Пътепис: На пазар в Чорлу и Одрин, Турция

На 6-ти и 7-ми септември 2018г. осъществихме поредното си приятно пътуване из нови места. През тази година успяхме да се разходим из немалко градове на Балканския полуостров, започвайки от Белград през месец април, преминавайки през Истанбул през месец май и стигайки до Охрид през месец август. Именно пътуването ни до Истанбул през месец май обаче предопредели и плановете ни да се разходим до Турция отново. Докато бяхме в Истанбул успяхме да се уверим лично в изключително ниските цени (в сравнение с България) на всички видове стоки, така че се зарекохме през есента да се разходим до близките до България градове Одрин и Чорлу за няколко пазарни дни. В следващите редове ще ви дадем полезна информация как да си организирате такова пътуване, както и ще споделим нашите впечатления от пътуването.

Независимо че Одрин и Чорлу ни бяха непознати като дестинации (просто не бяхме ходили до сега там), организирането на пътуването до там беше най-лесната задача. Тъй като основната ни цел беше да се разходим по магазините, въобще не си направихме и труда да погледнем какво може да се гледа из двата града. Реално, дори и да бяхме търсили забележителности на Чорлу, едва ли щяхме да намерим такива, просто защото такива тук липсват. При Одрин нещата стоят малко по-различно – градът е малко по-голям от Чорлу, тук се намират няколко красиви джамии, от които естествено си заслужава да се посети джамията Селимие.

Преди потеглянето от България си организирахме престоя в хотелите. По отношение на нощувката в Чорлу се доверихме на хотел End Glory, който се оказа доста добро попадение, защото съотношението цена/качество си заслужаваше, а в Одрин – изборът ни падна върху четиризвездния RYS Hotel. Тъй като и при двата хотела имаше движения в цените почти постоянно, добре е ако направите резервацията си от по-рано, да следите движението на цените, защото често последните биват намалявани. Ако попаднете на по-добра оферта, просто откажете първоначалната си резервация и направете нова, при по-ниската цена (поне при нас се получи така по отношение на RYS Hotel, където цената с течение на времето се промени значително надолу).

Около 6.15 часа сутринта на 6-ти септември бяхме натоварили вече колата и потеглихме по маршрута София – Свиленград (ГКПП Капитан Андреево). Първоначално движението се осъществява за около 170 км. по магистрала Тракия, като малко преди Чирпан е отбивката (маркирана със знаци) в посока към Хасково и Свиленград. От отбивката има около 100 км. шофиране по магистрала Марица (А4). С нормално шофиране се стига от София до границата с Турция за около 2.5 часа. Тъй като беше 6-ти септември, а и Турция е модерна дестинация за шопинг в момента, на границата имаше доста коли, поради което чакането на двете граници отне около 2 часа. За преминаването през българската граница, освен паспорти, граничните власти искат и талон на автомобил, докато от турска страна – и зелена карта.

Първата ни спирка в Турция беше Чорлу, отстоящ на около 130-140 км. от границата. След като се влезе в Турция се кара първоначално по скоростен път, където е препоръчително да следвате ограниченията на скоростта, защото на едно място има камера за скорост (стационарна). След около 10 км. шофиране идва разклона за Одрин (вдясно от пътя) и магистралата за Истанбул (вляво). Има табела, която указва, че пътят в посока Истанбул е платена магистрала, като скоро се стига и до станция за заплащане на пътни такси. Тъй като ние си имахме останали пари в нашата HGS карта още от пътуването до Истанбул през месец май, не спряхме за закупуване на нова карта. Ако обаче не разполагате с HGS стикер/карта, трябва да спрете преди станцията и пеша да отидете до гише с паспорт и документ за колата, където попълвате заявление и заплащате такса. Общо взето заплащането на тези такси не е измислено много, защото за да стигнете до гишето, трябва да пресечете цялата магистрала и да внимавате да не ви удари някоя кола или ТИР.

Преди да достигне до Чорлу, бяхме решите да минем през известния магазин на TAC – най-известната турска марка спално бельо, чиято фабрика се намира на шосе D100 (между Люлебургас и Чорлу). Поради тази причина след като се качихме на магистралата за Истанбул (шосе Е-80), първата ни задача беше да стигне до Люлебургас. Магистралата от турска страна е в сравнително добро състояние, а трафикът в тази й част – почти нулев. След около 40 минути видяхме табелите, сочещи изход към Люлебургас. На изхода на магистралата отново се преминава през станция за плащане на пътя, където автоматично камерите „разчитат“ закупения стикер и таксуват (цената на пътуването от Одрин до изхода при Люлебургас е 5.00 TRL). Малко след като се излезе от магистрала Е-80, ще видите указателни табели за Люлебургас и за Чорлу (на табелата за Чорлу има и означение за шосе D100). Следвайки табелите за шосе D100 (дори и да нямате GPS, ориентирането е изключително лесно), скоро се озовахме на това шосе, което върви успоредно с магистралата и което свързва Люлебургас и Чорлу. Шосе D100 е скоростен двулентов път, на който обаче много често има нещо като кръгови движения, преминава се през малки населени места, поради което ограниченията на скоростта е между 50 и 70 км./ч. На места (точно както и в България) има полицейски патрули, които разполагат с радари и камери, така че е добре да се придържате към ограниченията на скоростта.

Малко преди градчето Вакифлар (Vakiflar) се намира и въпросният магазин към фабриката на TAC. Мястото няма как да бъде пропуснато – две огромни табели „TAC” сочат къде се намира магазинът. Паркингът пред магазина е сравнително малък, а в нашия случай се оказа претъпкан от коли с българска регистрация. В самия магазин се чуваше българска реч от всеки ъгъл, а съобщенията на персонала по информационната уредба бяха и на български език. Въпросният магазин е един от най-посещаваните от българи в района заради ниските цени и доброто качество на предлаганите продукти. В магазина може да се намери огромно разнообразие от продукти за спалнята, банята и всекидневната – кърпи от всякакви материи (включително придобиващите голяма популярност кърпи от бамбук, спално бельо, покривки, пердета и какво ли още не. За цените едва ли има смисъл да коментираме. Един хубав комплект на TAC в България се предлага на цени от 150-200 лева, докато в този магазин цените започваха от 45.00 лева. Разликата е убийствена, а качеството е същото. Поради тази причина не е учудващо, че всички пазаруваха с колички, а имаше и немалко организирани автобуси, които караха хората до тук именно за пазаруване. Ако ви предстои обзавеждане на апартамент или искате да си обновите спалното бельо, покривките или пердетата, то определено си заслужава да отделите ден-два, за да се разходите до този магазин.

От магазина на TAC до Чорлу са някъде около 35 км. шофиране. Сравнително бързо успяхме да се придвижим към хотела и тъй като вече минаваше 14.00 часа, решихме да се настаним и чак след това да се разходим из града. Както отбелязахме и в началото, хотели End Glory отговори изцяло на очакванията ни. Хотелчето беше модерно, ново и чисто. След настаняването и кратка почивка, потеглихме с колата с близко намиращият се търговски комплекс Орион (Orion). Първото нещо, което направихме тук, беше да хапнем нещо и да заредим сили за предстоящата обиколка. Изборът ни падна върху заведението Divan Ocakbasi – изключително вкусна храна, а кюнефето им (вид десерт) беше най-доброто, което ядохме за тези два дни в Турция.

На снимката: Традиционното кюнефе;

Търговският комплекс Orion в Чорлу не е особено голям, особено в сравнение с търговските центрове из големите български градове. Въпреки това тук ще може да намерите магазини на доста познати и в България брандове, но на далеч по-ниски цени. През септември в Турция има отстъпки между 50 и 70% на детски стоки, дрехи, обувки и др. А намиращият се на ниво сутерен супермаркет „МММ Migros” може да ви даде ясна представа за цените на доста стоки, за да може по-лесно да се ориентирате какво да купувате и в какви количества.

Непосредствено до Orion се намира хиперкармет Kipa, който е друга от известните за българите шопинг дестинации в Чорлу. Причината е, че в този хипермаркет има изключително разнообразие от стоки на изключително ниски цени (говорим за марки, които се предлагат и на българския пазар, но цените в Чорлу са между 2 и 8 пъти по-ниски в сравнение с тези в България). Срещу 1.00 TRL (турска лира) може да си закупите клиентска карта на Kipa и да започнете веднага да спестявате пари с нея (това е нещо като Billa card в България). За пример ще ви дадем, че използвахме такава карта при две пазарувания в Kipa (в Чорлу и в Одрин) и общо спестихме около 70-80 TRL. На всеки продукт, който се предлага в магазина, е отбелязано дали чрез въпросната карта може да спестите и каква сума. Тук в магазина на Kipa направихме и първото голямо пазаруване – перилни препарати, таблетки за миялни, омекотители и какви ли още не други продукти за дома се предлагат на цени, които няма как да намерите в България.

В близост до хипермаркета се намира и още един голям търговски център – Trend Arena. На 3-4 етажа са представени доста на брой магазини, включително и голям магазин на Decathlon. Има обаче и доста интересни магазини за домашни потреби, където има неща на безценица (да не говорим, че когато отидете на касата на някои магазини да заплатите и без това ниските цени на стоки, от там продавачите ви „сюрпризират“ с още по-ниска цена). Бамбукови кърпи за баня, тишлайфери и други стоки се предлагат на цени от по няколко лева…..

След като приключихме с обиколката на тези три търговски центъра и след като натоварихме всичко в колата, потеглихме към хотела за кратка почивка. Планът беше по-късно да излезем и да се разходим из центъра на Чорлу, където да вечеряме. От мястото, където бяхме отседнали, до центъра на града се стигна за около 10 минути. Тук трябва да се отбележи, че турците карат като луди, така че трябва да бъдете нащрек почти винаги, защото е възможно да ви ударят отвсякъде и без да очаквате. В Турция пешеходците нямат почти никакви права и няма да видите кола да спира на хора, чакащи да пресекат. За това, ако вие направите това нещо, пешеходците започват да се чудят защо сте спрели, а отзад винаги ще се намери някой местен, който да започне да свирка с клаксон.

Като цел при придвижването към центъра на Чорлу си зададохме площад Ататюрк. Въпросният площад в момента беше в ремонт и реално много малка част от него е достъпна. В непосредствена близост до площада има платен подземен паркинг, където може да си оставите колата, както направихме и ние. Паркингът се заплаща 5.00 TRL за час, и 6.00 TRL – при престой до 2 часа. След като оставихме колата, се опитахме да се разходим из центъра на града. Казваме „опитахме се“, защото центърът на Чорлу се оказа едно голямо разочарование. Няколко тесни улички, изпълнени с магазини и ресторанти, и един по-голям площад (където се намира сградата на общината), оформят центъра на града. Отделихме не повече от 30 минути на това подобие на център и решихме да седнем в някое от ресторантчетата, където да вечеряме. Близо до площад Ататюрк, където бяхме оставили колата, има 4-5 ресторанта, които изглеждат сравнително приемливо на фона на останалите заведения, които видяхме.

На снимките: Нощен Чорлу;

След като пренощувахме в Чорлу и закусихме на сутринта, освободихме хотела и към 10.00 часа вече бяхме поели по пътя към Одрин. За пътуването към Одрин, решихме да се върнем на магистралата Е-80 (Одрин-Истанбул), а да не караме по шосе D100, защото по магистралата пътуването е по-комфортно и по-бързо. Разстоянието между Чорлу и Одрин се изминава по магистралата за около час, а на станцията при изхода за Одрин системата за контрол на движението автоматично отчита около 8-9.00 TRL от вашата HGS карта/стикер. Така общо взето за пътуването по турските магистрали през тези два дни платихме около 15.00 TRL (ако не и по-малко), което се равнява на около 4-5 лева.

Малко след като се премине през станцията за заплащане на пътната мрежа при Одрин следва и изхода от магистралата в посока Одрин. Следвайки знаците, скоро се излиза на шосе D100 и в далечината се вижда самия град. Шосе D100, което влизайки в града се превръща Talat Pasa Caddesi. Идвайки по D100 от магистралата, отдясно по посока на движението и малко преди да навлезете в по-централната част на града, ще забележите Margi Outlet – едно от популярните места за пазаруване в града. Малкият паркинг пред аутлет-а отново е пълен с автомобили с български регистрации. Margi Outlet е сравнително малък търговски център, който спокойно се обикаля в рамките на час. Едва ли всички магазини биха ви привлекли, но има няколко, предлагащи наистина хубави стоки на доста добри цени – Koton, Penti, LC Waikiki и др. Непосредствено на гърба на Margi Outlet се намира „Синият пазар“ на Одрин, където се предлагат плодове, зеленчуци, ядки, прясно точени кори за баница и др. Пазарът не работи в петък и неделя, поради което при нашето посещение той се оказа затворен. Поради тази причина на следващия ден, преди да потеглим към България, предвидихме да посетим пазара и да го разгледаме.

На снимките: Margi Outlet, Одрин;

След като се разходихме из Margi Outlet и напазарувахме някоя и друга дрешка (на цена в пъти по-ниска от тези в България – това едва ли е необходимо да го отбелязваме вече), решихме да минем през хотела и да се настаним. RYS Hotel в Одрин се намира недалеч от Margi Oulet и в непосредствена близост до основния търговски център на Одрин – Erasta. От хотела, следвайки главната улица пред него, лесно се стига и до центъра на града, което го прави много удобно място за нощувка. Явно така смятаха и доста други българи, ако съдим по броя на колите с българска регистрация, паркирани пред хотела. Хотелът е приятен, но ако може да избирате стая, опитайте се да не е на 7-мия етаж, защото отгоре се намира ресторантът на хотели, а оттам до късно вечер се чува доста силна музика, което може да попречи на по-пълноценната ви почивка.

След наставянето в RYS Hotel се насочихме към най-близката до хотела шопинг дестинация – търговският център Erasta. Като размери, този търговски център беше значително по-голям от центровете, които предния ден бяхме посетили в Чорлу. Поради тази причина разнообразието от магазини тук е голямо. Лично можем да ви препоръчаме магазините Karaca Home и Linens – това са магазини за дома, където се предлагат изключително качествени неща за спалня и баня на много добри цени. Освен че предлагат собствени марки, тук може да намерите продукти на Floretta, TAC и други известни турски брандове. Кърпи за баня за по няколко лева, халати за баня на цени до 20.00 лева, спални комплекти на цени до 60.00 лева, са само част от нещата, които може да ви привлекат вниманието и заради които доста българи идват тук. В този търговски център има и магазин на известната турска верига HOTIC – магазини за обувки, които са пред фалит заради проблемите с турската лира. В момента там има изключително ниски цени на качествени обувки, но за съжаление наличните номера на обувките не са чак толкова много (примерно мъжки обувки над 44 номер не са налични, всичко е било изкупено). За разглеждането на Erasta ще са ви нужни (зависимост от интересите ви) около 2-3 часа.

От търговския център Erasta се стига до центъра на Одрин за около 5-6 минути. Препоръчително е да карате бавно, спазвайки ограниченията, защото на всяко кръстовище в Одрин има камери за скорост. На много места ще видите табели, сочещи към джамията Селимие. Непосредствено до джамията има голям паркинг за автомобили (Selimiye Cami Otoparki). Тук цената на паркиране е 5.00 TRL за час, 6.00 TRL за два часа и 10.00 TRL до 4 часа. Срещу входа/изхода на паркинга се намира един от страничните входове на джамията. Достъпът до джамията Селимие е свободен, но при влизането вътре трябва да се събуете, а жените трябва да сложат кърпи на главата си. Ако не носите такава, на място може да си вземете кърпа (безплатно). Някои определят джамията като най-хубавата в Турция, но според скромното ни мнение същата далеч не може да се сравнява със Синята джамия в Истанбул. Джамията Селимие е наистина хубава, но трудно може да се каже, че би ви оставила без дъх. За разглеждане на джамията няма да са ви нужни повече от 15-20 минути. Около джамията има няколко интересни музея, но тъй като ние не бяхме тръгнали да разглеждаме забележителности, решихме да ги пропуснем. Ако излезете от джамията от централния й вход/изход, ще може да стигнете до Големия базар на Одрин. По стълбище се влиза направо в закрития базар, който обаче далеч не е голям. Реално става дума за нещо като Капалъ Чарши в Истанбул, но в далеч по-малки размери. Едва ли ще намерите нещо интересно за купуване тук (поне ние не успяхме).

На снимките: Джамията Селимие, Одрин;

В подножието на джамията започва общо взето пешеходната зона на Одрин – лабиринт от малки улички, които водят общо взето до главната пешеходна улица тук (Сарачлар Кадеси). По протежение на тези улички ще намерите множество магазини за дрехи и обувки, сладкарници, ресторанти и кафенета. Ако искате да опитате традиционни сладки изкушения, насочете се към сладкарница Мадо, намираща се в горната част на Сарачлар Кадеси. Тук листът със сладки неща няма край и всеки един традиционен сладкиш се предлага в безброй разновидности. Цените са приемливи, като едно капучино е около 3-4 лева, а порциите с баклави, кюнефе или други – около 6-7 лева. Ако искате да си купите баклава на килограм, има няколко места из централната зона, където може да го направите. Цените започват от 30.00 TRL за обикновения вид баклава и достигат до около 80.00 TRL за по-скъпите видове. И тъй като ние си напазарувахме почти 2 кг. от различните видове баклави, може да ви посъветваме да си вземете от по-евтините и традиционни видове.

На снимките: Пешеходната централна част на Одрин;

След като се разходихме няколко часа из центъра на града и след като събрахме сили във вече споменатата сладкарница, където порциите баклава и кюнефе със сладолед не искахме да свършват, решихме да се насочим към колата. Паркингът, който преди това беше пълен с български коли, вече се беше поизпразнил. Беше ни време и на нас да се насочим към хотела, но преди това имаше два магазина, които предварително си бяхме набелязали – местните Carrefour Super и Kipa Extra. В крайна сметка идеята на това наше пътуване беше пазаруването и поради тази причина нямаше как да пропуснем тези два магазина. И докато Carrefour Super се оказа голямо разочарование, то Kipa Extra се оказва съвсем различно. Още като паркирахме на паркинга отпред, разбрахме че сме на правилното място – сякаш всички български коли, които бяха до преди малко в центъра, се бяха изсипали сега пред този магазин. Kipa Extra е хиперкармет, който предлага общо взето същите стоки, както и едноименният магазин, който бяхме посетили предния ден в Чорлу, но тук изборът беше малко по-голям, защото магазинът наистина имаше впечатляващи размери. Тук всъщност успяхме да си купим неща за около не повече от 150 лева, с които обаче напълнихме все още празната половина на колата – перилни препарати, омекотители и какви ли още не стоки за дома. Цените отново няма какво да се коментират. Докато пишем настоящите редове гледахме новия каталог на местен български супермаркет, където неща на промоция (намалени с 40%) са все още около 2 пъти по-скъпи от същите продукти в Турция. Общо взето, след като излязохме от Kipa, осъзнахме че колата не е в състояние да побере повече багаж в багажника си (а той е наистина огромен).

На третия ни ден от разходката до Турция започнахме с приятна закуска в хотела. Ресторантът на RYS Hotel се намира на последния етаж на 8-етажна сграда и отгоре се открива красива гледка към целия Одрин. Приятно е да гледаш отгоре как градът се събужда за живот докато отпийвате чаша кафе. След закуска натоварихме багажа в колата и се насочихме към Синия пазар, който беше затворен на предния ден. Както вече отбелязахме, Синият пазар на Одрин се намира на гърба на Margi Outlet. Тук може да намерите изключително разнообразие от плодове и зеленчуци, и то на изключителни цени. Гроздето, което на места се предлага за около 6-7 лева, там върви за около 1.50 лева за килограм. Нашият интерес обаче беше насочен в друга посока – искахме да си купим ядки, тъй като на предния ден видяхме, че цените и на ядките са много по-ниски от тези в България, както и да си вземем от традиционните пресни кори за баница, които се точат пред очите ви. На Синия пазар намерихме и двете неща – килограм шам-фъстък се предлага за около 12-13 лева, при цена в България от около 3.00 лева за 100 грама. Подобно е положението и при цените на лешника и бадемите. За около 160.00 TRL (или малко над 40 лева) успяхме да си купим около 3 кг от различните видове ядки – печени и сурови. Пресните кори за баница пък се предлагат 5 броя за 8.00 TRL (по-малко от 2 лева).

След като приключихме със Синия пазар, продължихме към центъра на Одрин. Предния ден бяхме решили да оставим пазаруването на баклава именно за преди потеглянето ни към България, за да може баклавата да е възможно най-прясна. За около 60 TRL (което е някъде към 20.00 лева), успяхме да си вземем близо 2 кг. баклава от най-различните видове. Традиционното „Пишмание“ пък се предлага за 10.00 TRL кутията. След като приключихме с пазаруването и на баклавата, видяхме че са ни останали около 260.00 TRL, които беше безсмислено да връщаме в България. Поради тази причина решихме да „приключим“ и с тях, като посетихме търговския център Erasta. Още предния ден си бяхме харесали един комплект спално бельо на TAC от магазина на Linens и решихме да оползотворим останалата сума за едно такова ново допълнение за дома.

След като приключихме с Erasta, беше станало към 12.00 часа на обяд – беше време да потеглим към границата и да се прибираме вкъщи. На двете граници се чакаше около час и половина, най-вече заради големия брой турски гастербайтери, които се прибират към Германия, Австрия и Холандия. Около 17.00 часа влязохме в София, чудейки се как да пренесем съдържанието на багажника на колата до вкъщи. Ако трябва да заключим, посещението ни до Чорлу и Одрин изцяло потвърдиха това, което бяхме просто бегло забелязали при посещението ни на Истанбул по-рано през годината – в Турция същите стоки се предлагат в пъти по-евтино отколкото в България, и определено си заслужава човек да отдели един ден и 60-70 лева за гориво, за да отиде до Турция и да си напазарува определени неща за около 7-8 месеца напред. Хем малко разнообразие от това, че се виждат нови неща и човек се разхожда, хем се спестяват пари в дългосрочен план. Описаното по-горе може да го осъществите и в рамките на ден, без да е необходимо да правите нощувки.