Пътепис: с автомобил из Австрия, Германия и Словения /Ден 3/

Третият ден от нашето пътуване започна рано сутрин. Желанието ни беше да избегнем сутрешните задръствания във Виена – независимо, че денят беше неделя, такива задръствания има почти винаги в град като австрийската столица. Основната цел на този трети ден беше друг от известните австрийски градове – Залцбург. Беше не по-късно от 8.30 часа, когато напуснахме хотела във Виена и се отправихме в западна посока по магистрала А1. Пътуването беше безпроблемно – магистралата е в много добро състояние и предлага възможност за по-бързо шофиране. За тези от вас, които имат малко повече време, предлагаме като възможност да се отбият до Мелк или Щайр – две чудесни градчета, намиращи се точно по пътя между Виена и Залцбург, и недалеч от самата магистрала. „Златното абатство“ на Мелк дори е лесно разпознаваемо от главния път и привлича погледа на пътуващите отдалече. Неслучайно го наричат „златно“ – когато влезете в църквата на абатството ще може да видите една от най-пищните декорации на храм в цяла Европа. И тук ще приключим с лиричното отклонение, за да се върнем на нашето пътуване.

Независимо че бяхме планирали да пътуваме директно към Залцбург, без да се отклоняваме някъде по пътя, желанието ни все пак да кривнем настрани в един момент надделя. След кратки обсъждания в колата, решихме да излезем от магистралата и да се насочим към едно от най-известните /ако не и най-известното/ малко австрийско градче – Халщат. И за да бъде пътуването до там още по-приятно, решихме излизането от магистралата да стане при Гмунден /Gmunden/. Причината е, че пътят към Халщат тук минава по брега на Траунзее /Traunsee/. Гледките между Гмунден и Ебензее – двата крайни града по брега на езерото – са спиращи дъха. На много места има отбивки, където може да се спре и да се направят снимки на чудесната природа в тази част на Австрия. След Ебензее пътят продължава към Бад Ишъл. Това е другото ни предложение за всеки един от вас, който иска да опознае напълно дори и малките съкровища на тази част от Австрия. Бад Ишъл е известен с няколко основни забележителности, сред които са Кайзервилата /вилата на принц Йосиф и принцеса Сиси/ и сладкарница Заунер – най-старата сладкарница в цяла Австрия. Дори и сладките изкушения обаче не бяха в състояние да ни отклонят от избраната ни цел – Халщат – който отстои на около 10-на километра от Бад Ишъл. За съжаление, явно не ни беше писано да стигнем до Халщат в този ден. Независимо че това щеше да ни бъде трето или четвърто идване тук, определено имахме желание да се разходим из тесните му улички и да се насладим на спокойните води на едноименното езеро, в които се „оглеждат“ околните планини. На около 4-5 км. преди Халщат колоната с автомобили преди нас спря. Първоначално си помислихме, че е заради близката ж.п. линия и очакван да премине влак, но притичващите след малко покрай колата лекоатлети ни подсказаха, че всъщност сме уцелили провеждането на месният маратон – маратон, заради който движението в района беше силно ограничено, пътното платно беше превърнато в писта наполовина, а достъпът до Халщат напълно ограничен за автомобили. Хубавото беше, че местните власти не връщаха назад колите, което щеше да означава, че трябва да се върнем чак до магистралата, а бяха осигурили алтернативен маршрут за тези, които искаха да продължат към Залцбург. Тъй като пътят към Халщат щеше да бъде отворен едва след 2-3 часа, нямаше смисъл да прекарваме това време в чакане на самия път и решихме да продължим към първоначалната ни цел – Залцбург. Пътят от мястото, където се отклонихме преди Халщат, се насочваше към Госау и Абтенау – малки австрийски селца, намиращи се на изключително красиви места. На места пътят беше толкова тесен, че разминаването между два автомобила беше невъзможно. Налагаше се да се спира и да се изчакват насрещно движещите се или дори да се маневрира назад, за да се осигури нормално разминаване. Тесните, криволичещи пътища, които на места следваха коритото на река Госау, обширните гори, китните австрийски селца – всичко това създава един нов тип преживявания и усещания, заради които си заслужава човек да обикаля с автомобил из Европа. Именно тези места, далеч от отъпканите пътища, няма как да се посетят чрез организирани групови екскурзии, тъй като последните следват добре познатите и изтъркани вече маршрути.

Малко преди да се качим на главния път към Залцбург /на магистрала А10/, спряхме на бензиностанция в градчето Голинг ан дер Залцах. Радващо беше, че намерихме тази бензиностанция, защото по цялото протежение на пътя от разклона на Халщат /където полицията ни отби/ до Голинг имаше само малки селца и не видяхме бензиностанция. А колата си искаше своето вече, тъй като от тръгването ни от България не бяхме зареждали. Така около обяд на третия ден от пътуването ни и след изминати близо 1300 км. беше време за първото планирано зареждане. След кратка почивка за тоалетна и кафе, продължихме към Залцбург, до където ни деляха не повече от 30-на минути.

Наближавахме Залцбург, но далеч не бързахме да влизаме в града, а се насочихме към предградието Аниф /Anif/. Причините да посетите Аниф до Залцбург са две – разположената тук зоологическа градина на Залцбург и чудесният дворец Хелбрун. Времето беше топло и слънчево, денят беше неделя – две неща, които до голяма степен определиха явно и гледката, на която попаднахме при приближаването на зоологическата градина. Паркингът пред зоокъта на Залцбург буквално преливаше от автомобили, а опашката от желаещи да влязат вътре продължаваше до самия път. Зоологическата градина на Залцбург се намира в рамките на огромен парк /Шлоспарк Хелбрун/, като посетителите може да отделят цял ден за разходка из парка и посещение на двореца Хелбрун и зоологическата градина. За наше щастие, нямаше да спираме пред зоологическата градина. След около 2-3 км. след входа на зоологическата градина се намира входът към двореца Хелбрун. Изградените пред двореца цели 5 паркинга не бяха в състояние и тук да поберат всички желаещи да паркират пред двореца и да се разходят из парка. След малко лутане, все пак успяхме да паркираме. За първи път посещавахме Хелбрун през пролетта и бяхме приятно изненадани от красотата на мястото през тази част от годината. Много от местните си бяха дошли тук за пикник или се разхождаха из алеите на парка, който се беше раззеленил след зимата. Не бяха малко и тези, които бяха дошли заради самия дворец и неговите градини /по-скоро фонтани/. След като си закупихме билети за двореца и фонтаните, решихме да разгледаме първо самия двореца, защото разходката сред фонтаните на Хелбрун /известни като „Trick fountains”/ става само заедно с екскурзовод и на определени фиксирани часове, а до нашия начален час имаше някъде около 30 минути. Оползотворихме това време за обиколка на двореца отвътре. Освен редица стенописи по стените, вътре няма какво толкова да се види. В двореца няма обзавеждане, каквото може да видите в много съхранени замъци и дворци из Европа. Домакините са се постарали да превърнат всяка зала в място, което разказва част от историята на двореца и неговите владетели. Благодарение на най-модерни технологии са създадени интересни начини да запознаване с местната история. Залите, които може да се посетят, не са повече от 10. Хубавото е, че в допълнение към различните дисплеи в самите зали, билетът включва и аудиогид, чрез който може да получите допълнителна информация за двореца.

На снимките: Градините на двореца Хелбрун с известните „Trick fountains“;

След като разгледахме двореца се насочихме към мястото /има достатъчно табели/, където започват обиколките из градините на двореца. Основната атракция в тези градини са фонтаните на Хелбрун. Един от местните владетели, който превърнал Хелбрун в своя резиденция, създал градините и фонтаните по такъв начин, че да можел да се забавлява със своите гости. Обиколката из градините започва около голямата маса за пиршества, около която домакинът на двореца събирал своите гости. След като се почерпили подобаващо, той включвал системата и изпръсквал всички със солидно количество вода. Екскурзоводът, който води групата, дори кани една част от посетителите да седнат на каменните столове около масата. Тези от вас, които искат да се намокрят подобаващо, може да приемат поканата – водата ще ви залее от неочаквани места. По време на обиколката се спира на още 4-5 интересни места, където пръскането с вода отново е част от забавлението. Когато групата спре някъде и екскурзоводът приключи с разказа си, винаги трябва да сте готови, че във всеки един момент от някъде ще бликне вода и ще ви намокри. Особено интересни са няколкото пещери, в една от които може да видите как златната корона се издига под сноп вода нагоре и надолу. Особено впечатляващ е и механичният театър, датиращ от средата на 18-ти век, който все още функционира. Може да изгледате представлението на фигурките от театъра, но отново бъдете нащрек за струйки вода, които може да бликнат отвсякъде. Обиколката продължава не повече от 30 минути и след приключването й се излиза в парка на двореца. Тук може да се разходите из самия парк и дори пеша да стигнете до зоологическата градина на Залцбург. Тъй като искахме да се разходим малко из самия град, ние се качихме на колата и потеглихме към града.

