Категория: Съвети за пътуване

И така, след като организирахме полетите и хотела за пътуването до Маракеш, дойде краят на дългото чакане. Куфарите бяха стегнати и се насочихме към летище София за първия си полет – от София до Милано Бергамо. Полетът беше с Wizz Air и за наша радост всичко беше точно – самолетът излетя навреме и кацна по разписание в Италия. Това беше много важно, защото само 2 часа и половина след пристигането ни в Италия беше вторият ни полет – този от Бергамо към Маракеш. Ето и малко информация за полетите, които използвахме:

1. Wizz Air от София до Милано Бергамо (по разписание в 7.40 българско време излитане от България и кацане в Бергамо след часа и 45 минути);
2. Полет на Ryanair от Милано Бергамо до Маракеш (по разписание излитане в 11.20 часа от Бергамо и пристигане в Маракеш около 14.50 часа местно време – полетът отнема около 3 часа);

Причината да използваме тези два полета е, че периодът на изчакване между двата полета беше кратък – някъде около два час и половина. При всички други възможности за прекачване, времето за изчакване беше по-дълго или дори се налагаше нощувка в града на прекачване, което просто обезмисляше всичко, защото загубата на време за пътуване винаги е за сметка на времето, което може да се прекара в избраната дестинация.

Сутрешните полети на Wizz Air, които често използваме при нашите пътувания в Европа, винаги са съпътствани с чудни гледки, особено на фона на изгряващото слънце, което прави пътуването наистина приятно. Ето и малко снимки от самолета към италианските Алпи, огрени вече от слънцето:

Както отбелязахме по-горе, кацането в Бергамо беше по разписание. Макар и да се наложи малко да почакаме на граничен контрол заради големите опашки от хора, общо взето за около 30 минути след кацането, успяхме да си вземем багажа и да се насочим към гишетата за оставяне на багажа за следващия полет. За наша радост там опашка нямаше, така че лесно оставихме чекирания си багаж за полета на Ryanair до Маракеш. Самото летище на Милано Бергамо ни е едно от най-любимите летища. Макар и малко, летището беше изцяло реконструирано през последните 2-3 години, благодарение на множеството low-cost компании, които летят до тук от всички краища на Европа. Разбира се, най-голямо значение за този ефект имаше Ryanair, тъй като компанията лети от Бергамо и до Бергамо от най-много европейски дестинации. Общо взето, ако търсите полет до дестинация, която я няма налично от София с директен полет, няма да е зле да видите дали Ryanair не лети до там от Бергамо. Летището, макар и малко, е много приятно – предлага доста магазини, кафенета и други удобства – достатъчно, за да може да си запълните времето от няколко часа между полетите. Любимото ни кафене там, където винаги пием по едно капучино и опитваме някоя от интересните им закуски, e RossoSapore (намира се близо до началото на изходи А за качване на самолетите).

След като се събудихме с чаша италианско капучино, дойде време и за втория ни полет – този до Маракеш. Полетът на Ryanair беше изцяло с марокански екипаж, които говореха на марокански, френски, но английският им беше доста неразбираем. Въпреки всичко хората излетяха навреме от Италия и успяха да кацнат точно на минутата по разписание в Маракеш. Полетът беше доста спокоен, с изключение на последните 10-15 минути преди самото кацане, когато имаше лека турбуленция и друсане. При захождането на самолета успяхме да видим за първи път Мароко и това, което щеше да ни очаква долу. Дори и от високо, това което ни направи впечатление беше че хората обработват доста земята долу (противно на очакванията, че тук заради малкото вода и високите температури, няма да има чак такова земеделие и зеленина). Освен това още тук може да се види и традиционния цвят на къщите в Маракеш – различни нюанси на кафявото, червеното и дори розовото. Още от високо можеше да се види, че тук всичко е построено в един цвят, тоест нямаше я палитрата от цветове, която можем да видим при сградите в България. Извиняваме се за по-лошото качество на снимките, но същите са правени през илюминаторите на самолета, и то с телефон…..

Когато кацнахме, долу ни посрещна новото летище на Маракеш – Менара. Изключително модерно летище, чиито истински способности видяхме едва при излитането, когато видяхме как работят едновременно 50 гишета за паспортен контрол, които обработиха хиляди души за около 30 минути….Излизането от летището беше сравнително бързо. Особеното при самото преминаване на паспортния контрол за влизане в страната беше, че трябва да представите попълнени въпросници (които ни бяха раздадени още в самия полет на Ryanair). В тези въпросници, които представляват едно малко листче, има 10-на въпроса относно пътника и относно мястото му на престой в Мароко. Добре е да имате под ръка адреса на вашия хотел, който трябва да бъде записан върху листчето. На самия паспортен контрол подавате така попълнения лист, като върху него се вписва специален номер, под който вашето влизане е регистрирано в страната. Отделно от това се бие и печат в паспорта, който само 10 метра след паспортен контрол отново се проверява от друг полицай. Хубавото е, че явно всички самолетни компании са били инструктирани от властите да раздават въпросните листчета още в самолетите, за да няма струпване и чакане на самите гишета за паспортен контрол. Един съвет от нас – носете си с вас един химикал, за да може по-лесно да попълните тези контролни лист. И още един съвет – пазате си листите, дори и след като преминете паспортен контрол заради номера, който е отбелязан върху тях.

На изхода на терминал „Пристигащи“ на летището успяхме да намерим човека от хотела, който ни очакваше за трансфера до хотела. Качихме се в едно микробусче, което беше почти ново, и с което осъществихме първия си сблъсък с явлението „Шофиране в Маракеш“ (нищо че ние само се возихме, преживяването беше като да си на блъскащи се колички в лунапарка). Разстоянието от летището до централния градски площад, където ни остави човека, беше не повече от 15 минути. За това кратко време обаче успяхме да видим колко добре за нашите нерви щеше да бъде това, че нямаше да шофираме тук – общо взето всеки караше където му падне (включително и в насрещното платно), като участници в движението бяха не само коли и автобуси, но и много мотористи, триколки, каруци и какво ли още не. Когато човек се опитва да вземе ляв завой на даден булевард от единственото за ляв завой платно, изведнъж вижда как до него се появяват още поне 3-4 редици с участници в движението, които се опитват също да направят ляв завой. На фона на всичката тази лудница, която представляваше движението по основни булеварди на Маракеш, нямаше как да не ни направи впечатление, че всички тези булеварди са изцяло нови – реално за 6-те дни в Маракеш, ние не успяхме да видим и една дупка по улиците, а все пак се разхождахме не само по главните улици, но и по някои странични такива. По протежение на булевардите се извисяват традиционните за тази част на света палми, както и множество паркове. Общо взето, първото ни впечатление за Маракеш беше, че градът е много приятен – чист и зелен.

Хотелът ни в Маракеш се намираше на около 2-3 минути пеша от центрлания площад на града „Джема Ел Фна“, но за да се стигне до него, трябва да се мине през самия площад. След 13.00 часа поради по-големия брой хора на площада (предимно туристи), местните власти затварят достъпа на коли до площада (естествено, имаше и нарушители, но малко на брой). Човекът, който ни взе от летището ни остави близо до площада, където ни чакаше човек с количка за багаж, също организиран от хотела. Благодарение на него, след няколко минути бяхме в избрания от нас Риад – Riad L’Etoile D’Orient. Самият хотел се намира в малко уличка и погледнат отвън трудно можеше човек да различи, че това е хотел. Вратата беше затворена и общо взето само една малка табелка сочеше, че тук има хотел. Естествено, малко се притеснихме да не би да сме сгрешили с избора на хотел, но още при влизането ни вътре тези наши притеснения се разсеяха.

В първата ни статия, посветена на подготовката за пътуването ни до Мароко, ви разказахме по-подробно за нашите впечатления от хотела. Едно от най-добрите неща в него беше отзичивостта на хората. Още при настаняването ни бяха дадени доста интересни и полезни съвети както да видим в Стария град на Маракеш, как да стигнем до новата част на града и градините Мажорел, както и информация относно екскурзии извън града, които можеха да ни организират. Всъщност именно организирането на такива екскурзии до близки или по-далечни дестинации е един от най-големите бизнеси за местните. Когато човек тръгне да се разхожда из Маракеш, може да види почти на всеки ъгъл туристически агенции, предлагащи такива пътешествия. Общо взето обаче цените са едни и същи навсякъде. Всяка екскурзия (без значение дали ще пътуване 1, 2 или повече часа до избраната дестинация) е около 25.00 Евро на човек. Единствено за шоуто „Chez Ali Fantasia” цената на билета с организиран транспорт е 50.00 Евро на човек. Хубаво е да знаете, че независимо че навсякъде са обявени цени в Евро, повечето агенции искат заплащането да става в местна валута – дирхами, поради което е добре да имате или сумата със себе си още от България или да имате възможност да обмените валута на място (второто всъщност е за предпочитане, защото е забранен внос и износ на местна валута в размер повече от 2000 дирхама).

След като се настанихме в хотела и отпочинахме за кратко (все пак бяхме на крак от 5 часа сутринта заради ранния полет от София към Италия), решихме да видим къде може да хапнем нещо. От хотела горещо ни препоръчаха заведението „Тажин Дарна“
(Tajin Darna), което се намира на централния площад и с гледка към него. Е, първият ни опит да го открием се оказа неуспешен, поради което първият ни допир с местната кухня се осъществи в друго хубаво заведение, също намиращо се на самия площад – Кафе де Франс (Café de France). Не се подвеждайте по името – това си беше ресторант, в който повечето хора сядаха на терасата му само да изпият по една минерална вода или ментов чай и да се насладят на гледката към площада. Тук за първи път си поръчахме от традиционния „Тажин“ (Tajin) – ястие от телешко или говеждо месо, което се приготвя с различни плодове (сливи, грозде) или ядки, и което се готви в нещо като нашите гюведжета, но малко по-различно като форма. Ако това, което ще видите на следващите снимки, няма да ви хареса, то може да си поръчате и шишчета месо, които също са много вкусни (т.нар. brochettes).

След като хапнахме хубаво и тъй като времето беше напреднало и нямаше за кога да се разходим до един или друг обект, решихме да използваме времето до края на деня в разходка из тесните търговски улички на Маракеш (т.нар. Souk). Разбира се, преди да потънем в лабиринта от тесни улички, за които на човек и карта няма да може да му помогне, се разходихме из площад „Джема Ел Фна“. Това, което е особеното за този площад, е че през деня на него може да намерите единствено продавачите на прясно изцедени сокове, както и укротителите на змии. Като цяло, докато температурите са по-високи, хората избягват да се събират на площада. В ранния следобед и вечер, гледката тук става напълно различна. Амбулантни търговци, татуировчици и какви ли още не хора се появяват и пробват да изкарат някой дирмах. На площада се отварят и множество заведения, където можеш да седнем на дървени пейки и пред теб да ти бъде сготвено нещо. Гледката на говежди глави, натрупани една върху друга, обаче ни отказа да пробваме каквото и да е било от предлаганото, защото се съмнявахме доколко се спазват някакви дори минимални хигиенни изисквания. Интересно беше, че повечето от тези заведения бяха пълни – явно други хора въобще не се притесняваха дали после ще ги боли корем или не….

Иначе самият Souk на Маракеш – тесните търговски улички на стария град – може да се отъждесви като Капалъ Чарши в Истанбул, с тази разлика, че тук нещата са далеч по-колоритни. Общо взето се продава всичко възможно – дрехи, кожени изделия, дървени изделия (като на места може да видите как нещата се правят пред вас чрез използването на интересни техники), антики, сладки неща, сувенири, злато и сребро и още много, много неща. Хубаво е, когато обикаляте из тесните улички, да разполагате с мобилни данни, за да може (ако се изгубите) да пуснете GPS-a и той да ви измъкне до някое познато място. Уличките тук изглеждат безкрайни – точно когато си мислите, че сте стиганали до края на някоя улица, така изведнъж тя се разклонява на 2-3 нови улички, изпълнени с нови магазинчета. За да обиколите всичко може да се наложи да се върнете по вече изминат маршрут и да трябва да поемете по някое ново разклонение. Голяма част от Souk-a е добре осветен от светлините на магазинчетата или съседните сгради, но не е препоръчително да се продължава по по-тъмните улички, особено по тези, по които вече няма и туристи.

Това, което ни направи особено впечатление по време на първата ни обиколка из Souk-a, беше че всички търговски бяха особено активни в предлагането на своите стоки. Достатъчно беше да видят, че не сте местен, за да се започне едно предлагане и гонене по уличката само и само да ви накарат да се върнете пред тяхното магазинче и да си купите нещо. Нямаше човек, който да не говори английски и с който да не може да се разберем, което беше особено впечатляващо, особено предвид, че например в Италия и Франция ни е било трудно да си поръчаме в заведение кафе или нещо друго, именно защото там доста малко хора говорят език, различен от националния им. Е, в Маракеш тази езикова бариера не съществуваше.

Друго нещо, по което търговските улички на Маракеш приличат много на тези в Истанбул, беше възможността да се пазарим. В повечето магазинчета може да се пазарува както с дирхами, така и с Евро, макар че при Евро-то се приемат само банкноти и то при по-неблагоприятен курс. На повечето места може да видите цени или ако не виждате цена и попитате за такава, продавачът винаги ще ви каже някаква. Пазаренето започва, когато прецените че предложената цена или тази, която виждате, е прекалено висока. Започва се едно сваляне на цената, което може да достигне и до 10 пъти. Така например, след дълго обикаляне из уличките, излязохме на малко площадче, където търговски предлагаха различни панерчета за хляб (ръчна изработка), в най-различни разновидности, цветове и размери. Първоначално се опитаха да ни продадат едно такова панерче за 10.00 евро, но след като видяхме, че не сме съгласни с тази цена и че си тръгваме, изведнъж цената падна до 1.00 Евро. На много места видяхме, че търговците дори са съгласни купувачът да определни някаква разумна цена за дадена стока. Магазинчета в Маракеш (поне по-голямата част от тях) остават отворени до късно вечер, но както ви казахме, не е много препоръчително късно вечер да се отдалечавате от районите, където са повечето туристи и където има повече хора.

Някъде след 21.00 часа нашият първи ден в Маракеш беше към своя край. Умората от пътуването и ранното ставане си казваше думата, така че решихме да се насочим към хотела за почивка. На следващия ден бяхме планирали да отидем пеша до новата част на Маракеш и след това до градините Мажорел и двореца „Ел Бади“.

Ако искате да се върнете към статията ни за подготовката на пътуването, то натиснете линка тук!

Ако искате да продължите с историята ни от втория ден от пътуването ни до Маракеш, то натиснете линка тук!

В случай че търсите хотел в Маракеш, може да направите резервация чрез формата за търсене на оферти на Booking.com по-долу и да се възползвате от възстановяване на сума между 3% и 10% от стойността на вашата резервация след приключване на вашия престой в хотела. Повече може да прочетете в раздела „Как да резервираме хотел по-евтино“:

Booking.com

Между 17-ти и 23-ти март 2019г. осъществихме дълго планираното ни пътуване до Мароко. Идеята да отидем на малко по-различно място от добре подредените европейски градове и селца изникна още през лятото на 2018г. Поради разположението на Мароко и горещото лято там (както разбрахме от местните в последствие, температурите през лятото са около 50 градуса през деня и към 25-30 градуса нощем), възможните периоди за посещение на страната са или март-април, или септември-октомври-ноември. През останалото време или доста хладно (нощите наистина става студено), или пък прекалено горещо. И тъй като идеята ни за пътуване до там, както вече споменахме, изникна през миналото лято, решихме да си дадем малко повече време за подготовка и проучване на страната, поради което решихме да осъществим пътуването именно в края на месец март.

След доста проучване, включително разговори с приятели, които вече бяха пътували до Мароко, избрахме основната ни дестинация в страната да бъде Маракеш. Имаше доста варианти и за пътуване до Рабат, Казабланка и други градове в северната част на страната, но отзивите за там не беше толкова положителни, колкото за Маракеш, поради което не ни беше толкова трудно да изберем именно този града. И определено не сгрешихме с избора си!

От доста места чухме, че при посещение в Мароко, трябва да се внимава доста с избора на хотел, защото категоризацията на хотелите там не отговаря на европейската. Доверихме се Booking.com и осъществихме търсенето на хотел именно през този сайт. Първоначалната ни идея беше да се търси хотел с 5 звезди, именно за да избегнем някакви изненади с мястото за настаняване – все пак щяхме да спи там 6 нощувки и не искахме да попаднем в някакво мизерно място. Проблемът с 5-звездните хотели в Маракеш (освен високите цени) беше че се намират в периферията на града. Това означава, че ако се избере един такъв хотел, ще трябва да се предвиди допълнително време за пътуване до центъра, както и допълнителни средства за използването на такси. Не ви съветваме да използвате местния градски транспорт, който макар и да изглеждаше доста приемливо като вид на автобусите, е свърталище на джебчии, а и не е чак толкова редовен. Така, след като някъде около 2-3 седмици следяхме цените на 5-звездните хотели в Маракеш, и след като видяхме, че може би ще имаме проблеми с придвижването до центъра на града, решихме да се насочим към хотелче в централната градска част. Тези хотелчета, т.нар. Риад-и, в повечето случаи са изградени в традиционните за Маракеш къщи на няколко етажа, като в средата на хотела има градинка или място за сядане, а на последния етаж – панорамна тераса. Именно при избора на тези хотели трябва да сте още по-внимателни, защото тук вече не говорим за звезди като категоризация или ако видите такива, то те съвсем не отговарят на нивото на хотела (Риад-а).

Започнахме търсенето на нашия Риад като следихме всеки ден по няколко пъти офертите в Booking.com. Именно така, след около седмица-две на сериозно следене на офертите, попаднахме на Риад, за който можем да кажем, че ни предостави в последствие най-доброто хотелско обслужване въобще от всичките ни досегашни пътувания. Хотелчето, което имаше може би само 8-9 стаи, се казва Riad L’Etoile D’Orient. Веднага след като направихме резервацията (още през есента на 2018г.), осъществихме контакт с хотела, защото имахме въпроси относно придвижването от летището до хотела, както и относно възможностите за организиране от самия хотел на допълнителни екскурзии извън Маракеш. Бяхме приятно изненадани, че почти веднага получихме отговор и подробна информация по зададените от нас въпроси. Относно сами хотел можем да кажем страшно много неща, но най-важното го споделихме вече и по-горе: тук получихме най-доброто хотелско обслужване въобще от всичките ни досегашни пътувания! Направен с много вкус и стил, хотелът е в традиционен стил. Собственикът, с който се запознахме на място, е чужденец и изключително приятен човек. На рецепцията имаме двама души – момче и момиче, които се редуваха. Говореха прекрасен английски език и бяха изключително мили и услужливи хора. Закуската предлагаше възможност да опитате някои традиционни местни закуски, от които доста интересни бяха царевичните питки, както и нещо приличащо на палачинка, но доста по-малко от нашите обикновени палачинки. На покрива на хотела има джакузи и прекрасна тераса с изглед към старата част на Маракеш (т.нар. Сук). Хотелът се намира в сърцето на Стария Маракеш, на 2-3 минути от главния площад Джема ел Фна и недалеч от някои от основните забележителности на града като кулата и джамията Кутубия, двореца Ел Бади, двореца Баия. От тук до градините Мажорел – друга голяма местна забележителности – може да стигнете пеша за около 30 минути. От този хотел организират посрещане на летището, като цената е 9.00 Евро на човек в посока. На летището ни чакаше голям ван, с достатъчно място за нашите 4 куфара, който ни отведе до централния площад и оттам куфарите ни бяха прехвърлени на една двуколка, бутана от човек, който ни ги докара до хотела. На връщане трансферът ни до летището беше безплатен, което беше много приятна изненада. Отделно от това, хотелът ни организира всички странични пътувания извън Маракеш, които си бяхме поискали и планирали – всяка сутрин идваше да ни вземе човек от самия хотел и ни връщаха обратно в края на деня. Ако посетим отново Маракеш – нещо, което няма как човек да не иска, след това което може да се види и прави там – то отново бихме отседнали в този хотел! Препоръчваме ви го с две ръце, а и мненията на други хора, които може да прочетете в Booking.com за този хотел, просто потвърждават всичко казано по-горе.

След като решихме въпроса с хотела, беше време да решим и как да стигнем до Мароко. Общо взето изборът се свежда до това да се лети с Луфтханза (в повечето случаи през Мюнхен), но тогава говорим за цени на пътуване в едната посока около 800-900 лева на билет, или пък да се лети с Раянеър (Ryanair), които се оказа, че летят до едно 10-12 града в Мароко. Не бяха малко опциите в това отношение, като просто трябваше да се избере най-удачния вариант от гледна точна на прекачването, защото директен полет от София до Маракеш просто няма. Най-удобните варианти за пътуване от София до Маракеш бяха с прекачвания в Атина, Рим, Мадрид и Милано Бергамо – това бяха най-оптимизираните варианти от гледна точка на времето за пътуване. След преценка на всички фактори – време за пътуване, време за престой при прекачванията, нашите избрани дати на престой в Маракеш и цените на самите самолетни билети – изборът падна на Милано Бергамо. Тъй като Раянеър не летяха по това време все още до Милано Бергамо (полетите им започват сега от началото на април 2019г.), очевидно до там трябваше да се придвижим по друг начин, а най-добрият вариант за това е Wizzair. В крайна сметка резервациите ни за полетите изглеждаха така: в 7.40 полет на Wizzair от София до Милано Бергамо (полет час и 45 минути) и след това на същия ден в 11.25 часа полет на Ryanair от Милано Бергамо до Маракеш (полет около 3 часа). На връщане пътувахме по същия маршрут, с тази разлика че решихме да остане един ден в Италия и да се поразходим малко. За наше щастие, нямаше забавяне с нито един от полетите, включително и с този от Бергамо до София последния ден, въпреки че в Италия точно в него ден имаше национална стачка на персонала по охрана на летищата и уж трябваше да има забавяния и дори отменени полети.

В следващите дни ще ви представим и няколко отделни статии, в които ще ви разкажем за отделните дни, прекарани в Маракеш и за осъществените от нас пътувания в околността. Ако искате да отидете към статията ни за първия ден от пътуването ни до Маракеш, то натиснете линка тук!

В случай че търсите хотел на остров Хвар, може да направите резервация чрез формата за търсене на оферти на Booking.com по-долу и да се възползвате от възстановяване на сума между 3% и 10% от стойността на вашата резервация след приключване на вашия престой в хотела. Повече може да прочетете в раздела „Как да резервираме хотел по-евтино“:

Booking.com

Сайтът „Градовете на Европа“ е опит на група пътешественици да събере на едно място техните лични впечатления от посещение на различни европейски градове и забележителности и да допълни тези впечатления с полезна практична информация за посещение на тези места. Местата в Европа, които си заслужава човек да посети поне веднъж в живота, са стотици (дори хиляди). Разбира се, самите ние също не сме били навсякъде, а и не претендираме да сме били. Малко или много, ежедневните ни контакти с вас, нашите читатели, ни позволиха да се убедим, че сред вас има също много страстни пътешественици – хора, които искат да изследват нови места и да видят нови неща и хоризонти. От много време обмисляме идеята да позволим на тези от вас, които имат време и желание, да „използват“ сайта „Градовете на Европа“ за споделяне на техните лични впечатления и опит от обиколките из Стария континент.

„Стани автор при Градовете на Европа“ е нашият опит за още по-близък контакт с вас. Затова, ако имате идея за статия или желаете да се допълни такава, която сте прочели на нашия сайт, можете да ни изпратите вашата идея на info@cities-of-europe.com. Ако искате да изпратите материал за нова статия (без значение дали за даден град или за отделна забележителност), нека материалът ви да отговаря за няколко изисквания:

1)Ние сме сайт, посветен на забележителностите на Европа – затова, когато ни изпращате материала си, нека той да се отнася за град/забележителност на Стария континент, или пък да е свързан с полезна информация, която би помогнала при пътувания из Европа;

2) Не е необходимо да ни изпращате историческа информация за избраната от вас забележителност, а само полезна и практична информация, която би улеснила пътешествениците при посещението на въпросния обект – работно време, входни такси, как да се стигне до забележителността, някакви интересни факти и напътствия, които може да се научат само, ако човек наистина е бил на въпросното място;

3) Опитайте се материалът, който ни изпращате да бъде поне 300 думи (просто Гугъл санкционира прекалено кратките статии);

4) Добавете снимки, които сте направили при посещение на въпросната забележителност. Не ви обещаваме, че ще публикуваме всички изпратени от вас снимки, а ще гледаме те да бъдат съобразени с изпратената от вас информация и нейния обем;

5) Изпратете ни вашите имена (или псевдоним), под които искате да бъде публикувана статията;

В края на 2018г. ще обявим кои са най-четените статии, публикувани въз основа на материали, изпратени от някой от вас. Статистиката ще бъде според данните на Гугъл Аналитикс и всичко ще бъде официално обявено. Статията с най-много четения ще бъде отличена, или по-точно нейният автор, ще получи доста интересна награда от нашия екип, свързана с пътуване.

