Пътепис: с автомобил из Австрия, Германия и Словения /Ден 9 и 10/

Деветият ден от нашето пътуване включваше най-големият преход с автомобила, ако изключим пътуването първия ден от София до Виена. През този ден трябваше да изминем разстоянието от Инсбрук до езерото Блед, където трябваше да нощуваме вечерта в едноименното словенско градче. Разстоянието между двата града /Инсбрук и Блед/ е около 400 км., което означаваше, че ни чакаха поне 4 часа път. GPS-a на колата беше избрал маршрут през Залцбург, така че отново щяхме да се върнем за малко до града, който бяхме посетили в началото на нашето пътуване. Реално не се налага отново да се влиза в Залцбург, а малко преди самият град просто магистралата се разклонява в посока към Словения и столицата на тази държава Любляна. Пътуването между Инсбрук и Блед премина без проблеми – движението беше спокойно, времето сравнително добро, като вече с приближаването на Словения започнаха да се появяват някакви наченки на облаци и евентуален дъжд.

В ранния следобед, след прекарани няколко часа в пътуване, преминахме австрийско-словенската граница. Блед се намира само на няколко километра от границата, така че след нея имахме още около 20-25 минути шофиране. Самата магистрала, която продължава към Любляна и по която щяхме да пътуваме и на следващия ден, преминава много близо до градчето и езерото Блед, така че след като се слезе от магистралата, има едва 7-8 км. до Блед. След слизането по магистралата и следвайки указателните табели към Блед, преминахме покрай „Dino Park” – местен атракционен парк с фигури на динозаври, положени в горска местност. Ако пътувате с деца и имате повече време, може и да се отбиете в парка, за да може малчуганите да се порадват малко.

При влизането в самото градче Блед и тъй като вече беше ранния следобед, решихме първо да се отбием до хотела, за да се настаним, да починем за малко и след това да имаме сили за разглеждане на района. Всъщност, мястото където трябваше да нощуваме, не беше хотел, а една от многобройните вили в района, предлагащи нощувки. Нашата вила се казваше „Apartment Studio Van Bakkel Gerard” и при резервирането на мястото бяхме впечатлени от вида на мястото и условията. Намерихме вилата без никакви проблеми – мястото разполага със собствен двор с паркинг, а управлението му е в ръцете на семейство словенци, които живеят в съседната къща. Домакините ни посрещнаха подобаващо – с чаша местен ликьор и със съвети какво да видим в района и как да стигнем до там. Ако имате пътуване до Блед и се чудите къде да останете, определено може да ви препоръчаме това място.

След като пренесохме багажа си вътре и се освежихме, бяхме готови да се насочим към града и неговите забележителности. Първата атракция, която е много лесно достъпна именно от избраното от нас място за настаняване, беше замъкът на Блед. Повече за замъка на Блед може да научите в отделна наша статия на следния линк тук. За да се стигне до замъка, трябва да се изкачи доста сериозно възвишение, като може да направите това пеша или директно с колата. Горе, в непосредствена близост до подстъпа към замъка, има изграден паркинг /платен/, но местата там са ограничение и е възможно да не ви допуснат до там и да се наложи да паркирате по-надолу. За наше щастие, периодът от годината не беше силният туристически период, и имаше свободни паркоместа близо до замъка. От паркинга до входа на замъка са няколко минути ходене по наклонена каменна пътека. Още докато се движехме по тази пътека, усещахме какво ще видим от самия замък, защото езерото вече се виждаше отдолу.

Пътепис: с автомобил из Австрия, Германия и Словения /Ден 9 и 10/

На снимката: Къщата за гости на Ван Бакел;

Входът за замъка Блед може да се определи като нормален, макар че като стойност плащате почти толкова колкото бихте платили при посещение на Лувъра в Париж. Някой би си помислил, че не си заслужава да се дадат тези пари за замък, който не разполага с нищо вътре, но само един поглед на гледката, която се открива от замъка към самото езеро, е  достатъчен да разберете, че си заслужава да дойдете тук и да си платите, за да влезете. Домакините са се постарали да реновират самия замък и да го превърнат в място, което да разкаже историята на Блед и на целия район. Вътре няма да видите богато обзавеждане или стенописи, каквито има във френски или италиански замъци. Стаите на замъка са превърнати в музей, разказващ историята на древните хора живели по тези земи преди хиляди години, както и историята и промените в района от векове, та чак до днес. Разбира се, има и експозиция, която проследява по-новата история на замъка и владетелите, които са контролирали района от тази крепост.

Пътепис: с автомобил из Австрия, Германия и Словения /Ден 9 и 10/

Пътепис: с автомобил из Австрия, Германия и Словения /Ден 9 и 10/

Пътепис: с автомобил из Австрия, Германия и Словения /Ден 9 и 10/

На снимките: Пътеката към замъка Блед и вече в двора на самия замък;

Причината, заради която си заслужава да дойдете тук, е гледката. В замъка ще видите няколко удобни места, представящи невероятна гледка към езерото Блед. От някои от тези места, езерото е само частично видимо, докато от други места езерото може да се види изцяло. Учудихме се, но и тук имаше огромни групи с азиатски туристи, които се бореха по между си кой да заеме най-доброто място за снимане на чудесния пейзаж. Тук слънцето също ни се усмихна и се появи за малко. От замъка Блед, освен че се виждаше целия град Блед отдолу, може лесно да видите и острова в сърцето на езерото, както и малките лодчици, които пъплят към този остров. На този остров се издига църква, която е и една от причините местните да са осигурили въпросните лодки като опция за туристите да стигнат до острова и църквата. Лодките към острова в езерото потеглят от най-различни места около езерото, така че където и да отидете около езерото, ще намерите човек с лодка, който да може да ви закара до острова.

Пътепис: с автомобил из Австрия, Германия и Словения /Ден 9 и 10/

 

Пътепис: с автомобил из Австрия, Германия и Словения /Ден 9 и 10/

На снимките: Гледки от замъка Блед към езерото;

След като разгледахме изцяло замъка Блед и се запознахме отблизо с историята, която той носи, се качихме на колата и се насочихме към самото градче отдолу. Следвайки указателните табели в града, успяхме да стигне до централната част на града и много близо до самото езеро. Тук видяхме множество сергии, които предлагаха разнообразни сувенири, посветени на града и езерото. След като разгледахме сергийките, решихме да не се разхождаме в момента из града, а да направим една, поне частична обиколка на езерото. Тръгнахме да обикаляме езерото от към неговата северна част. На момент пътят върви покрай самото езеро, но има и участъци, когато се отдалечава навътре в сушата. Трябва да се отбележи, че почти няма свободни за паркиране места около този крайезерен път, поради което трябва да паркирате на паркинга на някое от многобройните заведения, или /както ние направихме без да искаме/ да влезете в частния двор на някой човечец. В нашия случай въпросният двор не изглеждаше да е частен, а по-скоро публичен, но в последствие разбрахме грешката си.

Пътепис: с автомобил из Австрия, Германия и Словения /Ден 9 и 10/

Пътепис: с автомобил из Австрия, Германия и Словения /Ден 9 и 10/

Пътепис: с автомобил из Австрия, Германия и Словения /Ден 9 и 10/

На снимката: Част от изложбата в замъка;

След като паркирахме колата на вече споменатото място, тръгнахме да се разхождаме по брега. Наблизо имаше и малка стоянка на хора с лодки, които чакаха туристи да се съберат за следващия курс към острова. Гледката от тук към самия остров, а и към замъка Блед, беше спираща дъха. Оказа се, че отиване и връщане с лодка до острова от това конкретно място струва 15.00 евро на човек. Самите лодки не са моторни, а имат лодкар, който гребе – приличат малко на гондолите във Венеция, но само малко. За съжаление, макар и да изчакахме доста време на мястото, така и не се събра група за разходка до острова, така че лодкарят нямаше да прави следващ курс, още повече че вече беше станало около 19.00 часа и започваше да се смрачава. Разходихме се още малко около езерото, наслаждавайки се на чудната гледка, и след това се насочихме към колата. Слънцето, което беше изгряло, беше се скрило зад облаците и започваше леко да ръми. Тъй като беше станало вече време за вечеря, решихме да се разходим из центъра на Блед и да си изберем някоя местна кръчма, където да опитаме традиционни словенски гозби. Спряхме се на ресторант „Мурка“. Няма как да излъжем, но всичко беше изключително вкусно – ресторантът предлага изключително разнообразие от ястия, вкл. и морска храна, така че може да задоволи всеки вкус. Цените са напълно нормални, така че ако се чудите къде да хапнете в Блед, това е едно от местата, на които може да се спрете.

Пътепис: с автомобил из Австрия, Германия и Словения /Ден 9 и 10/

Пътепис: с автомобил из Австрия, Германия и Словения /Ден 9 и 10/

Пътепис: с автомобил из Австрия, Германия и Словения /Ден 9 и 10/

След хубавата вечеря, излизайки от ресторанта бяхме изненадани от завалялия вече по-силен дъжд. Хубавото беше, че колата беше паркирана наблизо, а и вилата ни за нощуване беше на едва 2-3 км. разстояние. Дългото шофиране през деня и интензивната разходка, която си направихме около езерото Блед и из едноименното градче, си бяха казали думата – бяхме доста изморени, а на следващия ден ни чакаше и последния ден от нашето пътуване – големият преход до България.

Последният десети ден от нашата обиколка беше предвиден изцяло за пътуване. Предстояха ни около 1100 км. от Блед до София. Хубавото беше, че целият маршрут щеше да бъде по магистрала, като изключим последните участъци от пътуването в Сърбия и България. Рано сутринта на десетия ден станахме и натоварихме багажа в колата. Напускахме Блед по-скоро тъжни, защото знаехме, че това пътуване е вече към своя край, но от друга страна носталгията по България беше усилила желанието ни да се приберем вкъщи колкото се може по-рано. На излизане от Блед и близо до входа към магистралата спряхме в ресторант на Макдоналдс, за да се заредим с кафе и някоя и друга поничка. Времето беше хладно, като за това беше допринесъл излелия се през нощта дъжд. След като изпихме кафето, потеглихме на път. Пътуването премина без усложнения и без да се налага да се чака на някоя от границите. Вечерта на същия ден преминахме българската граница и ни оставаха едва 50-60 км. до София – разстояние, което премина в разговори за изминалото пътуване, кое най-много ни е харесало и кое ни е разочаровало, както и в планове за следваща дестинация.

Пътепис: с автомобил из Австрия, Германия и Словения /Ден 9 и 10/

На снимката: Дъждът ни посрещна малко преди Калотина;

Така, някак неусетно, изминаха 10 дни, през които преминахме през Австрия, Германия и Словения – посетихме редица големи градове, както и редица по-малко известни такива. Надяваме се, че информацията в настоящия пътепис ви е допаднала, и че ще намерите вдъхновение да потеглите по нашите стъпки.

КЪМ ОСМИЯ ДЕН ОТ ПЪТЕПИСА НИ „АВТОМОБИЛНА ОБИКОЛКА ИЗ АВСТРИЯ, ГЕРМАНИЯ И СЛОВЕНИЯ“.




Резервирайте хотел в Блед чрез полето за търсене на оферти на Booking.com по-долу и получете обратно до 10% от стойността на вашата резервация след приключване на престоя:



Booking.com

Хареса ли ви съдържанието на статията? Ако имате някакви забележки, препоръки или просто се нуждаете от допълнителен съвет относно посещението и разглеждането на Блед и района, не се колебайте да се свържете с нас на info@cities-of-europe.com! 

Пътепис: с автомобил из Австрия, Германия и Словения /Ден 9 и 10/

По-долу може да видите интерактивна карта относно Блед, Германия,  която ви позволява да се ориентирате по-добре относно разположението на града, но също така ви предлага три интересни опции- да получите информация за трафика из района в момента /кои са натоварените пътища и кои улици са по-малко натоварени/, да получите информация относно най-добрите пътища за транзитно преминаване из района, а така също да получите информация и относно велосипедните маршрути в района:

Пътепис: с автомобил из Австрия, Германия и Словения /Ден 2/

Вторият ден от нашия “Пътепис: с автомобил из Австрия, Германия и Словения” ще се фокусира почти изцяло върху нашето посещение на двореца Шьонбрун и зоологическата градина към двореца. Макар че дворецът отваря сравнително рано за такъв тип забележителности /повечето дворци из Европа отварят врати за посетители около 10.00 часа/, ние не бързахме чак толкова да стигнем до там. След ставането ни и приготвянето на фотографската техника, отново пеша се насочихме от хотела към метро станция  Reumannplatz. На път за станцията отново минахме през познатата закусвалня „Der Mann”, където заредихме сили под формата на кафе и кроасанчета. За да стигнем до самия дворец, щяхме да използваме отново само услугите на местното метро. При избора ни на хотел във Виена, гледахме той да е разположен на такова място, че да позволи достъп до всички основни забележителности на Виена чрез местния градски транспорт, и главно чрез метрото на Виена. От Reumannplatz с червената линия пътувахме до станция Karlsplatz, от където последва прехвърляне на зелената линия на местното метро в посока към Hutteldorf. След 4-5 спирки влакът достига до метро станция Schoenbrunn. От метро станцията /има достатъчно указателни табели/ се излиза само в рамките на 2-3 минути до булеварда, който обикаля Шьонбрун  от към главния вход двореца.

Пътепис: с автомобил из Австрия, Германия и Словения /Ден 2/

Макар и все още сравнително рано сутрин, напливът от туристи беше голям. За разлика от преди няколко години, когато касата за билети се намираше в лявата част на самия дворец, от където днес все още се влиза за обиколката вътре, вече касата за билети е изнесена в предната част на двора, при главния вход към двореца. Опашката не беше малка, но управата се е погрижила да работят постоянно по 4-5 каси за билети, поради което  се преминава сравнително бързо. За тези от вас, които не искат да чакат, може да помислите за закупуване на билети онлайн от сайта на двореца. Отделно от това, ако разполагате с кредитна карта в себе си, може да си закупите билети и от специални електронни устройства, приличащи на банкомати. Лошото при тях е, че по този начин не може все още да се закупуват всички възможни билети, а само ограничен вид билети за най-известните обиколки. Билетите за двореца Шьонбрун осигуряват възможности за посещение на различни части от двореца, както и за различни обекти в рамките на градините – Глориет, Лабиринта и т.н. Закупувайки билета си служителят на касата ще ви уведоми за началния час на вашата обиколка в двореца – много често се налага да се чака около час, просто защото преди това са закупени вече доста билети, а допускането в двореца става на групи. Целта на цялата тази организация е да не се допуска струпване на голям брой туристи в някоя от залите на двореца. В нашия случай, тъй като предварително бяхме решили да не си закупуваме билети, просто защото не знаехме кога точно ще стигне до двореца, ни се наложи да изчакаме за влизането си вътре около 1.15 минути. Хубавото е, че това време може да го прекарате в разходка и красивите и добре поддържани градини на Шьонбрун. Тъй като посещението ни беше в края на април, очаквано и за нас цветята по централната алея на двореца все още не бяха цъфнали изцяло. Това обаче по никакъв начин не правеше градините на Шьонбрун по-малко красиви. Хубавото беше, че времето беше на наша страна, и за разлика от първия мразовит ден, денят на нашето посещение тук беше слънчев. Разходихме се спокойно по централната алея, водеща до фонтана на Нептун. По пътя се спирахме почти на всяка крачка, за да уловим с фотоапарата откриващите се във всяка една посока гледки. Тъй като преди влизането ни в самия дворец нямаше да имаме достатъчно време да се изкачим до Глориет-ето /изкачването до там и след това слизането щеше да ни отнеме поне 20-25 минути, а все пак искахме да се насладим на спокойствие на гледката отгоре към двореца и към цяла Виена/, решихме оставащото си време преди влизане в двореца да оползотворим с посещение на Лабиринта. Тъй като си бяхме закупили общ билет за всички забележителности, тук не ни се наложи да чакаме на касата, а направо влязохме. Погледнат отстрани Лабиринтът не изглежда нещо сериозно и у човек остава впечатление, че лесно ще стигне до края на пътеката – край, при който се намира камъкът на влюбените и стълбичка, по която се изкачвате на висока площадка, от където може да гледате целия лабиринт и как хората се лутат из него. Разходката ни из Лабиринта се оказа истинско приключение и много се позабавлявахме, защото ни се наложи неведнъж да се връщаме обратно, тъй като все обърквахме правилния път. Из Лабиринта срещнахме и доста други хора, които се лутаха в търсене на точната пътека. Чисто визуално човек смята, че най-накрая е намерил края на пътеката, за да остане разочарован от поредната стена. В крайна сметка след 10-на минути  лутане, най-накрая стигнахме до площадката и си качихме на дървото, от където гледахме с усмивка „мъките“ на други посетители, решили да се пробват с това забавно изпитание. Домакините са помислили за тези, които не биха искали да се върнат по същия път и са създали и кратка пътека на излизане от Лабиринта, по която за секунди може да се намерите отвън. Така неусетно измина този час и петнадесет минути и беше дошло време да влезе в самия Шьонбрун.

Пътепис: с автомобил из Австрия, Германия и Словения /Ден 2/

Пътепис: с автомобил из Австрия, Германия и Словения /Ден 2/

 

Пътепис: с автомобил из Австрия, Германия и Словения /Ден 2/

Пътепис: с автомобил из Австрия, Германия и Словения /Ден 2/

Пътепис: с автомобил из Австрия, Германия и Словения /Ден 2/

Пътепис: с автомобил из Австрия, Германия и Словения /Ден 2/

При влизането в двореца Шьонбрун всеки посетител получава аудиогид /включен в цената на билета/. Гидът позволява избор на езици, на които бихте искали да чуете историческата информация за самия двореца и за всяка една от стаите. В зависимост от билета, който сте си избрали, може да посетите 25 или 40 от императорските стаи. Обиколката вътре я правехме за втори път, но ако зависи от нас няма да е за последен. Историята на двореца, на личностите които са живели тук и управлявали от тук Австрия, както и чудесните произведения на изкуството, които може да се видят тук, ще бъдат винаги причина да искаме да посещаваме такива места. Самата обиколка вътре, в зависимост от това колко се задълбочавате в отделните помещения, може да ви отнеме около час-часа и половина. Самият брой на стаите 25 или 40 стаи не звучи толкова голям, но наистина има какво да се види дори и в най-малките помещения. При напускане на двореца, след разглеждане и на последните помещения, трябва да оставете аудиогида на означените места. Имайте в предвид, че в двореца не може да се правят снимки или да се записва видео.

Пътепис: с автомобил из Австрия, Германия и Словения /Ден 2/

Пътепис: с автомобил из Австрия, Германия и Словения /Ден 2/

Пътепис: с автомобил из Австрия, Германия и Словения /Ден 2/

След като разгледахме двореца, решихме да се насочим към другия основен обект на нашето посещение тук – зоологическата градина на Шьонбрун. Преди обаче да стигне до нея, решихме да влезем в градините на двореца този път от лявата им страна, където се намират частните градини. Тук, за разлика от останалата част от градините на Шьонбрун, се заплаща входна такса. Посещението ни на тези градини обаче беше включено в пълния ни билет, поради което не се редихме на поредната опашка, съставена предимно от китайски туристи, а направо влязохме. Градините наистина си заслужават да се видят. Около централната част, изпълнена с всевъзможни цветя е оформен закрит /чрез растения/ тунел, по който в миналото са се разхождали императорите. В края на този тунел се достига до издигната платформа, чрез която може да видите цялата частна градина от високо и да си направите хубави снимки на фона на цветя и на фона на едно от крилата на двореца. Ние поне точно това направихме. Точно зад тази платформа се намира изходът от тези градини, през който влизате в останалата, свободно достъпна част от градините на Шьонбрун. По пътеката, която се движи успоредно на главната алея на градините, след само 5 минути, достигнахме до Римските руини и Фонтана с обелиска – други две интересни забележителности, отстоящи само на 200 метра от фонтана на Нептун. След кратка пауза за снимки при римските руини се насочихме към фонтана на Нептун, защото недалеч от него се намира и входът към зоологическата градина. Тъй като беше станало вече около 13.00 часа, решихме да поседнем в приятното заведение /Landtmann Parkcafe/ точно на входа на градината. Изборът от неща за хапване е голям, а нещата бяха вкусни.

Пътепис: с автомобил из Австрия, Германия и Словения /Ден 2/

Пътепис: с автомобил из Австрия, Германия и Словения /Ден 2/

Пътепис: с автомобил из Австрия, Германия и Словения /Ден 2/

Пътепис: с автомобил из Австрия, Германия и Словения /Ден 2/

Зоологическата градина на Шьонбрун е една от най-красивите в цяла Европа. Тази част от парка на двореца е оформена по начин, че да приеме и да създаде чудесно място за живеене на животни от цял свят. При влизане в градината се получава карта на мястото и ако погледнете последната, ще ви се стори, че градината е сравнително малка. И това би било голяма грешка, защото за нормалното разглеждане на всичко ще ви трябват поне 3-4 часа. За наша радост имахме възможност, подкрепени от хубавото време, да видим почти всички животни. Казваме „почти всички“, защото имаше клетки, които бяха в процес на реконструкция и животните там бяха преместени – такъв беше случаят с жирафите, чиито хабитат беше в процес на реновация. Особено впечатляващи са клетките на големите котки – лъвове, гепарди и др. Клетките са създадени по такъв начин, че да може да се видят животните, независимо къде са застанали. В зоологическата градина на Шьонбрун може да се видят и панди, но последните бяха заети със спане и хранене, поради което не се откриваше хубава гледка към тях. А групите от хора пред тяхната клетка бяха най-големи.

Покрай обиколката из зоологическата градина времето неусетно беше минало и беше станало около 18.00 часа. Побързахме да излезем, защото все още имаше една важна част от парка на двореца, която не бяхме посетители – Глориет. Издигнат на хълм фронтално срещу двореца, Глориет стои някак си самотно в целия този дворцов комплекс. Чак да се зачуди човек на кому е било нужно създаването на тази постройка. Днес тук се помещава кафене, което ние пропуснахме. Вместо това се насладихме на хубавата гледка и си направихме снимки на фона на двореца и Виена. Някъде към 19.00 часа се насочихме към изхода. Там, в двора пред главната фасада на двореца, поседнахме за кратко на една пейка – хем да починем от продължителната разходка, хем да се насладим за последно /поне за сега/ на този истински шедьовър.

Пътепис: с автомобил из Австрия, Германия и Словения /Ден 2/

Пътепис: с автомобил из Австрия, Германия и Словения /Ден 2/

Пътепис: с автомобил из Австрия, Германия и Словения /Ден 2/

От двореца последва прибиране отново чрез зелената линия на виенското метро. Слязохме на Karlsplatz, от където обаче не се прехвърлихме на червената линия за към хотела, а решихме да се разходим още малко из Виена. Разстоянието от Karlsplatz до катедралата „Свети Стефан“ е само една спирка с метрото, а пешеходно – не повече от 400-500 метра. Тъй като беше събота вечер, част от магазините вече бяха затворили. Лошото на такива държави като Австрия и Германия е, че в събота магазините затварят около 18.00 или 19.00 часа, а в неделя въобще не работят. Единствените магазини, които може да намерите работещи извън тези часове са тези за сувенири, както и различните заведения. Разходихме се пеша до катедралата, а по пътя се спряхме в магазин на вафлите „Manner” – една изключително популярна местна марка вафли. Няма да крием, че по време на цялата обиколка си купувахме различни видове от тези вафли и определено си заслужаваше да се опитат. При катедралата „Свети Стефан“ седнахме на едно от уличните кафенета. Температурата беше паднала вече, слънцето се скриваше, а ние се сгряхме с по чаша чай. Улиците бавно се изпразваха, всеки бързаше нанякъде, повечето може би към вкъщи. Ние също скоро се ориентирахме към хотела, до който ни деляха 5 спирки с червената линия на метрото, а след това и още около 15-на минути пеша. Така, някъде към 21.00 часа бяхме в хотелската стая, готови да починем след наситения на прекрасния емоции втори ден от нашата обиколка. Това беше и последният ни планиран ден в австрийската столица. На следващия ден трябваше да напуснем Виена и да се насочим към друг красив град – Залцбург. Планът беше да караме директно към Залцбург, но хубавото на пътуванията с автомобил е, че плановете може лесно да се променят. Така направихме и самите ние, или поне се опитахме, защото не ни се получи съвсем желаната промяна. Все пак, дори и да не стигнахме до желаната странична дестинация, положителните емоции отново бяха на лице. Повече за това обаче може да прочетете в отделна статия, посветена на третия ден от нашата обиколка.

Допълнителни снимки от посещението ни в двореца и градините може да намерите в нашата „Галерия: Дворецът Шьонбрун“ на линка тук.

Допълнителни снимки от посещението ни в зоологическата градина може да намерите в нашата „Галерия: Зоологическа градина Шьонбрун“ на линка тук, а втора част от галерията ни за зоологическата градина може да намерите на линка тук.

КЪМ ПЪРВИЯ ДЕН ОТ ПЪТЕПИСА НИ „АВТОМОБИЛНА ОБИКОЛКА ИЗ АВСТРИЯ, ГЕРМАНИЯ И СЛОВЕНИЯ“.

КЪМ ТРЕТИЯ ДЕН ОТ ПЪТЕПИСА НИ „АВТОМОБИЛНА ОБИКОЛКА ИЗ АВСТРИЯ, ГЕРМАНИЯ И СЛОВЕНИЯ“.




Резервирайте хотел във Виена чрез полето за търсене на оферти на Booking.com по-долу и получете обратно до 10% от стойността на вашата резервация след приключване на престоя:



Booking.com

Хареса ли ви съдържанието на статията? Ако имате някакви забележки, препоръки или просто се нуждаете от допълнителен съвет относно посещението и разглеждането на Виена и района, не се колебайте да се свържете с нас на info@cities-of-europe.com! 

Пътепис: с автомобил из Австрия, Германия и Словения /Ден 2/

По-долу може да видите интерактивна карта относно Виена, Австрия,  която ви позволява да се ориентирате по-добре относно разположението на града, но също така ви предлага три интересни опции- да получите информация за трафика из района в момента /кои са натоварените пътища и кои улици са по-малко натоварени/, да получите информация относно най-добрите пътища за транзитно преминаване из района, а така също да получите информация и относно велосипедните маршрути в района: