Автомобилна обиколка около Чинкуе Тере

Макар и да сме нарекли настоящият маршрут да носи името „Чинкуе Тере“, няма да се ограничим само до националния парк, а и ще обхванем още няколко интересни градчета, разположени на север и юг от „петте земи“. Районът около Чинкуе Тере оформя втората и може би по-впечатляваща част от италианската Ривиера, като тук се намират италиански морски курорти като Портофино и Санта Маргерита Лигуре (на север от Чинкуе Тере) и Портовенере (на юг). Районът, освен че предлага изключителни възможности за морски туризъм през лятото, е много богат и на исторически забележителности. А за любителите на природата различните пешеходни маршрути из национален парк Чинкуе Тере определено ще бъдат „черешката на тортата“.

Тъй като маршрутът е съсредоточен в западната част на Италия, трябва да прецените по какъв начин да се придвижите до там – дали с личен автомобил от България (което значи да си предвидите дни за пътуването от България до западна Италия) или пък да пътувате от България до Италия със самолет и оттам да продължите с кола под наем (удобни полети биха били тези до Милано Бергамо или до Пиза, но опцията с Пиза е възможна само през една част от годината).

Полезна информация за автомобилния маршрут:

Продължителност на маршрута: 5-7 дни (общо около 170 км.);

Какво може да очаквате от градовете по маршрута: природни и исторически забележителности;

Най-доброто време за осъществяването на маршрута: април, май и юни (когато цялата природа в тази част на Италия се събужда за живот и всичко е цветно) или октомври (когато температурите са по-нормални, а и тълпите с хора са по-малки);

Впечатляващи места за фотографите: особено впечатляващо е градчето Камоли с неговите пастелни цветове;

Най-добрите пешеходни маршрути: изберете си някой от разнообразните пътеки из Чинкуе Тере;

1/ Камоли;

Запазило традиционния си облик на рибарско селище, Камоли ще ви привлече с красиво боядисаните си къщички и чудесния плаж. Предполага се, че името на града произлиза от италианското „case delle mogli” (къщите на съпругите) по повод на жените, които оставали в града сами, когато съпрузите им отивали в морето на риболов. През 19-ти век Камоли разполагал с най-голямата търговска флота в Средиземно море, но сега е просто очарователно ваканционно място, където хората идват за да прекарат чудесен уикенд на морето.

Риболовни традиции на градчето продължават да са живи и днес. Например, може да се види tonnara di Punta Chiapa – голяма, сложна рибарска мрежа, която е опъната между Камоли и Сан Фрутуозо. Използва се за улов на риба тон между април и септември. Мрежата е тук още от 17-ти век и по време на сезона бива изтегляна веднъж или два пъти на ден. Лодки пътуват до Пунта Чиапа, където може да поплувате и да се насладите на слънчевите лъчи.

На снимката: Камоли;

През май Камоли празнува Сагра дел Песке (рибен фестивал), по време на който огромно количество риба се приготвя в 3-метрови тигани на самия бряг на морето. Събитието е интересно и си заслужава да се види, ако идвате тук по това време. Ако искате да се насладите на чудесни гледки към града, трябва да отидете с колата до Сан Роко ди Камоли – малко селце, обвито в маслинови горички, но с чудесна панорамна гледка. От тук започват и редица пътеки, пресичащи Монте ди Портофино.

На снимката: Плажът с църквата „Санта Мария Асунте“;

Повече информация за Камоли и местните забележителности може да откриете в нашите статии на следния линк тук. Обърнете внимание на местната катедрала, както и на Драконовия замък. Морският музей на Камоли, разказващ богатото морско минало на града, също заслужава посещение.

На снимката: Плажът на Камоли;

2/ Портофино;

След като приключите с разглеждането на Камоли, трябва да напуснете градчето и да се насочите към път SS1. По него следвайте табелите за Санта Маргарита Лигуре. Пътят се извива и преминава покрай чудесни къщи по крайбрежието, всяка със славно минало. Малко след като преминете Сан Лоренцо Дела Коста, завийте вдясно и се спуснете към Санта Маргерита Лигуре. След като стигнете до крайбрежната алея, завийте надясно по Корсо Маркони и следвайте главния път за около 5 км. до Портофино. Трябва да имате предвид, че през лятото, ако местата за паркиране в Портофино са заети, полицията спира колите на около 2 км. преди градчето. Поради тази причина, добра алтернатива е да оставите колата в Санта Маргерита Лигуре и да се разходите пеша до Портофино (около 45 минути- 1 часа) или да се качите на автобус от Санта Маргерита Лигуре до Портофино (много често автобусите обаче са препълнени).

На снимката: Портофино;

Благодарение на чудесното си разположени, красивите вили в пастелни цветове и зеленината, която обгражда това чудно място, Портофино днес заслужено е считано за едно от най-известните риболовни градчета в света. Любима дестинация на милиардери и знаменитости, Портофино отдавна е изключително скъпо. Още в края на 16-ти век пътешественикът-аристократ Джанбатиста Конфалониери казва, че „тук ви таксуват не само за стая, но и за самия въздух“. Е, истината не е точно такава. Дори и обикновен човек може да си позволи да седне в някое от местните заведения или да си купи някой и друг сувенир. Още повече, че най-хубавото от Портофино – възможността да се разходите из градчето все още не се таксува. Безплатни са и разходките по някоя от многобройните пътеки из природния парк (www.parks.it/parco.portofino). Карта на пътеките може да намерите в местния туристически офис.

На снимката: Гледка към Портофино от Кастело Браун;

Самото градче не е толкова голямо. Почти целия живот кипи около пристанището, където е много вероятно да са акостирали поредните яхти на богаташи. Ако искате да погледнете Портофино от високо и да се насладите на гледки към морето, изкачете се до Кастело Браун. Служил като резиденция на британския дипломат Монтаг Браун, замъкът и най-вече неговите градини откриват чудесни панорамни гледки към цялата околност.

На снимката: Заливът на Портофино;

Повече информация за Портофино и местните забележителности може да откриете в нашите статии на следния линк тук.

3/ Рапало;

Едва 9 км. делят Портофино от следващата спирка по маршрута – Рапало. Пътят между двете градчета е изключително живописен. След като от Портофино достигнете до Санта Маргарита Лигуре и продължите по главния път през града, почти неусетно ще видите как градът свършва и влизате почти незабавно в Рапало.

На снимката: Замъкът на Рапало;

Твърди се, че Рапало е служил като вдъхновение на Уилям Бътлър Йейтс, Макс Беербохм и Езра Паунд. Влизайки в града, ще разберете, че това не е случайно. Разположен на криволичещ край морето залив, изпъстрен с многобройни плажни чадъри и палми, Рапало разкрива в пълна степен начина на живот по италианската Ривиера. В четвъртък историческият център е особено оживен, когато седмичният пазар изпълва Пиаза Чиле. Ако не се случи да сте в Рапало по време на пазара, разходете се по впечатляващата крайбрежна алея Лунгомаре Виторио Венето, разгледайте временните изложби в замъка на Рапало или пък се качете на фуникуляра, който ще ви закара до Сантуарио Базилоко ди Монталегро (612 метра надморска височина). Светилището е издигнато на мястото, за което се твърди, че е видяна Богородица през 1557г. Като се има предвид небесна гледка, това едва ли е изненадващо.

На снимката: Крайбрежната зона;

На снимката: Лифтът над Рапало;

Повече за Рапало и неговите забележителности може да прочетете на следния линк тук.

4/ Сестри Леванте;

Разстоянието между Рапало и следващата спирка – Сестри Леванте – е около 25 км. Ако сте притиснати от времето и искате по-бързо да изминете разстоянието, може да се качите на магистралата. В противен случай си заслужава да следвате по-живописния маршрут от Рапало по крайбрежието (SS1) преди да се върнете на магистралата преди Киарави (градчето е известно с чудесния си хляб фарината). От качването на магистралата при Киавари до Сестри Леванте са едва 13 км.

