Историята на Прованс

До сравнително скоро, поне от геоложката гледна точка, земен мост при Гибралтар е свързвал Европа и Африка и е осигурявал преминаването на хора между двата континента още от каменната ера. Някои от най-ранните европейски доказателства за човешко присъствие са били установени именно в Прованс. В близост до Ница, на място носещо името „Тера Амата”, са открити останки от плитки колиби, направени от дървени стълбове и подкрепени от камъни. Някои от колибите, които датират между 450 000 и 380 000 пр.н.е., са имали огнища, които се смятат за най-ранните доказателства за контролирана употреба на огън в историята на човечеството. Убежища с увити кожи на животни около дървена рамка са открити и в пещерата Лазарет, като се предполага, че те може да датират между 500 000 и 400 000 BC, като дори предшестват неандерталеца. Тези находки, които могат да се видят в праисторическия музей на Тера Амата, включват брадви и каменни оръдия на труда, както и кости на слонове, носорози, благороден елен и гигантски волове.

Първите „посетители” на района на Прованс вероятно са били сезонни номади. Археолозите смятат, че в продължение на дълъг период от време лошите условия за лов в Прованс са пречили за дългосрочно заселване на района от хора. Като доказателство за това се сочи липсата на пещерни рисунки на по-големи животни – такива, каквито са открити на други места. През 1991г. обаче откритието на местния водолаз Анри Коске променя всичко. При гмуркане в дълбок отвор на крайбрежни скали между Касис и Марсилия, Коске влиза в пещера на 120 метра под морското равнище, като след плуване успява да излезе в подводна пещера, пълна с въздух. Същата била изпълнена с рисунки, вкл. и на морски създания. Учените откриват достатъчно въглен в примитивните рисунки, за да извършат датирането им. Тестовете показва, че пещерата е била използвана постоянно в продължение на почти 9000 години, докато морето не се е надигнало и скрило входа на пещерата след последния ледников период. Откритите рисунки бива датирани от преди 27 000 години, а костите на открити животни- от преди 18 500 години. Пещерата на Коске се смята за един от най-важните и добре датирани палеолитни пещери в света.

На други места в Прованс, известните „Бори” предоставят повече доказателства за праисторическия живот на хората по тези земи. Хиляди от тези каменни  жилища са разпръснати из Люберон и Воклюз. Непропускащи вода, с дебели стени, борите пазели сравнително топло вътре, като са били използвани дори за отглеждане на животни от местните чак до 18-ти век.

Историята на Прованс

На снимката: Една от най-добре запазените скални рисунки, откривани в пещери в Прованс;

Гърците и римляните

Изглежда, че Прованс е предоставил място за среща между културите на Северна и Южна Европа още от времената, когато хората за първи път са започнали да пътуват. Има ясно доказателства, че около 1000 г. пр.н.е. лигурите от северозападна Италия са се установили по протежение на брега. Келтите от Гермния, известни със своята керамика, се заселват във вътрешността и на север от река Дюранс. Много е вероятно двете групи да са имали социални и търговски връзки дори и от по-рано. Открити са останки от келтска керамика, датиращи от бронзовата епоха, около 6000 г. пр.н.е..

Историята на Прованс

На снимката: Триумфалната арка в Ним;

При всички случаи, до появата на гърците по тези земи през около 600 г. пр.н.е., местна култура вече е процъфтявала. Според легендата, гърците получили пристанището Масалия /днешна Марсилия/ като част от зестра във връзка с брак с лигурска принцеса. Масалия била чудесна за развитие на търговия. Намира се в близост до устието на Рона, което осигурявало лесен достъп до вътрешни водни търговски пътища. Скоро гърците започнал да изнасят местен добитък, керамика, калай от Бретан и мед от Испания. В близост до тези брегове водолази са открили потънали кораби, носещи доказателства за търговията по тези земи в древността.

В замяна гърците предоставяли техните традиционни средиземноморски култури – маслини, смокини, орехи, череши и лозя – нещо, което довело до промяна в местното селско стопанство завинаги. Гърците просперирали тук в продължение на няколко века, като дори създали колонии в Сен Тропе, Антиб, Ница и Монако, смесвайки се с местното население. Масалия пък си спечелила благословията на Рим, когато през трети век преди Христа, градът застава на страната на Рим срещу картагенците. По това време, много други провансалски градове подкрепили Ханибал, който пресича Прованс по пътя му към Рим през Алпите. Един век по-късно, гърците призовали Рим да ги защити срещу пиратите, които атакували Антиб и Ница, както и срещу келтските племена, атакуващи от север. Римляните реагирали веднага, но както ставало често в тези случаи, решили да направят Масалия свое владение. Градът сменил и името си- от Масалия на Масилия.

Историята на Прованс

На снимката: Останките от древния римски град Гланум край Сен-Реми-дъо-Прованс;

Трансалпийска Галия, създадена около 121 г. пр.н.е., е първата римската провинция във Франция. Първоначално римляните обръщали внимание предимно на пътищата в Прованс, за да защитят своята търговия с Испания. По времето когато Юлий Цезар официално завладява Галия (58-51 г. пр.н.е.), римски гарнизони достигнали от Алпите до Пиренеите. Римляните построили повече от 13,000 мили пътища, някои от които все още могат да се видят и днес. След до пътя на Домициан може да се видят в Кавайон, Бони и Apt. Pont Julien, а дори мост от 149г. след Христа в този район все още се използва. Римляните наричали областта „Provincia Romana”, от където идва и съвременното име Прованс. Доказателства за римската епоха, под формата на вили, храмове, бани, театри, арени, акведукти, триумфални арки, циркове и форуми, може да се видят из цял Прованс. Рядко ще попаднете на населено място, което да не носи някакви римски останки. Римското присъствие тук просперирало в продължение на 600 години, като забележителен процент от римските останки и обекти все още се използва според първоначалните им цели.

