Бано Винони – горещият извор на Тоскана

На шест километра южно от Сан Кироко /San Quirico/ се намира малкото селце Бано Винони. Това наистина миниатюрно населено място може да се определи като една шепа от сгради, разположени централен площад. На този площад обаче се намира една от най-запомнящите се гледки в Тоскана, под формата на Ренесансов басейн /piscina/. Басейнът е изграден от Медичите, които подобно на Света Катерина от Сиена, се лекували със сяра тук. Горещите извори все още извират в басейна, макар че днес къпането е забранено. През последните години общинският съвет на Сиена предприема действия по възстановяване на басейна и развиването на селцето като спа курорт.

Бано Винони

На снимката:  Известният басейн в центъра на Бано Винони;

Ако искате да се насладите на местната вода и да усетите нейните лековити свойства, то може да се потопите в серния басейн на четиризвездния хотел Поста Маркучи /Posta Marcucci/. Информация за хотела може да намерите тук: www.hotelpostamarcucci.it. Дори и да не сте отседнали в хотела, ползването на басейна е възможно срещу заплащане на съответната такса. Цената на човек през зимния сезон е 20.00 Евро на човек, а през летния сезон – 27.00 Евро на човек. Интересното за хотела е, че датира от 15-ти век и е служил като лятна резиденция на папа Пий II. Друг хотел, където може да се насладите на местните термални води, е тризвездният Le Terme (www.albergoleterme.it), който гледа към централния басейн в града /piscina/. Хотелът разполага и с хубав ресторант, въпреки че ако трябва да ви препоръчваме местен ресторант с хубава тосканска кухня, то това би бил Antica Osteria del Leone, Via dei Mulini 3 (T0577.887.300; затворен в понеделник). Цените не са от високите.

Бано Винони

 

Бано Винони

На снимките: Бано Винони;

От Бано Винони лесно може да достигнете до далеч по-известните центрове Монталчино и Пиенца, както и да се насочите към парка на Монте Амиата.

Бано Винони

На снимката: Из улиците на Бано Винони;




Важно: Статията предоставя информация за италианското градче Бано Винони. Тук ще намерите полезна информация за града – история, разположение, как да стигнете до града и какво да видите в него. Статията е последно обновявана от нашия екип на 03 Април 2017г.

Търсите хотел в Монталчино?Резервирайте в Booking.com чрез този бутон и вземете до 10% от стойността на резервацията си обратно

 

Търсите хотел в Бано Винони?Резервирайте в Booking.com чрез този бутон и вземете до 10% от стойността на резервацията си обратно

 

Търсите хотел в Монталчино?Резервирайте в Agoda.com чрез този бутон и вземете до 12% от стойността на резервацията си обратно

 

Бано Винони

По-долу може да видите интерактивна карта относно Бано Винони, Италия, която ви позволява да се ориентирате по-добре относно разположението на града, но също така ви предлага три интересни опции- да получите информация за трафика из района в момента /кои са натоварените пътища и кои улици са по-малко натоварени/, да получите информация относно най-добрите пътища за транзитно преминаване из района, а така също да получите информация и относно велосипедните маршрути в района:

Абатството Сант Антимо

Спорно е кое от множеството абатства в Тоскана е най-красивото, с най-интересна история или може да се похвали с най-красивото разположение, но много хора слагат на първо място именно абатството Сант Антимо /Abbazia di Sant’Antimo/. Абатството е било един от славните, изолирани бенедиктински манастири, което се откроява в сравнение с близките абатства Сан Галгано, Монте Оливето Маджоре и Сан Салваторе. Разположено е в близост до селцето Кастелнуово дел Абате, на 10 км. южно от Монталчино, и оградено отвсякъде с безкрайните тоскански полета, маслинови горички и гористи хълмове. Абатството е останало празно през последните петстотин години, като до 2015г. се е поддържало от малка група от френски монаси, част от Норбертинския орден.

Абатството Сант Антимо

На снимката: Абатството Сант Антимо

Според преданията основаването на манастира се дължи на Карл I, известен още като Шарлеман. Последният се връщал с армията си от Рим през 781г., когато спрял в близката долина Старкия /Starcia/. Тук той отправил молитва към Бог, като поискал спасение за своите войници, които страдали от болест, която отслабвала армията му. В отговор на неговите молитви се появил ангел, който му показал билка, наречена „Carolina” на италиански език. Ангелът казал на императора да изсуши билката и да я даде на войниците си под формата на прах, заедно с вино. Войниците били излекувани, а Карл I основал Сант Антимо.

Ако историята по-горе ви се струва прекалено хубава, за да бъде истина, то едва ли може да се усъмнил в данните на историческите източници. Последните казват, че абатството Сант Антимо е съществувало през 814г., когато синът на Карл Велики, Лудвиг Благочестиви, предоставил на абатството обширни зели и привилегии чрез харта, датираща от 29-ти декември 814г. Има историци, които предполага, че абатството е основано на мястото на римска вила или дори на мястото на ломбардска такава около 760г., когато бива основано и абатството Сан Салваторе. Сант Антимо бил епископ, който е бил измъчван по време на гоненията на християните, организирани от Диоклециан и Максимиан (304-5г. след Христа). Известно е, че през 781г., годината на предполагаемото основаване на абатството, останките на Сант Антимо, заедно с тези на Свети Себастиан, са дадени на Карл Велики от папа Адриан I.

Абатството Сант Антимо

На снимката: Близък план на абатството;

Каквато и да е истината относно основаването на абатството, редица части от примитивната църква в романски стил, както и писмени доказателства, сочат че абатството датира от края на 8-ми и началото на 9-ти век. През следващите два века значението на абатството нараснало изключително много, отчасти благодарение на неговото местоположение в близост до кръстопът, където се срещали няколко много важни средновековните търговски и поклоннически маршрути в Италия. Най-старият от тях бил бивш етруски маршрут, който свързвал Киузи с Роселе на крайбрежието – маршрут, който преминавал покрай самото абатство, като все още може да се видят и следи от пътя. Друг от старите пътища, преминавали покрай абатството, е римският консулски път Виа Клодия, който също преминавал в непосредствена близост. Най-важният от древните пътища бил Виа Франчигена, който в продължение на векове е бил най-важният маршрут на поклонниците между Рим и Северна Европа. Безброй градове и села създадени по протежението на този маршрут, заедно с многобройни хосписи за поклонници. Сиена и  Сан Джиминяно са два от градовете, които дължат своето първоначално богатство именно на Виа Франчигена.

Абатството Сант Антимо

На снимката: Разпятието на Христос;

Разцветът на абатството Сант Антимо идва след 1118г., когато натрупаните богатства позволяват да започне изграждането на основното тяло на настоящата църква и комплексът от монашески сгради. Текстът на оригиналния документ за дарение, по силата на който абатството е надарено с редица земи и богатства, е бил гравиран в стъпалата на олтара, където той оцелява и до днес. Благодарение на новите средства, ръководителите на абатството осъществили връзки с други места в Европа, от където черпили идеи, а плановете за изграждане на новата църква били поверени на френски архитекти, които ползвали като основа за своите идеи църквата на абатството във Виньори в Оут-Марне.

С течение на годините приходите на абатството намалявали – оттук идва и недовършената фасада – като новите църковни ордени като Цистецианския и Камалдолезе започват да привличат средства към себе си. Още по-лоши последици за абатството идват от засилване на мощта на Сиена, която лишава Сант Антимо от земи и привилегии. През 1212г., когато Сиена плячкосва Монталчино /град, който по онова време бил собственост на абатството/, игуменът на Сант Антимо бил принуден да се откаже от една четвърт от територията на Монталчино в полза на Сиенската република. До 1293г. абатството контролира вече само една пета от първоначалните си богатства, които го превърнали в най-богатото абатство в Тоскана. Финансовите проблеми били последвани и от духовен и морален спад. През 1439г. Папа Евгений IV хвърлил игумена на абатството в затвор заради „подлост“, а през 1462г. папа Пий II забранява абатството, убеден че то е далеч от духовно и финансово спасение.

Абатството Сант Антимо

На снимката: Капител по колоните в абатството;

Въпреки трудностите абатството продължава своето съществуване няколко години под ръководството на епископите на Сиена и новосъздаденото епископство на Монталчино, но след 1492г. – когато епископите на Монталчино решават да заживеят в града – абатството бива почти изцяло изоставено, а камък от него бил използван в Кастелнуово и Монталчино. Останките от абатството са закупени от италианската държава през 1867г.

Ако оставим настрана монашеските жилища, малко е останало от монашеските сгради – разрушената столова и помещението за църковния съвет сега се използва като хамбари и за настаняване на наскоро пристигналите монаси. Датиращата от 12-ти век църква обаче е в отлично състояние и е един от най-забележителните образци на италианския романски стил, изградена с мек, кремавеещ камък и с идеални пропорции. Фасадата е последната част на църквата, която трябвало да се построи, поради което тя е повлияна в най-значима степен от недостига на средства.

Следите от арки в камъните и пиластри с прикрепени колони предполагат, че портикът е предоставял грандиозен вход към църквата – лъвовете, които поддържали портика, и символизирали силата на Сатана, чакащ да погълне вярващите, днес са вътре в абатството. Оцелелият порта включва трегер от 12-ти век, чиито латински текст е насочен към някой си Аццо – монах, който може би е един от първите архитекти на църквата. Капителите, фризовете и вдлъбнатата, набраздена арка следват иначе френските модели и влияние.

Френското влиянието е по-силно изразено в чудесния интериор, чиито план е уникален за Тоскана, като се среща едва в няколко други църкви из цяла Италия. Благодарение на интериора поклонниците можело да се разходят около апсидата и да отправят молитва през мястото под централния олтар, където са се намирали мощите на светеца. Главният олтар разполага с полихромна статуя на разпнатия Христос, изключително романско произведение от края на 12-ти век. Обърнете внимание на надписа на стъпалата на олтара.

Абатството Сант Антимо

На снимката: Красива резбована в камъка фигура;

Капителите на стълбовете на вътрешната покрита галерия разкриват чудесна резба, заради която абатството е много известно. Много от тях са издълбани в лъскав алабастър – камък, който може да се види и на други места в сградата, придаващ красив тон на стените и скулптурите. Резбите са по-скоро дело на ломбардски майстори, отколкото на френски, поради което се предполага, че две отделни групи са работили по църквата- едната от Франция (Оверн) и една от Ломбардия (Павия). Предполага се, че много от капителите идва по по-ранната църква, построена преди 1118г.

Най-красивият капител в абатството се намира при втората колона отдясно на нефа. Той изобразява „Даниел в бърлогата на лъвовете“. Главният герой е вдигал ръце в молитва, докато останалите затворници са изяден от зверовете. Творбата се откроява над всичко останало в абатството, като се предполага, че е дело на т.нар. Майсторът от Кабестан -скулптор на френски или испански произход, чиито творби са идентифицирани вв абатства в цяла Франция, Каталуния и Италия. Изглежда той винаги е работил за  Бенедиктинския орден. За сравнение, обърнете внимание на капитела на втората колона отляво, който изобразява овчар и стадото му в далеч по-светски стил.

Абатството Сант Антимо

На снимката: Резбована в алабастъра фигура;

Голяма част от църквата е затворена за посетители, като засегнатите от това част включват ризницита, която е разположена в частта от църквата от 9-ти век. Когато тя е отворена, към нея се влиза през врата при дясната пътека. Тя се отличава с множество примитивни черно-бели фрески. Допълнителни стенописи могат да се намерят в някои от стаите, изградени около женската галерия, монтирани през петнадесети век от епископите на Монталчино: до там се достига до кръгово стълбище откъм наоса, макар че и тук достъпът понякога също е ограничен.

Полезна информация за абатството Сант Антимо:

Адрес: Абатство Сант Антимо, 53024 Кастелнуово дел Абате, Италия;

Работно време за посещение:

Църквата е отворена през целия ден, но някои части може да са недостъпни в определени часове. Всички части може да се посетят в следните часове:

През делнични дни, от 10.00 часа до 12.30 часа и от 15.30 часа до 17.30 часа;

В неделя и по време на празници, от 9.00 часа до 10.30 часа и от 15.30 часа до 18.00 часа;

Цени на входните билети:

Посещението в църквата е безплатно;



Важно: Статията предоставя информация за абатство Сант Антимо, край Монталчино. Тук ще намерите полезна информация за абатството – история, разположение, как да стигнете до него и какво да видите в него. Статията е последно обновявана от нашия екип на 03 Април 2017г.

Търсите хотел в Монталчино?Резервирайте в Booking.com чрез този бутон и вземете до 10% от стойността на резервацията си обратно

 

Търсите хотел в Монталчино?Резервирайте в Agoda.com чрез този бутон и вземете до 12% от стойността на резервацията си обратно

 

Абатството Сант Антимо

По-долу може да видите интерактивна карта относно абатството Сант Антимо – край Монталчино, Италия, която ви позволява да се ориентирате по-добре относно разположението на забележителността, но също така ви предлага три интересни опции- да получите информация за трафика из района в момента /кои са натоварените пътища и кои улици са по-малко натоварени/, да получите информация относно най-добрите пътища за транзитно преминаване из района, а така също да получите информация и относно велосипедните маршрути в района: