Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Вторият ни ден в Охрид започна около 9.00 часа сутринта. Едно хубаво кафе, изпито с гледка към Охридското езеро, беше достатъчно за добър старт на деня. Докато пихме кафето си се чудихме по какъв начин да разпределим разглеждането на отделните обекти, които си бяхме набелязали предварително. Основното ни притеснение отново бяха очакваните високи температури, като нямахме никакво желание да припадаме в жегите докато се разхождаме из Охрид. В крайна сметка взехме решение първата част от деня да посветим на един обект, намиращ се извън Охрид, и по-точно на около 35-40 км. южно от Охрид. Това беше манастирът „Свети Наум“, намиращ се близо до македонско-албанската граница. „Свети Наум“ представлява интересен комплекс, който е разположен в национален парк Галичица. Освен самия манастирски комплекс,  тук може да се насладите на няколко църкви, както и на невероятната природа.

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътят от Охрид до Свети Наум е тесен, като на много места ще видите предупредителни знаци, сочещи за тесен път. В началото на тези 35-40 км. (които се изминават за около 40 минути) пътят преминава покрай самото езеро. Ще видите доста интересни малки градчета, както и чудесни плажове, които обаче в тази част от годината са претъпкани. Паркиралите от двете страни на пътното платно автомобили прави пътя още по-тесен на места. След селището Търпейца, пътят навлиза дълбоко в парк Галичица и се отдалечава от езерото. Започват множество завои, а пътната настилка не е от най-добрите. Като цяло, добре е да се кара по-бавно и внимателно, особено като се има предвид, че по този път се движат и туристически автобуси, които секат пътните платна и разминаването с тях е цяло приключение. По пътя има достатъчно табели, така че дори и без навигация лесно ще може да намерите правилния път.

Пред входа на манастирския комплекс има изграден огромен паркинг – както за автомобили, така и за автобуси. Тъй като беше по-рано през деня, успяхме лесно да намерим място за паркиране. Паркингът е платен, като таксата е 50.00 динара за цял ден. При пресичането на главната порта на комплекса, може да се зачудите дали сте дошли на посещение в манастир или сте на плаж, примесен с пазар. Освен че манастирът е известен като място за поклонение и туристическа атракция, явно доста от сред местните той е известен и като добро място за плаж. Имаше десетки хора (които в края на деня може да са станали и няколко стотици), които бяха дошли на това място само за да се потопят във водите на езерото. Точно от другата страна на плажа пък беше разположен пазарът, състоящ се от около 20-25 дървени къщички, в които се продаваха всякакви сувенири – известните охридски перли (правени от кости на охридската пъстърва), магнити, икони и какво ли още не. След като преминете през цялата лудница на плажа и пазара, ще стигнете до още по-потресаващата гледка – няколко на брой заведения отляво и отдясно на главната пътека. От сутринта заведенията бяха пълни, а скарата разнасяше мириса на различни меса. Няма как да се отрече обаче, че гледката от тези заведения беше впечатляваща. Докато една част от тях гледаха към самото езеро, то другите две – Cuba Libre и Ostrovo – бяха с гледка към водите на Crni Drim, който именно тук се влива в Охридското езеро.

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Около 200-300 метра след заведенията главната пътека най-накрая ще ви отведе до главната порта на самия манастир „Свети Наум“. През нея се влиза в добре поддържан двор, който освен че е изпълнен с цветя, дървета и един много красив фонтан, беше изпълнен и с разхождащи се свободно пауни. На много места можеха да се видят предупредителни табелки да се внимава с пауните, защото същите можело да ви наранят (явно в миналото е имало и такива случаи). След кратка пауза за снимки, продължихме към вътрешната част на манастира, където се намира и манастирската църква. Църквата е разположена в средата на манастирския двор, а около него се намира манастирски хотел и една кула. Разбира се, няма как да се мине и без поредния ресторант. Църквата е наистина красива и поне отвън изглеждаше добре поддържана. Вътре нещата са малко по-различни – стенописите по стените са изхабени, но въпреки това много красиви. В купола на църквата може да се види образът на Исус, заобиколен от образите на неговите ученици. Ако искате да влезете в църквата, ще трябва да заплатите такса от 100 динара – реално обаче, дори и да не заплатите, никой не проверява и може да си влезете и без заплащането на каквито и да е било суми.