Средновековен Прованс

Средновековието е било белязано от периоди на чума и почти непрестанни войни. След падането на Западната Римска империя, различни племена – вандали, вестготи, остроготи и бургундите – преминават през Прованс. Районът е завладян през шести век от франките. Между 8-ми и 10-ти век, сарацините плячкосва постоянно бреговете на Прованс. Те често навлизали и навътре, за да плячкосват селата. Накрая са изгонени от граф Уилям Освободителя през 974г. Останките от сарацинската крепост при Ла Гард-Френе, близо до Сен Тропе, откриващата се панорама показва защо сарацините са избрали това място за своя крепост. В продължение на векове, между нашествията на външни нашественици, районът е разкъсван от вътрешни  конфликти между управляващите франки.  Според франкския закон, земите били разделени между живите синове, но земята се наследявала за използване, а не като собственост. В резултат на това разногласията били чести и кървави. Кралство Прованс преминавало от ръцете на един владетел в ръцете на друг, докато през 11-ти век земите не били включени в пределите на Свещената Римска империя.

Основен белег на този период е строежът на известните „perchee” – селца във високото, където местните търсели убежище от постоянните нашествия и болести. Днес именно тези малки населени места са и едни от най-посещаваните в Прованс. Селцата били изграждани около някое абатство или покрай владенията на местния феодал. Някои от тези селца са изоставени от векове, но в значителен брой от тях все още се живее. Районът между Ница и Ментон е особено богат на такива примери. През 12-ти век, Прованс придобива отново известна самостоятелност, като в центъра на това ново образувание стои Екс-ан-Прованс, а то се управлявало от графовете на Прованс.

Авиньонските папи

В началото на 14 век, вследствие на разногласие между Бонифаций VIII и крал Филип Честния от Франция, френският папа Климент V бил избран. Продължение на четири години, граждански вълнения в Рим и бунтове между съперничещи си фракции, карат папата за търси подслон при ордена на доминиканците в Авиньон. Този ход трябвало да бъде само временен, но редица фактори довели до удължаване на папския престой тук. Авиньон принадлежал на Карл II от Анжу, верен съюзник на папата. Присъствието на папата тук продължило цели 100 години, като през този период на папския престол се сменили седем папи, от които двама били определяни като „анти-папи”. През това време, въпреки че ма два пъти е опустошен от чума, градът се разраства откъм население, като бройката на жителите достига 40 000 души. По този начин той се превръща в един от най-големите и най-космополитните центрове в Европа. Папският дворец е основната забележителности тук, като за неговото завършване били нужни 17 години. Той прилича повече на колосална крепост отколкото на папска резиденция. Изграждането на укрепленията било продиктувано от постоянните набези на наемници, които кръстосвали из провинцията, палили селца и избивали местното населени. Богатството на Авиньон привлича тяхното внимание, като няколко папи са принудени да плащат откупи, за да бъдат пощадени от нападение.

Историята на Прованс

На снимката: Дворецът на папите в Авиньон;

Савойската династия

Ако се заслушате в разговорите на възрастните хора по протежение на Френската Ривиера, може да решите, че сте в Италия. За това си има и логично обяснение. От 14-ти до средата на 19-ти век, голяма част от средиземноморски Прованс е под контрола на Савойската династия, която управлявала и части от Италия до преди Първата световна война. Италианската връзка възниква чрез наследниците на кралица Жан от Неапол и Сицилия, осиновен наследник на граф Луи д’Анжу и неговия братовчед – принц на Неапол. С изключения на кратки прекъсвания, Ница и околностите му принадлежали на графовете на Савоя, които стават управители на Пиемонт и крале на Сардиния, от 1388г. до 1860г.

Революцията и епохата на Наполеон

При избухването на френската революция Прованс и Лазурния бряг запазват някаква независимост, но много скоро независимите южняци попадат под контрола на Париж. Както и в останалата част на Франция, периодът на революцията е свързан с хаос и постоянни кръвопролития. Паметници, посветени на събитията от този период, може да видите на много малко места в Прованс, но следите от тези събития все още личат по някои от най-старите френски църкви в Прованс.

Наполеон Бонапарт е най-великият герой на френската история Но през целия си живот, и по време на 16-те му години управление от 1799г. до 1815г., той не е бил напълно подкрепян и уважаван в Прованс. Може би причината за това се корени и във факта, че независимо, че посещава Прованс в някои ключови моменти от своята кариера, той никога не остава тук прекалено дълго, за да оцени достатъчно този район и неговата красота.  На връщане след победите в Египет и към преврата, който го води на власт през 1799г., той слиза със своите сили в пристанището на Сан Рафаел /известен курорт в момента/, близо до Фрежу. Петнадесет години по-късно, през 1814г., след поражения от ръцете на австрийци, англичани, прусаци и шведи, той се оттегля от същото пристанище на заточение в Елба. Една година по-късно, през 1815г., Наполеон слиза с повече от 1000 войници в залива Жуан, близо до Кан, откъдето започват неговите „100 дни”, на които херцог Уелингтън слага точка в битката при Ватерло. За да избегне гарнизона в Марсилия, както и враждебното местно население, Наполеон не поел по лесния път на север по долината на Рона. Вместо това се насочил към Гренобъл и през предалпийските проходи  Дин и Систерон. Пътят на Наполеон е известен туристически маршрут днес, известен като “Route Napoleon”.

Прованс

Важно: Статията предоставя информация за района Прованс, Франция. Тук ще намерите полезна информация за историята на Прованс през различните исторически периоди. Статията е последно обновявана от нашия екип на 09 Септември 2016г.