На снимките: Градините на двореца Хелбрун;

Преди да започнем разходката си из града, решихме да се настаним в хотела и да се освежим. Избраният в Залцбург хотел се казваше Urban Stay Villa Cicubo. Около 4-5 дни преди потеглянето ни от България бяхме получили мейл от хотела с указания как да си получим ключа за стаята. Хотелът не разполага с постоянна рецепция през почивните дни, поради което ключовете за стаята се оставят от управата в пощенски кутии на входа, които се отварят със специален код. Без проблеми намерихме както хотела, така и влязохме вътре. Изненадата ни беше повече от приятна – хотелчето беше малко, но наскоро реновирано. Определено си заслужаваше парите, като трябва да се отбележи, че нощувките тук са на доста прилични цени, а хотелът се намира на около 10 минути пеша от пешеходната зона на града /Линцер Гассе/ и двореца Мирабел. Хубавото беше, че в неделя паркирането по околните улички е безплатно, така че оставихме колата до хотела и се насочихме към центъра на града.

На снимките: Къщата-музей на Моцарт и гледка из улиците на Залцбург;

Пешеходният център на Залцбург е разделен на две от преминаващата през града река Залцах. Ние започнахме разходката си от източната част, тръгвайки по Линцер Гассе. Тази пешеходна улица беше частично в ремонт, който към деня на публикуване на настоящия пътепис може и вече да е приключил. От предишните ни посещение в Залцбург знаехме за няколко чудесни заведения в тази част на града, където се предлагат вкусни ястия. И тъй като обяд вече беше минал отдавна /по-скоро беше вече следобед/, решихме да седне и да хапнем нещо преди да се впуснем към разглеждане на остатъка от града. Избрахме Pizzeria Il Centro, където имаше разнообразие от салати, пици, паста. Поръчахме си и хубавото беше, че преди да сме хапнали още, разбрахме че сме си забравили парите в хотела. Не е необходимо да казваме, че последва бърз спринт на един от нас до хотела и последващо връщане до заведението. След като заредихме сили продължихме по пешеходната улица, която преминава над реката чрез един от няколкото моста и стига до западния бряг. Тук трябва да се отбележи, че тъй като беше неделя, всичките магазини в Залцбург бяха затворени. Работеха заведения и магазини за сувенири, както и всички забележителности на града. Излязохме пред родната къща на Моцарт. Тук тълпите от китайски туристи бяха огромни – явно за китайците Моцарт също е много известен, след като искаха да видят къде е бил роден и къде е живял. От тук тръгнахме по Гетрейде Гассе надясно – една от основните търговски улици на Залцбург. Улицата беше частично в ремонт, но все пак можеше да се влезе в малкото отворени магазинчета. Разходихме се до края на улицата, където се намира католическата църква „Св. Власий“. От тук, тръгнахме обратно по същата улица, по която бяхме дошли, за да стигнем до другия край на града, където се намират катедралата на Залцбург и крепостта Хоензалцбург. По пътя преминахме през Алтер Маркт и Резиденцплац – два от главните площади на Залцбург. В момента по тях има разположени заведения и щандове за сувенири, а през зимата по тях се разполагат щандовете на местния коледен базар. Така много бързо стигнахме пред катедралата на Залцбург. Входът за храма е безплатен, така че всеки може спокойно да влезе и да разгледа основната църква на града. Както отвън, така и отвътре, катедралата на Залцбург е впечатляваща. След като излязохме от катедралата се насочихме към железницата, която води до крепостта Хоензалцбург, издигаща се на хълм над града. Реално до върха може да се стигне и пеша, но решихме да си спестим изкачването до горе, което продължава около час. И тук, както и при повечето забележителности в града, опашката от китайски туристи беше голяма. Хубавото е, че железницата се движи на много кратки интервали, а пътуването до върха отнема около 30 секунди. Основната атракция тук е гледката към града. От няколко тераси, обикалящи крепостта, се открива чудесна гледка. Две са местата, които разкриват гледка към Залцбург, а също толкова са панорамните площадки с гледка в обратната посока. Самата крепост е превърната в музей и не представляваща нищо особено вътре. Може да видите колекции от оръжия, да се запознаете чрез различни информационни дисплеи с историята на града, но не очаквайте да видите някакви красиви мебели или декорации. На върха има няколко добри заведения, където може да опитате от местното сладко изкушение – торта Захер. Ние пропуснахме да направим това, защото бяхме избрали да опитаме тортата в сладкарницата, която е известна с оригиналната рецепта на торта Захер.

На снимките: Катедралата на Залцбург;

След като се разходихме из крепостта и си направихме достатъчно снимки за спомен от това наше посещение, използвайки железницата слязохме отново до долу, при катедралата на Залцбург. От тук заобиколихме катедралата от към гърба й и скоро излязохме на Моцарт плац. Известен със статуята на Моцарт, площадът е и мястото, където много често може да попаднете на цигулари, изпълняващи известни произведения за цигулка. За наше щастие попаднахме точно на такъв човек. Поседнахме на една от пейките и се насладихме на хубавите му изпълнения. След около 30 минути, прекарани в слушане на чудесна австрийска музика, потеглихме по уличките, по които бяхме дошли в началото. Целта ни беше да се прехвърлим отново на източни бряг на реката, но този път нямаше да минем по същия мост /Staatbrucke/, а по намиращия се в съседство Makartsteg. Причината за това беше, че Makartsteg щеше да ни изведе директно до Хотел Захер Залцбург, от където е започнала историята на тортата Захер. Тук има чудесна сладкарница, където може да опитате този традиционен сладкиш, гарниран с топка сметана и ароматно кафе. Дворът на сладкарницата гледка към реката, което още повече допринася за приятното изкарване.

На снимките: Крепостта Хоензалцбург и гледки от нея към града;

Слънцето вече беше започнало да залязва, когато станахме от сладкарницата и се насочихме към двореца Мирабел и неговите градини. По пътя се преминава през къщата, в която е живял Моцарт, а точно от другата страна срещу къщата се намира и входът към градините на двореца Мирабел. Днес самият дворец се използва от местната община, но градините са свободно достъпни и представляват приятно място за разходка. Дървета, цветя, фонтани допринасят за приятната разходка тук. Обиколката на самите градини отнема не повече от половин час и то ако се застоите повече да правите снимки. След като излязохме от градините на Мирабел се върнахме към пешеходните улички в тази част на града, по които скоро излязохме на главната Линцер Гассе. Следвайки я, след не повече от петнадесет минути вече бяхме в хотела, където си говорихме за видяното през деня. Така измина и третият ден от нашето пътуване – ден, през който пропътувахме разстоянието от Виена до Залцбург, разгледахме двореца Хелбрун и забележителностите на Залцбург и успяхме да се насладим на сладките изкушения на града. На следващия ден ни чакаше пътуване до баварската столица Мюнхен, където по план бяхме предвидили две нощувки. Повече за това обаче ще може да прочетете в отделните ни статии, свързани с четвъртия и петия ден от нашето пътуване.

На снимките: Из градините на двореца Мирабел;

КЪМ ВТОРИЯ ДЕН ОТ ПЪТЕПИСА НИ „АВТОМОБИЛНА ОБИКОЛКА ИЗ АВСТРИЯ, ГЕРМАНИЯ И СЛОВЕНИЯ“.

КЪМ ЧЕТВЪРТИЯ ДЕН ОТ ПЪТЕПИСА НИ „АВТОМОБИЛНА ОБИКОЛКА ИЗ АВСТРИЯ, ГЕРМАНИЯ И СЛОВЕНИЯ“.

Резервирайте хотел в Залцбург чрез полето за търсене на оферти на Booking.com по-долу и получете обратно до 10% от стойността на вашата резервация след приключване на престоя:

Booking.com

Хареса ли ви съдържанието на статията? Ако имате някакви забележки, препоръки или просто се нуждаете от допълнителен съвет относно посещението и разглеждането на Залцбург и района, не се колебайте да се свържете с нас на info@cities-of-europe.com!