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Тъй като манастирът се намира на самия бряг на езерото, и тук няма как да се мине без спиращи дъха гледки. Манастирът е надвиснал буквално над самото езеро и от площадка може да се насладите на наистина впечатляващи гледки към цялото езеро. Водата на езерото е много чиста и това си личи особено от тази гледка точка.

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

След като разгледахме манастира, продължихме със следващите обекти, които са част от комплекса – става дума за няколко църкви, разположени на различни места в околността. Хубавото е, че на много места има карти с указания кое къде се намира и това улеснява посетителите при намирането на отделните обекти. Първата от тези църкви няма как да бъде пропусната, защото се вижда още при излизането от портата на „Свети Наум“. Това е църквата „Света Петка“. Всъщност, трудно е да се определи точно като църква, защото е наистина малка, по-скоро с размерите на параклис. „Света Петка“ е нова църква, както може да видите и от нашите снимки. Личи си, че е била изградена едва през последните години, като стенописите вътре едва ли са на повече от 5-10 години.

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Близо до „Света Петка“ се намира табела, която указва как да се стигне до други две църкви – Света Богородица и Свети Атанасий. Пътят към тези две църкви преминава по черна пътека през гората. Хубавото е, че през по-голямата част от времето пътеката преминава през сенчест район, така че ходенето беше по-лесно. Разстоянието от „Света Петка“ до „Света Богородица“ беше около 800-900 метра. С учудване обаче, когато стигнахме до указаното място, видяхме строеж на църква – да, местните вече бяха обозначили, че тук има църква, но самото и строителство все още продължаваше. На мястото имаше двама възрастни македонци, които дялаха камъните за бъдещата църква, но реално завършването й все още е доста далеч. Малко разочаровани продължихме напред, като табелата сочеше, че следващата църква трябва да е след около 500-600 метра. Преди да стигнем обаче до „Свети Атанасий“, пътеката ни прекара покрай част от изворите на Crni Drim. Гледките към природните образувания беше наистина впечатляваща. Църквата „Свети Атанасий“ всъщност е част от малък манастирски комплекс, който се намира над пътеката, по която се движихме. Входната врата на комплекса беше отворена, но самата църква – не. Добре, че в крайна сметка един от монасите ни видя и отвори църквата. От него всъщност успяхме да научим интересни неща за църквата – същата е съществувала в малко по-различен вид на това място от преди 10 века, като последният ремонт по нея е извършен преди 15 години. Това си личеше по почти изцяло новите стенописи по стените й. Църквата се използва все още за богослужения, като има църковни служби всяка сутрин. Мястото е наистина приятно и си заслужава да му се отделят 10-15 минути за разглеждане.

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

На снимките: Църквата „Света Петка“ и районът около изворите на Crni Drim;

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

На снимките: Църквата „Свети Атанасий“ с градината;

След като приключихме с разглеждането на „Свети Атанасий“, продължихме по главната пътека, която скоро ни изведе близо до паркинга, където бяхме оставили колата. Не бързахме обаче да потегляме наобратно към Охрид, а и беше станало вече време за обяд. Оказа се обаче, че намирането на място за хапване не е никак лесна задача. Броят на плажуващите, за които ви споменахме в началото, се беше увеличил, а заведенията бяха препълнени. В крайна сметка след кратка обиколка из ресторантите успяхме да намерим маса в ресторант „Cuba Libre”, и то с чудна гледка към водите на Crni Drim. От тук можехме да се насладим на спокойните води на реката, както и на множеството корабчета, които отвеждаха туристи нагоре по течението й към т.нар. Извори на Crni Drim. Самият ресторант предлагаше обичайното меню и специалитети, които бяхме видели и предния ден в Охрид. Някой от нас решиха да пробват известната охридска пъстърва – порциите бяха около 600 грама и ще може да се справите с тях само ако сте наистина много гладни. Тук трябва да се отбележи, че охридската пъстърва е традиционен за езерото вид пъстърва, като се отличава от обикновената по своя размер, а и по цената, на която се предлага в местните ресторанти. Една порция от около 600 грама излиза около 1200-1300 динара, или близо 50-на лева.

След като приключихме с обяда, вече беше станало близо 15.00 часа, като планът беше да се приберем за малко до вилата и да починем (слънцето отново беше станало доста силно, а времето не беше от най-подходящите да отидем в стария град на Охрид и да се разхождаме по каменните улички). Връщането по обратния път отне отново не повече от 40 минути и така малко преди 16.00 часа бяхме във вилата за кратка почивка. Планът беше да починем около час и да се насочим към стария град на Охрид, където ни  чакаха за разглеждане Самуиловата крепост, Ранно-християнската базилика, църквата „Свети Пантелеймон“, църквата „Плаошник“, както и перлата – църквата „Свети Йован Канео“, надвиснала над самото езеро.

След около час почивка, отново бяхме в колата и пътувахме към стария град на Охрид. Бяха ни останали за разглеждане немалко интересни обекти в горната част на стария град, като опциите за тяхното достигане бяха две – да се паркира отново около крайбрежната алея на Охрид и след това да се изкачим през целия стар град до крепостта на върха и разположените в близост до нея храмове, или да продължим с колата почти до подножието на крепостта. Избрахме вторият вариант, за да си спестим загубата на излишно време. Благодарение на навигацията, успяхме да стигне до Горната порта на Охридската крепост, където има паркинг (безплатен). Тук оставихме колата и продължихме нагоре пеша.

Тук трябва да се отбележи, че от Горната порта започва улица Кузман Капидан, която улица се разклонява още в самото начало на два ръкава. При самото разклонение има указателна табела, която посочва, че ако продължите по горния ръкав на улицата (най-образно казано), ще се насочите към Самуиловата крепост,  а ако продължите по долния ръкав на тази улица ще стигнете до Античния театър, църквата Плаошник и до църквата Свети Йован Канео. Ние решихме да продължим в посока към храмовете. Само след около 100-на метра пред нас се появи Античният театър на Охрид. За разлика от предната вечер, когато достигнахме до него от долната страна, този път излязохме от към горната страна на театъра. Сцената на театъра беше в трепетна подготовка за представление, по всяка вероятност част от провеждащия се в момент Летен фестивал на Охрид.

От Античния театър продължихме по улица Кузман Капидан в посока към ранно-християнската базилика. Самата улица е особено красива – от двете страни има добре изглеждащи и поддържани старинни къщи, които буквално са покрити с цветя. Особено интересно беше да видим как по подобие на бръшлян, къщите бяха покрити на места от киви, което тепърва зрееше. След не повече от 6-7 минути ходене по тази улица се стига до останките от ранно-християнската базилика. В самото начало човек трудно може да разбере, че това са именно тези останки, защото същите са обградени от всички страни от строящи се в момента сгради (според табелите, сградите ще служат като университетски помещения). На пръв поглед, тъй като останките са оградени с ограда отвсякъде, трудно може да придобиете ясна представа за стойността на обекта и за неговите мащаби. Ако обаче се последват табелите водещи към  църквата Плаошник в близост, ще може да погледнете над тези антични останки от малко по-различен ъгъл и дори да се разходите из самите останки. Обектът е наистина впечатляващ и сигурно в миналото е бил особено красив, но за съжаление малко неща са оцелели до наши дни. За посещението на самите останки не се заплаща входна такса.

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

На снимките: Останките от ранно-християнската базилика;

Не се дължи входна такса и за разположената в близост църква Плаошник. Независимо че при приближаването на църквата може да се види една будка, където има знак, че трябва да си купите билет за 100 динара, реална няма кой да продава билети нито на самата будка, нито на входа на църквата. Още от самия екстериор на църквата може да се досети човек, че говорим за нова постройка, независимо че на много места може да се намери информация, че това е стар храм. Реално, както и при някои от църквите от посетения по-рано през деня манастир „Свети Наум“, и тук по-скоро строежът е осъществен през последните години. Вътре е направен опит да се насочи влиянието върху редица древни елементи и останки от по-стара постройка, но с това се изчерпва общо взето интересното в самата църква.

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

На снимките: „Плаошник“;

След като разгледахме тези обекти се насочихме към разположената малко по-нависоко Самуилова крепост. Тук, след като попитахме местни хора за пряк път, последните ни насочиха към пътека през гората. За около 10-на минути ходене със сериозно изкачване на места, успяхме да стигнем до портата на Самуиловата крепост. Това е единственият обект от местните забележителности в Охрид и околността, за който платихме входна такса. Направи ни впечатление практиката, че чужденците заплащат по-висока входна такса в сравнение с местните. Входната такса за чужденци е в размер на 60.00 динара, а самата крепост работи всеки ден от 9.00 часа до 19.00 часа без прекъсване.  Разглеждането на крепостта отнема около 30 минути, като през това време се разглеждат всичките крепостни стени, както и може да се изкачите на няколко от оцелелите крепостни кули. Останалата част на крепостта (вътрешността й) представлява буквално една нива, където тревата е обрасла и никой не си е направил труда да я окоси и да облагороди малко обекта в тази му част. Иначе си заслужава да се разходите по стените, от където може да се насладите на красиви гледки на езерото от различни гледки точки, както и да видите целия Охрид.

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

На снимките: Самуиловата крепост;

Малко след 19.00 часа местно време, когато беше дошли време за залеза на слънцето над Охридското езеро, беше дошло време да се насочим и към може би най-впечатляващата от всичките местни забележителности – надвисналата над езерото църква „Свети Йован Канео“. По същата пътека, по която малко по-рано се бяхме изкачили до крепостта, се спуснахме надолу, но не се върнахме отново до ранно-християнската базилика. Заради вече споменатите строежи около древната базилика, старата пътека до църквата „Йован Канео“ е прекъсната и в момента единствения начин да се стигне до църквата, ако идвате от крепостта, е като преминете по една утъпкана пътека през самата гора. Хубавото е, че поне има табелки, така че е трудно човек да се загуби. Отклонението заради прекъснатата стара пътека не е голямо – прави се просто едно заобикаляне от около 5 минути, преди пред вас да излязат сякаш от нищото десетки хора, всеки търсещ най-доброто място за снимка, селфи или за видео.

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

На снимките: „Свети Йован Канео“ и залез на Охридското езеро;

Мястото, на което е разположена църквата „Свети Йован Канео“ е наистина вълшебно, а ако го посетите след 19.30 часа, когато започва залезът на слънцето над езерото (както направихме ние), ще може да се насладите на наистина невероятна игра на светлината. Ако е възможно, бихме останали на това място с часове и дни, само и само да съзерцаваме църквата и езерото отдолу. Мястото е наистина красиво, но ако го посещавате с малки деца, приемете един съвет от нас – дръжте ги под око, защото районът не е особено обезопасен и е учудващо как до сега не е станал някой инцидент при наличието на такива стръмни участъци и при липсата на каквито и да е било огради.

След цял ден обикаляне из Охрид и неговите околности, беше ни трудно да се разделим с тази гледка, още повече че ни предстоеше изкачване към крепостта отново, за да стигнем до Горната порта и колата. Бавно, но славно, успяхме с последни сили да стигнем до паркинга и потеглихме към центъра на Охрид. Едва ли е необходимо да казваме, че в събота вечер намирането на място за паркиране е особено трудна задача, но все пак късметът ни споходи сравнително бързо. Учудихме се отново как е възможно паркирането в града да е платено до 03.00 сутринта, но нямаше как – платихме си паркинг за няколко часа, които да използваме за разходка из централната част. Скоро обаче осъзнахме, че май нямаме много сили за продължителна разходка, така че избрахме да седнем в едно приятно кафене към хотел Нова Ривиера на крайбрежната алея. Тук човек може да си говори спокойно и да наблюдава целият този народ, който е препълнил центъра на Охрид в късните часове на съботния ден.

Разбира се, оставихме си време и да минем отново през супермаркет Ramstore, откъдето вече си бяхме набелязали някои неща за купуване за България – малко местна бира и вина. Разликата в цените на продуктите с България е огромна в полза на македонските цени, но просто няма как да се пазаруват повечето от нещата – няма да издържат дългия път, а и вносът на определени продукти от Македония в България е забранен. След като приключихме с покупките, се прибрахме в Villa Chingo за последната ни нощувка преди отпътуването за България.

Около 9.00-9.30 часа в неделя вече стягахме багажа за напускане на вилата. Нямаше как да не изпием едно последно кафе, докато се наслаждавахме на гледките към езерото. Около 10.30 часа се разделихме с нашия любезен домакин и потеглихме към Охрид, където имахме за изпълнение последни задачи за покупки. Когато и те бяха изпълнени, не ни остана нищо друго, освен да зададем „София“ в навигацията на колата. Чакаше ни около 6 часа път до София, като преминахме обратно по същия маршрут, по който бяхме дошли 2 дена по-рано. За щастие, по пътя всичко беше нормално и така около 17.00 часа бяхме вече на българската граница. Тук всъщност разбрахме и че вносът на определени продукти от Македония (месо, сирене и други) не е позволен, по всяка вероятност заради опасения от болести. Тъй като не бяхме купували такива продукти, преминаването през границата стана бързо, за разлика от доста други коли, които бяха отбити за по-сериозни проверки.

Няма как да не споменем, че качеството на пътя в България, предизвика сериозна радост у нас – вече ги нямаше многобройните дупки и неравности, през каквито бяхме принудени да минем в Македония. За разлика от пътуването 2 дни по-рано, този път решихме след Кюстендил да не продължаваме към Радомир и Перник, а да следваме табелите към Дупница и оттам да се качим на магистрала „Струма“. Пътят от българската граница при Гюешево до София е наистина в много добро състояние и именно този втори вариант за неговото преминаване се оказа по-удачен и по-бърз. Малко след 18.00 часа в неделя вечер вече влизахме в София, поставяйки точка на едно наистина приятно пътуване, при което успяхме да разширим още повече географията на посетените от нас места. Определено можем да кажем, че Охрид вече е в листата на дестинациите ни за по-дълъг уикенд и при първа възможности отново бихме пътували до там…….

Надяваме се, че нашият пътепис, посветен на пътуването ни до Охрид и езерото, ви е бил интересен, както и че ще намерите полезна информация, която да ви послужи при организирането на ваше пътуване до тази  част на Македония. На добър път!

Към първия ден от пътеписа ни „С автомобил до Охрид“;

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/




В случай че търсите хотел в Охрид, може да направите резервация чрез формата за търсене на оферти на Booking.com по-долу и да се възползвате от възстановяване на сума между 3% и 10% от стойността на вашата резервация след приключване на вашия престой в хотела. Повече може да прочетете в раздела „Как да резервираме хотел по-евтино“:



Booking.com

По-долу може да видите интерактивна карта относно Охрид и Охридското езеро, която ви позволява да се ориентирате не само относно разположението на тази града и езерото, но също така ви предлага три интересни опции- да получите информация за трафика в града в момента /кои са натоварените пътища и кои улици са по-малко натоварени/, да получите информация относно най-добрите пътища за транзитно преминаване около Охрид, а така също да получите информация и относно велосипедните маршрути в района: