Етикет: забележителности на Прованс

Ако тръгнете на север и на изток от Авиньон, скоро ще видите съществена промяна в облика на Прованс. Плодородните полета на Западен Воклюз, известен като Comtat Venaissin, дават път на нарастващи гористи хълмове и планини. Именно в тази част на южна Франция може да усетите и първите знаци, че приближавате Алпите. Лозя, маслинови горички и овощни градини са разпръснати из долината. Просперитета на региона се дължи на наличието на три важни лозарски района в тази част на Франция. Кот дю Венту и Кот дю Люберон произвеждат деликатни млади вина, а в пределите на Воклюз се намират и няколко изби от Кот дю Рона, които са световноизвестни. Долините и равнините в тази част на Прованс са известни още с отглежданите череши, кайсии, смокини и пъпеши, както и малките, но сочни дини Кавайон /Cavaillon/, които се отглеждат около едноименния град.

На снимката: Карта на районите с основните градове;

Глигани се разхождат из дъбовите и кестенови гори по възвишенията, където земеделските производители събират ценните черни трюфели. Най-малко 75% от всички трюфели, продавани във Франция, идват от Воклюз, а повече от 50% от търговията се осъществява на пазара в Карпентрас, за който може да намерите допълнителна информация в темата за този град. Тази част на Прованс е известна и с гъстите си борови гори, които са огласени със звуците на цикадите – символът на Прованс, а пейзажът се допълва от дълбоки варовикови каньони и предпланините, покрити с ароматни билки. Районът е богат и на охра, поради което се намира провансалското Колорадо заради огнените цветове на почвата тук. В района Апт добивът на охра е традиционна дейност. В продължение на много поколения, тя е оказала влияние както на пейзажа, така и на живеещите тук хора и техния начин на живот.

На снимката: Мон Венту, до който се стига по изключително живописен път с красиви гледки към долината;

Воклюз се смята за център на Прованс и осигурява някои от най-емблематичните гледки в региона – от редовете цъфтяща лавандула до изолирания връх Мон Венту, който е известен покрай велосипедната обиколка на Франция „Тур дьо Франс”. Районът предлага многообразни опции за пешеходен туризъм, катерене, каране на кану, плуване, риболов, делтапланеризъм, разходки с балон, каране на ски /през зимата/, но онова, с което Воклюз е любим на всички природолюбители, са възможностите да се обикаля с колело. Невисоките хълмове на Воклюз предлагат разнообразни, но красиви изпитания за всеки, който дръзне да се разходи с велосипед из тази част на Франция. Пейзажът – китни селца, кацнали гордо на някой хълм, красиви долини- прави маршрутите във Воклюз едни от най-добрите в страната. Има и почти 2500 мили от добре маркирани туристически пътеки и три важни за катерене области – Buoux, Bedoin и Le Dentelles de Montmirail.

Знаете ли, че?

 думата „Vaucluse” идва от латинската дума „Vallis clausa”, което в превод означава „затворена долина”? В действителност, Воклюз е разделен на няколко характерни области, всяка със свой собствен микроклимат.

На снимката: Интересна средновековна уличка в Апт;

Как да стигнете и да обиколите тази част на Прованс:

Най-удобната начална точка за достигане до Воклюз, Люберон и Мон Венту е Авиньон. Гарата в този град се обслужва от влакове /вкл. и TGV/, ако пътувате от друго място. Като алтернатива може да използвате град Оранж /Orange/, чиято гара също се обслужва от бързите TGV влакове. За съжаление местните влакови връзки почти липсват на места във Воклюз и Люберон, поради което ако нямате собствен транспорт ще ви се наложи да ползвате автобус. Автобусни връзки има между повечето населени места в района, вкл. Авиньон, Карпентрас, Апт, Л’Ил Сюр Ла Сорг, Кавайон и Оранж.

Регионите на Воклюз:

1/Haut Vaucluse

Известен още като Прованс на папите или Папския анклав, Haut Vaucluse обхваща регион с лозя и имоти, които навремето са били изцяло под контрола на папите в Авиньон. Това е най-северната част на Воклюз, като тя включва и някои от най-добрите лозя на Кот дю Рона- Шатоньоф дю Пап, Жигондас и Вакейрас, големи области за отглеждане на лавандула, както и прекрасните римски градове Оранж и Везон ла Ромен. Любителите на природата може да се разходят /или по-скоро да се покатерят/ до Les Dentelles de Montmirail – наречен така заради дантелените варовикови скали на върха. От тук има прекрасна гледка към Мон Венту и заобикалящата го природа.

На снимката: Горд, Прованс;

2/ Мон Венту, Комтат Венасин и Пей дю Солт

Комтат Венасин /Comtat Venaissin/ е даден на папите от Авиньон през 1274г. от крал Филип. Този район формира по-голяма част от приходите от лозарство, като тук са съсредоточени и много земеделски имоти. Главно земеделска площ, селата тук са богати на средновековна и римската история. Мон Венту, издигащ се на около 1800 метра, привнася малко разнообразие, като през силата е заснежен. Името на този връх идва от провансалския вариант на френската дума за ветровито – venteux – като от късна есен от ранна пролет може да видите вихрушки от сняг по върха. Част от планината е защитена зона от ЮНЕСКО. Селца с живописните площади и емоционални имена като Сен Пиер де Васол, Моден и Мазан, които се състоя от по няколко къщи и църква с камбанария, кафене и някой друг ресторант, обгръщат ниските склонове на Мон Венту и се крият в неговите сгъвки, предлагайки много опции за разходки. В ниското се намират лозята на Кот дю Венту и овощни градини от череши, кайсии и смокини, които стават червени и златни през есента. Районът е богат на пешеходни и колоездачни маршруту и пътеки, вкл. и такива за планинско колоездене надолу по планината.. В източния край на тази област се намират хълмовете Пей дю Солт, които са покрити с лавандула.

На снимките: Римски паметници в Оранж /Театърът и Триумфалната арка/;

Пей дю Сорг и Монт дю Воклюз

Въпреки използването на думите „планина“ или понякога „плато“ в неговото име, веригата, която дава името си на този френски департамент, се състои от малки хълмове и долини.  Някои от най-красивите селца във Франция, сред които Горд и Русийон, са разпръснати по билата на тези стръмни хълмове. Разпръснати са и римските антики, както и куполообразните каменни убежища, наречени „Бори” /Bories/. Посетете и селцето Л’Ил Сюр Ла Сорг, намиращо се на острови между пет ръкава на река Сорг /Sorgue/. За него се счита, че е една от античните столици на Прованс.




Монтан дьо Люберон

 Отделен от Воклюз от широката долина Калавон и Имег, Люберон се простира надалече. Планината е разделена в две от долината Лурмарин и река Ей Брун, като по-високите й хълмове са на изток. Целият район е включен в регионален природен парк, пресече с добре маркирани туристически и колоездачни пътеки, включително един изключителен стокилометров маршрут. При Buoux има достатъчно опции за любителите на скалното катерене, а  близо до Рустрел се намира създаден от човека „каньон“, оформен от добива на охра през годините. Климатът тук е по-средиземноморски, отколкото в останалата част на Воклюз. Сухо и по-топло, той е защитен чрез своите масивни хълмове от вятъра Мистрал. Ако се насочите към този район, посетете селцата по северния склон на планината – едни спокойни и направо магическо странни места. Тази част също е защитена от ЮНЕСКО.

На снимките: Средновековната част на Везон Ла Ромен;

В изброените по-долу теми ще намерите обща информация за отделни водещи дестинации в тази част на Прованс. Разбира се, във всяка една от темите, посветени на отделните градове, ще ви представим подробна информация за тези места, както и за техните забележителности:

1/ Апт;

2/ Карпентрас;

3/ Горд;

4/ Оранж;

5/ Везон Ла Ромен;

6/ Фонтен де Воклюз;

7/ Л’Ил Сюр Ла Сорг;

8/ Русийон;

Воклюз, Люберон и Мон Венту

Важно: Статията предоставя информация за районите Воклюз, Люберон и Мон Венту- Прованс, Франция. Тук ще намерите полезна информация за тази част на Прованс, информация за достигане до нея и придвижване, както и линкове към статии за отделни градове в тази част на Прованс. Статията е последно обновявана от нашия екип на 15 Септември 2016г.

Ако някога сте мечтали за Прованс, то е много вероятно във вашите мисли да сте си представяли житните поля и кипариси, каквито може да се видят в картините на Ван Гог, каменистите бели хълмове и звездните нощи, както и блестящото синьо небе. Именно тези образи са направили тази част на Прованс толкова популярна, че чак се е превърнала в нещо като обща, колективна фантазия.

На снимката: Карта на районите Алпилес и Гаригес с показани по-важните градове, заслужаващи внимание;

Ван Гог прекарва последните и най-плодовитите си години в рисуване на полета, ферми и хора от тази част на Прованс. Той създава многобройни произведения, посветени на този район, простиращ се от Авиньон, на запад до Ним и на юг до Арл (врата към Камарг).

От оградения град Авиньон, над широката и плодородна долината на Рона, се виждат в далечните папските лозя на Châteauneuf-du-Pape, датиращи от 14-ти и 15-ти век. Понт дю Гар пък се издига от мъглите над река Гардон. Това е най-запазеният римски акведукт на три нива, който все още може да се пресече. От основните градчета на този район на Прованс лесно може да стигнете и до различни местни исторически забележителности – от древни руини от римско-гръцкия период до пещерите, използвани от френската съпротива. Алпилес представляват редица резки и назъбени варовикови хълмове, образуващи геоложко продължение на Люберон, между Авиньон и Арл. Въпреки че височината им не е голяма, техните голи върхове и странно ерозирали форми създават илюзията за високи планини.  В действителност, те почти се сливат с пейзажа, който е сух, но не и безплоден. На места може да видите маслинови и бадемови дървета, дъбови и борови горички.

На снимката: Папският дворец в Авиньон;

Регионът Гаригес носи името си от своя каменист пейзаж. Думата „Гариг”, използвана във Франция и Испания, се отнася до участъци със суха, камениста почва, където може да растат само бодливи растения. Тази част от Прованс е обширна, достигайки на север от Ним до ръба на Централния масив, който е централния планински регион на Франция. Гаригес обхваща хълмове, покрити с магарешки бодил, трън и други характерни сухи и бодливи растения. Но дори и при този суров пейзаж, отново има достатъчно красота. Дивата лавандула, мащерката и розмаринът процъфтяват тук, както и други ароматни растения (босилек, градински чай, риган и чубрица), изпълващи въздуха през цялата година.

На снимката: Амфитеатърът в Ним;

Как да стигнете до тук:

 Авиньон е най-удобният точка, от която може да започнете разглеждането на тази част от Прованс. Има добри връзки /въздушни и железопътни/ към Париж, както и добри железопътни връзки с останалите околни градове. Пътищата са добре поддържани и маркирани, което превръща града в добра база за обхождане на района, дори ако идвате и ще пътувате с автомобил.

Със самолет: Air France предлага четири или пет полета на ден от Париж-Орли до летището в Авиньон. Последното е само на 10 км. от центъра на града.

Летището на Марсилия е свързано с директни полети с Париж и други европейски градове. Намира се на около 40 минути от центъра на града. Има и автобусни и влакови връзки от Марсилия до Авиньон.

С влак: Елегантните и изключително бързи влакове TGV изминават за кратко време разстоянието между Париж и Авиньон. Влаковете са удобни и оборудвани за пътници с увреждания, като тръгват от гара Лион в Париж. Гарата за TGV влакове в Авиньон е разположена в южния край на града, в близост до околовръстния път /на около 3-4 км. от центъра на града/. Между гарата и автогарата на града се движи автобус, на всеки 15 минути.

С кола: Авиньон е пряко свързан с Париж през магистрала A7, или Route Du Soleil. Ако идвате от България с автомобил, то едва ли ще ви се наложи да пътувате до Париж, че да хващате от там пътя за Авинъон. Имайте в предвид, че през лятото пътищата във Франция са препълнени от пътуващи, като трябва да сте готови да постоите в задръствания, особено ако има пътен инцидент.

На снимката: Останките от древния римски град Гланум;

Как да обиколите района на Алпилес и Гаригес:

С влак: Местните влакове, експлоатирани от Train Express Regionaux (TER), свързват Авиньон с повечето от по-големите градове в Прованс. Цените като цяло са достъпни. Информация за разписания и цени може да получите на гарата в Авинъон, Boulevard St. Roch, 84000 Авиньон, 33 08 36 35 35 35.

С автобус: Автобусни разписания може да намерите на автогарата Gare Routière (автогарата), в непосредствена близост до жп гара SNCF, на адрес: 5 Avenue Montclar, 84000, Авиньон, 33 04 90 82 07 35.

На снимката: Понт дю Гар;

В изброените по-долу теми ще намерите обща информация за отделни водещи дестинации в тази част на Прованс. Разбира се, във всяка една от темите, посветени на отделните градове, ще ви представим подробна информация за тези места, както и за техните забележителности:

 1/ Авиньон;

2/ Ним;

3/ Сен Реми дьо Прованс;

4/ Ле Бо дьо Прованс;

5/ Бокер;

6/ Пон дю Гар;

 

Важно: Статията предоставя информация за районите Алпилес и Гаригес – Прованс, Франция. Тук ще намерите полезна информация за тези части на Прованс, информация за достигане до тях и придвижване, както и линкове към статии за отделни градове в тази част на Прованс. Статията е последно обновявана от нашия екип на 09 Септември 2016г.

Прованс може да се определи като един от най-богатите на забележителности и най-живописни райони на Франция. От река Рона в западния край до италианската граница на изток, Прованс се разпростира на едва 250 километра, докато от север на юг районът се простира на не повече от 160-170 км, започвайки от Лак де Сер-Понсон /най-голямото изкуствено езеро в Европа/ и стигайки до Средиземно море. Независимо че районът изглежда изключително компактен, Прованс се слави с изключителното разнообразие на пейзажите – разнообразие, което няма да видите никъде другаде в Европа и по света.

На снимката: Противно на разбиранията не цял Прованс е изпълнен с лавандулови полета, но  залези като този може да се наблюдават често;

Алпийски върхове, долини и клисури, сухи плата, дори камениста пустиня – всичко това е част от изживяването, наречено „Прованс”. В югозападната част на Прованс делтата на река Рона има съществено значение за оформянето на пейзажа, като на определени места водата се разстила, образувайки огромното и загадъчно солено блато Камарг. Тук небето и водата се сливат в едно цяло. Камарг е истински рай за любителите на природата, дом на диви бели понита, стада от черни бикове и хиляди прелетни птици, включително и ята от африканско фламинго.

На снимката: Ято фламинго в резервата Камарг;

Във вътрешността голямата част от Прованс е суха и камениста. Някои области са почти изцяло покрити с бледи, варовикови камъчета, които придават на земята характерен, изгорял от слънцето вид. И въпреки всички районът се слави с отглежданите тук лозя, маслинови и бадемови горички и кимналите ниви от слънчоглед. Прованс може да се определи като „кошницата с плодове” на Франция, а отглежданите тук цветя осигуряват голям процент от суровините за световната парфюмерийна индустрия.

На снимката: Типичната за френските градчета и селца в Прованс гледка- тесни улички, каменни къщи и много цветя;

Прованс се слави още със своите планински езера, огромните пещери, гъстите средиземноморски гори от бор и дъб, невисоки хълмове, изпълнени с благоуханни диви билки, поля от лавандула, както и може би една от най-естествено красивите крайбрежни линии в света. Това е земя, която предлага изключително разнообразие от дейности на открито – от разходки из пещери до делтапланеризъм, от рафтинг до ски, колоездене, катерене по скали, както и просто разходка из природата и наблюдаване на дивите животни. Неслучайно самите французи казват често, че не е необходимо да прекарват ваканциите си в чужбина, защото имат всичко тук, включително изискана кухня и добро вино. Дори и едно кратко посещение в Прованс ще ви убеди, че това е наистина така. Значимостта на Прованс се определя и от геологията на района. Пейзажът, както вече отбелязахме се доминира от Пиринеите на запад до части от Алпийските вериги, както и от долината на река Рона. Голяма част от Прованс на изток от реката се пресича от сложна система от малки планински вериги, вървящи в посока изток-запад, от високи и затворени плата и гъсти планински масиви. Ледниците, бързеите и  средиземноморските дъждове са спомогнали за оформянето на пейзажа чрез оказаното от тях влияние върху меките варовикови скали на района. Хилядолетията на ерозионни процеси са дали резултат в оформянето на стръмни склонове и дълбоки долове, разкриващи страхотни пейзажи и гледки и високите до няколко хиляди метра планини.

На снимката: Центърът на град Арл – един от исторически важните градове в Прованс;

Река Дюранс и нейните притоци, включително зеленият Версон, са били „опитомени” от серия от язовири преди около 30 години. Днес, те са мудни рекички, които си проправят път през региона, за разлика от годините назад във времето, когато през дъждовния сезон тези реки са заливали долините. Резултатите от тяхното минало все още може да се видят в редица геоложки образувания.

На снимката: Понт дю Гард – едно от много доказателства за силното римско присъствие по тези земи в миналото;

Водата е в основата и на създаването в Прованс на мрежи от пещери. Някои от най-красивите пещери в Европа са именно тук, като голяма част от тях може и да се посетят. В редица от пещерите може да видите доказателства за присъствието на хора от хилядолетия.  Други пък са свързани с по-новата човешка история. По време на Втората световна война местните пещери са служили като отлично прикритие за френската съпротива и съюзническите войници. Заслужава си да се посети и големият каньон на Вердон. С дължина от около 20 км. и дълбочина между 1000 и 2000 фута, той е една от изключителните природни забележителности на Европа. Достъпът до дъното му е възможен едва след края на 70-те години на миналия век, след като са изградени редица язовири, благодарение на които сила на река Вердон е намалена 100 пъти. Днес каньонът е вълнуващо място за всички любители на природата.

На снимката: Кариерс дъо Лумиер, или както е била по-известна тази забележителност до скоро – Катедралата на образите;




Средиземноморските Алпите прекосяват цялата източна граница на Прованс, разделяйки Франция от Италия с дебела стена, висока между 5000 и 9500 фута. Предалпите, по крайбрежието между Ница и Ментон, са много далече от тази височина, но тяхното разположение ги прави не по-малко забележителни. Повечето от Предалпийските върхове са с височина от не повече от 3000 фута, но слизат чак до морето. Високите, заснежени върхове, осеяни с накацали села, формират фона на шикозните яхтени пристанища на Вилфранш и Монте Карло. Ако погледнете от тези върхове надолу пък ще спрете погледа си върху златистите плажове на Кап Фера и Ез-Борд-дьо-Мер. Трудно е да се каже, че планинските или морските гледки на Прованс си заслужават повече.

В следващите редове ще може да намерите линкове към статии с допълнителна полезна информация за Прованс:

1/ Историята на Прованс от древността до ерата на Наполеон;

2/ Как да стигнете до Прованс и да обиколите района;

3/ Климат на Прованс;

4/ Традиционната кухня на Прованс;

Отделно от горното, следващите редове ще може да намерите информация и за отделни части на Прованс. В изброените по-долу теми ще намерите обща информация за всяка една от тези части на Прованс, както и информация за отделни градове в тези части на Прованс, които си заслужава да се посетят. Разбира се, във всяка една от темите, посветени на отделните градове, ще ви представим подробна информация за тези места, както и за техните забележителности:

1/ Алпилес и Гаригес;

2/ Камарг;

3/ Воклюз, Люберон и Монт Венту;

4/ Марсилия и Екс-Ан-Прованс;

5/ От Прованс;

6/ Западното крайбрежие;

7/ Френската Ривиера и Алпите;

Прованс

Важно: Статията предоставя информация за района Прованс, Франция. Тук ще намерите полезна информация за Прованс, както може да видите в тази част на Франция, историята на Прованс, полезни съвети за популярни ястия в района, както и информация как най-лесно да стигнете до този район и да се придвижвате там. Статията е последно обновявана от нашия екип на 09 Септември 2016г.

По-долу може да видите интерактивна карта относно Прованс, Франция, която ви позволява да се ориентирате по-добре относно разположението на района, но също така ви предлага три интересни опции- да получите информация за трафика из района в момента /кои са натоварените пътища и кои улици са по-малко натоварени/, да получите информация относно най-добрите пътища за транзитно преминаване из района, а така също да получите информация и относно велосипедните маршрути в района:

До сравнително скоро, поне от геоложката гледна точка, земен мост при Гибралтар е свързвал Европа и Африка и е осигурявал преминаването на хора между двата континента още от каменната ера. Някои от най-ранните европейски доказателства за човешко присъствие са били установени именно в Прованс. В близост до Ница, на място носещо името „Тера Амата”, са открити останки от плитки колиби, направени от дървени стълбове и подкрепени от камъни. Някои от колибите, които датират между 450 000 и 380 000 пр.н.е., са имали огнища, които се смятат за най-ранните доказателства за контролирана употреба на огън в историята на човечеството. Убежища с увити кожи на животни около дървена рамка са открити и в пещерата Лазарет, като се предполага, че те може да датират между 500 000 и 400 000 BC, като дори предшестват неандерталеца. Тези находки, които могат да се видят в праисторическия музей на Тера Амата, включват брадви и каменни оръдия на труда, както и кости на слонове, носорози, благороден елен и гигантски волове.

Първите „посетители” на района на Прованс вероятно са били сезонни номади. Археолозите смятат, че в продължение на дълъг период от време лошите условия за лов в Прованс са пречили за дългосрочно заселване на района от хора. Като доказателство за това се сочи липсата на пещерни рисунки на по-големи животни – такива, каквито са открити на други места. През 1991г. обаче откритието на местния водолаз Анри Коске променя всичко. При гмуркане в дълбок отвор на крайбрежни скали между Касис и Марсилия, Коске влиза в пещера на 120 метра под морското равнище, като след плуване успява да излезе в подводна пещера, пълна с въздух. Същата била изпълнена с рисунки, вкл. и на морски създания. Учените откриват достатъчно въглен в примитивните рисунки, за да извършат датирането им. Тестовете показва, че пещерата е била използвана постоянно в продължение на почти 9000 години, докато морето не се е надигнало и скрило входа на пещерата след последния ледников период. Откритите рисунки бива датирани от преди 27 000 години, а костите на открити животни- от преди 18 500 години. Пещерата на Коске се смята за един от най-важните и добре датирани палеолитни пещери в света.

На други места в Прованс, известните „Бори” предоставят повече доказателства за праисторическия живот на хората по тези земи. Хиляди от тези каменни  жилища са разпръснати из Люберон и Воклюз. Непропускащи вода, с дебели стени, борите пазели сравнително топло вътре, като са били използвани дори за отглеждане на животни от местните чак до 18-ти век.

На снимката: Една от най-добре запазените скални рисунки, откривани в пещери в Прованс;

Гърците и римляните

Изглежда, че Прованс е предоставил място за среща между културите на Северна и Южна Европа още от времената, когато хората за първи път са започнали да пътуват. Има ясно доказателства, че около 1000 г. пр.н.е. лигурите от северозападна Италия са се установили по протежение на брега. Келтите от Гермния, известни със своята керамика, се заселват във вътрешността и на север от река Дюранс. Много е вероятно двете групи да са имали социални и търговски връзки дори и от по-рано. Открити са останки от келтска керамика, датиращи от бронзовата епоха, около 6000 г. пр.н.е..

На снимката: Триумфалната арка в Ним;

При всички случаи, до появата на гърците по тези земи през около 600 г. пр.н.е., местна култура вече е процъфтявала. Според легендата, гърците получили пристанището Масалия /днешна Марсилия/ като част от зестра във връзка с брак с лигурска принцеса. Масалия била чудесна за развитие на търговия. Намира се в близост до устието на Рона, което осигурявало лесен достъп до вътрешни водни търговски пътища. Скоро гърците започнал да изнасят местен добитък, керамика, калай от Бретан и мед от Испания. В близост до тези брегове водолази са открили потънали кораби, носещи доказателства за търговията по тези земи в древността.

В замяна гърците предоставяли техните традиционни средиземноморски култури – маслини, смокини, орехи, череши и лозя – нещо, което довело до промяна в местното селско стопанство завинаги. Гърците просперирали тук в продължение на няколко века, като дори създали колонии в Сен Тропе, Антиб, Ница и Монако, смесвайки се с местното население. Масалия пък си спечелила благословията на Рим, когато през трети век преди Христа, градът застава на страната на Рим срещу картагенците. По това време, много други провансалски градове подкрепили Ханибал, който пресича Прованс по пътя му към Рим през Алпите. Един век по-късно, гърците призовали Рим да ги защити срещу пиратите, които атакували Антиб и Ница, както и срещу келтските племена, атакуващи от север. Римляните реагирали веднага, но както ставало често в тези случаи, решили да направят Масалия свое владение. Градът сменил и името си- от Масалия на Масилия.

На снимката: Останките от древния римски град Гланум край Сен-Реми-дъо-Прованс;

Трансалпийска Галия, създадена около 121 г. пр.н.е., е първата римската провинция във Франция. Първоначално римляните обръщали внимание предимно на пътищата в Прованс, за да защитят своята търговия с Испания. По времето когато Юлий Цезар официално завладява Галия (58-51 г. пр.н.е.), римски гарнизони достигнали от Алпите до Пиренеите. Римляните построили повече от 13,000 мили пътища, някои от които все още могат да се видят и днес. След до пътя на Домициан може да се видят в Кавайон, Бони и Apt. Pont Julien, а дори мост от 149г. след Христа в този район все още се използва. Римляните наричали областта „Provincia Romana”, от където идва и съвременното име Прованс. Доказателства за римската епоха, под формата на вили, храмове, бани, театри, арени, акведукти, триумфални арки, циркове и форуми, може да се видят из цял Прованс. Рядко ще попаднете на населено място, което да не носи някакви римски останки. Римското присъствие тук просперирало в продължение на 600 години, като забележителен процент от римските останки и обекти все още се използва според първоначалните им цели.

Средновековен Прованс

Средновековието е било белязано от периоди на чума и почти непрестанни войни. След падането на Западната Римска империя, различни племена – вандали, вестготи, остроготи и бургундите – преминават през Прованс. Районът е завладян през шести век от франките. Между 8-ми и 10-ти век, сарацините плячкосва постоянно бреговете на Прованс. Те често навлизали и навътре, за да плячкосват селата. Накрая са изгонени от граф Уилям Освободителя през 974г. Останките от сарацинската крепост при Ла Гард-Френе, близо до Сен Тропе, откриващата се панорама показва защо сарацините са избрали това място за своя крепост. В продължение на векове, между нашествията на външни нашественици, районът е разкъсван от вътрешни  конфликти между управляващите франки.  Според франкския закон, земите били разделени между живите синове, но земята се наследявала за използване, а не като собственост. В резултат на това разногласията били чести и кървави. Кралство Прованс преминавало от ръцете на един владетел в ръцете на друг, докато през 11-ти век земите не били включени в пределите на Свещената Римска империя.

Основен белег на този период е строежът на известните „perchee” – селца във високото, където местните търсели убежище от постоянните нашествия и болести. Днес именно тези малки населени места са и едни от най-посещаваните в Прованс. Селцата били изграждани около някое абатство или покрай владенията на местния феодал. Някои от тези селца са изоставени от векове, но в значителен брой от тях все още се живее. Районът между Ница и Ментон е особено богат на такива примери. През 12-ти век, Прованс придобива отново известна самостоятелност, като в центъра на това ново образувание стои Екс-ан-Прованс, а то се управлявало от графовете на Прованс.

Авиньонските папи

В началото на 14 век, вследствие на разногласие между Бонифаций VIII и крал Филип Честния от Франция, френският папа Климент V бил избран. Продължение на четири години, граждански вълнения в Рим и бунтове между съперничещи си фракции, карат папата за търси подслон при ордена на доминиканците в Авиньон. Този ход трябвало да бъде само временен, но редица фактори довели до удължаване на папския престой тук. Авиньон принадлежал на Карл II от Анжу, верен съюзник на папата. Присъствието на папата тук продължило цели 100 години, като през този период на папския престол се сменили седем папи, от които двама били определяни като „анти-папи”. През това време, въпреки че ма два пъти е опустошен от чума, градът се разраства откъм население, като бройката на жителите достига 40 000 души. По този начин той се превръща в един от най-големите и най-космополитните центрове в Европа. Папският дворец е основната забележителности тук, като за неговото завършване били нужни 17 години. Той прилича повече на колосална крепост отколкото на папска резиденция. Изграждането на укрепленията било продиктувано от постоянните набези на наемници, които кръстосвали из провинцията, палили селца и избивали местното населени. Богатството на Авиньон привлича тяхното внимание, като няколко папи са принудени да плащат откупи, за да бъдат пощадени от нападение.

На снимката: Дворецът на папите в Авиньон;

Савойската династия

Ако се заслушате в разговорите на възрастните хора по протежение на Френската Ривиера, може да решите, че сте в Италия. За това си има и логично обяснение. От 14-ти до средата на 19-ти век, голяма част от средиземноморски Прованс е под контрола на Савойската династия, която управлявала и части от Италия до преди Първата световна война. Италианската връзка възниква чрез наследниците на кралица Жан от Неапол и Сицилия, осиновен наследник на граф Луи д’Анжу и неговия братовчед – принц на Неапол. С изключения на кратки прекъсвания, Ница и околностите му принадлежали на графовете на Савоя, които стават управители на Пиемонт и крале на Сардиния, от 1388г. до 1860г.

Революцията и епохата на Наполеон

При избухването на френската революция Прованс и Лазурния бряг запазват някаква независимост, но много скоро независимите южняци попадат под контрола на Париж. Както и в останалата част на Франция, периодът на революцията е свързан с хаос и постоянни кръвопролития. Паметници, посветени на събитията от този период, може да видите на много малко места в Прованс, но следите от тези събития все още личат по някои от най-старите френски църкви в Прованс.

Наполеон Бонапарт е най-великият герой на френската история Но през целия си живот, и по време на 16-те му години управление от 1799г. до 1815г., той не е бил напълно подкрепян и уважаван в Прованс. Може би причината за това се корени и във факта, че независимо, че посещава Прованс в някои ключови моменти от своята кариера, той никога не остава тук прекалено дълго, за да оцени достатъчно този район и неговата красота.  На връщане след победите в Египет и към преврата, който го води на власт през 1799г., той слиза със своите сили в пристанището на Сан Рафаел /известен курорт в момента/, близо до Фрежу. Петнадесет години по-късно, през 1814г., след поражения от ръцете на австрийци, англичани, прусаци и шведи, той се оттегля от същото пристанище на заточение в Елба. Една година по-късно, през 1815г., Наполеон слиза с повече от 1000 войници в залива Жуан, близо до Кан, откъдето започват неговите „100 дни”, на които херцог Уелингтън слага точка в битката при Ватерло. За да избегне гарнизона в Марсилия, както и враждебното местно население, Наполеон не поел по лесния път на север по долината на Рона. Вместо това се насочил към Гренобъл и през предалпийските проходи  Дин и Систерон. Пътят на Наполеон е известен туристически маршрут днес, известен като “Route Napoleon”.

Прованс

Важно: Статията предоставя информация за района Прованс, Франция. Тук ще намерите полезна информация за историята на Прованс през различните исторически периоди. Статията е последно обновявана от нашия екип на 09 Септември 2016г.