Макар че през последните две седмици ви направихме съпричастни чрез множество снимки от нашето пътуване до северна Италия, които малко или много дават представа за последното, решихме чрез настоящия пътепис да ви предоставим повече практична информация, свързана с едно такова пътуване. Основната причина, поради която щяхме да пътуваме до Италия, беше шоуто „Intimissimi on Ice” със специален гост Андреа Бочели. Списъкът с участниците се допълваше от световноизвестните звезди на ледената пързалка Стефан Ламбиел, Евгений Плюшченко и Шизука Аракава. Мястото за провеждане на шоуто беше Арена ди Верона – една от големите забележителности на едноименния северен италиански град

Идеята за нашето пътуване до Верона за това представление изникна в началото на лятото, а една от причините да се насочим към това шоу беше нашият любимец Андреа Бочели. След преглед на датите с негови концерти за 2017г., решихме да изберем шоуто „Intimissimi on ice”, което щеше да се проведе за 4-та поредна година във Верона и за което чухме доста големи суперлативи от предходните му издания. Тук трябва да се отбележи, че всяка година шоуто е различно, така че и ние самите не знаехме какво да очакваме. Подготовката ни за пътуването започна със закупуване на билети за представлението – беше безсмислено да мислим за организиране на самото пътуване, ако нямаме преди това билети за шоуто. През сайта на самия Андреа Бочели системата ни насочи към сайта за продажба на билети Ticketone. Билетите варираха между 30.00 Евро и 140.00 Евро. Тъй като досега не бяхме влизали в самата арена, не знаехме по какъв начин са разпределени местата и дали по-високата цена означава и по-добри места. Причината – сцената в това шоу е разположена в центъра на арената, което означаваше, че от всички места в арената би трябвало да има еднакво добър ъгъл за гледане на представлението. Въпреки това решихме да не пестим пари и си закупихме от по-скъпите билети. В деня на самото представление разбрахме, че по-скъпите билети означава седящо място на платформа със столове, изградена върху част от самата арена, докато по-евтините билети осигуряваха седящи места върху каменните редове на самата арена. Освен това по-евтините билети не гарантират конкретни места и съответно именно тези места, както видяхме по-късно, бяха заети най-бързо от хората, защото всеки гледаше да си избере по-хубавото място.

На снимките: Пиаца Бра и Арена ди Верона;

След като си осигурихме закупуването на билети за шоуто, обърнахме нашето внимание към изготвяне на план за пътуването. Решихме, че е безсмислено да бием път до Италия само за да посетим шоуто и че ще е добре да отделим поне 3-4 дни на малка обиколка в северната част на Италия. Тъй като бяхме решили, че ще пътуваме със самолет от България, една от дестинациите на нашето пътуване, беше ясна – град Бергамо. Именно тази дестинация е свързана със София чрез редовни полети на Wizz Air. Втората дестинация също беше ясна – Верона. Все пак тук щеше да се проведе представлението, заради което пътувахме, и нямаше как да не помислим за нощувка тук. Доста се почудихме относно третата спирка на нашето пътуване, тъй като решихме да отделим в крайна сметка три дни за това пътуване. Тази част на Италия има немалко неща за разглеждане, така че изборът не беше лесен, но в крайна сметка решихме да се насочим към градче, което до този момент не бяхме разглеждали – Мантуа /Mantova/.

След като избистрихме плана за пътуване, решихме че е време да се насочим и към резервирането на самолетни билети, кола под наем и хотели. По отношение на самолетните билети всичко за нас беше ясно – щяхме да пътуваме с Wizz Air, тъй като компанията лети до Бергамо /намиращ се на 70-80 км. от Верона/, а и самите ние имаме членство Wizz Discount Club, чрез което ползваме немалки отстъпки от самолетните билети и от цената на багаж. Изчакахме малко докато Wizz Air пуснат поредната си промоция „20% намаление на билетите за членове на Wizz Discount Club” и смело резервирахме местата си. Още при предишното си пътуване с Wizz Air, когато нашите дестинации бяха Белгия и Франция, бяхме направили резервациите си за хотели и за кола под наем чрез съответното меню на сайта на Wizz Air. Тъй като Wizz Air са афилиейт партньор на Booking.com и на Rentalcars.com, оказа се че при резервации в някой от тези два сайта, направени през линкове към тях, намиращи се на сайта на Wizz, след финализиране на тези резервации Wizz възстановяват сума от 10% от всяка резервация в Booking.com и 7% от всяка резервация в Rentalcars.com. Това е хитър начин да спестите пари и една немалка част от заплатеното от вас за хотел и кола под наем да ви бъде върнато под формата на т.нар. Wizz credit, т.е. пари, които да използвате при резервиране на последващи билети за полети с Wizz Air. Много бързо всички резервации бяха направени и вече чакахме с нетърпение предстоящото пътуване.

На снимката: Торе дей Ламберти;

На снимката: Църквата Санта Анастасия, Верона;

Рано сутринта на 7-ми октомври бяхме на крак и готови да поемем към летището. Полетът на Wizz Air беше насрочен за 6.30 часа сутринта, което означаваше, че поне два часа по-рано трябваше да бъдем на летището за чекиране и преминаване през проверката за сигурност. Всичко мина без проблеми и в 6.38 часа самолетът се отдели от софийската писта. Тук е моментът да отбележим, че за пореден път, при който използваме Wizz Air, компанията спазва много точно графика си на излитане и кацане. Да се надяваме, че така ще бъде и в бъдеще. Пътуването София-Бергамо отнема точно час и петдесет минути. За разлика от дъжда, който ни изпрати в София, слънчевите лъчи ни посрещнаха в Бергамо докато самолетът кацна на летище Орио ал Серио. Тук трябва да се отбележи, че летището на Бергамо е в процес на сериозна реновация в последните години, като ремонтът все още продължава в отделни негови части. Залите, които вече са завършени, са изключително модерни и предлагат всички необходими удобства, да не говорим, че в летището има на практика и цял търговски център с няколко десетки магазини. След кацането си в Бергамо трябваше да изчакаме около 20 минути за проверка по сигурността, защото по същото време бяха кацнали и още няколко самолета, поради което опашката от хора на гишетата беше голяма. След проверката на документите, взехме багажа от лентата и се насочихме към гишетата за коли под наем. Оказа се, че малко сме подранили за вземането на колата, така че „убихме“ времето с чаша капучино и един кроасан от едно от многобройните кафенета на летището. Автомобилът под наем трябваше да вземем от компанията Intercars – дъщерна фирма на доста по-известните Europcar. След като взехме ключовете за колата, трябваше да стигнем до нея. Паркингите на летището в Бергамо, от които се вземат колите под наем, са три на брой и се намират извън самото летище. За да стигнете до тях, трябва да използвате автобус. От летището обаче са се погрижили за удобството на пътуващите и са осигурили безплатен автобус, който свързва терминала за пристигащи с всеки един от паркингите. Колите на Intercars се намираха на най-новият от трите паркинга /P3/, който обаче е и най-далечният спрямо летището. За да се стигне до този паркинг, трябва да се излезе от терминала на летището и да се отиде до перон 8 на разположената пред самото летище автогара. Именно от тук потегляше безплатния автобус /Navetta/, който свързва летището с въпросния паркинг 3. Пътуването с автобуса отнема около 10 минути в едната посока, а иначе разстоянието по права линия е около километър и нещо – все пак не ви съветваме да го вземате пеша, защото пътят е доста натоварен, а и ако сте с багаж няма да ви бъде приятно. Автобусите, свързващи летището с този паркинг, работят всеки ден между 4.00 часа сутрин до 01.00 часа след полунощ, така че почти непрекъснато има връзка между паркинга и летището. Паркинг 3 на летището на Бергамо е огромен, но въпреки това сравнително лесно се ориентирахме до частта от този паркинг, където са разположени колите на Intercars. Натоварихме багажа в колата и се насочихме към първата спирка на пътуването ни.

Докато излизахме с колата от паркинга на летището се чудихме дали да не отскочим все пак за 1-2 часа до центъра на Бергамо, но все пак решихме да оставим тази разходка за последния ден, когато щяхме да бъде почти през цялото време тук. Часът беше около 9.30 италианско време, когато се качихме на магистралата в посока Бреша. Бяхме решили, че ще го караме по време на това пътуване по-лежерно и няма да се захласваме толкова по разглеждане на забележителности, още повече че вече бяхме идвали в Бергамо, Верона и Бреша и бяхме видели каквото имаше да се вижда във всяко едно от тези места. След около 30 минути шофиране по магистрала А4, трябваше да излезем от нея при изхода за Падерно-Франчакорта /Paderno-Franciacorta/. Причината да търсим изход от магистралата тук беше разположеният аутлет „Franciacorta Village”. Октомври месец в Италия е месецът на огромните есенни намаления, така че нямаше как да пропуснем да се разходим из някои от известните местни търговски центрове. Franciacorta Village е огромно търговско селце по подобие на далеч по-известния McArthur Glenn. Тук може да видите стотици магазини, в които стоките се предлагаха с до 80% намалена цена. И когато говорим за намаления, визираме реални намаления, а не такива като в България. Тук загубихме някъде около 2 часа от времето си в приятна, лежерна обиколка из магазините.

След като приключихме във Франчакорта, продължихме с пътуването си към Верона. Не се качихме обаче на магистрала А4, а продължихме по успоредния на магистралата път SP11, който ни прекара покрай Бреша, а малко след това и покрай езерото Гарда. Въпреки че на няколко пъти видяхме табелите, сочещи към Десенцано дел Гарда и Сирмионе, не се изкушихме да се отбием, защото целта беше да стигнем до Верона. Някъде около 13.00 часа бяхме вече при хотела, който се намираше само на 300-400 метра от Арена ди Верона – мястото, на което вечерта в 20.30 часа започваше представлението „Intimissimi on ice”. Хотелът се казваше „Albergo Trento” и се оказа едно наистина добро попадение. Още при резервирането му видяхме, че има доста добри отзиви от други посетители за това място, но след като се настанихме, разбрахме че тези отзиви са напълно обективни. Оставихме колата на паркинга на хотела, който беше с ограничен достъп и се настанихме. Ако пътувате до Верона и търсите хубаво място за настаняване, близо до историческата част на града, то тогава ви препоръчваме именно този хотел.

След като се настанихме, трябваха ни не повече от 10-15 минути за да отдъхнем малко от пътуването, да подготвим техниката за снимане и да се насочим към историческото ядро на Верона. Разстоянието от хотела до Арена ди Верона го взехме за около 10 минути нормално ходене. Слънцето напичаше приятно, а градът беше пълен с хора – явно всички се радваха на чудното време в почивния ден. Около Арена ди Верона течеше трепетна подготовка за представлението вечерта, а имаше хора, които се опитваха да се снабдят с билети за шоуто. Тъй като ние не се вълнувахме в момента от тази тема, решихме да седнем и да хапнем в някой от многобройните ресторанти с гледка към арената. Пицата беше превъзходна, а чашите със Spritz – изключително освежаващи в това топло време.

След като хапнахме и заредихме силите, решихме да се разходим из центъра на Верона, тръгвайки по главната търговска улица на града – Via Giuseppe Mazzini. По протежение на тази улица са разположение голяма част от магазините на известните вериги/марки. Уличката е тясна, а в този ден хората бяха много на брой, така че придвижването не беше никак лесно. Хубавото беше, че не бързаме за никъде, защото щяхме да прекараме целия ден в града.  Ако се разходите по цялата улица, накрая ще стигнете до мястото, където тя се пресича с Via Cappello. Именно на Via Cappello се намират някои от големите забележителности на Верона – къщата на Жулиета, кулата Ламберти, както и Пиаца Ербе с колоната на Сан Марко. Разходихме се и по Via Cappello, но без да влизаме в която и да е от забележителностите, тъй като вече сме ги посещавали и едва ли щяхме да видим нещо ново. Вместо това се насладихме на няколко чудни, нови магазини за сувенири, един от които точно срещу къщата на Жулиета. Тук можеше да се видят доста интересни дизайнерски предмети за дома, като именно причудливите им цветове и изработка ги правеха интересни. Насочихме се и към Пиаца Ербе – един от чудесните местни площади. Тук както винаги имаше пазар, на който може да се закупят както сувенири, така и различни подправки за готвене. От Пиаца Ербе може да тръгнете надясно, както направихме и ние, и придвижвайки се по Corso Sant’ Anastasia, да излезете до едноименната църква “Света Анастасия“. В него ден църквата обаче беше затворена заради сватба, но това не ни попречи да направим някоя и друга снимка отвън. След това решихме да се върнем отново към Пиаца Ербе и оттам да продължим по Corso Porta Borsari. Тази улица на Верона ни е и една от любимите – не, тук няма да видите някаква голяма забележителност на града. В самото началото на Corso Porta Borsari се намира един от най-любимите ни сладкарски магазини в цяла Италия – De Rossi il Fornaio. Само един поглед към витрината на сладкарницата е достатъчно да решите да влезете вътре. Тук се предлагат изключително вкусно сладкиши с праскови и ябълки, известни като „Kranz”. Ако посетите Верона и обичате праскови или ябълки, опитайте от този сладкиш – няма да сгрешите. От тук, с по едно парче от сладкиша в ръка, продължихме с разходката из тази част на Верона. Разходихме се по някои от страничните улички, за да излезем отново на Via Giuseppe Mazzini. От тук тръгнахме по обратния път към Пиаца Бра и Арена ди Верона. Макар че не бяхме влизали в нито една забележителности и се разхождахме спокойно из града, времето си беше минало и беше станало около 17.30 часа. Когато излязохме на Пиаца Бра, с изненада видяхме, че хората бяха започнали да се редят на опашки пред арената, за да влязат. Причината за това споделихме и в началото на нашия пътепис – просто по-евтините билети нямаха посочени места в най-горните части на Арена ди Верона и хората искаха да си намерят по-хубаво място за гледане на представлението. Ние обаче не бързахме да влизаме в арената, а се насочихме към хотела – искахме да оставим нещата, които бяхме купили по време на разходката си, както и да оставим фотоапарат и друга техника, защото вечерта нямаше да ни пуснат с тях в самата Арена ди Верона. Използвахме прибирането до хотела и за кратка почивка, защото все пак бяхме станали рано сутринта, за да хванем полета до Бергамо и малко или много това вече ни се отразяваше.

На снимката: Corso Porta Borsari, Верона;

На снимката: Пиаца Ербе, Верона;

Около 19.30 часа излязохме от хотела и се насочихме към Арена ди Верона, където след около час трябваше да започне дългоочакваното от нас представление „Intimissimi on ice”. Влизането в самата арена ни отне около 10-на минути – опашките, които бяхме видели преди това вече ги нямаше. Организацията беше на перфектно ниво – през 10 метра имаше човек от персонала, който упътваше всеки човек, на къде трябва да продължи, за да си намери мястото. При влизането си в самата арена видяхме, че най-високите редове вече бяха запълнени. Въпреки това имаше все още доста незаети места. На самия лед изпълнителните провеждаха своята загрявка и правеха последния приготовления преди началото. А самото начало беше дадено около 21.00 часа местно време, или имаше някъде около 30 минути забавяне. За самото представление каквото и да се каже, ще бъде малко. Благодарение на снимките и няколкото видео клипове, които публикувахме на страницата ни във фейсбук, може да се довие поне малка представа за невероятното преживяване, което изпитахме. Самото шоу беше под надслов „А legend of Beauty”. Шоуто се състоеше от 19 на брой изпълнения, като всяко едно от тях беше посветено на различна легенда/мит от гръцката митология. Имаше изпълнения, свързани с Елена от Троя, Горгона Медуза, Венера и още. Представлението беше разделено на две части с антракт от 20 минути между тях. Всяко едно от изпълненията беше добре измислено, а костюмите на участниците – впечатляващи. Разбира се, над всички бяха изпълненията на Андреа Бочели, а последното от тях – в дует с фигуриста Евгений Плюшченко – просто можеше да те остави без дъх.

На снимките: „Intimissimi on ice 2017“;

Малко след 23.00 часа представлението беше свършило. След като излязохме от Арена до Верона, решихме да хапнем в някое от ресторанчетата наоколо. Оказа се, че голяма част от другите зрители също имаха такова желание, поради което можеше да се види интересната гледка как всички заведения наоколо, които до този момент бяха празни, се пълнят изцяло буквално за 5 минути. След вкусната вечеря, по време на която опитахме нови видове пица с типични за Верона продукти, се насочихме към хотела. Денят, който за нас беше започнал в 3.00 часа сутринта, приключи малко след полунощ. Въпреки че бяхме физически уморени след толкова много време на крак, емоциите ни държаха будни още известно време, през което дори започнахме да правим планове за посещение на шоуто и през следващата година.

На следващата сутрин станахме към 9.00-9.20 часа. Още предния ден бяхме предупредени от управата на хотела, че булевардът пред хотела ще бъде затворен за движение между 8.30 часа и 11.30 часа заради провеждането на финалния ден от колоездачната обиколка на Италия за хора с увреждания. Ако искахме да тръгнем с колата сутринта, трябваше да направим това преди 8.30 часа, но преценихме, че няма смисъл да бързаме, още повече че предната вечер заспахме по-късно. След ставането закусихме в хотела, тъй като имахме включена закуска. Освен с качеството на обслужването и чистотата на стаите, хотелът ни впечатли и със закуската, която като за италиански хотел беше разнообразна. Хората правеха на момента кафета, а предложеното капучино беше едно от най-добрите, които сме пили в Италия. След закуската решихме отново да се разходим към историческата част на Верона, защото до 11.30 часа, когато щяха да отворят булеварда за движение имаше все още около час и половина. По булеварда и съседните улици се виждаха преминаващите състезатели, окуражавани от местната публика. Макар че беше вече минало 10.00 часа, една част от магазините все още бяха затворили. Хубавото на Италия все пак, за разлика от Германия и Австрия, че в неделя магазините отварят и работят. Преминахме покрай Арена ди  Верона, където касата вече работеше и продаваше билети за други представления, които щяха да се проведат там през следващите дни. Времето отново беше чудно, което беше и една от причините в центъра на града да е пълно с хора, включително и с множество туристически групи. След като се полутахме около 2 часа по магазините и си напазарувахме разни неща, решихме около 12.00 часа да се върнем към хотела, защото трябваше да освободим паркинга, където бяхме оставили колата. Булевардът пред хотела вече беше отворен, защото състезанието беше приключило. Напуснахме Верона в посока следващата наша спирка – Мантуа.

