Пътепис: с автомобил из Австрия, Германия и Словения /Ден 2/

Вторият ден от нашия “Пътепис: с автомобил из Австрия, Германия и Словения” ще се фокусира почти изцяло върху нашето посещение на двореца Шьонбрун и зоологическата градина към двореца. Макар че дворецът отваря сравнително рано за такъв тип забележителности /повечето дворци из Европа отварят врати за посетители около 10.00 часа/, ние не бързахме чак толкова да стигнем до там. След ставането ни и приготвянето на фотографската техника, отново пеша се насочихме от хотела към метро станция Reumannplatz. На път за станцията отново минахме през познатата закусвалня „Der Mann”, където заредихме сили под формата на кафе и кроасанчета. За да стигнем до самия дворец, щяхме да използваме отново само услугите на местното метро. При избора ни на хотел във Виена, гледахме той да е разположен на такова място, че да позволи достъп до всички основни забележителности на Виена чрез местния градски транспорт, и главно чрез метрото на Виена. От Reumannplatz с червената линия пътувахме до станция Karlsplatz, от където последва прехвърляне на зелената линия на местното метро в посока към Hutteldorf. След 4-5 спирки влакът достига до метро станция Schoenbrunn. От метро станцията /има достатъчно указателни табели/ се излиза само в рамките на 2-3 минути до булеварда, който обикаля Шьонбрун от към главния вход двореца.

Макар и все още сравнително рано сутрин, напливът от туристи беше голям. За разлика от преди няколко години, когато касата за билети се намираше в лявата част на самия дворец, от където днес все още се влиза за обиколката вътре, вече касата за билети е изнесена в предната част на двора, при главния вход към двореца. Опашката не беше малка, но управата се е погрижила да работят постоянно по 4-5 каси за билети, поради което се преминава сравнително бързо. За тези от вас, които не искат да чакат, може да помислите за закупуване на билети онлайн от сайта на двореца. Отделно от това, ако разполагате с кредитна карта в себе си, може да си закупите билети и от специални електронни устройства, приличащи на банкомати. Лошото при тях е, че по този начин не може все още да се закупуват всички възможни билети, а само ограничен вид билети за най-известните обиколки. Билетите за двореца Шьонбрун осигуряват възможности за посещение на различни части от двореца, както и за различни обекти в рамките на градините – Глориет, Лабиринта и т.н. Закупувайки билета си служителят на касата ще ви уведоми за началния час на вашата обиколка в двореца – много често се налага да се чака около час, просто защото преди това са закупени вече доста билети, а допускането в двореца става на групи. Целта на цялата тази организация е да не се допуска струпване на голям брой туристи в някоя от залите на двореца. В нашия случай, тъй като предварително бяхме решили да не си закупуваме билети, просто защото не знаехме кога точно ще стигне до двореца, ни се наложи да изчакаме за влизането си вътре около 1.15 минути. Хубавото е, че това време може да го прекарате в разходка и красивите и добре поддържани градини на Шьонбрун. Тъй като посещението ни беше в края на април, очаквано и за нас цветята по централната алея на двореца все още не бяха цъфнали изцяло. Това обаче по никакъв начин не правеше градините на Шьонбрун по-малко красиви. Хубавото беше, че времето беше на наша страна, и за разлика от първия мразовит ден, денят на нашето посещение тук беше слънчев. Разходихме се спокойно по централната алея, водеща до фонтана на Нептун. По пътя се спирахме почти на всяка крачка, за да уловим с фотоапарата откриващите се във всяка една посока гледки. Тъй като преди влизането ни в самия дворец нямаше да имаме достатъчно време да се изкачим до Глориет-ето /изкачването до там и след това слизането щеше да ни отнеме поне 20-25 минути, а все пак искахме да се насладим на спокойствие на гледката отгоре към двореца и към цяла Виена/, решихме оставащото си време преди влизане в двореца да оползотворим с посещение на Лабиринта. Тъй като си бяхме закупили общ билет за всички забележителности, тук не ни се наложи да чакаме на касата, а направо влязохме. Погледнат отстрани Лабиринтът не изглежда нещо сериозно и у човек остава впечатление, че лесно ще стигне до края на пътеката – край, при който се намира камъкът на влюбените и стълбичка, по която се изкачвате на висока площадка, от където може да гледате целия лабиринт и как хората се лутат из него. Разходката ни из Лабиринта се оказа истинско приключение и много се позабавлявахме, защото ни се наложи неведнъж да се връщаме обратно, тъй като все обърквахме правилния път. Из Лабиринта срещнахме и доста други хора, които се лутаха в търсене на точната пътека. Чисто визуално човек смята, че най-накрая е намерил края на пътеката, за да остане разочарован от поредната стена. В крайна сметка след 10-на минути лутане, най-накрая стигнахме до площадката и си качихме на дървото, от където гледахме с усмивка „мъките“ на други посетители, решили да се пробват с това забавно изпитание. Домакините са помислили за тези, които не биха искали да се върнат по същия път и са създали и кратка пътека на излизане от Лабиринта, по която за секунди може да се намерите отвън. Така неусетно измина този час и петнадесет минути и беше дошло време да влезе в самия Шьонбрун.

При влизането в двореца Шьонбрун всеки посетител получава аудиогид /включен в цената на билета/. Гидът позволява избор на езици, на които бихте искали да чуете историческата информация за самия двореца и за всяка една от стаите. В зависимост от билета, който сте си избрали, може да посетите 25 или 40 от императорските стаи. Обиколката вътре я правехме за втори път, но ако зависи от нас няма да е за последен. Историята на двореца, на личностите които са живели тук и управлявали от тук Австрия, както и чудесните произведения на изкуството, които може да се видят тук, ще бъдат винаги причина да искаме да посещаваме такива места. Самата обиколка вътре, в зависимост от това колко се задълбочавате в отделните помещения, може да ви отнеме около час-часа и половина. Самият брой на стаите 25 или 40 стаи не звучи толкова голям, но наистина има какво да се види дори и в най-малките помещения. При напускане на двореца, след разглеждане и на последните помещения, трябва да оставете аудиогида на означените места. Имайте в предвид, че в двореца не може да се правят снимки или да се записва видео.

След като разгледахме двореца, решихме да се насочим към другия основен обект на нашето посещение тук – зоологическата градина на Шьонбрун. Преди обаче да стигне до нея, решихме да влезем в градините на двореца този път от лявата им страна, където се намират частните градини. Тук, за разлика от останалата част от градините на Шьонбрун, се заплаща входна такса. Посещението ни на тези градини обаче беше включено в пълния ни билет, поради което не се редихме на поредната опашка, съставена предимно от китайски туристи, а направо влязохме. Градините наистина си заслужават да се видят. Около централната част, изпълнена с всевъзможни цветя е оформен закрит /чрез растения/ тунел, по който в миналото са се разхождали императорите. В края на този тунел се достига до издигната платформа, чрез която може да видите цялата частна градина от високо и да си направите хубави снимки на фона на цветя и на фона на едно от крилата на двореца. Ние поне точно това направихме. Точно зад тази платформа се намира изходът от тези градини, през който влизате в останалата, свободно достъпна част от градините на Шьонбрун. По пътеката, която се движи успоредно на главната алея на градините, след само 5 минути, достигнахме до Римските руини и Фонтана с обелиска – други две интересни забележителности, отстоящи само на 200 метра от фонтана на Нептун. След кратка пауза за снимки при римските руини се насочихме към фонтана на Нептун, защото недалеч от него се намира и входът към зоологическата градина. Тъй като беше станало вече около 13.00 часа, решихме да поседнем в приятното заведение /Landtmann Parkcafe/ точно на входа на градината. Изборът от неща за хапване е голям, а нещата бяха вкусни.

Зоологическата градина на Шьонбрун е една от най-красивите в цяла Европа. Тази част от парка на двореца е оформена по начин, че да приеме и да създаде чудесно място за живеене на животни от цял свят. При влизане в градината се получава карта на мястото и ако погледнете последната, ще ви се стори, че градината е сравнително малка. И това би било голяма грешка, защото за нормалното разглеждане на всичко ще ви трябват поне 3-4 часа. За наша радост имахме възможност, подкрепени от хубавото време, да видим почти всички животни. Казваме „почти всички“, защото имаше клетки, които бяха в процес на реконструкция и животните там бяха преместени – такъв беше случаят с жирафите, чиито хабитат беше в процес на реновация. Особено впечатляващи са клетките на големите котки – лъвове, гепарди и др. Клетките са създадени по такъв начин, че да може да се видят животните, независимо къде са застанали. В зоологическата градина на Шьонбрун може да се видят и панди, но последните бяха заети със спане и хранене, поради което не се откриваше хубава гледка към тях. А групите от хора пред тяхната клетка бяха най-големи.

Покрай обиколката из зоологическата градина времето неусетно беше минало и беше станало около 18.00 часа. Побързахме да излезем, защото все още имаше една важна част от парка на двореца, която не бяхме посетители – Глориет. Издигнат на хълм фронтално срещу двореца, Глориет стои някак си самотно в целия този дворцов комплекс. Чак да се зачуди човек на кому е било нужно създаването на тази постройка. Днес тук се помещава кафене, което ние пропуснахме. Вместо това се насладихме на хубавата гледка и си направихме снимки на фона на двореца и Виена. Някъде към 19.00 часа се насочихме към изхода. Там, в двора пред главната фасада на двореца, поседнахме за кратко на една пейка – хем да починем от продължителната разходка, хем да се насладим за последно /поне за сега/ на този истински шедьовър.

От двореца последва прибиране отново чрез зелената линия на виенското метро. Слязохме на Karlsplatz, от където обаче не се прехвърлихме на червената линия за към хотела, а решихме да се разходим още малко из Виена. Разстоянието от Karlsplatz до катедралата „Свети Стефан“ е само една спирка с метрото, а пешеходно – не повече от 400-500 метра. Тъй като беше събота вечер, част от магазините вече бяха затворили. Лошото на такива държави като Австрия и Германия е, че в събота магазините затварят около 18.00 или 19.00 часа, а в неделя въобще не работят. Единствените магазини, които може да намерите работещи извън тези часове са тези за сувенири, както и различните заведения. Разходихме се пеша до катедралата, а по пътя се спряхме в магазин на вафлите „Manner” – една изключително популярна местна марка вафли. Няма да крием, че по време на цялата обиколка си купувахме различни видове от тези вафли и определено си заслужаваше да се опитат. При катедралата „Свети Стефан“ седнахме на едно от уличните кафенета. Температурата беше паднала вече, слънцето се скриваше, а ние се сгряхме с по чаша чай. Улиците бавно се изпразваха, всеки бързаше нанякъде, повечето може би към вкъщи. Ние също скоро се ориентирахме към хотела, до който ни деляха 5 спирки с червената линия на метрото, а след това и още около 15-на минути пеша. Така, някъде към 21.00 часа бяхме в хотелската стая, готови да починем след наситения на прекрасния емоции втори ден от нашата обиколка. Това беше и последният ни планиран ден в австрийската столица. На следващия ден трябваше да напуснем Виена и да се насочим към друг красив град – Залцбург. Планът беше да караме директно към Залцбург, но хубавото на пътуванията с автомобил е, че плановете може лесно да се променят. Така направихме и самите ние, или поне се опитахме, защото не ни се получи съвсем желаната промяна. Все пак, дори и да не стигнахме до желаната странична дестинация, положителните емоции отново бяха на лице. Повече за това обаче може да прочетете в отделна статия, посветена на третия ден от нашата обиколка.

Допълнителни снимки от посещението ни в двореца и градините може да намерите в нашата „Галерия: Дворецът Шьонбрун“ на линка тук.

Допълнителни снимки от посещението ни в зоологическата градина може да намерите в нашата „Галерия: Зоологическа градина Шьонбрун“ на линка тук, а втора част от галерията ни за зоологическата градина може да намерите на линка тук.

КЪМ ПЪРВИЯ ДЕН ОТ ПЪТЕПИСА НИ „АВТОМОБИЛНА ОБИКОЛКА ИЗ АВСТРИЯ, ГЕРМАНИЯ И СЛОВЕНИЯ“.

КЪМ ТРЕТИЯ ДЕН ОТ ПЪТЕПИСА НИ „АВТОМОБИЛНА ОБИКОЛКА ИЗ АВСТРИЯ, ГЕРМАНИЯ И СЛОВЕНИЯ“.

Резервирайте хотел във Виена чрез полето за търсене на оферти на Booking.com по-долу и получете обратно до 10% от стойността на вашата резервация след приключване на престоя:

Booking.com

Хареса ли ви съдържанието на статията? Ако имате някакви забележки, препоръки или просто се нуждаете от допълнителен съвет относно посещението и разглеждането на Виена и района, не се колебайте да се свържете с нас на info@cities-of-europe.com!