Макар че през последните две седмици ви направихме съпричастни чрез множество снимки от нашето пътуване до северна Италия, които малко или много дават представа за последното, решихме чрез настоящия пътепис да ви предоставим повече практична информация, свързана с едно такова пътуване. Основната причина, поради която щяхме да пътуваме до Италия, беше шоуто „Intimissimi on Ice” със специален гост Андреа Бочели. Списъкът с участниците се допълваше от световноизвестните звезди на ледената пързалка Стефан Ламбиел, Евгений Плюшченко и Шизука Аракава. Мястото за провеждане на шоуто беше Арена ди Верона – една от големите забележителности на едноименния северен италиански град
Идеята за нашето пътуване до Верона за това представление изникна в началото на лятото, а една от причините да се насочим към това шоу беше нашият любимец Андреа Бочели. След преглед на датите с негови концерти за 2017г., решихме да изберем шоуто „Intimissimi on ice”, което щеше да се проведе за 4-та поредна година във Верона и за което чухме доста големи суперлативи от предходните му издания. Тук трябва да се отбележи, че всяка година шоуто е различно, така че и ние самите не знаехме какво да очакваме. Подготовката ни за пътуването започна със закупуване на билети за представлението – беше безсмислено да мислим за организиране на самото пътуване, ако нямаме преди това билети за шоуто. През сайта на самия Андреа Бочели системата ни насочи към сайта за продажба на билети Ticketone. Билетите варираха между 30.00 Евро и 140.00 Евро. Тъй като досега не бяхме влизали в самата арена, не знаехме по какъв начин са разпределени местата и дали по-високата цена означава и по-добри места. Причината – сцената в това шоу е разположена в центъра на арената, което означаваше, че от всички места в арената би трябвало да има еднакво добър ъгъл за гледане на представлението. Въпреки това решихме да не пестим пари и си закупихме от по-скъпите билети. В деня на самото представление разбрахме, че по-скъпите билети означава седящо място на платформа със столове, изградена върху част от самата арена, докато по-евтините билети осигуряваха седящи места върху каменните редове на самата арена. Освен това по-евтините билети не гарантират конкретни места и съответно именно тези места, както видяхме по-късно, бяха заети най-бързо от хората, защото всеки гледаше да си избере по-хубавото място.
На снимките: Пиаца Бра и Арена ди Верона;
След като си осигурихме закупуването на билети за шоуто, обърнахме нашето внимание към изготвяне на план за пътуването. Решихме, че е безсмислено да бием път до Италия само за да посетим шоуто и че ще е добре да отделим поне 3-4 дни на малка обиколка в северната част на Италия. Тъй като бяхме решили, че ще пътуваме със самолет от България, една от дестинациите на нашето пътуване, беше ясна – град Бергамо. Именно тази дестинация е свързана със София чрез редовни полети на Wizz Air. Втората дестинация също беше ясна – Верона. Все пак тук щеше да се проведе представлението, заради което пътувахме, и нямаше как да не помислим за нощувка тук. Доста се почудихме относно третата спирка на нашето пътуване, тъй като решихме да отделим в крайна сметка три дни за това пътуване. Тази част на Италия има немалко неща за разглеждане, така че изборът не беше лесен, но в крайна сметка решихме да се насочим към градче, което до този момент не бяхме разглеждали – Мантуа /Mantova/.
След като избистрихме плана за пътуване, решихме че е време да се насочим и към резервирането на самолетни билети, кола под наем и хотели. По отношение на самолетните билети всичко за нас беше ясно – щяхме да пътуваме с Wizz Air, тъй като компанията лети до Бергамо /намиращ се на 70-80 км. от Верона/, а и самите ние имаме членство Wizz Discount Club, чрез което ползваме немалки отстъпки от самолетните билети и от цената на багаж. Изчакахме малко докато Wizz Air пуснат поредната си промоция „20% намаление на билетите за членове на Wizz Discount Club” и смело резервирахме местата си. Още при предишното си пътуване с Wizz Air, когато нашите дестинации бяха Белгия и Франция, бяхме направили резервациите си за хотели и за кола под наем чрез съответното меню на сайта на Wizz Air. Тъй като Wizz Air са афилиейт партньор на Booking.com и на Rentalcars.com, оказа се че при резервации в някой от тези два сайта, направени през линкове към тях, намиращи се на сайта на Wizz, след финализиране на тези резервации Wizz възстановяват сума от 10% от всяка резервация в Booking.com и 7% от всяка резервация в Rentalcars.com. Това е хитър начин да спестите пари и една немалка част от заплатеното от вас за хотел и кола под наем да ви бъде върнато под формата на т.нар. Wizz credit, т.е. пари, които да използвате при резервиране на последващи билети за полети с Wizz Air. Много бързо всички резервации бяха направени и вече чакахме с нетърпение предстоящото пътуване.
