Дворецът Топкапъ – град Истанбул, Турция

Дворецът Топкапъ (Topkapi Sarayı) е бил както символичен, така и политически център на Османската империя в продължение на почти четири века, докато не се стига до преместването на императорския двор в двореца Долмабахче при управлението на султан Абдул Меджид I /през 1853г./. Мястото определено ще ви предостави възможност да се разходите и да видите отблизо величието на Османския султанат, но също така и жестокостта на времето, илюстрирано чрез части от двореца като Харема и „Клетката”. Първоначално известен като Sarayı Cedid, или Новият дворец, Топкапъ е построен между 1459г. и 1465г. и е трябвало да служи като седалище на правителството на нововъведения османски режим. В началото дворецът не служил като резиденция: Мехмет Завоевателят вече е бил построил към него момент онова, което щяло да стане известно като Стария дворец, на мястото където днес се намира сградата на Университета на Истанбул, като дори след като той се мести в Топкапъ, харемът останал на старото си място.

Топкапъ

На снимката: Входът към двореца Топкапъ;

 

В съответствие с ислямската традиция, дворецът се състои от поредица от сгради, разположени около няколко на брой дворове, подобни на Алхамбра в Гранада или дворец Могул в Индия. Въпреки че това създава първоначално впечатление за липса на ред и за хаос, в действителност подреждането на сградите било напълно логически издържано. Първият двор е свързан с обслужващият персонал на двореца и е отворен за всички, докато по-голяма част от втория двор и свързаните с него сгради е предназначена само за Divan, или държавния съвет, както и за тези, които имали отношения с нег. Павилионите на съдиите били разположени в Ортакапъ  (на входа на двореца правилно, между първия и втория двор), в съответствие с традицията, че справедливостта трябва да се търси при портата на двореца. Третият двор е основно предназначен за дворцовото училище – важна имперска институция, посветена на обучението на държавните служители. Едва в четвъртия двор на двореца сериозните държавни дела отстъпват път на по-приятните части и аспекти от живота. Тук има няколко чудесни градини, около които са издигани сгради от различни императори в чест на техни победи. Именно в тази част на двореца, императорът и неговата свита можели да се насладят на спокойствие и красиви гледки.

ТопкапъНа снимката: Фонтанът на Ахмед III пред двореца;

Различните промени, направени в структурата и функцията на сградите, са показателни за разпределение на силите в Османската империя през вековете. През 16-ти век, когато харемът играел важна роля в живота на османските султани, имало коридор между харема и Диван /държавният съвет/, докато през 18-ти век, когато властта на султаните започнала да отслабва, държавният съвет бил преместен далеч от султана.

Първият двор на двореца и църквата „Света Ирина”:

 Ако влезете в първия двор на двореца откъм улица Babıhumayun Caddesi, преминавайки през голямата отбранителна порта срещу фонтана на Ахмет III, трудно ще ви бъде по повярвате, че това някога е бил най-външният двор на бившия дворец на султана. Днес тук може да видите стоянки за таксита и автобуси. Колкото и претъпкано да изглежда този двор, това е изцяло в съответствие с целта на този първи двор, който като зона за обслужване на двореца, винаги е бил отворен за широката общественост. Пекарните на двореца са за стена от дясно на двора, докато сградите на султанския двор за сечене на моменти и външната хазна /днес затворени за посещение/ са зад стената на север от църквата „Света Ирина”. Пред самата църква се е намирал районът за тъкачите и за прислугата, която е носила съдовете, както и централен двор, в който са се съхранявали дървата за огрев на двореца. Самата църква е служила като арсенал и като място за съхранение на археологически находки.

Топкапъ

На снимката: Църквата „Света Ирина“ /Aya Irene/;

Днес църквата „Света Ирина”, или църквата на божествения мир, е обикновено затворена за посещения. Най-добрият шанс да се види вътрешността е когато църквата отваря за концерти или изложби, включително и за летния музикален фестивал в града. Първоначалната църква е една от най-старите в града, но тя е възстановена заедно със „Света София”, след като е опожарена по време на бунтовете от 532г. Около полукръглата апсида е единственият в Истанбул синтронон /synthronon/ – място за сядане на духовенството в абсидата на църквата. Има шест реда от места. По-голяма част от интериора на църквата днес е доста обикновен, като се вижда тухлената зидария, а дори апсидата не е украсена с нещо повече от един кръст.

Ортакапъ, вторият двор и Диван:  

 За да достигнете до втория двор, трябва да преминете през Баб-ус Селам, или Портата на поздравленията, която е още известна като Ортакапъ, или средната порта /тук се намира и главният билетен офис/. С преминаването през Ортакапъ, портата към третия двор е точно срещу вас, а личните конюшни на Мехмет II /затворени за посещение/ са точно отляво на вас, а след тях са сградите на Диван-а и вътрешната хазна и входа към харема. Срещу Диван-а, от дясната страна на двора, е кухненската зона. Градините между пътеките, тръгващи от Ортакапъ, са засадени с древни кипариси и чинари, розови храсти и добре поддържани тревни площи. Първоначално тук е имало множество пауни и други животни, както и най-важното – фонтани. Течащата вода, която мюсюлманите считали, че има почти магически свойства, била доставяна до двореца от византийската цистерна Йеребатан. Този втори двор по всяка вероятност е бил сцена на доста блясък по време на държавни церемонии, когато султанът е заемал трона си под Баб-ус Саадет. По всяко време, дори и по време на един от трите дни на седмицата, когато на дворът се изпълвал с посетители за Диван-а, тишината царувала тук, като всички спазвали правилата за поведение в присъствието на султана.

Топкапъ

На снимката: Интериорът на голяма част от двореца се отличава с вложените мрамор и сини плочки;

Когато влизате в сградите на Диван-а, от ляво на двора ще видите металната решетка на стаята на съвета (първата стая в ляво), наречена „Окото на султана“. Чрез нея той можел да наблюдава работата на съвета, където видни държавни съветници заседавали в сесии. Съветът получил името си заради дивана, който обикалял по протежение на трите стени н а помещението. Сградата датира от времето на Мехмед Завоевателя, като самата стая на съвета е възстановена във вида й от 16-ти век през 1945г., като може да се видят някои оригинални плочки от Изник, както и картини. Другите две стаи на съвета са запазили рококо украсата си от времето на Ахмет III.

Кулата на съвета може да се види от различни точки в града. Възстановена през 1825г., класическите линии на осмоъгълната структура, с високите прозорци между  коринтските колони и нейният покрит с олово заострен връх, създават контурите на сграда, която изглежда не много на място тук, но въпреки това може да се каже, че това е една впечатляваща забележителност. Достъпът до балконите не е позволен, но панорамните гледки към Босфора през прозорците са изключителни.

 

В непосредствена близост до Диван-а е друга сграда от първоначалния дворец на Мехмет Завоевателя – вътрешната хазна. Това е шест-куполна зала, до която се стига през двойно-куполен вестибюл. Поддържа се от три стълба. В залата може да видите богата колекция от оръжия и доспехи, която проследява изящната изработка на експонатите, сред които има мечове от 17-ти век, както и мечове за две ръце. Тук може да сравните мечовете на различни османски султани: този на Мехмет Завоевателят изглежда доста по-ефективен, отколкото е мечът, свързван със Сюлейман Великолепни, покровителят на изкуствата.

Топкапъ

На снимката: Диван;

От другата страна на двора са кухните на двореца и помещенията за готвачите, отличаващи се по безбройните комини. Последните може да се видят ясно откъм Кенеди Кадеси, която се простира по протежение на Мраморно море. Голяма част от този комплекс е унищожен от пожар през 1574г., въпреки че комините са реконструирани от Мимар Синан, както и осем от десетте купола зад тях (двата най-южни купола датират от времето на Мехмед Завоевателят). Десетте кухни, които са имали персонал от 1500 души, са обслужвали различни неща. Двете кухни в най-далечния край са били местата, където са правени халва и бонбони. Те са възстановени и тук може да видите завладяваща гама от прибори. Другите стаи приютяват колекция от най-добрия порцелан в света, като колекцията постоянно се променя, защото просто дворецът разполага с достатъчно богатства от този тип.

Третият двор:

Ако преминете през Баб-ус Саадет, или Портата на блаженството, непосредствено срещу вас ще бъде Тронната зала. Тази сграда, датираща предимно от времето на Селим I, е мястото, където султанът изчаквал резултата от сесиите на държавния съвет, за да даде знак на съгласие или несъгласие с предложенията им. В средата на третия двор може да видите постройка от сив мрамор – библиотеката на Ахмет III. Последната по принцип е затворена за обществеността, като изглежда доста мрачна в сравнение с неговия декоративен фонтан пред портите на двореца. Стаята от дясно на портата и Тронната зала, и в югозападната част на двора, се нарича Seferli Kogusu. Тук се помещава колекция от бродерия и както и малка колекция от костюми. Тук може да видите и малки очарователни дрехи, които се свързват със Селим I. Размерът им поставя въпроса, от къде той си е спечелил прякора „Страшни”. Зад залата е хамамът на Селим II, където той припада след едно пиянство и умира по-късно от раните си.

Хазната:

 Хазната се помещава в стаите, които някога са служили и функционирали като Павилиона на Мехмет II. Той заема по-голямата част от югоизточната страна на третия двор, вдясно от входа. Сградата е на два етажа, а през тераса с колони може да се стигне от двора до по-долните стаи, чийто интериор, отличаващ се с интересна мазилка, арабски арки и множество ниши, е типичен на 15-ти век. От първите две стаи, тази от дясната страна е служила като камекан или стая за събличане на хамама на Селим II. Тя се отличава с интересни пропорции и купол. Последните две стаи пък са под прав ъгъл и с атрактивна лоджия в ъгъла, където те се срещат.

Първата стая съдържа редица изключително красиви предмети, включително и чудесен сребърен макет на двореца, подарък на Абдул Хамид II от Япония. Следващите две стаи са „паметник на лошия вкус”. Тук винаги се тълпят доста хора, за да видят изобилието от скъпоценни камъни, които обаче са толкова големи на моменти, че човек да се чуди. Вниманието на повечето хора тук се насочват към голямата кама, която била подарък от  Махмут I за Надир Шах. Тя била върната, когато се разбрало за смъртта на шаха.  Камата е украсена с три огромни изумруди, в един от които има и часовник. В третата стая може пък да видите един от най-големите в света диаманти. За първи път той е бил показан по време на коронацията на Мехмет IV през 1648г. Определя се като петият най-голям диамант в света. Останалата част от тази стая е посветена на поредица от гротескни експонати, така че може да ви се прииска по-бързо да намерите изхода. В четвъртата стая може да видите украсен с бижута трон, както и ръката на Йоан Кръстител, но като цяло тя се отличава с голяма „сдържаност” в сравнение с предходните стаи. Преобладават декорации от слонова кос и сандалово дърво. Декорацията може да се определи като простовата, като тук важното е било качеството на изработката, а не количеството на материалите.

Топкапъ

На снимката: Камата с трите изумруда;

От другата страна на двора срещу хазната се намира Павилиона на Светата мантия, където се помещават Стаите с мощите на Протока и свети мощи, които са донесени от Селим Страшни след завладяването на Египет през 1517г.. Първоначално мощите били достъпни само за султана, неговото семейство и близкия му антураж по време на дни със специално религиозно значение, но през 1962г. са отворени за посещение от всички. Тук са разположени отпечатък от стъпало, косата и зъбите на пророка Мохамед, както и дрехата му, а и мечове на първите четири халифи и писмо от пророка да водача на племето Копти. Най-ценното от мощите се съхранява зад стъкло, атрактивно разположено и осветено. В съседната зала, която е била хазна, се селекция от картини и миниатюри. Миниатюрите датират от времето на Сюлейман Великолепни до времето на Ахмед III, но повечето се свързват с времето на Мурат III. Именно той възложил създаването на три творби –  Книга на Постижения, Книга на Царя на царете Книга на фестивалите, като първите две от тях прославяли подвизите на султаните, докато последното е изображение славния парад, който следва церемонията по обрязването на сина на султана.

Четвъртият двор:

 В четвъртия двор се влиза през проход, който преминава между Хазната и колекцията от часовници в Съкровищницата Силахдар. Този двор се състои от няколко градини, всяка украсена с павилиони. Най-атрактивните от тези павилиони, и от които се открива чудесна панорамна гледка към града от Галата до Фатих, са разположени около широка мраморна тераса зад градините с лалета на Ахмет III. Павилионът Багдад, представляващ сграда във формата на кръст, се намира в северната част на терасата. Това е единственият павилион, който е отворен за посещение. Построен е от Мурат IV, за да отпразнува завладяването на Багдад през 1638г. Екстериорът и хладният, мрачен интериор, са оформени в синьо, тюркоазено и бяло, а капаците и вратите на шкафове са инкрустирани с черупки на костенурки и седеф. Ако си мислите обаче, че това е прекалено кичозно и представлява прекалено голям излишък, то може да разгледате атрактивния басейн и мраморния фонтан на терасата, които са било сцена на пиршества по време на царуването на Ибрахим I.

Топкапъ

На снимката: Павилионът Багдад;

Павилионът на обрязването също датира от времето на Ибрахим Лудия. Може да погледнете през прозорците,  за да добиете представа за интериора. Екстериорът му  е покрит с плочки от Изник, датиращи от 16-ти и 17-ти век. Недалеч от тук се намира Павилион Реван, построен в чест на превземането на Ереван в Кавказ от Мехмет IV. Павилионът Мечидие /Mecidiye/ e последната сграда, която е строена в Топкапъ. От тук се открива и най-красивата гледка към останалите павилиони. От градината на този павилион се открива чудесна гледка към азиатската част на Босфора.

 

Харемът:

 Обиколката на харема е изключително популярна, така че ако искате да го разгледате е добре да пристигнете по-рано, за да избегнете опашките, които се оформят по-късно през деня. Обиколката по принцип преминава бързо, но е интересна, особено ако сте се подготвили предварително с малко познания от общ характер. Думата „харем“ означава „забранено“ на арабски език, а на турски език думата се отнася за част от дворец или резиденция, в която главата на домакинството живее с жените си, робините и децата.

Топкапъ

На снимката: Зала в харема;

Харемът в Топкапъ се намира между частните апартаменти на султана и покоите на Главния Черен евнух. Състоял се е от над 400 стаи, които са разположени около покоите на султана и неговата майка. Именно около тях и в низходящ ред според степента били разположени апартаментите на съпругите, любимите дъщери на султана, принцовете, домакините, камериерките и одалиски. Харемът бил свързан с външния свят през точно определена порта. От ляво на тази порта се намирали казармите на войници, въоръжени с алебарди. Освен като гвардейци, те били използвани и за други дейности, свързани с харема. Портите, водещи към харема, били пазени от черни евнухи. Те обаче имали право да влизат в харема само посред бял ден. През нощта опазването на харема се възлагало на жени, които сигнализирали за всякакви необичайни обстоятелства на Главния Черен евнух. По време на разходката из харема ще посетите и двора на черните евнуси, който датира от годините след 1665г., когато в двореца имало голям пожар. Последният бил запален от слуга, като засегнал по-голяма част от харема и държавния съвет. Плочките в покоите на черните евнуси датират от 17-ти век, което показва, че оригиналните декорации са били унищожени по време на пожара.

Топкапъ

На снимката: Залата с фонтана в харема;

Златният път /Altın Yol/  е покрит пасаж, който преминава през цялата дължина на харема, като се започне от покоите на черните евнуси и се стигне до четвъртия двор. Именно през този пасаж последната известна Валиде Султан, Аймие Дюбок дьо Ривери, бяга със своя син Махмут от наемни убийци.Животът на принца е спасен от грузинската одалиска Чеври Халифа, която хвърлила въглени по лицата на преследвачите. Принцът избягал, за да се възкачи после на трона като Махмут II. В началото на Златния път са разположени апартаментите на Валиде Султан, също възстановени след 1665г. Тук има и прекрасна куполна трапезария. През проход се стига от нейните апартаменти до покоите на жените, които тя контролирала.

Отвъд апартаментите на Валиде султан се намира едни от най-атрактивните стаи на двореца. Това са апартаменти и приемни стаи на selamlik, личните стаи на султана. Най-голямата и величествена от тях е императорската зала, където султанът забавлявал посетителите си. Друга важна стая  е спалнята на Мурат III, в която отново на преден план изпъкват плочки от Изник от 16-ти век, както и красива мраморна чешма. Отсреща може да се види бронзова камина, облицована с материал в цвят на слива.

Най-северните стаи на харема се поддържат от огромни стълбове и сводове, като разполагат и с обемни помещения-мазета, които са използвани за склад и като общежития. Под спалнята се намира голям закрит плувен басейн, с кранове за топла и студена вода, където Мурат се усамотявал често със своите жени. До спалнята се намира светлото и просторно помещение, представляващо библиотеката на Ахмет I, с прозорци с изглед както към Босфора, така и към Златния рог. Недалеч се намира и трапезарията на Ахмет III, чиито стени са покрити с дървена ламперия, боядисана с чаши с плодове и цветя, които са типични за този султан, който обожавал цветята, и лалетата в частност. На югозапад от спалнята се намират две стаи, за които се считало първоначално, че са играели ролята на прословутата Клетка.  Вече е прието обаче, че клетката се намира в различни стаи на горния етаж. Сред другите интересни обекти, които може да посетите по време на обиколката на харема, са покоите на любимите жени на султана, до които се стига по каменна стълба. Тук от красива тераса се разкрива гледка към четвъртия двор на двореца.

Полезна информация за двореца Топкапъ:

 Адрес: Султанахмет, Истанбул;

Телефон: + 90 (212)512 0480;

 Работно време:

Зимен сезон: между 30-ти октомври и 15-ти април;

Музей, харем и църквата „Света Ирина” може да се посетят между 9.00 часа и 16.45 часа;

Билети се продават до 16.00 часа;

Летен сезон: между 15-ти април – 30-ти октомври;

Музей, харем и църквата „Света Ирина” може да се посетят между 9.00 часа и 19.45 часа;

Билети се продават до 18.00 часа;

Цени на входните билети:

Цена на билет – 40.00 TRL /Билетът е валиден за всички части, с изключение на Харема/;

Цена на билет за харема –  25.00 TRL;

Цена на билет за църквата „Света Ирина” – 20.00 TRL;

Безплатен вход в двореца „Топкапъ” с 5-дневна карта „Museum Pass Istanbul”;



 

Важно: Статията предоставя информация за двореца Топкапъ в Истанбул, Турция. Тук ще намерите полезна информация за забележителността и какво трябва да знаете за посещението й – работно време за посещение, цени на билети и др.. Статията е последно обновявана от нашия екип на 07 Декември 2016г.

Дворецът Топкапъ

По-долу може да видите интерактивна карта относно двореца Топкапъ, която ви позволява да се ориентирате по-добре относно разположението на двореца, но също така ви предлага три интересни опции- да получите информация за трафика из района в момента /кои са натоварените пътища и кои улици са по-малко натоварени/, да получите информация относно най-добрите пътища за транзитно преминаване из района, а така също да получите информация и относно велосипедните маршрути в района.