Разположен в широка равнинна долина с дълъг пясъчен плаж и два закътани залива, Сестри, както го наричат местните жители, е запазил нещо от духа на средата на миналия век. За това може би допринасят раираните чадъри, които може да видите на плажа, старинните павилиони, предлагащи напитки за освежаване и площадките за игри и забавления по протежение на брега. Много от имотите в Сестри, разположени около плажа, са собственост на жителите на Милано и Генуа, което до голяма степен е определило и високото ниво на заведения (кафенета и ресторанти), на които може да попаднете в историческия център. Самият център на Сестри Леванте е „затворен“ между двата залива – заливът на мълчанието (Baia del Silenzio) и заливът на приказките (Baia del Favola). Последният е наречен така заради авторът на приказки Ханс Кристиан Андерсон, който е живял тук в началото на 19-ти век.

На снимката: Плажът на Сестри Леванте;

Освен чудесния си плаж, Сестри Леванте е известен и с произвеждания тук зехтин. Градът е заобиколен от маслинови дръвчета, а Frantoio Bo (www.frantoio-bo.it; Via della Chiusa 70) произвежда един от най-качествените зехтини на италианската Ривиера. Най-добрият зехтин носи името „Le due Baie” и се прави от ръчно набрани маслини от видовете Лаванина, Рацола и Пинола.

5/ Национален парк Чинкуе Тере;

От Сестри Леванте пътят поема на югоизток към магистрала A12. По магистралата трябва да се движите около 40 км., достигайки до Монтеросо ал Маре. Първите 13 км са безплодни, но след като излезете на път SS566dir към Монтеросо и започнете да се спускате надолу през залесени планини, обстановката бързо започва да се променя. Гледките към морето от спускащия се надолу път, са превъзходни. Има два паркинга от двете страни на градчето: Феджина (Fegina) и Лорето (Loreto), където може да оставите колата срещу такса от около 15-20.00 Евро за деня.

На снимката: Вернаца;

В превод от италиански „Чинкуе Тере“ означава „петте земи“. Паркът е известен с петте селца, разположени по уникален начин на морския бряг – Корнилия, Монтеросо ал Маре, Вернаца, Манарола и Риомаджоре. Всяко едно от тези места е защитено от ЮНЕСКО. Обиколката из самия парк с кола е невъзможна, но пък за целта може да използвате услугите на местните влакове. През 19-ти век е изградена ж.п. линия и тунели, свързващи отделните селца. Ако решите да не се возите на влак, то ще ви остане една единствена възможност да разгледате тези места – като поемете пеша по някоя от многобройните пътеки.

На снимката: Корнилия;

Петте селца на Чинкуе Тере датират от ранния средновековен период, поради което тук може да посетите и няколко интересни исторически обекта – няколко замъка и чудесни църкви. Като оставим на страна обаче историческите забележителности, онова което отличава Чинкуе Тере и прави мястото толкова известно за туристите са красивите терасовидни скали и лозя, оформени на пластове в рамките на две хилядолетия. Трябва да знаете, че след наводнението в района от 2011г. много от пешеходните маршрути из района не са в добро състояние. И докато повечето от пътеките, свързващи отделните селца, са отворени и може да се възползвате от над 30 маркирани маршрути, особено известната пътека Sentiero Azzurro (Синя пътека, № 2 на картите) е отворена само частично. За да се разходите из отделните пътеки, трябва да сте си закупили карта Cinque Terre.

На снимката: Манарола;

На снимката: Монтеросо ал Маре;

От края на март до октомври, Concorzio Marittimo Turistico Cinque Terre Golfo dei Poeti (www.navigazionegolfodeipoeti.it) осигурява и воден транспорт чрез корабчета между отделните селца.

На снимката: Риомаджоре;

Ако искате да научите повече за Чинкуе Тере и всяко едно от петте селца, може да прочетете нашите отделни статии на следния линк тук. На този линк ще намерите и информация за отделните пешеходни пътеки из националния природен парк;

6/ Портовенере;

За разглеждането на градчетата на Чинкуе Тере може да отделите ден или два. След като приключите с обиколката из парка, насочете се към следващата красива дестинация – Портовенере. В случай че времето ви притиска или пътищата са препълнени с трафик, може да стигнете до Портовенере по по-дългия маршрут през магистрали A12 и A15. Все пак, ако имате повече време, можете да вземете далеч по-живописния път, следващ тесните и криволичещи SP51 и SS370 през планините на Национален парк Чинкуе Тере. Пътят ще ви изведе до Ла Специя. От тук тръгнете на юг по SS530 за последните 12 км. до Портовенере.

На снимката: Портовенере;

Ако може да се включи още едно градче към петте на Чинкуе Тере, то Портовенере сигурно щеше да спечели съревнованието. Кацнал върху западното крайбрежие на залива на поетите (Шели и Байрън били чести посетители тук), Портовенере ще ви впечатли с чудесни гледки и пейзажи. Основната забележителност на градчето е Кастело Дория. Никой не знае с точност кога е построен замъка и от кого, въпреки че Портус Венерис е бил римска база на пътя между Галия и Испания. Настоящата структура на замъка датира от 16-ти век и предлага прекрасни гледки от терасираните градини.

На снимката: Замъкът Дория;

Друга интересна забележителност е църквата „Св. Петър“ /Chiesa di San Pietro/, която е изградена върху римски храм, посветен на богинята Венера (родена от пяната на морето). Именно от името на богинята идва и името на самото място Портовенере. Опитайте се да посетите и пещерата Арпая (Grotta Arpaia), където Байрон се е оттеглял на спокойствие.

На снимката: Грота Арпая;

Повече за Портовенере и неговите забележителности може да прочетете в отделна нашия статия на следния линк тук.

7/ Леричи;

Последната спирка в настоящия маршрут е малкото градче Леричи. Тръгнете от Портовенере на север към Ла Специя по SS530 и излезте от Ла Специя на изток по SP331. Разстоянието не е голямо, така че не се учудвайте, че докато карате по крайбрежната зона на Ла Специя, наслаждавайки се на местните плажове, изведнъж видите табелата на „Леричи“.

Първото нещо, което може би ще ви направи впечатление в Леричи, е зеленината н а мястото. Още от 30-те години на миналия век магнолия, тис и кедър растат по улиците на града и градските градинки. Градчето е известно с красивите си вили, стигащи на места до самия плаж. Навремето красотата на мястото е вдъхновила Байрон и Шели, заради които заливът е наречен „Заливът на поетите“. Шели пребивавал в разположената на брега вила Магни (затворена за посетители) в началото на 20-те години, но за съжаление той се удавил в Леричи, когато през 1822г. лодката му потънала в морето.

На снимката: Леричи;

От Леричи може да се разходите до намиращото се само на 4 км. рибарско селце Теларо. По пътя ще преминете покрай красивия залив Фиашерино. Теларо е красиво селище с къщички в розово и оранжево и чудни малки площади. Посетете местната църква Киеза Сан Джорджо, която е свързана с интересна легенда. Според нея, при нападение на сарацини, октопод излязъл от морето и започнал да бие камбаните на църквата, предупреждавайки местните жители.

На снимката: Леричи;

Важно: Статията предоставя информация за автомобилна обиколка около Чинкуе Тере. Тук ще намерите информация за обиколка през градчетата Камоли, Портофино, петте селца на Чинкуе Тере, Портовенере, Леричи. Статията е последно обновявана от нашия екип на 31 Януари 2018г.

Хареса ли ви съдържанието на статията? Ако имате някакви забележки, препоръки или просто се нуждаете от допълнителен съвет относно посещението и разглеждането на града и района, не се колебайте да се свържете с нас на info@cities-of-europe.com!