Пътепис: с автомобил из Австрия, Германия и Словения /Ден 7/

Седмият ден от пътуването ни започна в Меерсбург – градче, намиращо се на брега на Бодензее /Боденското езеро/ и недалеч от Констанц и остров Майнау. Целта за деня ни беше да посетим както острова, така и самия Констанц, но решихме да отделим и подобаващо внимание на самия Меерсбург. Градът е разделен най-общо казано на две части – горен град и долен град, като както може да се досетите от тези имена горната част се намира във високата част на брега, докато долният град е на самия езерен бряг. Над целия град се извисява замъкът на Меерсбург, който може лесно да разпознаете дори и от другия бряг на езерото, където се намира Констанц. Решихме да се разходим из долната част на Меерсбург, най-малкото за да сме близо до самото езеро. Качихме се на колата и потеглихме като за около 1 минута бяхме на входа на долния град. Тук се намира и огромният паркинг „Parkplatz Meersburg”, където си оставихме колата. Влизането на коли в долната част на града по принцип е възможно ако сте гост на някой от хотелите или зареждате някакъв обект. Недалеч от паркинга, на който оставихме колата, се намира и пристанището за фериботи, свързващи Меерсбург и Констанц – именно от тук щяхме да се върнем вечерта в Меерсбург, но за това малко по-късно.

На снимките: Долният град на Меерсбург;

Още преди да стигнем до портата, която очертава входа към долния град на Меерсбург, нямаше как да не забележим, че всичко наоколо е потънало в цветя и зеленина. Явно хората в тази част на Германия държат на тези неща и наистина са се постарали всичко да е китно и цветно. Долният град на Меерсбург е съсредоточен около една основна, главна улица. По протежение на тази улица са разположени редица хотели, ресторанти и други заведения. Разходихме се по улицата, наслаждавайки се на цветята и разлистващите се за живот дървета, от които се появяваха розови и какви ли още не цветове, докато не стигнахме до една от местните пекарни. Пекарната се казваше „Backer Krankel” и само един поглед през витрината беше достатъчен да ни убеди, че трябва да седнем тук и да опитаме нещо от предлаганите изкушения. Едва ли е нужно да отбелязваме, че всичко беше много вкусно, а ароматното кафе ни зареди с още сили за очертаващия си като доста натоварен от към график ден. След като хапнахме чудни сладки неща /някои от които виждахме за първи път/, продължихме с разходката си.

На снимката: Крайбрежната зона на Меерсбург;

Главната улица в тази част на града не е никак дълга и много скоро ни изведе до другата част от пристанището на града, където акостираха по-малки корабчета, возещи само пасажери /не и автомобили/ до различни точки около езерото. Тук се разходихме по пристана, който беше окъпан в цветя, за да стигнем до неговия край, където се издигаше наистина интересна статуя, посветена на мореплавателите /поне ако може да съдим по нейните символи/. От тук решихме да тръгнем отново към колата, но сменихме малко маршрута и решихме да се върнем по крайбрежната улица, наслаждавайки се на гледките към езерото. След около 15-на минути излизахме вече от долната част на Меерсбург, заредени с доста положителни емоции от това, което представляваше тази част на градчето.

От Меерсбург бяхме решили да стигнем до следващата основна точка на нашето пътуване – остров Майнау – като заобиколим с колата по брега на езерото. Пътуването по брега между двете места отнема около час /макар разстоянието да е само 50 км/, но пък за сметка на това по пътя се преминава през много китни градчета, които дават чудесна представа за начина на живот на немците по брега на езерото. Навсякъде всичко е подредено, чисто и организирано. Ако решите да преминавате по същия път с автомобил, трябва да знаете, че във всяко едно от градчетата има по 3-4 стационарни камери на полицията, а разрешената скорост на преминаване на повечето места е 30 км.ч. Именно това е и една от причините тези 50 км. по брега на езерото да се изминават сравнително бавно – просто всички спазват правилата за движение заради постоянните камери, които следят за нарушители. Ако се чудите дали има интересни места по протежение на брега, на които може да спрете, то отговорът е положителен – заслужава си да се отбиете до музея на праисторическите жилища в Пфалбаутен. Музеят представя по уникален начин животът на праисторическите хора по тези земи от преди 3000 години. Повече информация за автомобилна обиколка из тази част на Германия може да прочетете в наша отделна статия тук.

Беше станало около обед, когато пристигнахме на паркинга на остров Майнау. Паркингът представлява огромно пространство извън самия остров, където трябва задължително да си оставите автомобила – достъпът до острова става пеша, или чрез специален автобус, организиран от самия обект. При закупуването на билети за достъп до острова, ще ви попитат дали искате и жетон за паркинга. В случай че идвате с автомобил, трябва от касите да си закупите въпросния жетон и да го пазите, защото го пускате при излизане от паркинга в специално устройство. След касите се преминава по малък мост, чрез който се достига до острова. Още тук, докато се пресича моста, може да започнете да добивате представа какво ви очаква на самия остров – много цветя, растения и животни. Входната такса за острова не е никак ниска, но пък това, което ще видите на Майнау определено си заслужава парите. Хората, които отговарят за острова, определено полагат огромни усилия за превръщането му в истинска цветна градина. Нашето посещение на острова се падаше в началото на месец май, когато не всички растения все още са цъфнали, но въпреки това определено има какво да се види на острова и в ранна пролет. Ако посетите острова през лятото, ще може да видите Майнау в цялата му прелест, но тогава ще трябва да се сблъскате и с много по-големи тълпи от туристи. На входа на острова не забравяйте да си вземете карта на острова – чрез нея ще си направите по-лесно план за обикаляне на цялото място. Нашата разходка из острова продължи около 3-4 часа. Започнахме обиколката от малкия животински кът, който е изграден в самото начало на острова – тук може да видите понита, магарета, различни видове птици. Малко по малко пътеките ще ви изведат и към градините на острова, които са истинската причина да дойдете тук. Различните лехи с растения се редуват една след друга, а се виждаха служители, които тепърва засаждаха нови цветя.

На снимките: Остров Майнау;

Основни части от градините на Майнау са частта с палмите и розариумът. И докато последният през пролетта все още не беше цъфнал, то пространството с палмите и орхидеите беше препълнено с хора. Т.нар „Palmenhaus” се намира в близост до замъкът на Майнау /Schloss Mainau/. Тази постройка обаче вече не служи като замък, а е превърната отчасти в магазин за сувенири и отчасти в заведение. Заслужава си обаче да посетите параклиса на замъка, който все още функционира като параклис. Макар че той не изглежда много поддържан, определено е много красива част от замъка и от целия пейзаж наоколо. След като разгледахме южната част на острова и стигнахме до замъка, решихме да поседнем в един от месните ресторанти. Традиционните немски вурстчета бяха на почит и тук. След като хапнахме и починахме малко, продължихме към една от основните атракции на остров Майнау – къщата на пеперудите. Именно заради тях много често наричат Майнау „островът на пеперудите“. „Къщата на пеперудите“ представлява огромно оградено от всякъде пространство, където температурата е доста по-висока от тази навън. Вътре са пресъздадени тропически условия, които може да не се сторят комфортни на всеки, но си заслужава да стиснете зъби и да се разходите на 15-20 минути из мястото. Вътре е очертана пътека, по която посетителите се движат напред след влизането си и в крайна сметка тази пътека ще ви изведе до изхода. Преди това обаче ще се насладите на много зеленина и много пеперуди – част от тях са кацнали на специални стойки, на които има оставени парченца плодове, а друга част летят около вас. При късмет някоя пеперуда може и да кацне върху вас. Пеперудите, които ще видите тук, са доста екзотични и няма как да се видят в парка или на улицата. На излизане от къщата на пеперудите се попада в магазин за сувенири, където се продават всякакви неща с формата на пеперуди – от играчки до химикалки и какво ли още не. Къщата на пеперудите е реално последното място на острова, което си заслужава да се види, преди да се излезе. От тук до изхода се ходи около 15 минути, като пътеката ще ви прекара покрай вековни дървета и още една поредица от градини.

На снимките: Остров Майнау;

На снимките: Къщата с пеперудите;

След като излязохме от острова и преди да потеглим, разгледахме магазинът за цветя, който се намира в самото начало на комплекса и до самите каси. Ако сте любители на цветята и обичате да гледате цветя, то в този магазин ще намерите видове цветя, които по-рядко може да срещнете в България. Предлагат се и семена на такива цветя, които може да си посадите след завръщането в България. След като приключихме разглеждането на този цветен магазин, се насочихме към колата. От Майнау ни чакаше кратко пътуване до град Констанц. Още при влизането в покрайнините на града гледката ни впечатли – изключително подреден град, с невероятно красиви къщи и цветни дворове, а повечето от тях разполагаха и с гледка към самото езеро. Целта ни обаче беше Старият град на Констанц – сравнително малко пространство, където се намира местната катедрала, основни търговски улици, както и гарата на града. Намерихме място за паркиране недалеч от катедралата на Констанц – паркирането по улиците и тук е платено, но за разлика от други градове цените поне бяха нормални. След слизането от колата попаднахме в лабиринта от тесни улички на Стария град. От двете страни на тези улички имаше всякакви магазини, кафенета и ресторанти. Неусетно стигнахме до издигащата се над всички други сгради катедрала – католическа църква на Дева Мария. Макар и да не е известна като забележителност, определено не съжалихме, че решихме да влезем. Катедралата на Констанц се оказа много интересна във всякакво отношение забележителности. Тук няма да видите стенописи по стените, но органите, олтарите, както и криптата на храма определено ще ви впечатлят. Освен ако не сте любители на музеите, реално няма какво друго да видите в Констанц като забележителности. В града има няколко музея, сред които къщата на Хус и историческият музей на града, но ние решихме да ги пропуснем и просто да се насладим на разходка из уличките на стария град. Докато се разхождахме достигнахме до Императорския фонтан, който се намира на централния площад на Стария град. Около площада отново са съсредоточени множество заведения и ресторанти. В края на този площад се достига и до самото езеро. От брега може да видите и най-големия търговския център в Констанц – Лаго /Lago/. Няма да крием, че и ние се разходихме из него, но по-скоро от любопитство да видим какво предлагат местните магазини, а и поради факта, че навън заваля и трябваше временно да се скрием някъде. „Лаго“ е типичен търговски център като тези в България, но с много по-малки размери. Поне ние не останахме впечатлени от магазините вътре. Може би поради тази причина прекарахме не повече от 30 минути вътре. Навън дъждът беше поспрял, така че излязохме от търговския център и се върнахме към тесните улички на Стария град. Обикаляйки от магазинче на магазинче бавно се приближавахме към колата, защото беше станало вече към 19.00 часа и всичко малко по малко беше започнало да затваря.

На снимките: Катедралата на Констанц;

На снимките: Из улиците на Констанц;

Докато се разхождахме обратно към колата доста се чудихме по какъв начин да се върнем обратно в Меерсбург, където щяхме да нощуваме отново. Опциите ни бяха две – отново да караме по обратния път, по който бяхме дошли, или да се качим на ферибота, свързващ Констанц и Меерсбург. Решихме да заложим на второто, още повече че вече бяхме минали по автомобилния маршрут и нямаше да видим нищо ново. Констанц и Меерсбург са свързани с фериботи, които предлагат бърза и редовна услуга. Цената за преминаване в едната посока за автомобил и двама души е някъде около 15.00 Евро. Самото преминаване на езерото отнема около десетина минути, но пък пътуването си заслужава. Още с напускане на пристанището в Констанц, залязващото вече слънце се появи зад облаците, отразявайки се във водите на Бодензее. За тези десет минути пътуване се нагледахме на спиращи дъха гледки, а с приближаването до Меерсбург пред нас се издигна и фигурата на замъка на Меерсбург, за който ви споменахме в началото.

На снимката: На ферибота Констанц- Меерсбург;

След слизането от ферибота, имахме не повече от 2-3 минути шофиране до самия хотел. След бързо пазаруване в един от местните супермаркети, вече бяхме в стаята, говорейки си за нещата, които сме видели през деня. Чувствата бяха смесени – от една страна всичко беше чудесно, но от друга страна знаехме, че от утре потегляме обратно към България, независимо че имахме още немалко чудесни спирки по пътя към София. На следващия ден ни чакаше пътуване до перлата на Тирол – Инсбрук, но по пътя решихме да спрем в един друг чудесен австрийски град – Брегенц. Повече за това обаче може да прочетете в статията ни за осмия ден от нашето пътуване.

КЪМ ШЕСТИЯ ДЕН ОТ ПЪТЕПИСА НИ „АВТОМОБИЛНА ОБИКОЛКА ИЗ АВСТРИЯ, ГЕРМАНИЯ И СЛОВЕНИЯ“.

КЪМ ОСМИЯ ДЕН ОТ ПЪТЕПИСА НИ „АВТОМОБИЛНА ОБИКОЛКА ИЗ АВСТРИЯ, ГЕРМАНИЯ И СЛОВЕНИЯ“.

Резервирайте хотел в Меерсбург чрез полето за търсене на оферти на Booking.com по-долу и получете обратно до 10% от стойността на вашата резервация след приключване на престоя:

Booking.com

Хареса ли ви съдържанието на статията? Ако имате някакви забележки, препоръки или просто се нуждаете от допълнителен съвет относно посещението и разглеждането на Меерсбург и района, не се колебайте да се свържете с нас на info@cities-of-europe.com!