратата беше затворена и общо взето само една малка табелка сочеше, че тук има хотел. Естествено, малко се притеснихме да не би да сме сгрешили с избора на хотел, но още при влизането ни вътре тези наши притеснения се разсеяха.

В първата ни статия, посветена на подготовката за пътуването ни до Мароко, ви разказахме по-подробно за нашите впечатления от хотела. Едно от най-добрите неща в него беше отзичивостта на хората. Още при настаняването ни бяха дадени доста интересни и полезни съвети както да видим в Стария град на Маракеш, как да стигнем до новата част на града и градините Мажорел, както и информация относно екскурзии извън града, които можеха да ни организират. Всъщност именно организирането на такива екскурзии до близки или по-далечни дестинации е един от най-големите бизнеси за местните. Когато човек тръгне да се разхожда из Маракеш, може да види почти на всеки ъгъл туристически агенции, предлагащи такива пътешествия. Общо взето обаче цените са едни и същи навсякъде. Всяка екскурзия (без значение дали ще пътуване 1, 2 или повече часа до избраната дестинация) е около 25.00 Евро на човек. Единствено за шоуто „Chez Ali Fantasia” цената на билета с организиран транспорт е 50.00 Евро на човек. Хубаво е да знаете, че независимо че навсякъде са обявени цени в Евро, повечето агенции искат заплащането да става в местна валута – дирхами, поради което е добре да имате или сумата със себе си още от България или да имате възможност да обмените валута на място (второто всъщност е за предпочитане, защото е забранен внос и износ на местна валута в размер повече от 2000 дирхама).

След като се настанихме в хотела и отпочинахме за кратко (все пак бяхме на крак от 5 часа сутринта заради ранния полет от София към Италия), решихме да видим къде може да хапнем нещо. От хотела горещо ни препоръчаха заведението „Тажин Дарна“
(Tajin Darna), което се намира на централния площад и с гледка към него. Е, първият ни опит да го открием се оказа неуспешен, поради което първият ни допир с местната кухня се осъществи в друго хубаво заведение, също намиращо се на самия площад – Кафе де Франс (Café de France). Не се подвеждайте по името – това си беше ресторант, в който повечето хора сядаха на терасата му само да изпият по една минерална вода или ментов чай и да се насладят на гледката към площада. Тук за първи път си поръчахме от традиционния „Тажин“ (Tajin) – ястие от телешко или говеждо месо, което се приготвя с различни плодове (сливи, грозде) или ядки, и което се готви в нещо като нашите гюведжета, но малко по-различно като форма. Ако това, което ще видите на следващите снимки, няма да ви хареса, то може да си поръчате и шишчета месо, които също са много вкусни (т.нар. brochettes).

На снимката: Тажин с картофи;
На снимката: Brochettes;

След като хапнахме хубаво и тъй като времето беше напреднало и нямаше за кога да се разходим до един или друг обект, решихме да използваме времето до края на деня в разходка из тесните търговски улички на Маракеш (т.нар. Souk). Разбира се, преди да потънем в лабиринта от тесни улички, за които на човек и карта няма да може да му помогне, се разходихме из площад „Джема Ел Фна“. Това, което е особеното за този площад, е че през деня на него може да намерите единствено продавачите на прясно изцедени сокове, както и укротителите на змии. Като цяло, докато температурите са по-високи, хората избягват да се събират на площада. В ранния следобед и вечер, гледката тук става напълно различна. Амбулантни търговци, татуировчици и какви ли още не хора се появяват и пробват да изкарат някой дирмах. На площада се отварят и множество заведения, където можеш да седнем на дървени пейки и пред теб да ти бъде сготвено нещо. Гледката на говежди глави, натрупани една върху друга, обаче ни отказа да пробваме каквото и да е било от предлаганото, защото се съмнявахме доколко се спазват някакви дори минимални хигиенни изисквания. Интересно беше, че повечето от тези заведения бяха пълни – явно други хора въобще не се притесняваха дали после ще ги боли корем или не….

На снимките: Част от сергиите на „Джема ел Фна“;

Иначе самият Souk на Маракеш – тесните търговски улички на стария град – може да се отъждесви като Капалъ Чарши в Истанбул, с тази разлика, че тук нещата са далеч по-колоритни. Общо взето се продава всичко възможно – дрехи, кожени изделия, дървени изделия (като на места може да видите как нещата се правят пред вас чрез използването на интересни техники), антики, сладки неща, сувенири, злато и сребро и още много, много неща. Хубаво е, когато обикаляте из тесните улички, да разполагате с мобилни данни, за да може (ако се изгубите) да пуснете GPS-a и той да ви измъкне до някое познато място. Уличките тук изглеждат безкрайни – точно когато си мислите, че сте стиганали до края на някоя улица, така изведнъж тя се разклонява на 2-3 нови улички, изпълнени с нови магазинчета. За да обиколите всичко може да се наложи да се върнете по вече изминат маршрут и да трябва да поемете по някое ново разклонение. Голяма част от Souk-a е добре осветен от светлините на магазинчетата или съседните сгради, но не е препоръчително да се продължава по по-тъмните улички, особено по тези, по които вече няма и туристи.

На снимките: Из „Souk“-a на Маракеш;

Това, което ни направи особено впечатление по време на първата ни обиколка из Souk-a, беше че всички търговски бяха особено активни в предлагането на своите стоки. Достатъчно беше да видят, че не сте местен, за да се започне едно предлагане и гонене по уличката само и само да ви накарат да се върнете пред тяхното магазинче и да си купите нещо. Нямаше човек, който да не говори английски и с който да не може да се разберем, което беше особено впечатляващо, особено предвид, че например в Италия и Франция ни е било трудно да си поръчаме в заведение кафе или нещо друго, именно защото там доста малко хора говорят език, различен от националния им. Е, в Маракеш тази езикова бариера не съществуваше.

На снимките: „Souk“-a на Маракеш;

Друго нещо, по което търговските улички на Маракеш приличат много на тези в Истанбул, беше възможността да се пазарим. В повечето магазинчета може да се пазарува както с дирхами, така и с Евро, макар че при Евро-то се приемат само банкноти и то при по-неблагоприятен курс. На повечето места може да видите цени или ако не виждате цена и попитате за такава, продавачът винаги ще ви каже някаква. Пазаренето започва, когато прецените че предложената цена или тази, която виждате, е прекалено висока. Започва се едно сваляне на цената, което може да достигне и до 10 пъти. Така например, след дълго обикаляне из уличките, излязохме на малко площадче, където търговски предлагаха различни панерчета за хляб (ръчна изработка), в най-различни разновидности, цветове и размери. Първоначално се опитаха да ни продадат едно такова панерче за 10.00 евро, но след като видяхме, че не сме съгласни с тази цена и че си тръгваме, изведнъж цената падна до 1.00 Евро. На много места видяхме, че търговците дори са съгласни купувачът да определни някаква разумна цена за дадена стока. Магазинчета в Маракеш (поне по-голямата част от тях) остават отворени до късно вечер, но както ви казахме, не е много препоръчително късно вечер да се отдалечавате от районите, където са повечето туристи и където има повече хора.

Някъде след 21.00 часа нашият първи ден в Маракеш беше към своя край. Умората от пътуването и ранното ставане си казваше думата, така че решихме да се насочим към хотела за почивка. На следващия ден бяхме планирали да отидем пеша до новата част на Маракеш и след това до градините Мажорел и двореца „Ел Бади“.

Ако искате да се върнете към статията ни за подготовката на пътуването, то натиснете линка тук!

Ако искате да продължите с историята ни от втория ден от пътуването ни до Маракеш, то натиснете линка тук!

В случай че търсите хотел в Маракеш, може да направите резервация чрез формата за търсене на оферти на Booking.com по-долу и да се възползвате от възстановяване на сума между 3% и 10% от стойността на вашата резервация след приключване на вашия престой в хотела. Повече може да прочетете в раздела „Как да резервираме хотел по-евтино“:

Booking.com

Пътепис: Пътуване до Маракеш – подготовката

Между 17-ти и 23-ти март 2019г. осъществихме дълго планираното ни пътуване до Мароко. Идеята да отидем на малко по-различно място от добре подредените европейски градове и селца изникна още през лятото на 2018г. Поради разположението на Мароко и горещото лято там (както разбрахме от местните в последствие, температурите през лятото са около 50 градуса през деня и към 25-30 градуса нощем), възможните периоди за посещение на страната са или март-април, или септември-октомври-ноември. През останалото време или доста хладно (нощите наистина става студено), или пък прекалено горещо. И тъй като идеята ни за пътуване до там, както вече споменахме, изникна през миналото лято, решихме да си дадем малко повече време за подготовка и проучване на страната, поради което решихме да осъществим пътуването именно в края на месец март.

След доста проучване, включително разговори с приятели, които вече бяха пътували до Мароко, избрахме основната ни дестинация в страната да бъде Маракеш. Имаше доста варианти и за пътуване до Рабат, Казабланка и други градове в северната част на страната, но отзивите за там не беше толкова положителни, колкото за Маракеш, поради което не ни беше толкова трудно да изберем именно този града. И определено не сгрешихме с избора си!

От доста места чухме, че при посещение в Мароко, трябва да се внимава доста с избора на хотел, защото категоризацията на хотелите там не отговаря на европейската. Доверихме се Booking.com и осъществихме търсенето на хотел именно през този сайт. Първоначалната ни идея беше да се търси хотел с 5 звезди, именно за да избегнем някакви изненади с мястото за настаняване – все пак щяхме да спи там 6 нощувки и не искахме да попаднем в някакво мизерно място. Проблемът с 5-звездните хотели в Маракеш (освен високите цени) беше че се намират в периферията на града. Това означава, че ако се избере един такъв хотел, ще трябва да се предвиди допълнително време за пътуване до центъра, както и допълнителни средства за използването на такси. Не ви съветваме да използвате местния градски транспорт, който макар и да изглеждаше доста приемливо като вид на автобусите, е свърталище на джебчии, а и не е чак толкова редовен. Така, след като някъде около 2-3 седмици следяхме цените на 5-звездните хотели в Маракеш, и след като видяхме, че може би ще имаме проблеми с придвижването до центъра на града, решихме да се насочим към хотелче в централната градска част. Тези хотелчета, т.нар. Риад-и, в повечето случаи са изградени в традиционните за Маракеш къщи на няколко етажа, като в средата на хотела има градинка или място за сядане, а на последния етаж – панорамна тераса. Именно при избора на тези хотели трябва да сте още по-внимателни, защото тук вече не говорим за звезди като категоризация или ако видите такива, то те съвсем не отговарят на нивото на хотела (Риад-а).

Започнахме търсенето на нашия Риад като следихме всеки ден по няколко пъти офертите в Booking.com. Именно така, след около седмица-две на сериозно следене на офертите, попаднахме на Риад, за който можем да кажем, че ни предостави в последствие най-доброто хотелско обслужване въобще от всичките ни досегашни пътувания. Хотелчето, което имаше може би само 8-9 стаи, се казва Riad L’Etoile D’Orient. Веднага след като направихме резервацията (още през есента на 2018г.), осъществихме контакт с хотела, защото имахме въпроси относно придвижването от летището до хотела, както и относно възможностите за организиране от самия хотел на допълнителни екскурзии извън Маракеш. Бяхме приятно изненадани, че почти веднага получихме отговор и подробна информация по зададените от нас въпроси. Относно сами хотел можем да кажем страшно много неща, но най-важното го споделихме вече и по-горе: тук получихме най-доброто хотелско обслужване въобще от всичките ни досегашни пътувания! Направен с много вкус и стил, хотелът е в традиционен стил. Собственикът, с който се запознахме на място, е чужденец и изключително приятен човек. На рецепцията имаме двама души – момче и момиче, които се редуваха. Говореха прекрасен английски език и бяха изключително мили и услужливи хора. Закуската предлагаше възможност да опитате някои традиционни местни закуски, от които доста интересни бяха царевичните питки, както и нещо приличащо на палачинка, но доста по-малко от нашите обикновени палачинки. На покрива на хотела има джакузи и прекрасна тераса с изглед към старата част на Маракеш (т.нар. Сук). Хотелът се намира в сърцето на Стария Маракеш, на 2-3 минути от главния площад Джема ел Фна и недалеч от някои от основните забележителности на града като кулата и джамията Кутубия, двореца Ел Бади, двореца Баия. От тук до градините Мажорел – друга голяма местна забележителности – може да стигнете пеша за около 30 минути. От този хотел организират посрещане на летището, като цената е 9.00 Евро на човек в посока. На летището ни чакаше голям ван, с достатъчно място за нашите 4 куфара, който ни отведе до централния площад и оттам куфарите ни бяха прехвърлени на една двуколка, бутана от човек, който ни ги докара до хотела. На връщане трансферът ни до летището беше безплатен, което беше много приятна изненада. Отделно от това, хотелът ни организира всички странични пътувания извън Маракеш, които си бяхме поискали и планирали – всяка сутрин идваше да ни вземе човек от самия хотел и ни връщаха обратно в края на деня. Ако посетим отново Маракеш – нещо, което няма как човек да не иска, след това което може да се види и прави там – то отново бихме отседнали в този хотел! Препоръчваме ви го с две ръце, а и мненията на други хора, които може да прочетете в Booking.com за този хотел, просто потвърждават всичко казано по-горе.

На снимките: Поглед към вътрешния двор на хотела ни в Маракеш;

След като решихме въпроса с хотела, беше време да решим и как да стигнем до Мароко. Общо взето изборът се свежда до това да се лети с Луфтханза (в повечето случаи през Мюнхен), но тогава говорим за цени на пътуване в едната посока около 800-900 лева на билет, или пък да се лети с Раянеър (Ryanair), които се оказа, че летят до едно 10-12 града в Мароко. Не бяха малко опциите в това отношение, като просто трябваше да се избере най-удачния вариант от гледна точна на прекачването, защото директен полет от София до Маракеш просто няма. Най-удобните варианти за пътуване от София до Маракеш бяха с прекачвания в Атина, Рим, Мадрид и Милано Бергамо – това бяха най-оптимизираните варианти от гледна точка на времето за пътуване. След преценка на всички фактори – време за пътуване, време за престой при прекачванията, нашите избрани дати на престой в Маракеш и цените на самите самолетни билети – изборът падна на Милано Бергамо. Тъй като Раянеър не летяха по това време все още до Милано Бергамо (полетите им започват сега от началото на април 2019г.), очевидно до там трябваше да се придвижим по друг начин, а най-добрият вариант за това е Wizzair. В крайна сметка резервациите ни за полетите изглеждаха така: в 7.40 полет на Wizzair от София до Милано Бергамо (полет час и 45 минути) и след това на същия ден в 11.25 часа полет на Ryanair от Милано Бергамо до Маракеш (полет около 3 часа). На връщане пътувахме по същия маршрут, с тази разлика че решихме да остане един ден в Италия и да се поразходим малко. За наше щастие, нямаше забавяне с нито един от полетите, включително и с този от Бергамо до София последния ден, въпреки че в Италия точно в него ден имаше национална стачка на персонала по охрана на летищата и уж трябваше да има забавяния и дори отменени полети.

В следващите дни ще ви представим и няколко отделни статии, в които ще ви разкажем за отделните дни, прекарани в Маракеш и за осъществените от нас пътувания в околността. Ако искате да отидете към статията ни за първия ден от пътуването ни до Маракеш, то натиснете линка тук!

В случай че търсите хотел на остров Хвар, може да направите резервация чрез формата за търсене на оферти на Booking.com по-долу и да се възползвате от възстановяване на сума между 3% и 10% от стойността на вашата резервация след приключване на вашия престой в хотела. Повече може да прочетете в раздела „Как да резервираме хотел по-евтино“:

Booking.com

Полезно: Директни полети от София до Виена от зимата на 2019г.

В последните дни се появи информация, която определено ще се хареса на любителите на пътуванията – евтини директни полети от София до Виена от зимата на 2019г. Докато до сега основните опции за тези полети бяха България Ер и австрийските линии (Austrian), то от края на октомври 2019г. полети ще предлага и нискотарифната Laudamotion.

Базираната в Австрия нискотарифна компания е основана през далечната вече 2004г., но може да се каже, че възраждането й започна след преминаването й под крилото на Ryanair.

Полетите между София и Виена ще са с продължителност около час и половина, което предоставя чудесна възможност за уикенд почивки в един от най-красивите европейски градове. Билетите са вече в продажба, а цените им започват от около 30.00 Евро.

Повече за Виена и местните забележителности може да прочетете в отделни наши статии тук. Началото на полетите ще съвпадне почти и с началото на коледния базар във Виена, за който може да прочетете повече в тази наша статия.

Францисканският манастир – град Хвар, Хърватия

Близо до фериботното пристанище на град Хвар се намира Францисканският манастир (Franjevački samostan). Основан е през 1461г. от венециански морски капитан, благодарен за спасяването му от корабокрушение.

Францисканският манастир
На снимката: Францисканският манастир

В манастира има малка колекция от картини, изложени в бившата трапезария. Най-известната и най-драматичната от тях е „Последната вечеря“ от 17-ти век, приписвана на твореца от Равена Матео Инголи. Картината покрива почти цялата задна стена. В съседната стая има по-малки като размер произведения, сред които „Мистична сватба на Св.Катерина“, рисувана около 1430г. от последовател на Блаж Юржев от Трогир. Археологическите експонати включват амфори и набор от римски съдове за готвене, открити от корабокруширал кораб.

Францисканският манастир
На снимката: Бившата столова с „Последната вечеря“;

В съседство се намира обикновената монашеска църква с красиво издълбан хор и преграда, датиращи от 1583г. Последната е изградена за да раздели обикновените хора от благородниците, като бива декорирана с шест анимирани сцени от Страст и редица по-малко изразителни полиптихи на Франческо да Сантакроче.

Подът на църквата е павиран с надгробни плочи, включително и тази на известния поет и драматург Ханибал Луцич  до олтара, която може да познаете по крилото на гълъг (част от герба на неговата фамилия). В малкия страниче параклис тук може да видите „Христос на кръста“, дело на Леандро Басано.

На снимката: Част от колекцията от предмети от стария манастир;

Полезна информация за Францисканския манастир в Хвар:

Адрес: Šetalište put Križa, Хвар, Хърватия;

Работно време:

През силния туристически сезон, манастирът работи от 9.00 до 15.00 часа и от 17.00 до 19.00 часа (понеделник-събота);

През останалата част от годината, манастирът работи от 10.00 до 12.00 часа;

Цени на входните билети:

Билет за възрастни – 30.00 куни;

Посещението на църквата до манастира е безплатно;

Важно: Статията предоставя информация за остров Хвар, Хърватска. Тук ще намерите исторически данни за града, информация за местоположението му, как да стигнете до града, както и информация за забележителностите му. Статията е последно обновявана от нашия екип на 19 Февруари 2019г.

В случай че търсите хотел на остров Хвар, може да направите резервация чрез формата за търсене на оферти на Booking.com по-долу и да се възползвате от възстановяване на сума между 3% и 10% от стойността на вашата резервация след приключване на вашия престой в хотела. Повече може да прочетете в раздела „Как да резервираме хотел по-евтино“:

Booking.com

Цитаделата на Хвар – град Хвар, Хърватия

Ако тръгнете към горната част на улица Иваница (Ivanica) в град Хвар, ще стигнете до пътека, която на зиг-заг ще ви отведе нагоре по хълма и направо на цитаделата на Хвар (Fortica). Крепостта е построена от венецианците през 1550г. с помощта на испански инженери – конструкцията все още разговорно бива наричана Španjola от местните жители. През 1579г. конструкцията е възстановена, след като става експлозия в помещение за складиране на барут. През годините цитаделата на Хвар претърпява редица промени, като биват добавени допълнителни съоръжения – бараки и наблюдателница.

Цитаделата на Хвар
На снимката: Цитаделата на Хвар

Днес в една от залите има колекция, свързана с морска археология. Тук са представени експозиции от амфори и други инкрустирани гръко-римски съдове за пиене, въпреки че истинската атракция е гледката от укрепленията на цитаделата към района отдолу.  До голяма степен непокътнатите участъци на защитна стена се спускат по склона към покривите на сградите на града отдолу, а в далечината може да видите зелените „гърбици“ на Паклени отоци и остров Вис по-далеч на югозапад.

Цитаделата на Хвар
На снимката: Част от крепостните стени;
Цитаделата на Хвар
На снимката: Гледка към Хвар отдолу;

Полезна информация за цитаделата на Хвар:

Адрес: Хвар, Хърватия;

Работно време:

Април – Октомври, от 8.00 часа до 21.00 часа;

Цени на входните билети:

Билет за възрастни – 40.00 куни;

Билет за деца – 20.00 куни;

Как да стигнете до цитаделата:

-Пеша (около 20 минути изкачване от центъра на града);

-С автомобил (може да паркирате около цитаделата);

Важно: Статията предоставя информация за остров Хвар, Хърватска. Тук ще намерите исторически данни за града, информация за местоположението му, как да стигнете до града, както и информация за забележителностите му. Статията е последно обновявана от нашия екип на 19 Февруари 2019г.

В случай че търсите хотел на остров Хвар, може да направите резервация чрез формата за търсене на оферти на Booking.com по-долу и да се възползвате от възстановяване на сума между 3% и 10% от стойността на вашата резервация след приключване на вашия престой в хотела. Повече може да прочетете в раздела „Как да резервираме хотел по-евтино“:

Booking.com