На снимките: Моменти от последния етап на колоездачната обиколка на Италия за хора с увреждания;

Разстоянието между Верона и Мантуа е някъде около 40 км., като почти всички те се изминават по магистрала. След излизането от Верона се качихме на магистрала А22, известна като „Autostrada del Brennero”. Първата ни цел в Мантуа всъщност не беше самия град, а един търговски център, разположен малко след града – Mantova Outlet Village. Това селище е от същата верига аутлет центрове като Fraciacorta Village, което бяхме посетили в началото на предния ден. И докато предния ден не си бяхме купили нищо във Франчакорта, то тук положението беше доста различно. Освен огромните намаления, достигащи до 80% от цените, в този аутлет всеки турист /лице, което не е гражданин на Италия/ може да си вземе напълно безплатно карта за намаление от допълнителни 10%. Беше ни трудно да повярваме, че е възможно в Италия качествени продукти, като тези които се предлагаха тук, са на такива цени. Невярващо дори проверихме как вървят същите артикули в България и се оказа, че в Италия едни и същи неща се предлагат на доста по-ниски цени, отколкото в България. За около 2 часа успяхме да си купим немалко неща, че чак започнахме да се притесняваме дали ще успеем да поберем всичко в куфарите и дали няма да надвишим килограмите за чекиран багаж за самолета.

След като се разходихме из Mantova Outlet Village, решихме че е време да се насочим към самия град, или по-скоро първо да се настаним в избрания от нас хотел, където щяхме да нощуваме през втората вечер от нашето пътуване. Хотелът ни се казваше 6 Porte Guesthouse и се отличаваше с изключителната си чистота и модерност. Хотелът се намира на около 4 км. от историческото ядро на Мантуа, като до центъра на града ви делят около 10 мин. шофиране. Всяка една от стаите на хотела има свое име – кръстена е на една от шестте средновековни порти на Мантуа, от които днес обаче не е останало много. Ние бяхме в стаята, кръстена на портата Сан Джорджо. Домакинът на хотела Стефано е изключително позитивен човек, който ни помогна с всички необходимо за приятен престой. Разбира се, ние далеч нямахме намерение да прекараме остатъка от деня в стаята. Набързо свалихме багажа от колата, освежихме се и бяхме отново на път – този път към центъра на Мантуа. Мантуа е красиво разположен на брега на три езера – Лаго Супериоре, Лаго Инфериоре и Лаго Мецо. Реално „трите“ езера са разделени по между си от няколко изкуствено създадени пътища, които пресичат водните площи. Именно по един от тези пътища преминахме с колата и ние – гледката отляво и отдясно определено си заслужаваше. Стигайки до историческата част на Мантуа започнаха и нашите мъки по намирането на място за паркиране. Тъй като беше неделя /паркирането беше безплатно/ и тъй като времето беше хубаво, явно доста хора бяха решили да се разходят до центъра на града. Отделно от това тесните улички в централната част на Мантуа предопределяха наличието на малко места за паркиране. След около 30 минути обикаляне с колата из тесните улички на Мантуа, най-накрая успяхме да намерим място за колата и можехме да се насочим към разглеждане на града.

На снимките: Базиликата Санта Барбара, Мантуа;

Това беше първото ни посещение в Мантуа и с интерес искахме да разгледаме колкото се може повече от местните забележителности в рамките на сравнително ограниченото време, което имахме. Докато се придвижвахме към централния площад и Палацо Дукале – най-голямата местна забележителности, преминахме покрай католическата базилика Санта Барбара. Входът за базиликата е безплатен, но вътре реално няма да ви трябват повече от 5 минути. Причината за това е, че просто вътре няма какво да се види. Базиликата може да се каже, че е в лошо състояние и изглежда все едно е била разграбена току що. По стените няма да видите стенописи или някакви декоративни елементи. Дори мястото, където по принцип би трябвало да се намира олтарът, е достъпно за посетители и там са разположени пана, разказващи историята на базиликата. След като се разходихме вътре, продължихме към основната забележителност на Мантуа – Палацо Дукале. Дворецът е един от най-големите дворци в цяла Европа, като според информацията разполага с около 500 стаи. Днес Палацо Дукале е превърнат в музей, разказващ историята на града и на управлявалата Мантуа фамилия Гонзага. В началото на разходката из двореца може да останете малко разочаровани – в първите зали ще видите, че стенописите по стените са в лошо състояние и почти не си личат. В залите са разположени различни предмети, свързани с историята на двореца, но и те самите не са впечатляващи. Колкото по-навътре навлизате в двореца обаче, картината започва да се променя. Палацо Дукале е известен преди всичко с невероятните тавани на своите стаи. И наистина голяма част от стаите в двореца разполагат с невероятно украсени тавани, богати на злато и различни орнаменти. С напредване на разходката из двореца ще посетите и стаи, където стенописите и картините по таваните са доста по-добре запазени, посветени предимно на църковна тематика. Дворецът разполага и с зали, които проследяват останки от римското минало на Мантуа – чудесни останки от саркофази и други археологически предмети. Повече снимки от разходката ни из двореца може да разгледате в нашата галерия за Палацо Дукале. Обиколката на двореца ще ви отнеме при нормално темпо около 2 часа.

На снимката: Палацо Дукале, Мантуа;

След като разгледахме Палацо Дукале, излязохме на Пиаца Сордел – централният площад на Мантуа. Площадът представлява огромно пространство, което е почти изцяло празно. За разлика от други градове, на чиито централни площади може да видите множество заведения и ресторанти, в Мантуа е напълно различно. На Пиаца Сордел и точно срещу Палацо Дукале се издига основната църква на Мантуа – катедралата. След посещението на базиликата Санта Барбара по-рано през деня, бяхме доста притеснени какво може да видим в катедралата на Мантуа, но за наше щастие тук гледката беше доста различна. Катедралата на Мантуа се отличава с красиви стенописи, които се простират и до части от тавана. Интересното по отношение на част от този таван е, че той е досущ като тези, които бяхме гледали до преди минути в Палацо Дукале. Явно архитектурното влияние, приложено по отношение на двореца, беше продължено и при изграждането на катедралата. Резултатът от това решение, което не сме виждали на друго място в Европа /поне що се отнася до храм/, наистина беше впечатляващ. Колоните, които поддържаха тавана, също бяха интересни – сякаш бяха докарани от някой древногръцки храм. Разглеждането на катедралата не ни отне много време, а и реално беше малко неудобно да продължим да се разхождаме вътре, тъй като започваше неделната вечерна меса.

На снимките: Катедралата на Мантуа;

При излизането си от катедралата на Мантуа пресякохме Пиаца Сордел успоредно на Палацо Дукале, за да се впуснем в същинската част на Стария град на Мантуа, пресечена от множество тесни улички. Улицата, по която тръгнахме първоначално, се казваше Via Broletto. Първото нещо, което привлече погледа ни тук, беше пекарната Forneria delle Erbe. Прясна паста, различни видове местни продукти от месо, сладки неща и сладка, бяха само част от нещата, които ни накараха да се облизваме. За жалост нямаше как да си вземем каквото и да е било от тук за България, защото повечето неща изискваха наличието на хладилник, а такъв в нашия хотел просто нямаше. Завидяхме на местните, които имаха възможност да си пазаруват от такова място всеки ден. Недалеч от пекарната погледът ни беше привлечен от красивата сграда на базиликата Санта Андреа. По своята красота, както отвън, така и отвътре, базиликата не отстъпваше по нищо на катедралата на Мантуа. Тук също беше започнала вечерната меса, но нямаше как да не влезем набързо, за да я разгледаме. Продължихме разходката си из тесните улички на града. Тук намаленията също бяха в сила, като имаше доста интересни магазини, където стоките за дома буквално ги даваха на безценица. Докато се разхождахме из уличките, бяхме започнали да се оглеждаме и за някое приятно ресторантче, където да хапнем, защото цял ден не ни остана време от обикаляне, а вече беше започнало да се стъмва. Интересното беше, че повечето италианци бяха насядали по заведенията на по бира или коктейл, които консумираха с брускети. Много малко на брой бяха заведенията, където можеше наистина да се седне и да се поръча вечеря. Ние си избрахме „Pizerria delle Erbe”, намираща се на Пиаца Ербе и близо до базиликата Санта Андреа, покрай която бяхме минали по-рано. Менюто предлагаше богатство до паста, пица, ризото и морски дарове. Интересното беше в продуктите за пицарията и най-вече пастата, се правеха в същата пекарна, покрай която бяхме минали по-рано и която се намираше точно отсреща. Не е нужно да ви казваме, че всичко беше много вкусно, а обслужването на ниво. И след като вечерята приключи, имахме сили само за едно нещо – за един хубав сладолед от веригата „Grom”, който се намираше точно срещу ресторанта. „Grom” и „Venchi” са две от най-известните вериги сладолед в цяла Италия, като може да се открият в почти всеки голям италиански град. Разнообразието от вкусове е огромно, а качеството не се нуждае от коментар. Вече се беше стъмнило, а навън почти не бяха останали хора. Не ни остана нищо друго, освен бавно да се придвижим към колата, а с нея и до самия хотел.

На снимките: Базиликата Санта Андреа, Мантуа;

Третият ни ден беше и последният от това наше кратко пътуване до Италия. На сутринта се събудихме и закусихме в хотела. След кратко събиране на багажа, последният беше качен на колата и потеглихме към Бергамо. На следващия ден трябваше да летим рано сутринта от летище Орио ал Серио обратно към България, така че нямаше как да не прекараме деня в Бергамо. Макар че сме посещавали града и преди това, едва ли Бергамо би могъл да ни омръзне. Точно както и при Верона, Бергамо е един от любимите ни северни италиански градове. И новата, и старата част на града имат своето очарование. Пътуването от Мантуа до Бергамо ни отне около час и половина, като причината за това се криеше в нашия GPS, който ни прекара не по някоя магистрала, а по страничните пътища. Макар пътуването по такива пътища да е по-бавно, именно то позволява да се разгледат по-малките населени места по маршрута и да се види как живеят италианците извън големите градове. Едва за последните 30 км. от пътуването GPS-а ни изкара на магистрала А4 в посока Милано. Тъй като бяхме казали в хотела ни в Бергамо, че ще се настаним около 14.00 часа, а до тогава имаше достатъчно време, решихме да се помотаме из Орио Център /Orio Center/ – огромен търговски център, намиращ се точно срещу самото летище на Бергамо. Тук може да намерите представени всички известни марки, както и типично италиански такива. В част от магазините цените са си напълно нормални за италианските стандарти, но в редица тук също имаше сериозни намаления. В търговския център имаше и огромен супермаркет, от където вече си напазарувахме традиционни италиански сирена, салами и сладки неща. Около 14.30 часа бяхме в колата и вече пътувахме към хотела ни в Бергамо. За нощувката тук бяхме избрали BB Le Grazie. И тук може да се каже, че бяхме случили на хотел, с което се оказа, че всичките ни хотели по време на пътуването бяха без грешка. Домакинята Мануела беше много приятна жена, която още на предния ден се беше поинтересувала кога точно ще пристигнем. Стаята беше чиста и всичко беше наистина чудесно. След като оставихме багажа, побързахме да излезем, за да може да използваме остатъка от деня за разходка из Бергамо. Хотелът ни се намираше на около 200 метра от началото на пешеходната зона, така че след едва няколко минути бяхме на центъра. Първата ни цел беше разходка из новата част на Бергамо. Тук са съсредоточени търговските улици на града. Основната търговска улица е Via XX Settembre. След като се разходихме по нея, седнахме в заведението BIIF на Пиаца Понтида. Тук бяхме решили да хапнем нещо набързо, макар че заради забавянето на обслужването реално не беше никак бърз обяд. Новата част на Бергамо, макар и доста приятна за разходки, се състои от няколко на брой търговски улици, а на нас вече ни беше омръзнало от магазини. След като обиколихме все пак още няколко такива, предимно за сувенири и стоки за дома, решихме да се насочим и към старата част на Бергамо, където са съсредоточени историческите забележителности на града. За целта трябваше да се върнем обаче до хотела, защото бяхме оставили колата там, а тя щеше да ни е необходима, за да се придвижим до стария град. С колата реално може да се стигне много близо до основните забележителности в тази част на Бергамо, но много близо до тях ще видите табела „ZTL” /Zona Traffico Limitato/. Не преминавайте тази табла с кола, защото глобите започват от 100 евро нагоре. Колата я оставихме на платен паркинг на Mercato del Fieno и оттам продължихме пеша. След около 300 метра ходене вече бяхме на централния площад на стария град на Бергамо /Citta Alta/. Около този площад се намира катедралата на Бергамо, базиликата Санта Мария Маджоре и кулата Гомбито. От върха на кулата се открива красива гледка към целия град и околност. Катедралата и базиликата пък са разположени една до друга, като на излизане от единия храм почти направо влизате в другия. Ако не сте чували нищо за катедралата на Бергамо и си мислите, че сигурно няма нищо интересно в нея, помислете отново. И двата храма са изключително красиви и си заслужават посещение. Разходката из тесните улички на Стария град е много приятна. Навсякъде има магазини за сувенири или малки пекарни, предлагащи какви ли не изкушения. Прекарахме остатъка от деня именно в стария град и едва когато започна да се стъмва се ориентирахме към колата. Пътуването надолу до хотела отне около 10 минути. Намерихме място за паркиране близо до хотела и оставихме колата. Тъй като на следващия ден щяхме да ставаме много рано за полета към България, решихме да се приберем по-рано в хотела, за да оправим целия багаж и да разпределим всичките покупки до куфарите.

На снимките: Новата част на Бергамо с търговските улици;

На снимките: Старият град на Бергамо;

Така някак си бързо приключи това наше пътуване из Италия. Рано сутринта на четвъртия ден станахме и се оправихме за тръгване. Преди да стигнем до летището, за да оставим колата, намерихме бензиностанция, където да заредим колата, за да може да я върнем с пълен резервоар, каквито бяха изискванията. Пълненето на бензиностанция в Западна Европа винаги е било приключение, защото за разлика от България бензиностанциите там не работят денонощно и ако се наложи да заредите при затворена бензиностанция, трябва да използвате кредитна карта на специални устройства. Около 6.30 сутринта оставихме колата на паркинг P3 – същият, от който я бяхме взели 3 дни по-рано. С безплатния автобус стигнахме само за 10 минути до терминала на летището. Имахме достатъчно време за едно кафе и бърза закуска преди да се чекираме и да се качим на самолета. Полетът на Wizz Air излетя 5 минути преди зададения час за излитане, а пътуването до България отне час и половина. Така, заредени с много положителни емоции от видяното през тези три дни, кацнахме в София около 11.00 часа българско време. И вече планираме следващото си пътуване…..

Пътепис: Верона, Мантуа и Бергамо

Деветият ден от нашето пътуване включваше най-големият преход с автомобила, ако изключим пътуването първия ден от София до Виена. През този ден трябваше да изминем разстоянието от Инсбрук до езерото Блед, където трябваше да нощуваме вечерта в едноименното словенско градче. Разстоянието между двата града /Инсбрук и Блед/ е около 400 км., което означаваше, че ни чакаха поне 4 часа път. GPS-a на колата беше избрал маршрут през Залцбург, така че отново щяхме да се върнем за малко до града, който бяхме посетили в началото на нашето пътуване. Реално не се налага отново да се влиза в Залцбург, а малко преди самият град просто магистралата се разклонява в посока към Словения и столицата на тази държава Любляна. Пътуването между Инсбрук и Блед премина без проблеми – движението беше спокойно, времето сравнително добро, като вече с приближаването на Словения започнаха да се появяват някакви наченки на облаци и евентуален дъжд.

В ранния следобед, след прекарани няколко часа в пътуване, преминахме австрийско-словенската граница. Блед се намира само на няколко километра от границата, така че след нея имахме още около 20-25 минути шофиране. Самата магистрала, която продължава към Любляна и по която щяхме да пътуваме и на следващия ден, преминава много близо до градчето и езерото Блед, така че след като се слезе от магистралата, има едва 7-8 км. до Блед. След слизането по магистралата и следвайки указателните табели към Блед, преминахме покрай „Dino Park” – местен атракционен парк с фигури на динозаври, положени в горска местност. Ако пътувате с деца и имате повече време, може и да се отбиете в парка, за да може малчуганите да се порадват малко.

При влизането в самото градче Блед и тъй като вече беше ранния следобед, решихме първо да се отбием до хотела, за да се настаним, да починем за малко и след това да имаме сили за разглеждане на района. Всъщност, мястото където трябваше да нощуваме, не беше хотел, а една от многобройните вили в района, предлагащи нощувки. Нашата вила се казваше „Apartment Studio Van Bakkel Gerard” и при резервирането на мястото бяхме впечатлени от вида на мястото и условията. Намерихме вилата без никакви проблеми – мястото разполага със собствен двор с паркинг, а управлението му е в ръцете на семейство словенци, които живеят в съседната къща. Домакините ни посрещнаха подобаващо – с чаша местен ликьор и със съвети какво да видим в района и как да стигнем до там. Ако имате пътуване до Блед и се чудите къде да останете, определено може да ви препоръчаме това място.

След като пренесохме багажа си вътре и се освежихме, бяхме готови да се насочим към града и неговите забележителности. Първата атракция, която е много лесно достъпна именно от избраното от нас място за настаняване, беше замъкът на Блед. Повече за замъка на Блед може да научите в отделна наша статия на следния линк тук. За да се стигне до замъка, трябва да се изкачи доста сериозно възвишение, като може да направите това пеша или директно с колата. Горе, в непосредствена близост до подстъпа към замъка, има изграден паркинг /платен/, но местата там са ограничение и е възможно да не ви допуснат до там и да се наложи да паркирате по-надолу. За наше щастие, периодът от годината не беше силният туристически период, и имаше свободни паркоместа близо до замъка. От паркинга до входа на замъка са няколко минути ходене по наклонена каменна пътека. Още докато се движехме по тази пътека, усещахме какво ще видим от самия замък, защото езерото вече се виждаше отдолу.

На снимката: Къщата за гости на Ван Бакел;

Входът за замъка Блед може да се определи като нормален, макар че като стойност плащате почти толкова колкото бихте платили при посещение на Лувъра в Париж. Някой би си помислил, че не си заслужава да се дадат тези пари за замък, който не разполага с нищо вътре, но само един поглед на гледката, която се открива от замъка към самото езеро, е  достатъчен да разберете, че си заслужава да дойдете тук и да си платите, за да влезете. Домакините са се постарали да реновират самия замък и да го превърнат в място, което да разкаже историята на Блед и на целия район. Вътре няма да видите богато обзавеждане или стенописи, каквито има във френски или италиански замъци. Стаите на замъка са превърнати в музей, разказващ историята на древните хора живели по тези земи преди хиляди години, както и историята и промените в района от векове, та чак до днес. Разбира се, има и експозиция, която проследява по-новата история на замъка и владетелите, които са контролирали района от тази крепост.

На снимките: Пътеката към замъка Блед и вече в двора на самия замък;

Причината, заради която си заслужава да дойдете тук, е гледката. В замъка ще видите няколко удобни места, представящи невероятна гледка към езерото Блед. От някои от тези места, езерото е само частично видимо, докато от други места езерото може да се види изцяло. Учудихме се, но и тук имаше огромни групи с азиатски туристи, които се бореха по между си кой да заеме най-доброто място за снимане на чудесния пейзаж. Тук слънцето също ни се усмихна и се появи за малко. От замъка Блед, освен че се виждаше целия град Блед отдолу, може лесно да видите и острова в сърцето на езерото, както и малките лодчици, които пъплят към този остров. На този остров се издига църква, която е и една от причините местните да са осигурили въпросните лодки като опция за туристите да стигнат до острова и църквата. Лодките към острова в езерото потеглят от най-различни места около езерото, така че където и да отидете около езерото, ще намерите човек с лодка, който да може да ви закара до острова.

 

На снимките: Гледки от замъка Блед към езерото;

След като разгледахме изцяло замъка Блед и се запознахме отблизо с историята, която той носи, се качихме на колата и се насочихме към самото градче отдолу. Следвайки указателните табели в града, успяхме да стигне до централната част на града и много близо до самото езеро. Тук видяхме множество сергии, които предлагаха разнообразни сувенири, посветени на града и езерото. След като разгледахме сергийките, решихме да не се разхождаме в момента из града, а да направим една, поне частична обиколка на езерото. Тръгнахме да обикаляме езерото от към неговата северна част. На момент пътят върви покрай самото езеро, но има и участъци, когато се отдалечава навътре в сушата. Трябва да се отбележи, че почти няма свободни за паркиране места около този крайезерен път, поради което трябва да паркирате на паркинга на някое от многобройните заведения, или /както ние направихме без да искаме/ да влезете в частния двор на някой човечец. В нашия случай въпросният двор не изглеждаше да е частен, а по-скоро публичен, но в последствие разбрахме грешката си.

На снимката: Част от изложбата в замъка;

След като паркирахме колата на вече споменатото място, тръгнахме да се разхождаме по брега. Наблизо имаше и малка стоянка на хора с лодки, които чакаха туристи да се съберат за следващия курс към острова. Гледката от тук към самия остров, а и към замъка Блед, беше спираща дъха. Оказа се, че отиване и връщане с лодка до острова от това конкретно място струва 15.00 евро на човек. Самите лодки не са моторни, а имат лодкар, който гребе – приличат малко на гондолите във Венеция, но само малко. За съжаление, макар и да изчакахме доста време на мястото, така и не се събра група за разходка до острова, така че лодкарят нямаше да прави следващ курс, още повече че вече беше станало около 19.00 часа и започваше да се смрачава. Разходихме се още малко около езерото, наслаждавайки се на чудната гледка, и след това се насочихме към колата. Слънцето, което беше изгряло, беше се скрило зад облаците и започваше леко да ръми. Тъй като беше станало вече време за вечеря, решихме да се разходим из центъра на Блед и да си изберем някоя местна кръчма, където да опитаме традиционни словенски гозби. Спряхме се на ресторант „Мурка“. Няма как да излъжем, но всичко беше изключително вкусно – ресторантът предлага изключително разнообразие от ястия, вкл. и морска храна, така че може да задоволи всеки вкус. Цените са напълно нормални, така че ако се чудите къде да хапнете в Блед, това е едно от местата, на които може да се спрете.

След хубавата вечеря, излизайки от ресторанта бяхме изненадани от завалялия вече по-силен дъжд. Хубавото беше, че колата беше паркирана наблизо, а и вилата ни за нощуване беше на едва 2-3 км. разстояние. Дългото шофиране през деня и интензивната разходка, която си направихме около езерото Блед и из едноименното градче, си бяха казали думата – бяхме доста изморени, а на следващия ден ни чакаше и последния ден от нашето пътуване – големият преход до България.

Последният десети ден от нашата обиколка беше предвиден изцяло за пътуване. Предстояха ни около 1100 км. от Блед до София. Хубавото беше, че целият маршрут щеше да бъде по магистрала, като изключим последните участъци от пътуването в Сърбия и България. Рано сутринта на десетия ден станахме и натоварихме багажа в колата. Напускахме Блед по-скоро тъжни, защото знаехме, че това пътуване е вече към своя край, но от друга страна носталгията по България беше усилила желанието ни да се приберем вкъщи колкото се може по-рано. На излизане от Блед и близо до входа към магистралата спряхме в ресторант на Макдоналдс, за да се заредим с кафе и някоя и друга поничка. Времето беше хладно, като за това беше допринесъл излелия се през нощта дъжд. След като изпихме кафето, потеглихме на път. Пътуването премина без усложнения и без да се налага да се чака на някоя от границите. Вечерта на същия ден преминахме българската граница и ни оставаха едва 50-60 км. до София – разстояние, което премина в разговори за изминалото пътуване, кое най-много ни е харесало и кое ни е разочаровало, както и в планове за следваща дестинация.

На снимката: Дъждът ни посрещна малко преди Калотина;

Така, някак неусетно, изминаха 10 дни, през които преминахме през Австрия, Германия и Словения – посетихме редица големи градове, както и редица по-малко известни такива. Надяваме се, че информацията в настоящия пътепис ви е допаднала, и че ще намерите вдъхновение да потеглите по нашите стъпки.

КЪМ ОСМИЯ ДЕН ОТ ПЪТЕПИСА НИ „АВТОМОБИЛНА ОБИКОЛКА ИЗ АВСТРИЯ, ГЕРМАНИЯ И СЛОВЕНИЯ“.

Резервирайте хотел в Блед чрез полето за търсене на оферти на Booking.com по-долу и получете обратно до 10% от стойността на вашата резервация след приключване на престоя:

Booking.com

Хареса ли ви съдържанието на статията? Ако имате някакви забележки, препоръки или просто се нуждаете от допълнителен съвет относно посещението и разглеждането на Блед и района, не се колебайте да се свържете с нас на info@cities-of-europe.com! 

Пътепис: с автомобил из Австрия, Германия и Словения /Ден 9 и 10/

По-долу може да видите интерактивна карта относно Блед, Германия,  която ви позволява да се ориентирате по-добре относно разположението на града, но също така ви предлага три интересни опции- да получите информация за трафика из района в момента /кои са натоварените пътища и кои улици са по-малко натоварени/, да получите информация относно най-добрите пътища за транзитно преминаване из района, а така също да получите информация и относно велосипедните маршрути в района: