Етикет: какво да видя в Маракеш

И така, след като организирахме полетите и хотела за пътуването до Маракеш, дойде краят на дългото чакане. Куфарите бяха стегнати и се насочихме към летище София за първия си полет – от София до Милано Бергамо. Полетът беше с Wizz Air и за наша радост всичко беше точно – самолетът излетя навреме и кацна по разписание в Италия. Това беше много важно, защото само 2 часа и половина след пристигането ни в Италия беше вторият ни полет – този от Бергамо към Маракеш. Ето и малко информация за полетите, които използвахме:

1. Wizz Air от София до Милано Бергамо (по разписание в 7.40 българско време излитане от България и кацане в Бергамо след часа и 45 минути);
2. Полет на Ryanair от Милано Бергамо до Маракеш (по разписание излитане в 11.20 часа от Бергамо и пристигане в Маракеш около 14.50 часа местно време – полетът отнема около 3 часа);

Причината да използваме тези два полета е, че периодът на изчакване между двата полета беше кратък – някъде около два час и половина. При всички други възможности за прекачване, времето за изчакване беше по-дълго или дори се налагаше нощувка в града на прекачване, което просто обезмисляше всичко, защото загубата на време за пътуване винаги е за сметка на времето, което може да се прекара в избраната дестинация.

Сутрешните полети на Wizz Air, които често използваме при нашите пътувания в Европа, винаги са съпътствани с чудни гледки, особено на фона на изгряващото слънце, което прави пътуването наистина приятно. Ето и малко снимки от самолета към италианските Алпи, огрени вече от слънцето:

Както отбелязахме по-горе, кацането в Бергамо беше по разписание. Макар и да се наложи малко да почакаме на граничен контрол заради големите опашки от хора, общо взето за около 30 минути след кацането, успяхме да си вземем багажа и да се насочим към гишетата за оставяне на багажа за следващия полет. За наша радост там опашка нямаше, така че лесно оставихме чекирания си багаж за полета на Ryanair до Маракеш. Самото летище на Милано Бергамо ни е едно от най-любимите летища. Макар и малко, летището беше изцяло реконструирано през последните 2-3 години, благодарение на множеството low-cost компании, които летят до тук от всички краища на Европа. Разбира се, най-голямо значение за този ефект имаше Ryanair, тъй като компанията лети от Бергамо и до Бергамо от най-много европейски дестинации. Общо взето, ако търсите полет до дестинация, която я няма налично от София с директен полет, няма да е зле да видите дали Ryanair не лети до там от Бергамо. Летището, макар и малко, е много приятно – предлага доста магазини, кафенета и други удобства – достатъчно, за да може да си запълните времето от няколко часа между полетите. Любимото ни кафене там, където винаги пием по едно капучино и опитваме някоя от интересните им закуски, e RossoSapore (намира се близо до началото на изходи А за качване на самолетите).

След като се събудихме с чаша италианско капучино, дойде време и за втория ни полет – този до Маракеш. Полетът на Ryanair беше изцяло с марокански екипаж, които говореха на марокански, френски, но английският им беше доста неразбираем. Въпреки всичко хората излетяха навреме от Италия и успяха да кацнат точно на минутата по разписание в Маракеш. Полетът беше доста спокоен, с изключение на последните 10-15 минути преди самото кацане, когато имаше лека турбуленция и друсане. При захождането на самолета успяхме да видим за първи път Мароко и това, което щеше да ни очаква долу. Дори и от високо, това което ни направи впечатление беше че хората обработват доста земята долу (противно на очакванията, че тук заради малкото вода и високите температури, няма да има чак такова земеделие и зеленина). Освен това още тук може да се види и традиционния цвят на къщите в Маракеш – различни нюанси на кафявото, червеното и дори розовото. Още от високо можеше да се види, че тук всичко е построено в един цвят, тоест нямаше я палитрата от цветове, която можем да видим при сградите в България. Извиняваме се за по-лошото качество на снимките, но същите са правени през илюминаторите на самолета, и то с телефон…..

Когато кацнахме, долу ни посрещна новото летище на Маракеш – Менара. Изключително модерно летище, чиито истински способности видяхме едва при излитането, когато видяхме как работят едновременно 50 гишета за паспортен контрол, които обработиха хиляди души за около 30 минути….Излизането от летището беше сравнително бързо. Особеното при самото преминаване на паспортния контрол за влизане в страната беше, че трябва да представите попълнени въпросници (които ни бяха раздадени още в самия полет на Ryanair). В тези въпросници, които представляват едно малко листче, има 10-на въпроса относно пътника и относно мястото му на престой в Мароко. Добре е да имате под ръка адреса на вашия хотел, който трябва да бъде записан върху листчето. На самия паспортен контрол подавате така попълнения лист, като върху него се вписва специален номер, под който вашето влизане е регистрирано в страната. Отделно от това се бие и печат в паспорта, който само 10 метра след паспортен контрол отново се проверява от друг полицай. Хубавото е, че явно всички самолетни компании са били инструктирани от властите да раздават въпросните листчета още в самолетите, за да няма струпване и чакане на самите гишета за паспортен контрол. Един съвет от нас – носете си с вас един химикал, за да може по-лесно да попълните тези контролни лист. И още един съвет – пазате си листите, дори и след като преминете паспортен контрол заради номера, който е отбелязан върху тях.

На изхода на терминал „Пристигащи“ на летището успяхме да намерим човека от хотела, който ни очакваше за трансфера до хотела. Качихме се в едно микробусче, което беше почти ново, и с което осъществихме първия си сблъсък с явлението „Шофиране в Маракеш“ (нищо че ние само се возихме, преживяването беше като да си на блъскащи се колички в лунапарка). Разстоянието от летището до централния градски площад, където ни остави човека, беше не повече от 15 минути. За това кратко време обаче успяхме да видим колко добре за нашите нерви щеше да бъде това, че нямаше да шофираме тук – общо взето всеки караше където му падне (включително и в насрещното платно), като участници в движението бяха не само коли и автобуси, но и много мотористи, триколки, каруци и какво ли още не. Когато човек се опитва да вземе ляв завой на даден булевард от единственото за ляв завой платно, изведнъж вижда как до него се появяват още поне 3-4 редици с участници в движението, които се опитват също да направят ляв завой. На фона на всичката тази лудница, която представляваше движението по основни булеварди на Маракеш, нямаше как да не ни направи впечатление, че всички тези булеварди са изцяло нови – реално за 6-те дни в Маракеш, ние не успяхме да видим и една дупка по улиците, а все пак се разхождахме не само по главните улици, но и по някои странични такива. По протежение на булевардите се извисяват традиционните за тази част на света палми, както и множество паркове. Общо взето, първото ни впечатление за Маракеш беше, че градът е много приятен – чист и зелен.

Хотелът ни в Маракеш се намираше на около 2-3 минути пеша от центрлания площад на града „Джема Ел Фна“, но за да се стигне до него, трябва да се мине през самия площад. След 13.00 часа поради по-големия брой хора на площада (предимно туристи), местните власти затварят достъпа на коли до площада (естествено, имаше и нарушители, но малко на брой). Човекът, който ни взе от летището ни остави близо до площада, където ни чакаше човек с количка за багаж, също организиран от хотела. Благодарение на него, след няколко минути бяхме в избрания от нас Риад – Riad L’Etoile D’Orient. Самият хотел се намира в малко уличка и погледнат отвън трудно можеше човек да различи, че това е хотел. Вратата беше затворена и общо взето само една малка табелка сочеше, че тук има хотел. Естествено, малко се притеснихме да не би да сме сгрешили с избора на хотел, но още при влизането ни вътре тези наши притеснения се разсеяха.

В първата ни статия, посветена на подготовката за пътуването ни до Мароко, ви разказахме по-подробно за нашите впечатления от хотела. Едно от най-добрите неща в него беше отзичивостта на хората. Още при настаняването ни бяха дадени доста интересни и полезни съвети както да видим в Стария град на Маракеш, как да стигнем до новата част на града и градините Мажорел, както и информация относно екскурзии извън града, които можеха да ни организират. Всъщност именно организирането на такива екскурзии до близки или по-далечни дестинации е един от най-големите бизнеси за местните. Когато човек тръгне да се разхожда из Маракеш, може да види почти на всеки ъгъл туристически агенции, предлагащи такива пътешествия. Общо взето обаче цените са едни и същи навсякъде. Всяка екскурзия (без значение дали ще пътуване 1, 2 или повече часа до избраната дестинация) е около 25.00 Евро на човек. Единствено за шоуто „Chez Ali Fantasia” цената на билета с организиран транспорт е 50.00 Евро на човек. Хубаво е да знаете, че независимо че навсякъде са обявени цени в Евро, повечето агенции искат заплащането да става в местна валута – дирхами, поради което е добре да имате или сумата със себе си още от България или да имате възможност да обмените валута на място (второто всъщност е за предпочитане, защото е забранен внос и износ на местна валута в размер повече от 2000 дирхама).

След като се настанихме в хотела и отпочинахме за кратко (все пак бяхме на крак от 5 часа сутринта заради ранния полет от София към Италия), решихме да видим къде може да хапнем нещо. От хотела горещо ни препоръчаха заведението „Тажин Дарна“
(Tajin Darna), което се намира на централния площад и с гледка към него. Е, първият ни опит да го открием се оказа неуспешен, поради което първият ни допир с местната кухня се осъществи в друго хубаво заведение, също намиращо се на самия площад – Кафе де Франс (Café de France). Не се подвеждайте по името – това си беше ресторант, в който повечето хора сядаха на терасата му само да изпият по една минерална вода или ментов чай и да се насладят на гледката към площада. Тук за първи път си поръчахме от традиционния „Тажин“ (Tajin) – ястие от телешко или говеждо месо, което се приготвя с различни плодове (сливи, грозде) или ядки, и което се готви в нещо като нашите гюведжета, но малко по-различно като форма. Ако това, което ще видите на следващите снимки, няма да ви хареса, то може да си поръчате и шишчета месо, които също са много вкусни (т.нар. brochettes).

След като хапнахме хубаво и тъй като времето беше напреднало и нямаше за кога да се разходим до един или друг обект, решихме да използваме времето до края на деня в разходка из тесните търговски улички на Маракеш (т.нар. Souk). Разбира се, преди да потънем в лабиринта от тесни улички, за които на човек и карта няма да може да му помогне, се разходихме из площад „Джема Ел Фна“. Това, което е особеното за този площад, е че през деня на него може да намерите единствено продавачите на прясно изцедени сокове, както и укротителите на змии. Като цяло, докато температурите са по-високи, хората избягват да се събират на площада. В ранния следобед и вечер, гледката тук става напълно различна. Амбулантни търговци, татуировчици и какви ли още не хора се появяват и пробват да изкарат някой дирмах. На площада се отварят и множество заведения, където можеш да седнем на дървени пейки и пред теб да ти бъде сготвено нещо. Гледката на говежди глави, натрупани една върху друга, обаче ни отказа да пробваме каквото и да е било от предлаганото, защото се съмнявахме доколко се спазват някакви дори минимални хигиенни изисквания. Интересно беше, че повечето от тези заведения бяха пълни – явно други хора въобще не се притесняваха дали после ще ги боли корем или не….

Иначе самият Souk на Маракеш – тесните търговски улички на стария град – може да се отъждесви като Капалъ Чарши в Истанбул, с тази разлика, че тук нещата са далеч по-колоритни. Общо взето се продава всичко възможно – дрехи, кожени изделия, дървени изделия (като на места може да видите как нещата се правят пред вас чрез използването на интересни техники), антики, сладки неща, сувенири, злато и сребро и още много, много неща. Хубаво е, когато обикаляте из тесните улички, да разполагате с мобилни данни, за да може (ако се изгубите) да пуснете GPS-a и той да ви измъкне до някое познато място. Уличките тук изглеждат безкрайни – точно когато си мислите, че сте стиганали до края на някоя улица, така изведнъж тя се разклонява на 2-3 нови улички, изпълнени с нови магазинчета. За да обиколите всичко може да се наложи да се върнете по вече изминат маршрут и да трябва да поемете по някое ново разклонение. Голяма част от Souk-a е добре осветен от светлините на магазинчетата или съседните сгради, но не е препоръчително да се продължава по по-тъмните улички, особено по тези, по които вече няма и туристи.

Това, което ни направи особено впечатление по време на първата ни обиколка из Souk-a, беше че всички търговски бяха особено активни в предлагането на своите стоки. Достатъчно беше да видят, че не сте местен, за да се започне едно предлагане и гонене по уличката само и само да ви накарат да се върнете пред тяхното магазинче и да си купите нещо. Нямаше човек, който да не говори английски и с който да не може да се разберем, което беше особено впечатляващо, особено предвид, че например в Италия и Франция ни е било трудно да си поръчаме в заведение кафе или нещо друго, именно защото там доста малко хора говорят език, различен от националния им. Е, в Маракеш тази езикова бариера не съществуваше.

Друго нещо, по което търговските улички на Маракеш приличат много на тези в Истанбул, беше възможността да се пазарим. В повечето магазинчета може да се пазарува както с дирхами, така и с Евро, макар че при Евро-то се приемат само банкноти и то при по-неблагоприятен курс. На повечето места може да видите цени или ако не виждате цена и попитате за такава, продавачът винаги ще ви каже някаква. Пазаренето започва, когато прецените че предложената цена или тази, която виждате, е прекалено висока. Започва се едно сваляне на цената, което може да достигне и до 10 пъти. Така например, след дълго обикаляне из уличките, излязохме на малко площадче, където търговски предлагаха различни панерчета за хляб (ръчна изработка), в най-различни разновидности, цветове и размери. Първоначално се опитаха да ни продадат едно такова панерче за 10.00 евро, но след като видяхме, че не сме съгласни с тази цена и че си тръгваме, изведнъж цената падна до 1.00 Евро. На много места видяхме, че търговците дори са съгласни купувачът да определни някаква разумна цена за дадена стока. Магазинчета в Маракеш (поне по-голямата част от тях) остават отворени до късно вечер, но както ви казахме, не е много препоръчително късно вечер да се отдалечавате от районите, където са повечето туристи и където има повече хора.

Някъде след 21.00 часа нашият първи ден в Маракеш беше към своя край. Умората от пътуването и ранното ставане си казваше думата, така че решихме да се насочим към хотела за почивка. На следващия ден бяхме планирали да отидем пеша до новата част на Маракеш и след това до градините Мажорел и двореца „Ел Бади“.

Ако искате да се върнете към статията ни за подготовката на пътуването, то натиснете линка тук!

Ако искате да продължите с историята ни от втория ден от пътуването ни до Маракеш, то натиснете линка тук!

В случай че търсите хотел в Маракеш, може да направите резервация чрез формата за търсене на оферти на Booking.com по-долу и да се възползвате от възстановяване на сума между 3% и 10% от стойността на вашата резервация след приключване на вашия престой в хотела. Повече може да прочетете в раздела „Как да резервираме хотел по-евтино“:

Между 17-ти и 23-ти март 2019г. осъществихме дълго планираното ни пътуване до Мароко. Идеята да отидем на малко по-различно място от добре подредените европейски градове и селца изникна още през лятото на 2018г. Поради разположението на Мароко и горещото лято там (както разбрахме от местните в последствие, температурите през лятото са около 50 градуса през деня и към 25-30 градуса нощем), възможните периоди за посещение на страната са или март-април, или септември-октомври-ноември. През останалото време или доста хладно (нощите наистина става студено), или пък прекалено горещо. И тъй като идеята ни за пътуване до там, както вече споменахме, изникна през миналото лято, решихме да си дадем малко повече време за подготовка и проучване на страната, поради което решихме да осъществим пътуването именно в края на месец март.

След доста проучване, включително разговори с приятели, които вече бяха пътували до Мароко, избрахме основната ни дестинация в страната да бъде Маракеш. Имаше доста варианти и за пътуване до Рабат, Казабланка и други градове в северната част на страната, но отзивите за там не беше толкова положителни, колкото за Маракеш, поради което не ни беше толкова трудно да изберем именно този града. И определено не сгрешихме с избора си!

От доста места чухме, че при посещение в Мароко, трябва да се внимава доста с избора на хотел, защото категоризацията на хотелите там не отговаря на европейската. Доверихме се Booking.com и осъществихме търсенето на хотел именно през този сайт. Първоначалната ни идея беше да се търси хотел с 5 звезди, именно за да избегнем някакви изненади с мястото за настаняване – все пак щяхме да спи там 6 нощувки и не искахме да попаднем в някакво мизерно място. Проблемът с 5-звездните хотели в Маракеш (освен високите цени) беше че се намират в периферията на града. Това означава, че ако се избере един такъв хотел, ще трябва да се предвиди допълнително време за пътуване до центъра, както и допълнителни средства за използването на такси. Не ви съветваме да използвате местния градски транспорт, който макар и да изглеждаше доста приемливо като вид на автобусите, е свърталище на джебчии, а и не е чак толкова редовен. Така, след като някъде около 2-3 седмици следяхме цените на 5-звездните хотели в Маракеш, и след като видяхме, че може би ще имаме проблеми с придвижването до центъра на града, решихме да се насочим към хотелче в централната градска част. Тези хотелчета, т.нар. Риад-и, в повечето случаи са изградени в традиционните за Маракеш къщи на няколко етажа, като в средата на хотела има градинка или място за сядане, а на последния етаж – панорамна тераса. Именно при избора на тези хотели трябва да сте още по-внимателни, защото тук вече не говорим за звезди като категоризация или ако видите такива, то те съвсем не отговарят на нивото на хотела (Риад-а).

Започнахме търсенето на нашия Риад като следихме всеки ден по няколко пъти офертите в Booking.com. Именно така, след около седмица-две на сериозно следене на офертите, попаднахме на Риад, за който можем да кажем, че ни предостави в последствие най-доброто хотелско обслужване въобще от всичките ни досегашни пътувания. Хотелчето, което имаше може би само 8-9 стаи, се казва Riad L’Etoile D’Orient. Веднага след като направихме резервацията (още през есента на 2018г.), осъществихме контакт с хотела, защото имахме въпроси относно придвижването от летището до хотела, както и относно възможностите за организиране от самия хотел на допълнителни екскурзии извън Маракеш. Бяхме приятно изненадани, че почти веднага получихме отговор и подробна информация по зададените от нас въпроси. Относно сами хотел можем да кажем страшно много неща, но най-важното го споделихме вече и по-горе: тук получихме най-доброто хотелско обслужване въобще от всичките ни досегашни пътувания! Направен с много вкус и стил, хотелът е в традиционен стил. Собственикът, с който се запознахме на място, е чужденец и изключително приятен човек. На рецепцията имаме двама души – момче и момиче, които се редуваха. Говореха прекрасен английски език и бяха изключително мили и услужливи хора. Закуската предлагаше възможност да опитате някои традиционни местни закуски, от които доста интересни бяха царевичните питки, както и нещо приличащо на палачинка, но доста по-малко от нашите обикновени палачинки. На покрива на хотела има джакузи и прекрасна тераса с изглед към старата част на Маракеш (т.нар. Сук). Хотелът се намира в сърцето на Стария Маракеш, на 2-3 минути от главния площад Джема ел Фна и недалеч от някои от основните забележителности на града като кулата и джамията Кутубия, двореца Ел Бади, двореца Баия. От тук до градините Мажорел – друга голяма местна забележителности – може да стигнете пеша за около 30 минути. От този хотел организират посрещане на летището, като цената е 9.00 Евро на човек в посока. На летището ни чакаше голям ван, с достатъчно място за нашите 4 куфара, който ни отведе до централния площад и оттам куфарите ни бяха прехвърлени на една двуколка, бутана от човек, който ни ги докара до хотела. На връщане трансферът ни до летището беше безплатен, което беше много приятна изненада. Отделно от това, хотелът ни организира всички странични пътувания извън Маракеш, които си бяхме поискали и планирали – всяка сутрин идваше да ни вземе човек от самия хотел и ни връщаха обратно в края на деня. Ако посетим отново Маракеш – нещо, което няма как човек да не иска, след това което може да се види и прави там – то отново бихме отседнали в този хотел! Препоръчваме ви го с две ръце, а и мненията на други хора, които може да прочетете в Booking.com за този хотел, просто потвърждават всичко казано по-горе.

След като решихме въпроса с хотела, беше време да решим и как да стигнем до Мароко. Общо взето изборът се свежда до това да се лети с Луфтханза (в повечето случаи през Мюнхен), но тогава говорим за цени на пътуване в едната посока около 800-900 лева на билет, или пък да се лети с Раянеър (Ryanair), които се оказа, че летят до едно 10-12 града в Мароко. Не бяха малко опциите в това отношение, като просто трябваше да се избере най-удачния вариант от гледна точна на прекачването, защото директен полет от София до Маракеш просто няма. Най-удобните варианти за пътуване от София до Маракеш бяха с прекачвания в Атина, Рим, Мадрид и Милано Бергамо – това бяха най-оптимизираните варианти от гледна точка на времето за пътуване. След преценка на всички фактори – време за пътуване, време за престой при прекачванията, нашите избрани дати на престой в Маракеш и цените на самите самолетни билети – изборът падна на Милано Бергамо. Тъй като Раянеър не летяха по това време все още до Милано Бергамо (полетите им започват сега от началото на април 2019г.), очевидно до там трябваше да се придвижим по друг начин, а най-добрият вариант за това е Wizzair. В крайна сметка резервациите ни за полетите изглеждаха така: в 7.40 полет на Wizzair от София до Милано Бергамо (полет час и 45 минути) и след това на същия ден в 11.25 часа полет на Ryanair от Милано Бергамо до Маракеш (полет около 3 часа). На връщане пътувахме по същия маршрут, с тази разлика че решихме да остане един ден в Италия и да се поразходим малко. За наше щастие, нямаше забавяне с нито един от полетите, включително и с този от Бергамо до София последния ден, въпреки че в Италия точно в него ден имаше национална стачка на персонала по охрана на летищата и уж трябваше да има забавяния и дори отменени полети.

В следващите дни ще ви представим и няколко отделни статии, в които ще ви разкажем за отделните дни, прекарани в Маракеш и за осъществените от нас пътувания в околността. Ако искате да отидете към статията ни за първия ден от пътуването ни до Маракеш, то натиснете линка тук!

В случай че търсите хотел на остров Хвар, може да направите резервация чрез формата за търсене на оферти на Booking.com по-долу и да се възползвате от възстановяване на сума между 3% и 10% от стойността на вашата резервация след приключване на вашия престой в хотела. Повече може да прочетете в раздела „Как да резервираме хотел по-евтино“:

Booking.com