На снимката: Торе дей Ламберти;
На снимката: Църквата Санта Анастасия, Верона;
Рано сутринта на 7-ми октомври бяхме на крак и готови да поемем към летището. Полетът на Wizz Air беше насрочен за 6.30 часа сутринта, което означаваше, че поне два часа по-рано трябваше да бъдем на летището за чекиране и преминаване през проверката за сигурност. Всичко мина без проблеми и в 6.38 часа самолетът се отдели от софийската писта. Тук е моментът да отбележим, че за пореден път, при който използваме Wizz Air, компанията спазва много точно графика си на излитане и кацане. Да се надяваме, че така ще бъде и в бъдеще. Пътуването София-Бергамо отнема точно час и петдесет минути. За разлика от дъжда, който ни изпрати в София, слънчевите лъчи ни посрещнаха в Бергамо докато самолетът кацна на летище Орио ал Серио. Тук трябва да се отбележи, че летището на Бергамо е в процес на сериозна реновация в последните години, като ремонтът все още продължава в отделни негови части. Залите, които вече са завършени, са изключително модерни и предлагат всички необходими удобства, да не говорим, че в летището има на практика и цял търговски център с няколко десетки магазини. След кацането си в Бергамо трябваше да изчакаме около 20 минути за проверка по сигурността, защото по същото време бяха кацнали и още няколко самолета, поради което опашката от хора на гишетата беше голяма. След проверката на документите, взехме багажа от лентата и се насочихме към гишетата за коли под наем. Оказа се, че малко сме подранили за вземането на колата, така че „убихме“ времето с чаша капучино и един кроасан от едно от многобройните кафенета на летището. Автомобилът под наем трябваше да вземем от компанията Intercars – дъщерна фирма на доста по-известните Europcar. След като взехме ключовете за колата, трябваше да стигнем до нея. Паркингите на летището в Бергамо, от които се вземат колите под наем, са три на брой и се намират извън самото летище. За да стигнете до тях, трябва да използвате автобус. От летището обаче са се погрижили за удобството на пътуващите и са осигурили безплатен автобус, който свързва терминала за пристигащи с всеки един от паркингите. Колите на Intercars се намираха на най-новият от трите паркинга /P3/, който обаче е и най-далечният спрямо летището. За да се стигне до този паркинг, трябва да се излезе от терминала на летището и да се отиде до перон 8 на разположената пред самото летище автогара. Именно от тук потегляше безплатния автобус /Navetta/, който свързва летището с въпросния паркинг 3. Пътуването с автобуса отнема около 10 минути в едната посока, а иначе разстоянието по права линия е около километър и нещо – все пак не ви съветваме да го вземате пеша, защото пътят е доста натоварен, а и ако сте с багаж няма да ви бъде приятно. Автобусите, свързващи летището с този паркинг, работят всеки ден между 4.00 часа сутрин до 01.00 часа след полунощ, така че почти непрекъснато има връзка между паркинга и летището. Паркинг 3 на летището на Бергамо е огромен, но въпреки това сравнително лесно се ориентирахме до частта от този паркинг, където са разположени колите на Intercars. Натоварихме багажа в колата и се насочихме към първата спирка на пътуването ни.
Докато излизахме с колата от паркинга на летището се чудихме дали да не отскочим все пак за 1-2 часа до центъра на Бергамо, но все пак решихме да оставим тази разходка за последния ден, когато щяхме да бъде почти през цялото време тук. Часът беше около 9.30 италианско време, когато се качихме на магистралата в посока Бреша. Бяхме решили, че ще го караме по време на това пътуване по-лежерно и няма да се захласваме толкова по разглеждане на забележителности, още повече че вече бяхме идвали в Бергамо, Верона и Бреша и бяхме видели каквото имаше да се вижда във всяко едно от тези места. След около 30 минути шофиране по магистрала А4, трябваше да излезем от нея при изхода за Падерно-Франчакорта /Paderno-Franciacorta/. Причината да търсим изход от магистралата тук беше разположеният аутлет „Franciacorta Village”. Октомври месец в Италия е месецът на огромните есенни намаления, така че нямаше как да пропуснем да се разходим из някои от известните местни търговски центрове. Franciacorta Village е огромно търговско селце по подобие на далеч по-известния McArthur Glenn. Тук може да видите стотици магазини, в които стоките се предлагаха с до 80% намалена цена. И когато говорим за намаления, визираме реални намаления, а не такива като в България. Тук загубихме някъде около 2 часа от времето си в приятна, лежерна обиколка из магазините.
След като приключихме във Франчакорта, продължихме с пътуването си към Верона. Не се качихме обаче на магистрала А4, а продължихме по успоредния на магистралата път SP11, който ни прекара покрай Бреша, а малко след това и покрай езерото Гарда. Въпреки че на няколко пъти видяхме табелите, сочещи към Десенцано дел Гарда и Сирмионе, не се изкушихме да се отбием, защото целта беше да стигнем до Верона. Някъде около 13.00 часа бяхме вече при хотела, който се намираше само на 300-400 метра от Арена ди Верона – мястото, на което вечерта в 20.30 часа започваше представлението „Intimissimi on ice”. Хотелът се казваше „Albergo Trento” и се оказа едно наистина добро попадение. Още при резервирането му видяхме, че има доста добри отзиви от други посетители за това място, но след като се настанихме, разбрахме че тези отзиви са напълно обективни. Оставихме колата на паркинга на хотела, който беше с ограничен достъп и се настанихме. Ако пътувате до Верона и търсите хубаво място за настаняване, близо до историческата част на града, то тогава ви препоръчваме именно този хотел.
След като се настанихме, трябваха ни не повече от 10-15 минути за да отдъхнем малко от пътуването, да подготвим техниката за снимане и да се насочим към историческото ядро на Верона. Разстоянието от хотела до Арена ди Верона го взехме за около 10 минути нормално ходене. Слънцето напичаше приятно, а градът беше пълен с хора – явно всички се радваха на чудното време в почивния ден. Около Арена ди Верона течеше трепетна подготовка за представлението вечерта, а имаше хора, които се опитваха да се снабдят с билети за шоуто. Тъй като ние не се вълнувахме в момента от тази тема, решихме да седнем и да хапнем в някой от многобройните ресторанти с гледка към арената. Пицата беше превъзходна, а чашите със Spritz – изключително освежаващи в това топло време.
След като хапнахме и заредихме силите, решихме да се разходим из центъра на Верона, тръгвайки по главната търговска улица на града – Via Giuseppe Mazzini. По протежение на тази улица са разположение голяма част от магазините на известните вериги/марки. Уличката е тясна, а в този ден хората бяха много на брой, така че придвижването не беше никак лесно. Хубавото беше, че не бързаме за никъде, защото щяхме да прекараме целия ден в града. Ако се разходите по цялата улица, накрая ще стигнете до мястото, където тя се пресича с Via Cappello. Именно на Via Cappello се намират някои от големите забележителности на Верона – къщата на Жулиета, кулата Ламберти, както и Пиаца Ербе с колоната на Сан Марко. Разходихме се и по Via Cappello, но без да влизаме в която и да е от забележителностите, тъй като вече сме ги посещавали и едва ли щяхме да видим нещо ново. Вместо това се насладихме на няколко чудни, нови магазини за сувенири, един от които точно срещу къщата на Жулиета. Тук можеше да се видят доста интересни дизайнерски предмети за дома, като именно причудливите им цветове и изработка ги правеха интересни. Насочихме се и към Пиаца Ербе – един от чудесните местни площади. Тук както винаги имаше пазар, на който може да се закупят както сувенири, така и различни подправки за готвене. От Пиаца Ербе може да тръгнете надясно, както направихме и ние, и придвижвайки се по Corso Sant’ Anastasia, да излезете до едноименната църква “Света Анастасия“. В него ден църквата обаче беше затворена заради сватба, но това не ни попречи да направим някоя и друга снимка отвън. След това решихме да се върнем отново към Пиаца Ербе и оттам да продължим по Corso Porta Borsari. Тази улица на Верона ни е и една от любимите – не, тук няма да видите някаква голяма забележителност на града. В самото началото на Corso Porta Borsari се намира един от най-любимите ни сладкарски магазини в цяла Италия – De Rossi il Fornaio. Само един поглед към витрината на сладкарницата е достатъчно да решите да влезете вътре. Тук се предлагат изключително вкусно сладкиши с праскови и ябълки, известни като „Kranz”. Ако посетите Верона и обичате праскови или ябълки, опитайте от този сладкиш – няма да сгрешите. От тук, с по едно парче от сладкиша в ръка, продължихме с разходката из тази част на Верона. Разходихме се по някои от страничните улички, за да излезем отново на Via Giuseppe Mazzini. От тук тръгнахме по обратния път към Пиаца Бра и Арена ди Верона. Макар че не бяхме влизали в нито една забележителности и се разхождахме спокойно из града, времето си беше минало и беше станало около 17.30 часа. Когато излязохме на Пиаца Бра, с изненада видяхме, че хората бяха започнали да се редят на опашки пред арената, за да влязат. Причината за това споделихме и в началото на нашия пътепис – просто по-евтините билети нямаха посочени места в най-горните части на Арена ди Верона и хората искаха да си намерят по-хубаво място за гледане на представлението. Ние обаче не бързахме да влизаме в арената, а се насочихме към хотела – искахме да оставим нещата, които бяхме купили по време на разходката си, както и да оставим фотоапарат и друга техника, защото вечерта нямаше да ни пуснат с тях в самата Арена ди Верона. Използвахме прибирането до хотела и за кратка почивка, защото все пак бяхме станали рано сутринта, за да хванем полета до Бергамо и малко или много това вече ни се отразяваше.
На снимката: Corso Porta Borsari, Верона;
На снимката: Пиаца Ербе, Верона;
Около 19.30 часа излязохме от хотела и се насочихме към Арена ди Верона, където след около час трябваше да започне дългоочакваното от нас представление „Intimissimi on ice”. Влизането в самата арена ни отне около 10-на минути – опашките, които бяхме видели преди това вече ги нямаше. Организацията беше на перфектно ниво – през 10 метра имаше човек от персонала, който упътваше всеки човек, на къде трябва да продължи, за да си намери мястото. При влизането си в самата арена видяхме, че най-високите редове вече бяха запълнени. Въпреки това имаше все още доста незаети места. На самия лед изпълнителните провеждаха своята загрявка и правеха последния приготовления преди началото. А самото начало беше дадено около 21.00 часа местно време, или имаше някъде около 30 минути забавяне. За самото представление каквото и да се каже, ще бъде малко. Благодарение на снимките и няколкото видео клипове, които публикувахме на страницата ни във фейсбук, може да се довие поне малка представа за невероятното преживяване, което изпитахме. Самото шоу беше под надслов „А legend of Beauty”. Шоуто се състоеше от 19 на брой изпълнения, като всяко едно от тях беше посветено на различна легенда/мит от гръцката митология. Имаше изпълнения, свързани с Елена от Троя, Горгона Медуза, Венера и още. Представлението беше разделено на две части с антракт от 20 минути между тях. Всяко едно от изпълненията беше добре измислено, а костюмите на участниците – впечатляващи. Разбира се, над всички бяха изпълненията на Андреа Бочели, а последното от тях – в дует с фигуриста Евгений Плюшченко – просто можеше да те остави без дъх.
На снимките: „Intimissimi on ice 2017“;
Малко след 23.00 часа представлението беше свършило. След като излязохме от Арена до Верона, решихме да хапнем в някое от ресторанчетата наоколо. Оказа се, че голяма част от другите зрители също имаха такова желание, поради което можеше да се види интересната гледка как всички заведения наоколо, които до този момент бяха празни, се пълнят изцяло буквално за 5 минути. След вкусната вечеря, по време на която опитахме нови видове пица с типични за Верона продукти, се насочихме към хотела. Денят, който за нас беше започнал в 3.00 часа сутринта, приключи малко след полунощ. Въпреки че бяхме физически уморени след толкова много време на крак, емоциите ни държаха будни още известно време, през което дори започнахме да правим планове за посещение на шоуто и през следващата година.
На следващата сутрин станахме към 9.00-9.20 часа. Още предния ден бяхме предупредени от управата на хотела, че булевардът пред хотела ще бъде затворен за движение между 8.30 часа и 11.30 часа заради провеждането на финалния ден от колоездачната обиколка на Италия за хора с увреждания. Ако искахме да тръгнем с колата сутринта, трябваше да направим това преди 8.30 часа, но преценихме, че няма смисъл да бързаме, още повече че предната вечер заспахме по-късно. След ставането закусихме в хотела, тъй като имахме включена закуска. Освен с качеството на обслужването и чистотата на стаите, хотелът ни впечатли и със закуската, която като за италиански хотел беше разнообразна. Хората правеха на момента кафета, а предложеното капучино беше едно от най-добрите, които сме пили в Италия. След закуската решихме отново да се разходим към историческата част на Верона, защото до 11.30 часа, когато щяха да отворят булеварда за движение имаше все още около час и половина. По булеварда и съседните улици се виждаха преминаващите състезатели, окуражавани от местната публика. Макар че беше вече минало 10.00 часа, една част от магазините все още бяха затворили. Хубавото на Италия все пак, за разлика от Германия и Австрия, че в неделя магазините отварят и работят. Преминахме покрай Арена ди Верона, където касата вече работеше и продаваше билети за други представления, които щяха да се проведат там през следващите дни. Времето отново беше чудно, което беше и една от причините в центъра на града да е пълно с хора, включително и с множество туристически групи. След като се полутахме около 2 часа по магазините и си напазарувахме разни неща, решихме около 12.00 часа да се върнем към хотела, защото трябваше да освободим паркинга, където бяхме оставили колата. Булевардът пред хотела вече беше отворен, защото състезанието беше приключило. Напуснахме Верона в посока следващата наша спирка – Мантуа.
На снимките: Моменти от последния етап на колоездачната обиколка на Италия за хора с увреждания;
Разстоянието между Верона и Мантуа е някъде около 40 км., като почти всички те се изминават по магистрала. След излизането от Верона се качихме на магистрала А22, известна като „Autostrada del Brennero”. Първата ни цел в Мантуа всъщност не беше самия град, а един търговски център, разположен малко след града – Mantova Outlet Village. Това селище е от същата верига аутлет центрове като Fraciacorta Village, което бяхме посетили в началото на предния ден. И докато предния ден не си бяхме купили нищо във Франчакорта, то тук положението беше доста различно. Освен огромните намаления, достигащи до 80% от цените, в този аутлет всеки турист /лице, което не е гражданин на Италия/ може да си вземе напълно безплатно карта за намаление от допълнителни 10%. Беше ни трудно да повярваме, че е възможно в Италия качествени продукти, като тези които се предлагаха тук, са на такива цени. Невярващо дори проверихме как вървят същите артикули в България и се оказа, че в Италия едни и същи неща се предлагат на доста по-ниски цени, отколкото в България. За около 2 часа успяхме да си купим немалко неща, че чак започнахме да се притесняваме дали ще успеем да поберем всичко в куфарите и дали няма да надвишим килограмите за чекиран багаж за самолета.
След като се разходихме из Mantova Outlet Village, решихме че е време да се насочим към самия град, или по-скоро първо да се настаним в избрания от нас хотел, където щяхме да нощуваме през втората вечер от нашето пътуване. Хотелът ни се казваше 6 Porte Guesthouse и се отличаваше с изключителната си чистота и модерност. Хотелът се намира на около 4 км. от историческото ядро на Мантуа, като до центъра на града ви делят около 10 мин. шофиране. Всяка една от стаите на хотела има свое име – кръстена е на една от шестте средновековни порти на Мантуа, от които днес обаче не е останало много. Ние бяхме в стаята, кръстена на портата Сан Джорджо. Домакинът на хотела Стефано е изключително позитивен човек, който ни помогна с всички необходимо за приятен престой. Разбира се, ние далеч нямахме намерение да прекараме остатъка от деня в стаята. Набързо свалихме багажа от колата, освежихме се и бяхме отново на път – този път към центъра на Мантуа. Мантуа е красиво разположен на брега на три езера – Лаго Супериоре, Лаго Инфериоре и Лаго Мецо. Реално „трите“ езера са разделени по между си от няколко изкуствено създадени пътища, които пресичат водните площи. Именно по един от тези пътища преминахме с колата и ние – гледката отляво и отдясно определено си заслужаваше. Стигайки до историческата част на Мантуа започнаха и нашите мъки по намирането на място за паркиране. Тъй като беше неделя /паркирането беше безплатно/ и тъй като времето беше хубаво, явно доста хора бяха решили да се разходят до центъра на града. Отделно от това тесните улички в централната част на Мантуа предопределяха наличието на малко места за паркиране. След около 30 минути обикаляне с колата из тесните улички на Мантуа, най-накрая успяхме да намерим място за колата и можехме да се насочим към разглеждане на града.
На снимките: Базиликата Санта Барбара, Мантуа;
Това беше първото ни посещение в Мантуа и с интерес искахме да разгледаме колкото се може повече от местните забележителности в рамките на сравнително ограниченото време, което имахме. Докато се придвижвахме към централния площад и Палацо Дукале – най-голямата местна забележителности, преминахме покрай католическата базилика Санта Барбара. Входът за базиликата е безплатен, но вътре реално няма да ви трябват повече от 5 минути. Причината за това е, че просто вътре няма какво да се види. Базиликата може да се каже, че е в лошо състояние и изглежда все едно е била разграбена току що. По стените няма да видите стенописи или някакви декоративни елементи. Дори мястото, където по принцип би трябвало да се намира олтарът, е достъпно за посетители и там са разположени пана, разказващи историята на базиликата. След като се разходихме вътре, продължихме към основната забележителност на Мантуа – Палацо Дукале. Дворецът е един от най-големите дворци в цяла Европа, като според информацията разполага с около 500 стаи. Днес Палацо Дукале е превърнат в музей, разказващ историята на града и на управлявалата Мантуа фамилия Гонзага. В началото на разходката из двореца може да останете малко разочаровани – в първите зали ще видите, че стенописите по стените са в лошо състояние и почти не си личат. В залите са разположени различни предмети, свързани с историята на двореца, но и те самите не са впечатляващи. Колкото по-навътре навлизате в двореца обаче, картината започва да се променя. Палацо Дукале е известен преди всичко с невероятните тавани на своите стаи. И наистина голяма част от стаите в двореца разполагат с невероятно украсени тавани, богати на злато и различни орнаменти. С напредване на разходката из двореца ще посетите и стаи, където стенописите и картините по таваните са доста по-добре запазени, посветени предимно на църковна тематика. Дворецът разполага и с зали, които проследяват останки от римското минало на Мантуа – чудесни останки от саркофази и други археологически предмети. Повече снимки от разходката ни из двореца може да разгледате в нашата галерия за Палацо Дукале. Обиколката на двореца ще ви отнеме при нормално темпо около 2 часа.
На снимката: Палацо Дукале, Мантуа;
След като разгледахме Палацо Дукале, излязохме на Пиаца Сордел – централният площад на Мантуа. Площадът представлява огромно пространство, което е почти изцяло празно. За разлика от други градове, на чиито централни площади може да видите множество заведения и ресторанти, в Мантуа е напълно различно. На Пиаца Сордел и точно срещу Палацо Дукале се издига основната църква на Мантуа – катедралата. След посещението на базиликата Санта Барбара по-рано през деня, бяхме доста притеснени какво може да видим в катедралата на Мантуа, но за наше щастие тук гледката беше доста различна. Катедралата на Мантуа се отличава с красиви стенописи, които се простират и до части от тавана. Интересното по отношение на част от този таван е, че той е досущ като тези, които бяхме гледали до преди минути в Палацо Дукале. Явно архитектурното влияние, приложено по отношение на двореца, беше продължено и при изграждането на катедралата. Резултатът от това решение, което не сме виждали на друго място в Европа /поне що се отнася до храм/, наистина беше впечатляващ. Колоните, които поддържаха тавана, също бяха интересни – сякаш бяха докарани от някой древногръцки храм. Разглеждането на катедралата не ни отне много време, а и реално беше малко неудобно да продължим да се разхождаме вътре, тъй като започваше неделната вечерна меса.
На снимките: Катедралата на Мантуа;
При излизането си от катедралата на Мантуа пресякохме Пиаца Сордел успоредно на Палацо Дукале, за да се впуснем в същинската част на Стария град на Мантуа, пресечена от множество тесни улички. Улицата, по която тръгнахме първоначално, се казваше Via Broletto. Първото нещо, което привлече погледа ни тук, беше пекарната Forneria delle Erbe. Прясна паста, различни видове местни продукти от месо, сладки неща и сладка, бяха само част от нещата, които ни накараха да се облизваме. За жалост нямаше как да си вземем каквото и да е било от тук за България, защото повечето неща изискваха наличието на хладилник, а такъв в нашия хотел просто нямаше. Завидяхме на местните, които имаха възможност да си пазаруват от такова място всеки ден. Недалеч от пекарната погледът ни беше привлечен от красивата сграда на базиликата Санта Андреа. По своята красота, както отвън, така и отвътре, базиликата не отстъпваше по нищо на катедралата на Мантуа. Тук също беше започнала вечерната меса, но нямаше как да не влезем набързо, за да я разгледаме. Продължихме разходката си из тесните улички на града. Тук намаленията също бяха в сила, като имаше доста интересни магазини, където стоките за дома буквално ги даваха на безценица. Докато се разхождахме из уличките, бяхме започнали да се оглеждаме и за някое приятно ресторантче, където да хапнем, защото цял ден не ни остана време от обикаляне, а вече беше започнало да се стъмва. Интересното беше, че повечето италианци бяха насядали по заведенията на по бира или коктейл, които консумираха с брускети. Много малко на брой бяха заведенията, където можеше наистина да се седне и да се поръча вечеря. Ние си избрахме „Pizerria delle Erbe”, намираща се на Пиаца Ербе и близо до базиликата Санта Андреа, покрай която бяхме минали по-рано. Менюто предлагаше богатство до паста, пица, ризото и морски дарове. Интересното беше в продуктите за пицарията и най-вече пастата, се правеха в същата пекарна, покрай която бяхме минали по-рано и която се намираше точно отсреща. Не е нужно да ви казваме, че всичко беше много вкусно, а обслужването на ниво. И след като вечерята приключи, имахме сили само за едно нещо – за един хубав сладолед от веригата „Grom”, който се намираше точно срещу ресторанта. „Grom” и „Venchi” са две от най-известните вериги сладолед в цяла Италия, като може да се открият в почти всеки голям италиански град. Разнообразието от вкусове е огромно, а качеството не се нуждае от коментар. Вече се беше стъмнило, а навън почти не бяха останали хора. Не ни остана нищо друго, освен бавно да се придвижим към колата, а с нея и до самия хотел.
На снимките: Базиликата Санта Андреа, Мантуа;
Третият ни ден беше и последният от това наше кратко пътуване до Италия. На сутринта се събудихме и закусихме в хотела. След кратко събиране на багажа, последният беше качен на колата и потеглихме към Бергамо. На следващия ден трябваше да летим рано сутринта от летище Орио ал Серио обратно към България, така че нямаше как да не прекараме деня в Бергамо. Макар че сме посещавали града и преди това, едва ли Бергамо би могъл да ни омръзне. Точно както и при Верона, Бергамо е един от любимите ни северни италиански градове. И новата, и старата част на града имат своето очарование. Пътуването от Мантуа до Бергамо ни отне около час и половина, като причината за това се криеше в нашия GPS, който ни прекара не по някоя магистрала, а по страничните пътища. Макар пътуването по такива пътища да е по-бавно, именно то позволява да се разгледат по-малките населени места по маршрута и да се види как живеят италианците извън големите градове. Едва за последните 30 км. от пътуването GPS-а ни изкара на магистрала А4 в посока Милано. Тъй като бяхме казали в хотела ни в Бергамо, че ще се настаним около 14.00 часа, а до тогава имаше достатъчно време, решихме да се помотаме из Орио Център /Orio Center/ – огромен търговски център, намиращ се точно срещу самото летище на Бергамо. Тук може да намерите представени всички известни марки, както и типично италиански такива. В част от магазините цените са си напълно нормални за италианските стандарти, но в редица тук също имаше сериозни намаления. В търговския център имаше и огромен супермаркет, от където вече си напазарувахме традиционни италиански сирена, салами и сладки неща. Около 14.30 часа бяхме в колата и вече пътувахме към хотела ни в Бергамо. За нощувката тук бяхме избрали BB Le Grazie. И тук може да се каже, че бяхме случили на хотел, с което се оказа, че всичките ни хотели по време на пътуването бяха без грешка. Домакинята Мануела беше много приятна жена, която още на предния ден се беше поинтересувала кога точно ще пристигнем. Стаята беше чиста и всичко беше наистина чудесно. След като оставихме багажа, побързахме да излезем, за да може да използваме остатъка от деня за разходка из Бергамо. Хотелът ни се намираше на около 200 метра от началото на пешеходната зона, така че след едва няколко минути бяхме на центъра. Първата ни цел беше разходка из новата част на Бергамо. Тук са съсредоточени търговските улици на града. Основната търговска улица е Via XX Settembre. След като се разходихме по нея, седнахме в заведението BIIF на Пиаца Понтида. Тук бяхме решили да хапнем нещо набързо, макар че заради забавянето на обслужването реално не беше никак бърз обяд. Новата част на Бергамо, макар и доста приятна за разходки, се състои от няколко на брой търговски улици, а на нас вече ни беше омръзнало от магазини. След като обиколихме все пак още няколко такива, предимно за сувенири и стоки за дома, решихме да се насочим и към старата част на Бергамо, където са съсредоточени историческите забележителности на града. За целта трябваше да се върнем обаче до хотела, защото бяхме оставили колата там, а тя щеше да ни е необходима, за да се придвижим до стария град. С колата реално може да се стигне много близо до основните забележителности в тази част на Бергамо, но много близо до тях ще видите табела „ZTL” /Zona Traffico Limitato/. Не преминавайте тази табла с кола, защото глобите започват от 100 евро нагоре. Колата я оставихме на платен паркинг на Mercato del Fieno и оттам продължихме пеша. След около 300 метра ходене вече бяхме на централния площад на стария град на Бергамо /Citta Alta/. Около този площад се намира катедралата на Бергамо, базиликата Санта Мария Маджоре и кулата Гомбито. От върха на кулата се открива красива гледка към целия град и околност. Катедралата и базиликата пък са разположени една до друга, като на излизане от единия храм почти направо влизате в другия. Ако не сте чували нищо за катедралата на Бергамо и си мислите, че сигурно няма нищо интересно в нея, помислете отново. И двата храма са изключително красиви и си заслужават посещение. Разходката из тесните улички на Стария град е много приятна. Навсякъде има магазини за сувенири или малки пекарни, предлагащи какви ли не изкушения. Прекарахме остатъка от деня именно в стария град и едва когато започна да се стъмва се ориентирахме към колата. Пътуването надолу до хотела отне около 10 минути. Намерихме място за паркиране близо до хотела и оставихме колата. Тъй като на следващия ден щяхме да ставаме много рано за полета към България, решихме да се приберем по-рано в хотела, за да оправим целия багаж и да разпределим всичките покупки до куфарите.
На снимките: Новата част на Бергамо с търговските улици;
На снимките: Старият град на Бергамо;
Така някак си бързо приключи това наше пътуване из Италия. Рано сутринта на четвъртия ден станахме и се оправихме за тръгване. Преди да стигнем до летището, за да оставим колата, намерихме бензиностанция, където да заредим колата, за да може да я върнем с пълен резервоар, каквито бяха изискванията. Пълненето на бензиностанция в Западна Европа винаги е било приключение, защото за разлика от България бензиностанциите там не работят денонощно и ако се наложи да заредите при затворена бензиностанция, трябва да използвате кредитна карта на специални устройства. Около 6.30 сутринта оставихме колата на паркинг P3 – същият, от който я бяхме взели 3 дни по-рано. С безплатния автобус стигнахме само за 10 минути до терминала на летището. Имахме достатъчно време за едно кафе и бърза закуска преди да се чекираме и да се качим на самолета. Полетът на Wizz Air излетя 5 минути преди зададения час за излитане, а пътуването до България отне час и половина. Така, заредени с много положителни емоции от видяното през тези три дни, кацнахме в София около 11.00 часа българско време. И вече планираме следващото си пътуване…..
Пътепис: Верона, Мантуа и Бергамо
