В настоящата тема ще ви представим нашия пътепис за осъщественото от нас в края на април и началото на май пътуване. Използваният начин за придвижване беше нашият любим – с автомобил, а дестинациите – Австрия, Германия и Словения. Ще разделим пътеписа на части /по една част за всеки ден от пътуването/, тъй като информацията, която ще ви предоставим няма да бъде никак кратка, а и ще гледаме да я „подкрепим“ с максимален брой снимки. В темата, освен информация за посетените от нас обекти, ще ви насочим и към новосъздадените ни галерии от авторски снимки, посветени на тези обекти или на самите посетени от нас градове. Но нека да не губим повече време и да се насочим към самото ни пътуване.
Ден 1
Първата спирка на нашето пътуване беше Виена. Разстоянието от София до Виена е малко под 1000 км., като планирахме да го преминем с нощен преход. За целта към 20.00 часа на 27.04. багажът ни беше приготвен и лека-полека натоварен на колата. За разлика от други подобни пътувания, когато потегляхме около полунощ, този път решихме да потеглим по-рано и около 21.30 часа вече бяхме поели към границата със Сърбия при Калотина. Идеята ни беше рано сутринта да бъдем в Австрия, а преди Виена искахме да минем през малкото градче Парндорф, известно с няколкото си големи търговски центрове – да, малко шопинг като за начало на пътуването нямаше да бъде зле, стига наистина да имаше какво интересно да се купи. Преминаването през граничните пунктове Калотина /от българска страна/ и Градина /от сръбска страна/ ни отне не повече от 10 минути. И така, малко след 22.30 часа вече бяхме в Сърбия и смело поехме по набелязания маршрут. Тъй като последното ни пътуване с автомобил към Западна Европа бяхме осъществили през лятото на 2015г., а пътешествията ни през миналата година бяха само със самолет, на нас ни беше интересно да видим какво се е променило в западната ни съседка. С учудване видяхме, че западните ни съседи са напреднали не малко по отношение изграждането на магистралата от Димитровград до Ниш. Доста пътни участъци, които преминават до настоящия и все още основен път към Ниш, са почти напълно изградени, а по други има малко останала работа. Така че няма да се учудим, ако много скоро сърбите въведат в експлоатация тази магистрала, което ще улесни и нас българите, защото ще пътуваме по-бързо до Ниш и няма да се налага да минаваме по сегашния път, изпълнен с много завои и опасни участъци. Участък от новата магистрала при градчето Бела Паланка дори е пуснат за движение, макар че колите се движат двупосочно в едната лента на магистралата. Пътуването ни до Белград мина почти неусетно. На магистралата след Ниш почти нямаше движение, защото все още не е започнал летния приток от гастарбайтери. За сметката на това имаше приток на бежанци по магистралата, които с риск за живота си се движат в аварийната лента, прикривани от тъмнината. Малко преди Белград направихме и първата си спирка за кратка почивка. След Белград пътят ни продължи към Нови Сад и по сръбската магистрала в посока Будапеща. Няма как да не отбележим, че сърбите са завишили, макар и с малко, цените на тол таксите по техните магистрали. Пътуването от Ниш до Белград вече струва 800 динара /около 6.5 Евро/, като заплащането става и в Евро. Тол таксата от Белград до Хоргош, където е границата с Унгария, е някъде около 3.5 Евро.
При влизането в Унгария си закупихме задължителната за това винетка. За съжаление, унгарците не са помислили за хора, пътуващи транзит през тяхната страна, и продават само седмични винетки. Цената на една такава винетка е 14.00 евро, като винетката представлява нещо като касова бележка, на която се изписва регистрационния номер на автомобила. Бележката се показва в случай, че ви спрат за проверка. За наша радост нямахме близка среща с местната полицията и продължихме с пътуването си. Оказа се, че не сме разчели съвсем точно придвижването си и щяхме да пристигнем прекалено рано в Парндорф. Поради тази причина малко след Будапеща спряхме на една бензиностанция за продължителна почивка. След около час престой, през който както ние, така и автомобилът си починахме, пътуването ни продължи. При влизане в Австрия си закупихме електронна винетка за 10 дни, която е на стойност от 8.90 Евро и която се поставя в горния ляв ъгъл на предния прозорец на автомобила. Австрийските магистрали са оборудвани с множество камери, които засичат дали преминаващите автомобили разполагат с валидна винетка или не, така че не си струва заради един 8-9 Евро да се рискува голяма глоба, ако ви хванат без винетка. От границата до Парндорф разстоянието се изминава за около 30 минути, така че около 8.00 часа сутринта пристигнахме при първата си основна спирка.
Парндорф е малко австрийско градче, намиращо се на около 35-40 км. източно от столицата на Австрия Виена. Известно е сред пътуващите заради разположения тук аутлет от веригата „МакАртър Глен“, както и с Парндорф Аулет Център. Вътре има множество магазини за всеки вкус, като специално първият от тези центрове препоръчваме за тези от вас, които си търсят маратонки, защото в магазините на Найк и Адидас винаги има големи намаления. Лутането из магазините ни отне около 2 часа – време, което неслучайно искахме да загубим някъде, защото настаняването ни в избрания хотел във Виена започваше след 14.00 часа, а искахме да оставим автомобила пред хотела, да качим багажа в хотелската си стая и да мислим само за обиколка из града. Пътуването от Парндорф до Виена не беше дълго и така около 12.00 часа намерихме чудесно място за паркиране до избрания хотел – хотел Арнес Виена. Причините да се спрем на този хотел бяха няколко – безплатният паркинг /много важно нещо, ако пътувате с автомобил, защото паркирането по принцип се таксува с около 2-2.50 евро на час, без значение дали е Австрия, Германия, Италия или друга западна държава/; безплатният интернет в хотелската стая и комуникативното място. Самите хотелски съоръжения се нуждаят определено от някаква реновация, но ако не сте от много претенциозните хора, то хотелът е добра опция. Тъй като стаята ни все още не беше готова, успяхме набързо да хапнем. Районът около този хотел е пълен със заведения, предлагащи турска кухня, има няколко големи магазина /вкл. Лидл/. След като в крайна сметка около 14.00 часа успяхме да разтоварим багажа си и да се настаним, отделихме около половин час за екипиране /времето във Виена беше студено и ветровито, а и леко ръмеше/ и за приготвяне на фотографската ни техника. Точно пред хотела има спирка на трамвай линия 6 на местния градски транспорт, който ще ви отведе /пътуването е само две спирки/ до метро станция „Reumannplatz”. От тази метро станция след само 5 спирки се достига лесно до центъра на Виена и катедралата на града „Св. Стефан“. Ние, вместо да използваме услугите на трамвай номер 6, решихме да се разходим и да опознаем по-добре квартала. По пътя до метростанцията имаше интересни магазинчета за сувенири, както и една чудесна сладкарница от веригата „Der Mann”. Тук ядохме от може би един от най-добрите ябълкови щрудели, които сме опитвали въобще, а изборът от сладки изкушения далеч не се изчерпва само с това.
На снимката: Катедралата „Свети Стефан“;
На метростанция „Reumannplatz” си закупихме билети за еднократно пътуване, които в момента във Виена струват 2.20 Евро. Билетите се валидират на устройства пред самата станция, а не в метро влаковете. Не си спестявайте малката сума и не опитвайте да пътувате без билет, защото контролът по редовността на пътниците се осъществява от цивилни служители, които трудно може да разпознаете преди да се приближат до вас с карта в ръка. Глобите, както може да се досетите, са солени. Пътуването от Reumannplatz до площада при катедралата „Свети Стефан“ отнема около 10 минути. При излизане от метростанцията пред вас се изправя самата катедрала на Виена – една от най-големите забележителности на града. Часът беше станал вече около 15.30 и ние решихме да влезем и да си припомним как изглеждаше храма отвътре. Снимки на катедралата „Свети Стефан“ във Виена може да разгледате в нашата авторска галерия на следния линк. Влизането в катедралата е безплатно, като се заплаща само изкачването до някоя от кулите й. Част от катедралата отвън все още е в реновация, която вече се проточва няколко години.
На снимката: Колоната на чумата;
След като разгледахме катедралата, решихме да се разходим из част от главните улици на Виена и да преминем покрай някои от останалите интересни забележителности на града. От катедралата поехме по улица „Graben”. Осеяна с магазини и кафенета, улицата ни изведе след само 150-200 метра до Колоната на чумата. След като направихме кратка фото пауза при колоната /която за съжаление, поради предприетите мерки за осигуряване на нейната сигурност, трудно може да се фотографира без на снимките да виждате огради и бодлива тел/, продължихме по улицата. След около още 150 метра улица Graben достига до кръстовището с „Habsburgergasse”. Тук, поглеждайки надясно, ще видите издигащия се силует на още една от местните църкви – католическата църква „Свети Петър“. Ако трябва да определим тази църква с една или няколко думи, то бихме казали следното – изключително красива. Макар и малка като размери, църквата „Свети Петър“ разполага с пищен интериор, а снимки относно тази забележителност на Виена може да разгледате в нашата авторска галерия на следния линк тук.
На снимките: Църквата „Св. Петър“;
След като разгледахме „Свети Петър“, отново се върнахме на улица “Graben” и продължихме по посоката, по която бяхме тръгнали. Много скоро достигнахме до мястото, където тази улица се пресича с „Kohlmarkt”. Тук, дори и без да се замисляме, направихме завой наляво по „Kohlmarkt”, защото в далечината още от тук се виждаше двореца Хофбург. След около 200-300 метра вървене се излиза на Michaelerplatz – приятен площад, зад който се издига двореца Хофбург. На площада може да видите и стоянка на традиционните за Виена конски впрягове, с които може срещу съответната сума да разгледате града по начин, по който са го правили представителите на местната аристокрация преди векове. При Хофбург не отделихме много време – макар и да е наистина красив и интересен дворец, основната ни цел при Хофбург този ден беше не да влезем в двореца, а да проверим дали има билети за представлението на Испанското училище по езда. Училището по езда датира още от 16-ти век, а от средата на 18-ти започват неговите представления. Шоуто, което продължава около един час, е една от атракциите на Виена в момента. Ако и вие възнамерявате да се снабдите с билети за него на място от Хофбург, трябва да знаете, че касите за билети затварят в 16.00 часа. Именно поради тази причина се оказа, че с малко сме изпуснали възможността да си вземем билети и това ще ни остане като задача за изпълнение при следващото ни посещение на австрийската столица.
На снимките: Хофбург отвън;
От Хофбург са само няколко минути пеша до Мария-Терезиен-плац. Заобиколен е от внушителни сгради, които днес помещават два от известните музеи във Виена – Музей на историята на изкуствата и Природоисторическият музей. Тъй като и двете места ги бяхме обикаляли при предишни посещения на Виена, решихме да не повтаряме упражнението. Ако искате да разгледате и двата музея, пригответе си поне 3-4 часа време, защото колекциите им са наистина много подробни и богати. В един момент обаче може направо да ви заболи глава от толкова много информация и предмети за разглеждане.
На снимките: Мария-Терезиен-плац с Природо-историческия музей и Музей на историята на изкуствата във Виена;
От Мария-Терезиен-плац решихме да затворим един кръг на нашата обиколка из центъра на Виена и затова тръгнахме по Burgring – булевард, който скоро преминава в Opernring. Както може да се досетите от името на този булевард, вървейки по него много скоро се излиза до операта на Виена. Тук, както винаги, е пълно с хора, предлагащи билет за представления на операта. Такива всъщност има не само около операта на Виена, но из целия град – чак да се учуди човек толкова ли много представления и толкова ли много билети се продават. Ако решите да посетите някое от представленията на местната опера, съветът ни е да отидете направо на касите на операта и да си закупите билет от там. Поне ще бъдете сигурни, че имате валиден билет и то на нормалната цена.
Покрай операта на Виена преминава Кертнерщрасе, която след около 200 метра става изцяло пешеходна улица. Ако се движите по нея само направо отново ще се върнете до катедралата „Свети Стефан“. По протежение на Кертнерщрасе са разположени огромна част от магазините в центъра на Виена. Когато става дума за пазаруване в държави като Австрия и Германия, имайте в предвид, че тук хората са все още доста назад в сравнение с България и в неделя магазините тук не работят въобще, а в събота затварят още около 18.00 часа. Това го казваме за тези от вас, които планират да посетят Виена през някой уикенд – ако планирате да пазарувате, направете го в събота, защото в неделя просто няма да имате тази възможност. Разходката от операта на Виена обратно до катедралата „Свети Стефан“, ако следвате Кертнерщрасе, отнема между 20 минути и няколко часа – просто зависи в колко от разположените тук магазини ще влезете и колко време ще отделите във всеки един от тях. При нас се получи нещо средно и някъде около 19.00 часа бяхме при катедралата. Тъй като не бързахме да се приберем в хотела, решихме да подминем катедралата и да продължим по улица Rotenturnstrasse. И тук акцентът е върху магазини и ресторанти, но също така има и няколко места за продажба на сувенири, където цените са може би най-добрите във Виена. Ако искате да си закупите магнитче, чашка, чинийка с традиционни за Виена изображения, то това е районът, в който може да намерите тези неща на ниски цени. На повечето места във Виена едно магнитче се търгува за около 5.00 Евро, което е нереално висока цена, докато в тази част на Виена около Rotenturnstrasse цените са почти два пъти по-ниски. След като напазарувахме малко сувенирчета и се разходихме из задните улички, които ни изведоха на гърба на катедралата „Свети Стефан“, беше станало вече около 20.00 часа. Времето през целия ден беше хладно, а късно вечер температурите вече бяха паднали до около 3-4 градуса. Затова се качихме на метрото и се насочихме към метро станция Reumannplatz. От тук се разходихме пеша до хотела – всичко беше затворило, улиците бяха почти празни, а човек може спокойно да се запита „Какво правят хората във Виена в петък вечер, след като не са навън?“. Така приключи и първият ни ден от планираната обиколка. Ако искате да разберете какво се случи от тук нататък, следете следващите части от нашия пътепис. През втория ден на пребиваването ни във Виена фокусът на нашето внимание щяха да бъда дворецът „Шьонбрун“ и зоологическата градина към него.
КЪМ ВТОРИЯ ДЕН ОТ ПЪТЕПИСА НИ „С АВТОМОБИЛ ИЗ АВСТРИЯ, ГЕРМАНИЯ И СЛОВЕНИЯ“.
Резервирайте хотел във Виена чрез полето за търсене на оферти на Booking.com по-долу и получете обратно до 10% от стойността на вашата резервация след приключване на престоя:
Хареса ли ви съдържанието на статията? Ако имате някакви забележки, препоръки или просто се нуждаете от допълнителен съвет относно посещението и разглеждането на Виена и района, не се колебайте да се свържете с нас на info@cities-of-europe.com!
Пътепис: с автомобил из Австрия, Германия и Словения /Ден 1/
По-долу може да видите интерактивна карта относно Виена, Австрия, която ви позволява да се ориентирате по-добре относно разположението на града, но също така ви предлага три интересни опции- да получите информация за трафика из района в момента /кои са натоварените пътища и кои улици са по-малко натоварени/, да получите информация относно най-добрите пътища за транзитно преминаване из района, а така също да получите информация и относно велосипедните маршрути в района:
На снимката: Коледа по виенски;
