Етикет: Пътепис: с автомобил из Австрия

Осмият ден на пътуването ни беше и първият ден, в който започнахме бавното придвижване на изток в посока България. Целта ни през този ден беше на около 250 км. на изток от Меерсбург, а именно град Инсбрук, Австрия. Рано сутринта бяхме вече на крак, а багажът ни беше оправен още от предната вечер. Потеглихме отново по брега на Боденското езеро, но вече в обратна посока на тази, по която се бяхме разходили предния ден. Преминахме отново през Фридриксхафен и близо до Линдау, като малко след този град пътят преминава от Германия в Австрия. Първият голям австрийски град след границата е Брегенц. Градът също е с излаз към Бодензее и е известен с няколко интересни забележителности /повече за тях може да откриете и на нашия сайт в отделни теми, свързани с Брегенц/. Докато се приближавахме към Брегенц започнахме да се чудим дали да не се отбием и да се разходим из центъра. По принцип не бяхме планирали посещение и спиране в Брегенц, но хубавото на самостоятелните пътувания е, че всичко зависи от нас самите и можем да спираме където решим и когато решим. Така решението бързо беше взето и се насочихме към центъра на Брегенц. Недалеч от централното ядро на града намерихме място за паркиране на колата. Взехме снимачната техника и започнахме нашата разходка из Брегенц.

На снимките: Из центъра на Брегенц;

Брегенц има приятен център, чудесна крайбрежна алея и парк около езерото Бодензее, а отделно от това се слави с лифта до хълма Пфендер, където има чудесна площадка за наблюдение на езерото, а освен това има и многобройни пешеходни пътеки за разходки из природата. Разбира се, тъй като Брегенц беше импровизирана спирка по време на нашето пътуване, ние нямаше как да отделим време за разходка и изкачване на Пфендер. Насочихме се към центъра на града, където веднага фокусирахме първата местна пекарна. Тъй като при тръгването си от Меерсбург не бяхме пили кафе, решихме да поправим тази грешка като поседнем на чаша кафе и кроасан. След като презаредихме с по чаша ароматно кафе, продължихме с разходката си из центъра на Брегенц. Ако трябва да сме честни, Брегенц не е голям град, поради което ще ви е необходим не повече от един час, за да се разходите по централните градски улички и посетите някои от интересните местни магазини.

След като приключихме с разходката из централните улици на Брегенц, решихме да се насочим към езерото. Градът има чудесно поддържана крайезерна градина/парк – любимо място за разходка и спорт на местните жители. Този парк е известен и с една от атракциите, които са прославили Брегенц в световен мащаб – оперната сцена в езерото. Всяка година в езерото, недалеч от брега, се изгражда сцена с различен вид, посветена и съобразена като вид с някоя известна опера. Сцената е различна всяка година, като много редки до сега са били случаите, при които сцената се запазва една и съща в две последователни години. През 2017г. сцената беше съобразена като вид с операта „Кармен“ на Джордж Бизе, а гледката наистина беше интригуваща. Хубавото е, че всеки желаещ може да се разходи до мястото за публика и да се наслади на интересната гледка, представляваща сцената. Вече са обявени и датите на „опера на брега на езерото“ за 2018г., като мероприятието ще се проведе между 18-ти юли и 19-ти август, така всеки желаещ има време да планира посещение на някое от представленията.

На снимките: Крайезерната алея на Брегенц;

На снимката: Оперната сцена в езерото през лятото на 2017г.;

Докато се разхождахме из крайезерния парк на Брегенц, освен че се порадвахме на хубавото време и чудесната гледка към езерото, успяхме да видим и друго нещо любопитно – преминаването над езерото на цепелин. Може би много хора си мислят, че цепелините са отживелица от преди повече от 60-70 години, но истината е, че модерни версии на цепелините все още пътуват над Боденското езеро. Мястото, от което цепелините излитат, е Фридриксхафен, а всеки един, който желае да се наслади на пътуването над езерото с цепелин, трябва да се раздели със сума от порядъка на 200-250 Евро. Така, след като отделихме около 2-3 часа на Брегенц, се насочихме към колата и продължихме своето пътуване към нашата основна цел за деня – Инсбрук.

На снимката: Цепелин над Брегенц;

Пътят от Брегенц до Инсбрук е почти изцяло магистрален, като много малка част от пътя не е все още изградена. За наш късмет част от магистралата беше в ремонт, поради което преминаването ставаше по страничен, по-малък път. Неслучайно наричаме това късмет, защото това отбиване от главния път ни позволи да се разходим с колата из тесните пътища нагоре из австрийските Алпи. Макар да беше вече месец май и зимният ски сезон да беше вече приключил, тук снегът все още си стоеше.  Гледката беше уникална, а преминаващите във всички посоки въжени линии и лифтове само загатват за това какво представлява тази част от планината през силния зимен сезон, когато тук е пълно със скиори. Преминахме и покрай известния австрийски курорт Санкт Антон. Това отклонение от основния път беше за около 40-45 минути. В един момент тесният път, по който се движехме, отново стигна до магистралата – явно отклонението заради ремонта вече беше свършило. От качването ни на магистралата отново до Инсбрук пътуването ни беше безпрепятствено и така скоро стигнахме до Инсбрук.

При приближаването до Инсбрук решихме, че е добре да отидем първо до хотела и да се настаним и след това да се насочим към града и неговото разглеждане. По отношение на мястото ни за нощувка в Инсбрук бяхме поели малък риск, защото решихме да се доверим на къмпинг извън града – просто снимките на мястото ни привлякоха, а хотелската ни стая трябваше да представляват дървени бъчвички. Пътуването до самия къмпинг се оказа много интересно. По пътя преминахме през няколко изключително красиви австрийски селца – Mutters и Natters. И двете места бяха чудесен пример за подредено и чисто място насред природата, където наистина човек може да си почива от забързания живот на големия град в близост. Сравнително лесно достигнахме до къмпинга – Ferienparadies Natterer See. От първи поглед се влюбихме в мястото. Къмпингът предлагаше места за каравани, въпросните бъчвички, в които ние щяхме да нощуваме, както и цели вили. Насред къмпинга имаше огромно езеро, което лятото се превръща в място за водни спортове. Самите бъчвички за спане не са големи като размер, но преживяването да се нощува в тях е чудесно. Ако трябва да се ползва баня, домакините осигуряват общи бани, които направо ни учудиха с чистотата си и с предлаганите удобства и условия. След като разгледахме мястото и видяхме, че реално няма как да оставим багажа си в бъчвичките, решихме да се насочим към Инсбрук. Пътуването от къмпинга до града е около 10-на километра.

На снимката: Улица Херцог-Фридрих Щрасе в Инсбрук;

На снимката: Златният  покрив;

Стигнахме до Инсбрук и паркирахме колата в близост до центъра на града – паркингът се казва „Innsbruck Altstadtgarage”. Паркингът се намира близо до началото на пешеходната зона на Инсбрук и по-точно недалеч от „Златния покрив“ – една от големите забележителности на града. Основната пешеходна улица, преминаваща през центъра на града, е Herzog-Friedrich Strasse. Тръгнахме именно по нея – по протежението на улицата ще видите наредени множество магазини за сувенири, ресторантчета и барове. Почти в самото начало на улицата ще излезете и до Златния покрив. След като си направихме фотопауза пред тази атракция на града, продължихме по улица Хофгасе /Hofgasse/. По протежение на тази улица са разположени множество магазини за сувенири. В края на улицата се издига Хофкирхе – една от основните църкви в града. Точно срещу Хофкирхе към се издига дворецът на Инсбрук  /Hofburg Innsbruck/. А на гърба на Хофбург се намира пък и катедралата на Инсбрук. Така че хубавото в Инсбрук е, че голяма част от забележителностите в центъра на града, са съсредоточени много близо една до друга и лесно може да се обиколят пеша. От тези обекти определено може да отличим катедралата на града – наистина много красив храм както отвън, така и отвътре.

На снимките: Катедралата на Инсбрук;

От катедралата на Инсбрук се върнахме отново до Златния покрив. От тук Herzog-Friedrich Strasse продължава в посока към Marien-Theresien Strasse. По протежение на улицата са разположени много голяма част от магазините и бутиците на Инсбрук, както и няколко големи галерии от магазини. Разбира се, нямаше как да не се разходим и да не разгледаме какво се предлага в тукашните магазини. С учудване видяхме, че цените в Инсбрук по магазините са по-високо дори и от тези във Виена. Вярно е, че австрийската провинция Тирол е една от богатите провинции, а градът е популярна туристическа дестинация, но въпреки това високите цени ни се сториха на момента неоправдани. Така загубихме около 2-3 часа в разходка из центъра на града. Някъде към 19.00 часа местните магазини започнаха да затварят – нещо, което е нормално за Австрия и Германия и с което трудно може да се свикне, особено при положение, че в България магазините работят често до 20.00- 21.00 часа, а хранителните магазини и до 22.00 часа. Интересно е, че със затварянето на магазините по улиците на града останаха много малко хора. Беше безсмислено да се лутаме по улиците и затова решихме да отскочим до търговския център DEZ, който работеше до по-късно. Мястото представлява най-големият търговски център в Инсбрук и обединява в няколко сгради огромен брой магазини. Точно срещу DEZ има и огромен магазин на Sportsdirect.com, което може да представлява интерес за тези от вас, които пазаруват често от онлайн магазина им.

На снимките: Из Инсбрук;

След като приключихме с разглеждането на DEZ, беше станало вече време да се върнем в къмпинга. Последният разполага с чудесен ресторант, с гледка към вече споменатото езеро. Тук се предлагаха разнообразни местни специалитети и всичко, което си поръчахме беше много вкусно. След приятната вечеря беше време да се настаним в дървената ни бъчвичка, но преди това седнахме на беседката пред бъчвичките и се насладихме на местен сладкиш, който си бяхме купили през деня. Вечерта беше приятна, а мястото – толкова спокойно, че нямаше как да не си починем добре след хубавия, но интензивен ден. През следващия, девети ден от пътуването ни щяхме да осъществим голям преход до Словения и езерото Блед, но за това ще може да прочетете в статията ни, посветена на този девети ден от нашето пътуване.

КЪМ СЕДМИЯ ДЕН ОТ ПЪТЕПИСА НИ „АВТОМОБИЛНА ОБИКОЛКА ИЗ АВСТРИЯ, ГЕРМАНИЯ И СЛОВЕНИЯ“.

КЪМ ДЕВЕТИЯ И ДЕСЕТИЯ ДЕН ОТ ПЪТЕПИСА НИ „АВТОМОБИЛНА ОБИКОЛКА ИЗ АВСТРИЯ, ГЕРМАНИЯ И СЛОВЕНИЯ“.

Резервирайте хотел в Инсбрук чрез полето за търсене на оферти на Booking.com по-долу и получете обратно до 10% от стойността на вашата резервация след приключване на престоя:

Booking.com

Хареса ли ви съдържанието на статията? Ако имате някакви забележки, препоръки или просто се нуждаете от допълнителен съвет относно посещението и разглеждането на Инсбрук и района, не се колебайте да се свържете с нас на info@cities-of-europe.com! 

Пътепис: с автомобил из Австрия, Германия и Словения /Ден 8/

По-долу може да видите интерактивна карта относно Инсбрук, Германия,  която ви позволява да се ориентирате по-добре относно разположението на града, но също така ви предлага три интересни опции- да получите информация за трафика из района в момента /кои са натоварените пътища и кои улици са по-малко натоварени/, да получите информация относно най-добрите пътища за транзитно преминаване из района, а така също да получите информация и относно велосипедните маршрути в района:

Седмият ден от пътуването ни започна в Меерсбург – градче, намиращо се на брега на Бодензее /Боденското езеро/ и недалеч от Констанц и остров Майнау. Целта за деня ни беше да посетим както острова, така и самия Констанц, но решихме да отделим и подобаващо внимание на самия Меерсбург. Градът е разделен най-общо казано на две части – горен град и долен град, като както може да се досетите от тези имена горната част се намира във високата част на брега, докато долният град е на самия езерен бряг. Над целия град се извисява замъкът на Меерсбург, който може лесно да разпознаете дори и от другия бряг на езерото, където се намира Констанц. Решихме да се разходим из долната част на Меерсбург, най-малкото за да сме близо до самото езеро. Качихме се на колата и потеглихме като за около 1 минута бяхме на входа на долния град. Тук се намира и огромният паркинг „Parkplatz Meersburg”, където си оставихме колата. Влизането на коли в долната част на града по принцип е възможно ако сте гост на някой от хотелите или зареждате някакъв обект. Недалеч от паркинга, на който оставихме колата, се намира и пристанището за фериботи, свързващи Меерсбург и Констанц – именно от тук щяхме да се върнем вечерта в Меерсбург, но за това малко по-късно.

На снимките: Долният град на Меерсбург;

Още преди да стигнем до портата, която очертава входа към долния град на Меерсбург, нямаше как да не забележим, че всичко наоколо е потънало в цветя и зеленина. Явно хората в тази част на Германия държат на тези неща и наистина са се постарали всичко да е китно и цветно. Долният град на Меерсбург е съсредоточен около една основна, главна улица. По протежение на тази улица са разположени редица хотели, ресторанти и други заведения. Разходихме се по улицата, наслаждавайки се на цветята и разлистващите се за живот дървета, от които се появяваха розови и какви ли още не цветове, докато не стигнахме до една от местните пекарни. Пекарната се казваше „Backer Krankel” и само един поглед през витрината беше достатъчен да ни убеди, че трябва да седнем тук и да опитаме нещо от предлаганите изкушения. Едва ли е нужно да отбелязваме, че всичко беше много вкусно, а ароматното кафе ни зареди с още сили за очертаващия си като доста натоварен от към график ден. След като хапнахме чудни сладки неща /някои от които виждахме за първи път/, продължихме с разходката си.

На снимката: Крайбрежната зона на Меерсбург;

Главната улица в тази част на града не е никак дълга и много скоро ни изведе до другата част от пристанището на града, където акостираха по-малки корабчета, возещи само пасажери /не и автомобили/ до различни точки около езерото. Тук се разходихме по пристана, който беше окъпан в цветя, за да стигнем до неговия край, където се издигаше наистина интересна статуя, посветена на мореплавателите /поне ако може да съдим по нейните символи/. От тук решихме да тръгнем отново към колата, но сменихме малко маршрута и решихме да се върнем по крайбрежната улица, наслаждавайки се на гледките към езерото. След около 15-на минути излизахме вече от долната част на Меерсбург, заредени с доста положителни емоции от това, което представляваше тази част на градчето.

От Меерсбург бяхме решили да стигнем до следващата основна точка на нашето пътуване – остров Майнау – като заобиколим с колата по брега на езерото. Пътуването по брега между двете места отнема около час /макар разстоянието да е само 50 км/, но пък за сметка на това по пътя се преминава през много китни градчета, които дават чудесна представа за начина на живот на немците по брега на езерото. Навсякъде всичко е подредено, чисто и организирано. Ако решите да преминавате по същия път с автомобил, трябва да знаете, че във всяко едно от градчетата има по 3-4 стационарни камери на полицията, а разрешената скорост на преминаване на повечето места е 30 км.ч. Именно това е и една от причините тези 50 км. по брега на езерото да се изминават сравнително бавно – просто всички спазват правилата за движение заради постоянните камери, които следят за нарушители. Ако се чудите дали има интересни места по протежение на брега, на които може да спрете, то отговорът е положителен – заслужава си да се отбиете до музея на праисторическите жилища в Пфалбаутен. Музеят представя по уникален начин животът на праисторическите хора по тези земи от преди 3000 години. Повече информация за автомобилна обиколка из тази част на Германия може да прочетете в наша отделна статия тук.

Беше станало около обед, когато пристигнахме на паркинга на остров Майнау. Паркингът представлява огромно пространство извън самия остров, където трябва задължително да си оставите автомобила – достъпът до острова става пеша, или чрез специален автобус, организиран от самия обект. При закупуването на билети за достъп до острова, ще ви попитат дали искате и жетон за паркинга. В случай че идвате с автомобил, трябва от касите да си закупите въпросния жетон и да го пазите, защото го пускате при излизане от паркинга в специално устройство. След касите се преминава по малък мост, чрез който се достига до острова. Още тук, докато се пресича моста, може да започнете да добивате представа какво ви очаква на самия остров – много цветя, растения и животни. Входната такса за острова не е никак ниска, но пък това, което ще видите на Майнау определено си заслужава парите. Хората, които отговарят за острова, определено полагат огромни усилия за превръщането му в истинска цветна градина. Нашето посещение на острова се падаше в началото на месец май, когато не всички растения все още са цъфнали, но въпреки това определено има какво да се види на острова и в ранна пролет. Ако посетите острова през лятото, ще може да видите Майнау в цялата му прелест, но тогава ще трябва да се сблъскате и с много по-големи тълпи от туристи. На входа на острова не забравяйте да си вземете карта на острова – чрез нея ще си направите по-лесно план за обикаляне на цялото място. Нашата разходка из острова продължи около 3-4 часа. Започнахме обиколката от малкия животински кът, който е изграден в самото начало на острова – тук може да видите понита, магарета, различни видове птици. Малко по малко пътеките ще ви изведат и към градините на острова, които са истинската причина да дойдете тук. Различните лехи с растения се редуват една след друга, а се виждаха служители, които тепърва засаждаха нови цветя.

На снимките: Остров Майнау;

Основни части от градините на Майнау са частта с палмите и розариумът. И докато последният през пролетта все още не беше цъфнал, то пространството с палмите и орхидеите беше препълнено с хора. Т.нар „Palmenhaus” се намира в близост до замъкът на Майнау /Schloss Mainau/. Тази постройка обаче вече не служи като замък, а е превърната отчасти в магазин за сувенири и отчасти в заведение. Заслужава си обаче да посетите параклиса на замъка, който все още функционира като параклис. Макар че той не изглежда много поддържан, определено е много красива част от замъка и от целия пейзаж наоколо. След като разгледахме южната част на острова и стигнахме до замъка, решихме да поседнем в един от месните ресторанти. Традиционните немски вурстчета бяха на почит и тук. След като хапнахме и починахме малко, продължихме към една от основните атракции на остров Майнау – къщата на пеперудите. Именно заради тях много често наричат Майнау „островът на пеперудите“. „Къщата на пеперудите“ представлява огромно оградено от всякъде пространство, където температурата е доста по-висока от тази навън. Вътре са пресъздадени тропически условия, които може да не се сторят комфортни на всеки, но си заслужава да стиснете зъби и да се разходите на 15-20 минути из мястото. Вътре е очертана пътека, по която посетителите се движат напред след влизането си и в крайна сметка тази пътека ще ви изведе до изхода. Преди това обаче ще се насладите на много зеленина и много пеперуди – част от тях са кацнали на специални стойки, на които има оставени парченца плодове, а друга част летят около вас. При късмет някоя пеперуда може и да кацне върху вас. Пеперудите, които ще видите тук, са доста екзотични и няма как да се видят в парка или на улицата. На излизане от къщата на пеперудите се попада в магазин за сувенири, където се продават всякакви неща с формата на пеперуди – от играчки до химикалки и какво ли още не. Къщата на пеперудите е реално последното място на острова, което си заслужава да се види, преди да се излезе. От тук до изхода се ходи около 15 минути, като пътеката ще ви прекара покрай вековни дървета и още една поредица от градини.

 

На снимките: Остров Майнау;

На снимките: Къщата с пеперудите;

След като излязохме от острова и преди да потеглим, разгледахме магазинът за цветя, който се намира в самото начало на комплекса и до самите каси. Ако сте любители на цветята и обичате да гледате цветя, то в този магазин ще намерите видове цветя, които по-рядко може да срещнете в България. Предлагат се и семена на такива цветя, които може да си посадите след завръщането в България. След като приключихме разглеждането на този цветен магазин, се насочихме към колата. От Майнау ни чакаше кратко пътуване до град Констанц. Още при влизането в покрайнините на града гледката ни впечатли – изключително подреден град, с невероятно красиви къщи и цветни дворове, а повечето от тях разполагаха и с гледка към самото езеро. Целта ни обаче беше Старият град на Констанц – сравнително малко пространство, където се намира местната катедрала, основни търговски улици, както и гарата на града. Намерихме място за паркиране недалеч от катедралата на Констанц – паркирането по улиците и тук е платено, но за разлика от други градове цените поне бяха нормални. След слизането от колата попаднахме в лабиринта от тесни улички на Стария град. От двете страни на тези улички имаше всякакви магазини, кафенета и ресторанти. Неусетно стигнахме до издигащата се над всички други сгради катедрала – католическа църква на Дева Мария. Макар и да не е известна като забележителност, определено не съжалихме, че решихме да влезем. Катедралата на Констанц се оказа много интересна във всякакво отношение забележителности. Тук няма да видите стенописи по стените, но органите, олтарите, както и криптата на храма определено ще ви впечатлят. Освен ако не сте любители на музеите, реално няма какво друго да видите в Констанц като забележителности. В града има няколко музея, сред които къщата на Хус и историческият музей на града, но ние решихме да ги пропуснем и просто да се насладим на разходка из уличките на стария град. Докато се разхождахме достигнахме до Императорския фонтан, който се намира на централния площад на Стария град. Около площада отново са съсредоточени множество заведения и ресторанти. В края на този площад се достига и до самото езеро. От брега може да видите и най-големия търговския център в Констанц – Лаго /Lago/. Няма да крием, че и ние се разходихме из него, но по-скоро от любопитство да видим какво предлагат местните магазини, а и поради факта, че навън заваля и трябваше временно да се скрием някъде. „Лаго“ е типичен търговски център като тези в България, но с много по-малки размери. Поне ние не останахме впечатлени от магазините вътре. Може би поради тази причина прекарахме не повече от 30 минути вътре. Навън дъждът беше поспрял, така че излязохме от търговския център и се върнахме към тесните улички на Стария град. Обикаляйки от магазинче на магазинче бавно се приближавахме към колата, защото беше станало вече към 19.00 часа и всичко малко по малко беше започнало да затваря.

На снимките: Катедралата на Констанц;

На снимките: Из улиците на Констанц;

Докато се разхождахме обратно към колата доста се чудихме по какъв начин да се върнем обратно в Меерсбург, където щяхме да нощуваме отново. Опциите ни бяха две – отново да караме по обратния път, по който бяхме дошли, или да се качим на ферибота, свързващ Констанц и Меерсбург. Решихме да заложим на второто, още повече че вече бяхме минали по автомобилния маршрут и нямаше да видим нищо ново. Констанц и Меерсбург са свързани с фериботи, които предлагат бърза и редовна услуга. Цената за преминаване в едната посока за автомобил и двама души е някъде около 15.00 Евро. Самото преминаване на езерото отнема около десетина минути, но пък пътуването си заслужава. Още с напускане на пристанището в Констанц, залязващото вече слънце се появи зад облаците, отразявайки се във водите на Бодензее. За тези десет минути пътуване се нагледахме на спиращи дъха гледки, а с приближаването до Меерсбург пред нас се издигна и фигурата на замъка на Меерсбург, за който ви споменахме в началото.

На снимката: На ферибота Констанц- Меерсбург;

След слизането от ферибота, имахме не повече от 2-3 минути шофиране до самия хотел. След бързо пазаруване в един от местните супермаркети, вече бяхме в стаята, говорейки си за нещата, които сме видели през деня. Чувствата бяха смесени – от една страна всичко беше чудесно, но от друга страна знаехме, че от утре потегляме обратно към България, независимо че имахме още немалко чудесни спирки по пътя към София. На следващия ден ни чакаше пътуване до перлата на Тирол – Инсбрук, но по пътя решихме да спрем в един друг чудесен австрийски град – Брегенц. Повече за това обаче може да прочетете в статията ни за осмия ден от нашето пътуване.

КЪМ ШЕСТИЯ ДЕН ОТ ПЪТЕПИСА НИ „АВТОМОБИЛНА ОБИКОЛКА ИЗ АВСТРИЯ, ГЕРМАНИЯ И СЛОВЕНИЯ“.

КЪМ ОСМИЯ ДЕН ОТ ПЪТЕПИСА НИ „АВТОМОБИЛНА ОБИКОЛКА ИЗ АВСТРИЯ, ГЕРМАНИЯ И СЛОВЕНИЯ“.

Резервирайте хотел в Меерсбург чрез полето за търсене на оферти на Booking.com по-долу и получете обратно до 10% от стойността на вашата резервация след приключване на престоя:

Booking.com

Хареса ли ви съдържанието на статията? Ако имате някакви забележки, препоръки или просто се нуждаете от допълнителен съвет относно посещението и разглеждането на Меерсбург и района, не се колебайте да се свържете с нас на info@cities-of-europe.com! 

Пътепис: с автомобил из Австрия, Германия и Словения /Ден 7/

По-долу може да видите интерактивна карта относно Меерсбург, Германия,  която ви позволява да се ориентирате по-добре относно разположението на града, но също така ви предлага три интересни опции- да получите информация за трафика из района в момента /кои са натоварените пътища и кои улици са по-малко натоварени/, да получите информация относно най-добрите пътища за транзитно преминаване из района, а така също да получите информация и относно велосипедните маршрути в района:

Петият ден от нашата обиколка щеше отново да бъде прекаран в Мюнхен, като планирахме да използваме деня за приятно съчетание между забележителности на Мюнхен и обиколка из местните магазини. Хотелът може да не ни хареса, но не може да се отрече, че имаше добро разположение от гледна точка на осъществяване на нашия план за обиколка за този ден. Недалеч от хотела се намира Dachauer Strasse – улица, която си бяхме набелязали още от предния ден поради няколко причини, или по-точно две такива причини. Първата от тези причини се казваше „Rossmann” – много популярна верига немски магазини, в които се предлагат всякакви домакински стоки на изключително добри цени. Да не кажем, че доста от нещата са на по-добри цени от България, а и 100% качеството е по-добро. Решихме да видим какво има в магазина него ден и излязохме с немалко неща в пазарската чанта. Буквално в съседство на Rossmann се намираше Backerei Ziegler – една от популярните за тази част на Мюнхен пекарни, където от рано сутрин предлагаха изкушаващо вкусни закуски и сладки неща. Не се съмнявайте, че напазарувахме и тук, защото в самия хотел нямаше включена закуска.

След тези малки първоначални покупки се насочихме към следващата ни цел за деня – търговски център Олимпия /Olympia Einkaufzentrum/. Маршрутът ни за деня беше така планиран, че да преминаваме от един набелязан обект към друг последователно, без да е необходимо да пътуваме много и да си губим времето като се връщаме към район, в който вече сме били. Така че „Олимпия“ беше логичната следваща спирка за деня. Доста информация за магазините, които може да откриете тук, има на сайта на самия търговски център. Броят на магазините тук не е малък, а още при самото влизане може да се направи преценка за размерите на центъра, само ако се погледне с какъв голям паркинг разполага той. Наред със световноизвестните марки, чиито магазини са представени и в България, тук може да се видят и традиционни немски вериги магазини, които поне на нас не ни говореха нищо, а и повечето от тях не ни впечатлиха с предлаганото. Тук спокойно може да изкарате 3-4 часа, но при нас след първия час интересът към тукашните магазини започна да се изчерпва, поради което се насочихме към колата.

Причината да спрем в „Олимпия“  беше не само за да разгледаме магазините, но и за да „убием“ малко време преди да отвори врати следващият набелязан от нас обект – БМВ Велт /BMW Welt/. BWM Welt и Музеят на БМВ бяха следващата наша спирка през този пети ден. След като паркирахме колата в подземния паркинг на БМВ Велт, с асансьора се качихме до приземния етаж на БМВ Велт, където попаднахме в истински рай за любителите на високите скорости – най-новите спорни модели на БМВ, модели на Мини Купър и няколко чудесни екземпляра от марката Ролс Ройс бяха изложени пред посетителите. Интересно беше, че имаше хора, които живо се интересуваха от един от Ролс Ройс-овете, чиято цена едва ли е била по-малка от няколкостотин хиляди евро. След като направихме достатъчно снимки на фона на всеки един от автомобилите и се разходихме из магазина на БМВ, чрез мост над близкия булевард се достигна до самия музей на БМВ. Ценита на билетите за музея може да се каже, че са символични, особено на фона на интересната архитектура на музея и на чудесните екземпляри, които може да видите вътре. Изложените експонати проследяват историята на БМВ от самото начало на автомобилостроенето до наши дни. Може да видите и богата колекция от мотори, както и специални автомобили, свързани с богатата история на марката в света на автомобилните спортове. Представени са и няколко от интересните концепции за бъдещето на марката. Обиколката на музея ни отне около един час. След като излязохме, последва връщане към паркинга, където се качихме на колата и се насочихме вече към центъра на Мюнхен.

На снимките: БМВ Велт /BMW Welt/ с изложените модели, проследяващи историята на тази марка автомобили;

Много се чудихме преди да тръгнем към центъра на Мюнхен дали да го направим отново с колата и да я паркираме на същия паркинг както предния ден, или да се върнем до хотела и оттам да продължим с метрото. Съвет от нас: ако сте повече хора и имате собствен транспорт в Мюнхен, разчитайте на него, защото стойността на паркинга, която ще платите, ще е равна на парите за билети за градски транспорт, които ще трябва да платите в двете посоки. Местният транспорт е един от скъпите в Европа, като билет за единично пътуване струва малко над 2.00 Евро. Така че след една бърза сметка, както и след преценяване, че с метрото ще пътуваме доста време, продължихме към центъра на Мюнхен с колата. Там паркирахме на супер удобния паркинг от предния ден, който се намира на буквално метри от Мариенплац и сърцето на града. Тъй като днес вече беше работен ден, обстановката беше по-различна – празничното настроение от предния ден беше заменено от един по-делови облик. Магазините вече работеха, а тук трябва да се отбележи, че в близост до паркинга се намира и една от най-големите цветни борси в Мюнхен, където се продават различни цветя – от букети до такива в кашпи. За нежната част от вас, които обичат да гледат цветя /независимо дали на балкон или в градина/, този пазар за цветя може да бъде интересна спирка. Ние самите също се полутахме, за да видим дали се предлага нещо интересно, оригинално и по-различно от това, което може да се намери в България. Такива цветя се намираха, но трябва да отбележим, че и цените им не бяха от никак ниските.

На снимките: Новото кметство на Мюнхен;

Скоро излязохме на Мариецплац, където окото ни беше грабнато от магазина за сладки изкушения „Ришар“ /Rischart/. Това е една от известните вериги в Мюнхен, като нещата, които се предлагат са наистина изкушаващи. Ако посетите мястото около обяд или следобед, просто няма да имате възможност да се убедите в богатството от асортимент на сладки неща, защото местните познават марката и изкупуват почти всичко. За това, ако искате да опитате нещо сладко и вкусно, посетете „Ришар“ сутрин. От тук нататък бяхме решили да изкараме деня лежерно, в една нормална разходка из центъра на града – обикаляне на магазини и посещение на някоя и друга забележителност, която би ни излязла пред погледа. Ако сте прочели частта от пътеписа ни, посветена на предишния четвърти ден, то вече знаете кои са основните търговски улици в сърцето на Мюнхен. Потеглихме отново по Kaufingerstrasse, където се намира болшинството от местни магазини. В самото начало на улицата се намира и една от големите търговски галерии – Galeria Kaufhof, където стоката е разположена на 6-7 етажа. Има всякакви неща – от дрехи до домакински потреби – но трябва да се отбележи, че част от нещата са на доста високи цени. Може същите да се струват нормални за немците, но поне от гледна точка на българската действителност, част от цените са наистина високи. Все пак може да се намерят по време на намаления и доста изгодни предложения, особено в частта за дома и домакинските потреби. В тази част от годината голяма част от магазините по протежение на тази търговска улица на Мюнхен предлагаха пролетни намаления, като особено впечатляващи бяха в магазини като C&A – под намаления имаме предвид реални такива, а не „българския тип намаления“, където реално няма никакво намаление.

Докато се разхождахме из тази част от центъра на Мюнхен, успяхме да посетим и Фрауенкирхе – основната църква на града, която бяхме пропуснали на предния ден. Макар че фасадата на храма е в процес на реновация, поради което е покрита с всевъзможни панели и покривала, указателни табели ще ви насочат към  работещите в момент входове на църквата. Ако преди това сте посещавали църкви в Италия, които са известни с богатата си интериорна декорация, може да останете малко разочаровани от постния интериор на Фрауенкирхе. Въпреки това не ви съветваме да я подминавате, защото църквата е важна част от историята на града и все пак предлага няколко интересни произведения.

На снимките: Интериорът на Фрауенкирхе;

Разходката ни из центъра продължи в спокойно темпо няколко часа. Беше започнало вече да се свечерява, когато решихме, че е време да се придвижим към хотела. Качихме се на колата и се насочихме към предградието Moosach, правейки вече планове за следващия ден, когато вниманието ни щеше да се насочи към една от най-красивите  части на Бавария – известните баварски замъци Линдерхоф и Нойшванщайн.

КЪМ ЧЕТВЪРТИЯ ДЕН ОТ ПЪТЕПИСА НИ „АВТОМОБИЛНА ОБИКОЛКА ИЗ АВСТРИЯ, ГЕРМАНИЯ И СЛОВЕНИЯ“.

КЪМ ШЕСТИЯ ДЕН ОТ ПЪТЕПИСА НИ „АВТОМОБИЛНА ОБИКОЛКА ИЗ АВСТРИЯ, ГЕРМАНИЯ И СЛОВЕНИЯ“.

Резервирайте хотел в Мюнхен чрез полето за търсене на оферти на Booking.com по-долу и получете обратно до 10% от стойността на вашата резервация след приключване на престоя:

Booking.com

Хареса ли ви съдържанието на статията? Ако имате някакви забележки, препоръки или просто се нуждаете от допълнителен съвет относно посещението и разглеждането на Мюнхен и района, не се колебайте да се свържете с нас на info@cities-of-europe.com! 

Пътепис: с автомобил из Австрия, Германия и Словения /Ден 5/

По-долу може да видите интерактивна карта относно Мюнхен, Германия,  която ви позволява да се ориентирате по-добре относно разположението на града, но също така ви предлага три интересни опции- да получите информация за трафика из района в момента /кои са натоварените пътища и кои улици са по-малко натоварени/, да получите информация относно най-добрите пътища за транзитно преминаване из района, а така също да получите информация и относно велосипедните маршрути в района:

Планът ни за четвъртия и петия ден от пътуването ни включваше посещение на Мюнхен. Рано сутринта на четвъртия ден се събудихме в хотела в Залцбург и започнахме да оправяме багажа. Въпреки че хотелът, в който бяхме отседнали там, не предлагаше  закуска /просто защото нямаше помещение, където да се закусва/, домакините се бяха погрижили да не потеглим на гладно. Пред вратата на стаята ни очакваше пакет с лека закуска, а в фоайето имаше автомат за кафе, така че се разсънихме с ароматно кафе и кроасан. Отново трябва да отбележим, че останахме с много добри впечатления от това място за настаняване и го препоръчваме на всеки, който има планове за посещение на Залцбург. Много скоро багажът ни беше натоварен на колата и ние бяхме на път. Залцбург се намира почти до границата с Германия, поради което след около 30 минути ние вече бяхме на немска земя и си проправяхме път към баварската столица Мюнхен. Някъде на около половината от разстоянието между Залцбург и Мюнхен се намира езерото Химзее, където на един остров в него се издига кралският дворец Херенхимзее. Докато пътувахме и виждахме табели, указващи че дворецът е наблизо, доста се почудихме дали да се отбием, макар че не бяхме предвиждали такава отбивка. Дворецът е разположен на наистина красиво място, разходката с корабче до острова с двореца е също приятно преживяване. За да се стигне до двореца, трябва да се отбие от магистралата в посока към градчето Приен ам Химзее, от чието малко пристанище потеглят корабчетата за острова. Пътуването с корабче отнема около 15 минути, а след това за около още толкова от кея на острова се стига пеша до самия дворец. За тези от вас, които не са посещавали Херенхимзее, но планират обиколка в тази част на Европа, препоръчваме да отделите няколко часа и да посетите мястото. Ние в крайна сметка решихме да не се отбиваме и продължихме с пътуването си към Мюнхен.

Разстоянието от Залцбург до Мюнхен се изминава за около час и половина. Тъй като беше все още рано сутринта, решихме че няма смисъл да отиваме към хотела и да разтоварим багажа, защото настаняването беше чак след 14.00 часа. Поради тази причина продължихме с колата направо към центъра на Мюнхен. Денят беше понеделник, но беше почивен, защото се падаше 1-ви май. Поради тази причина нямаше платено паркиране в центъра на Мюнхен, но заради организираните от местната община тържества намирането на места за паркиране беше невъзможно. Именно заради това решихме да не се лутаме напразно из центъра в търсене на място за паркиране, а да използваме един добре познат паркинг, намиращ се недалеч от главния площад на баварската столица. Паркингът се намира на Prälat zistl straße, подземен е, а таксата е някъде около 3.00 евро на час. След като оставихме колата се насочихме към Мариенплац. По пътя от паркинга към Мариенплац се преминава покрай една от най-известните бирени градини на открито в Мюнхен, където местните вече се бяха подготвили за празнуването на 1-ви май. Много от хората бяха облечени в традиционните за Бавария костюми, носеха си традиционните бирени халби и се веселяха. По пътя към Мариенплац преминахме покрай сградата на старото кметство на Мюнхен, където днес се намира интересен музей на играчките. Мариенплац беше препълнен с хора – може би толкова пълен сме виждали площада само по време на коледния базар на Мюнхен, когато разминаването е изключително трудно. В центъра на площада беше издигната сцена, на която се оказа, че чак до късно вечерта щяха да се провеждат концерти. Пристигнахме на площада точно за началото на първомайска манифестация. За разлика от България, немците се оказа, че уважат този празник – и това си личеше не само по самите тържества, но и по факта, че всички магазини в града бяха затворени. Отворени тук-там бяха само няколко магазинчета за сувенири, както и някое и друго заведение.

На снимките: Кметството на Мюнхен – старото и новото;

След като постояхме малко на Мариенплац, където погледахме част от тържествата на баварците и някои от изпълненията на издигнатата сцена, решихме да се разходим по Kaufingerstrasse – това е улицата, която започва от централния площад и приключа чак при Карлстор /на Карлсплац/. Това е една от основните търговски улици в Мюнхен, по протежение на която се намират основните и световноизвестни марки и магазини. Както отбелязахме по-горе обаче, всички тези магазини бяха затворени в този ден и се ограничихме само да погледаме витрините отвън и да набележим къде ще влизаме на следващия ден, когато всичко трябваше вече да е отворено. На третата пресечка вдясно, ако броите пресечките от Мариенплац, се намира главната църква на Мюнхен – Фрауенкирхе. Сградата в момента е в частична реновация отвън, но може да се посети. Ние решихме да оставим посещението на Фрауенкирхе за следващия ден, когато определено щяхме да обикаляме из тези улички отново. За сметка на това обаче посетихме намиращата се в близост друга църква – Свети Михаил. Църквата се намира на самата Kaufingerstrasse и може да се посети свободно от всички през целия ден. Доста постната фасада на храма влизат в контраст с красивия интериор. Определено си заслужава да отделите едни 10 минути, за да се разходите вътре и да разгледате тази забележителност.

На снимките: Църквата „Свети Михаил“ в Мюнхен;

След като разгледахме църквата „Свети Михаил“, трябваха ни не повече от 10 –на минути спокойно ходене, за да стигнем до Карлстор – една от старите порти на Мюнхен, маркирали навремето един от входовете. Тук за нас възникна въпрос дали да се върнем по обратния път до Мариенплац или да заобиколим по задните улички, за да се разходим и из останалата част от центъра на Мюнхен. Избрахме второто. Така вървейки по задните улички обиколихме от задната страна църквата „Свети Михаил“, преминахме и покрай Фрауенкирхе, за да стигне до другата главна търговска улица на Мюнхен – Weinstrasse. Улицата започва от Мариенплац и вървейки нагоре по нея се стига до Одеонплац, където се намира още една от красивите мюнхенски църкви – Театинернкирхе. По време на нашето посещение църквата също  беше в реновация отвън, но имаше специално оставено място, от където всеки желаещ можеше да влезе и да разгледа забележителността. Препоръчваме ви да отделите време и да влезете вътре, защото красивата декорация на храма отвътре си заслужава да се види. Недалеч от Одеонплац се намира един от приятните градски паркове в центъра на Мюнхен – Хофгартен. Градината е много добре поддържана от местната община, всичко е съразмерно създадено, а четири фонтана в краищата на градината допринасят на живописността на мястото. В центъра на Хофгартен се издига т.нар. Храм на Диана, където много често има музикални изпълнители, а хората са поседнали и се наслаждават на музиката. За наше щастие точно тогава там имаше точно такъв изпълнител, който беше омаял посетителите с хубавите си изпълнения. Решихме и ние да поседнем – хем да отпочинем малко от обиколката до сега, хем да се насладим на гледката и хубавата музика.

На снимките: Хофгартен и храмът на Диана;

От Хофгартен продължихме с разходката си по Residenzstrasse в посока към Мариенплац. Residenzstrasse се движи общо взето успоредно на Weinstrasse, по която бяхме се движили преди това в обратната посока. Следвайки тази улица се преминава първо покрай Театъра на Кювилие, а след това и покрай Баварската държавна опера. Сградите са внушителни и няма как да бъдат сгрешени. Тъй като бяхме леко огладнели вече и ни се хапваше нещо традиционно баварско, решихме да се пробваме с посещение на известната баварска бирария „Хофбраухаус“. Бирарията се намира на 5 минути пеша от Мариенплац и представлява огромно хале с няколко допълнителни зали, в които са разположени огромни пейки за посетителите. Мястото е истинска туристическа атракция и тук хората идват понякога само за да си направят някоя снимка. Може да видите повече туристи отколкото местни. За съжаление, останахме малко разочаровани от обслужването – поръчката се взема бавно, а също така бавно се сервират вече готовите ястия. Традиционната бира „Мюнхенер Вайс“ също не ни се стори нещо особено, може би защото беше доста разредена. Независимо от това вече можеше да кажем, че сме хапвали в Хофбраухаус, след като при предишното ни посещение в Мюнхен нямахме тази възможност.

На снимките: Хофбраухаус – най-известната бирария на Мюнхен;

След като приключихме с Хофбраухаус беше станало вече следобед. С оглед на плановете ни за следващия ден, решихме че е добре в рамките на деня да се разходим и до двореца Нимфенбург. За съжаление, времето започна да се мръщи и все по-отчетливо се виждаха значи, че скоро ще завали. Върнахме се до паркинга, където платихме някъде около 14-15 Евро за престоя на автомобила и се насочихме към Нимфенбург. Дворецът се намира встрани от историческия център на града, да не кажем, че е почти в края на Мюнхен. Нимфенбург представлява чудесен дворцов комплекс, при посещението на който може да разгледате стаите на двореца, да се разходите из градините, както и да посетите два невероятни музея – музей на каретите и музей на порцелана. Реално градините на двореца може да посетите свободно, дори и без да имате билет за самия дворец. Ние си закупихме пълния билет, включващ посещение на всички обекти. Ако трябва да се сравнява Нимфенбург с други дворци в Мюнхен или около Мюнхен /напр. Линдерхоф/, то може да се каже, че Нимфенбург не е от най-пищните дворци по отношение на изпълнение и декорация.  Независимо от това, разходката из двореца ще ви запознае с историята на мястото, както и с начина на живот на баварските владетели – едни от най-могъщите в тази част на Европа преди векове. Към билета получавате и аудиогид, чрез който ще добиете представа и информация за всяка една от стаите. Обиколката на двореца ще ви отнеме около час, а може и малко по-малко.

На снимките: Дворецът Нимфенбург, Мюнхен;

Когато приключвахме обиколката из двореца навън  беше започнало вече да вали, поради което разходката из градините стана безсмислена. Тук трябва да се отбележи, че градините на Нимфенбург са доста обширни, като в тях има разположени няколко павилиона, чието посещение е включено в общия билет. Езерцето в градините пък е място, което може да се обиколи с гондола в хубави дни, но не и когато завали. След като излязохме от двореца, се насочихме към близкия музей на каретите. Макар и това да ни беше второто идване до Нимфенбург, за първи път щяхме да влезе в този музей. И се оказа, че определено си заслужава. Музеят на каретите предлага на показ около 20 карети, използвани от различни баварски владетели, вкл. такива за коронации и за лов. Пред някои от каретите, както може да видите и от снимките, човек направо може да загуби ума и дума. Позлатени елементи, изключителен поглед към детайлите – всяка карета представлява истински шедьовър на изкуството. Посещението на музея отнема не повече от 30 минути, но след като се нагледахме на толкова много злато и скъпоценни камъни, вече знаехме защо Бавария е толкова богата и известна, дори и в миналото.

На снимките: Музеят на каретите;

Непосредствено срещу музея на каретите се намира музеят на порцелана, при който фокусът е насочен към изящни порцеланови предмети – най-вече сервизи за хранене, декоративни предмети и др. Изложени на предмети в различни цветове и разцветки, както и във всякакви размери. Дори и да не сте любител на този тип предмети, няма как да не се заинтригувате от колекцията, чиято обиколка ще ви отнеме също не повече от половин час.

На снимките: Музей на порцелана;

След като излязохме и от втория музей, навън все така продължаваше да вали. Не ни оставаше друг избор, освен да се качим на колата и да продължим към хотела. За място, където да нощуваме пред следващите две вечери, бяхме избрали Hotel Moosbichl. С ръка на сърцето можем да кажем, че от всичките ни пътувания из Европа вече толкова години, това беше най-лошият хотел, в който сме нощували. Много от нещата, които са описани за този хотел, са напълно неверни – почти липсва интернет, обслужването от собственика е под всякаква критика,  а описанието на стаите и приложените снимки из сайтовете за резервация са подвеждащи. С две думи: избягвайте го този хотел, ако търсите място за нощуване в Мюнхен. Дори и това, което заварихме в хотела, не беше в състояние да помрачи хубавия ни ден и чудесната разходка, която си направихме. Беше време за сън, защото на следващия ден ни чакаше още по-голям маратон, а и вече даваха времето да се оправя и дъждът да спре.

КЪМ ТРЕТИЯ ДЕН ОТ ПЪТЕПИСА НИ „АВТОМОБИЛНА ОБИКОЛКА ИЗ АВСТРИЯ, ГЕРМАНИЯ И СЛОВЕНИЯ“.

КЪМ ПЕТИЯ ДЕН ОТ ПЪТЕПИСА НИ „АВТОМОБИЛНА ОБИКОЛКА ИЗ АВСТРИЯ, ГЕРМАНИЯ И СЛОВЕНИЯ“.

Резервирайте хотел в Мюнхен чрез полето за търсене на оферти на Booking.com по-долу и получете обратно до 10% от стойността на вашата резервация след приключване на престоя:

Booking.com

Хареса ли ви съдържанието на статията? Ако имате някакви забележки, препоръки или просто се нуждаете от допълнителен съвет относно посещението и разглеждането на Мюнхен и района, не се колебайте да се свържете с нас на info@cities-of-europe.com! 

Пътепис: с автомобил из Австрия, Германия и Словения /Ден 4/

По-долу може да видите интерактивна карта относно Мюнхен, Германия,  която ви позволява да се ориентирате по-добре относно разположението на града, но също така ви предлага три интересни опции- да получите информация за трафика из района в момента /кои са натоварените пътища и кои улици са по-малко натоварени/, да получите информация относно най-добрите пътища за транзитно преминаване из района, а така също да получите информация и относно велосипедните маршрути в района:

Третият ден от нашето пътуване започна рано сутрин. Желанието ни беше да избегнем сутрешните задръствания във Виена – независимо, че денят беше неделя, такива задръствания има почти винаги в град като австрийската столица. Основната цел на този трети ден беше друг от известните австрийски градове – Залцбург. Беше не по-късно от 8.30 часа, когато напуснахме хотела във Виена и се отправихме в западна посока по магистрала А1. Пътуването беше безпроблемно – магистралата е в много добро състояние и предлага възможност за по-бързо шофиране. За тези от вас, които имат малко повече време, предлагаме като възможност да се отбият до Мелк или Щайр – две чудесни градчета, намиращи се точно по пътя между Виена и Залцбург, и недалеч от самата магистрала. „Златното абатство“ на Мелк дори е лесно разпознаваемо от главния път и привлича погледа на пътуващите отдалече. Неслучайно  го наричат „златно“ – когато влезете в църквата на абатството ще може да видите една от най-пищните декорации на храм в цяла Европа. И тук ще приключим с лиричното отклонение, за да се върнем на нашето пътуване.

Независимо че бяхме планирали да пътуваме директно към Залцбург, без да се отклоняваме някъде по пътя, желанието ни все пак да кривнем настрани в един момент надделя. След кратки обсъждания в колата, решихме да излезем от магистралата и да се насочим към едно от най-известните /ако не и най-известното/ малко австрийско градче – Халщат. И за да бъде пътуването до там още по-приятно, решихме излизането от магистралата да стане при Гмунден /Gmunden/. Причината е, че пътят към Халщат тук минава по брега на Траунзее /Traunsee/. Гледките между Гмунден и Ебензее – двата крайни града по брега на езерото – са спиращи дъха. На много места има отбивки, където може да се спре и да се направят снимки на чудесната природа в тази част на Австрия. След Ебензее пътят продължава към Бад Ишъл. Това е другото ни предложение за всеки един от вас, който иска да опознае напълно дори и малките съкровища на тази част от Австрия. Бад Ишъл е известен с няколко основни забележителности, сред които са Кайзервилата /вилата на принц Йосиф и принцеса Сиси/ и сладкарница Заунер – най-старата сладкарница в цяла Австрия. Дори и сладките изкушения обаче не бяха в състояние да ни отклонят от избраната ни цел – Халщат – който отстои на около 10-на километра от Бад Ишъл. За съжаление, явно не ни беше писано да стигнем до Халщат в този ден. Независимо че това щеше да ни бъде трето или четвърто идване тук, определено имахме желание да се разходим из тесните му улички и да се насладим на спокойните води на едноименното езеро, в които се „оглеждат“ околните планини. На около 4-5 км. преди Халщат колоната с автомобили преди нас спря. Първоначално си помислихме, че е заради близката ж.п. линия и очакван да премине влак, но притичващите след малко покрай колата лекоатлети ни подсказаха, че  всъщност сме уцелили провеждането на месният маратон – маратон, заради който движението в района беше силно ограничено, пътното платно беше превърнато в писта наполовина, а достъпът до Халщат напълно ограничен за автомобили. Хубавото беше, че местните власти не връщаха назад колите, което щеше да означава, че трябва да се върнем чак до магистралата, а бяха осигурили алтернативен маршрут за тези, които искаха да продължат към Залцбург. Тъй като пътят към Халщат щеше да бъде отворен едва след 2-3 часа, нямаше смисъл да прекарваме това време в чакане на самия път и решихме да продължим към първоначалната ни цел – Залцбург. Пътят от мястото, където се отклонихме преди Халщат, се насочваше към Госау и Абтенау – малки австрийски селца, намиращи се на изключително красиви места. На места пътят беше толкова тесен, че разминаването между два автомобила беше невъзможно. Налагаше се да се спира и да се изчакват насрещно движещите се или дори да се маневрира назад, за да се осигури нормално разминаване. Тесните, криволичещи пътища, които на места следваха коритото на река Госау, обширните гори, китните австрийски селца – всичко това създава един нов тип преживявания и усещания, заради които си заслужава човек да обикаля с автомобил из Европа. Именно тези места, далеч от отъпканите пътища, няма как да се посетят чрез организирани групови екскурзии, тъй като последните следват добре познатите и изтъркани вече маршрути.

Малко преди да се качим на главния път към Залцбург /на магистрала А10/, спряхме на бензиностанция в градчето Голинг ан дер Залцах. Радващо беше, че намерихме  тази бензиностанция, защото по цялото протежение на пътя от разклона на Халщат /където полицията ни отби/ до Голинг имаше само малки селца и не видяхме бензиностанция. А колата си искаше своето вече, тъй като от тръгването ни от България не бяхме зареждали. Така около обяд на третия ден от пътуването ни и след изминати близо 1300 км. беше време за първото планирано зареждане. След кратка почивка за тоалетна и кафе, продължихме към Залцбург, до където ни деляха не повече от 30-на минути.

Наближавахме Залцбург, но далеч не бързахме да влизаме в града, а се насочихме към предградието Аниф /Anif/. Причините да посетите Аниф до Залцбург са две – разположената тук зоологическа градина на Залцбург и чудесният дворец Хелбрун. Времето беше топло и слънчево, денят беше неделя – две неща, които до голяма степен определиха явно и гледката, на която попаднахме при приближаването на зоологическата градина. Паркингът пред зоокъта на Залцбург буквално преливаше от автомобили, а опашката от желаещи да влязат вътре продължаваше до самия път. Зоологическата градина на Залцбург се намира в рамките на огромен парк /Шлоспарк Хелбрун/, като посетителите може да отделят цял ден за разходка из парка и посещение на двореца Хелбрун и зоологическата градина. За наше щастие, нямаше да спираме пред зоологическата градина. След около 2-3 км. след входа на зоологическата градина се намира входът към двореца Хелбрун. Изградените пред двореца цели 5 паркинга не бяха в състояние и тук да поберат всички желаещи да паркират пред двореца и да се разходят из парка. След малко лутане, все пак успяхме да паркираме. За първи път посещавахме Хелбрун през пролетта и бяхме приятно изненадани от красотата на мястото през тази част от годината. Много от местните си бяха дошли тук за пикник или се разхождаха из алеите на парка, който се беше раззеленил след зимата. Не бяха малко и тези, които бяха дошли заради самия дворец и неговите градини /по-скоро фонтани/. След като си закупихме билети за двореца и фонтаните, решихме да разгледаме първо самия двореца, защото разходката сред фонтаните на Хелбрун /известни като „Trick fountains”/ става само заедно с екскурзовод и на определени фиксирани часове, а до нашия начален час имаше някъде около 30 минути. Оползотворихме това време за обиколка на двореца отвътре. Освен редица стенописи по стените, вътре няма какво толкова да се види. В двореца няма обзавеждане, каквото може да видите в много съхранени замъци и дворци из Европа. Домакините са се постарали да превърнат всяка зала в място, което разказва част от историята на двореца и неговите владетели. Благодарение на най-модерни технологии са създадени интересни начини да запознаване с местната история. Залите, които може да се посетят, не са повече от 10. Хубавото е, че в допълнение към различните дисплеи в самите зали, билетът включва и аудиогид, чрез който може да получите допълнителна информация за двореца.

На снимките: Градините на двореца Хелбрун с известните „Trick fountains“;

След като разгледахме двореца се насочихме към мястото /има достатъчно табели/, където започват обиколките из градините на  двореца. Основната атракция в тези градини са фонтаните на Хелбрун. Един от местните владетели, който превърнал Хелбрун в своя резиденция, създал градините и фонтаните по такъв начин, че да можел да се забавлява със своите гости. Обиколката из градините започва около голямата маса за пиршества, около която домакинът на двореца събирал своите гости. След като се почерпили подобаващо, той включвал системата и изпръсквал всички със солидно количество вода. Екскурзоводът, който води групата, дори кани една част от посетителите да седнат на каменните столове около масата. Тези от вас, които искат да се намокрят подобаващо, може да приемат поканата – водата ще ви залее от неочаквани места. По време на обиколката се спира на още 4-5 интересни места, където пръскането с вода отново е част от забавлението. Когато групата спре някъде и екскурзоводът приключи с разказа си, винаги трябва да сте готови, че във всеки един момент от някъде ще бликне вода и ще ви намокри. Особено интересни са няколкото пещери, в една от които  може да видите как златната корона се издига под сноп вода нагоре и надолу. Особено впечатляващ е и механичният театър, датиращ от средата на 18-ти век, който все още функционира. Може да изгледате представлението на фигурките от театъра, но отново бъдете нащрек за струйки вода, които може да бликнат отвсякъде. Обиколката продължава не повече от 30 минути и след приключването й се излиза в парка на двореца. Тук може да се разходите из самия парк и дори пеша да стигнете до зоологическата градина на Залцбург. Тъй като искахме да се разходим малко из самия град, ние се качихме на колата и потеглихме към града.

На снимките: Градините на двореца Хелбрун;

Преди да започнем разходката си из града, решихме да се настаним в хотела и да се освежим. Избраният в Залцбург хотел се казваше Urban Stay Villa Cicubo. Около 4-5 дни преди потеглянето ни от България бяхме получили мейл от хотела с указания как да си получим ключа за стаята. Хотелът не разполага с постоянна рецепция през почивните дни, поради което ключовете за стаята се оставят от управата в пощенски кутии на входа, които се отварят със специален код. Без проблеми намерихме както хотела, така и влязохме вътре. Изненадата ни беше повече от приятна – хотелчето беше малко, но наскоро реновирано. Определено си заслужаваше парите, като трябва да се отбележи, че нощувките тук са на доста прилични цени, а хотелът се намира на около 10 минути пеша от пешеходната зона на града /Линцер Гассе/ и двореца Мирабел. Хубавото беше, че в неделя паркирането по околните улички е безплатно, така че оставихме колата до хотела и се насочихме към центъра на града.

На снимките: Къщата-музей на Моцарт и гледка из улиците на Залцбург;

Пешеходният център на Залцбург е разделен на две от преминаващата през града река Залцах. Ние започнахме разходката си от източната част, тръгвайки по Линцер Гассе. Тази пешеходна улица беше частично в ремонт, който към деня на публикуване на настоящия пътепис може и вече да е приключил. От предишните ни посещение в Залцбург знаехме за няколко чудесни заведения в тази част на града, където се предлагат вкусни ястия. И тъй като обяд  вече беше минал отдавна /по-скоро беше вече следобед/, решихме да седне и да хапнем нещо преди да се впуснем към разглеждане на остатъка от града. Избрахме Pizzeria Il Centro, където имаше разнообразие от салати, пици, паста. Поръчахме си и хубавото беше, че преди да сме хапнали още, разбрахме че сме си забравили парите в хотела. Не е необходимо да казваме, че последва бърз спринт на един от нас до хотела и последващо връщане до заведението. След като заредихме сили продължихме по пешеходната улица, която преминава над реката чрез един от няколкото моста и стига до западния бряг. Тук трябва да се отбележи, че тъй като беше неделя, всичките магазини в Залцбург бяха затворени. Работеха заведения и магазини за сувенири, както и всички забележителности на града. Излязохме пред родната къща на Моцарт. Тук тълпите от китайски туристи бяха огромни – явно за китайците Моцарт също е много известен, след като искаха да видят къде е бил роден и къде е живял. От тук тръгнахме по Гетрейде Гассе надясно – една от основните търговски улици на Залцбург. Улицата беше частично в ремонт, но все пак можеше да се влезе в малкото отворени магазинчета. Разходихме се до края на улицата, където се намира католическата църква „Св. Власий“. От тук, тръгнахме обратно по същата улица, по която бяхме дошли, за да стигнем до другия край на града, където се намират катедралата на Залцбург и крепостта Хоензалцбург. По пътя преминахме през Алтер Маркт и Резиденцплац – два от главните площади на Залцбург. В момента по тях има разположени заведения и щандове за сувенири, а през зимата по тях се разполагат щандовете на местния коледен базар. Така много бързо стигнахме пред катедралата на Залцбург. Входът за храма е безплатен, така че всеки може спокойно да влезе и да разгледа основната църква на града. Както отвън, така и отвътре, катедралата на Залцбург е впечатляваща. След като излязохме от катедралата се насочихме към железницата, която води до крепостта Хоензалцбург, издигаща се на хълм над града. Реално до върха може да се стигне и пеша, но решихме да си спестим изкачването до горе, което продължава около час. И тук, както и при повечето забележителности в града, опашката от китайски туристи беше голяма. Хубавото е, че железницата се движи на много кратки интервали,  а пътуването до върха отнема около 30 секунди. Основната атракция тук е гледката към града. От няколко тераси, обикалящи крепостта, се открива чудесна гледка. Две са местата, които разкриват гледка към Залцбург, а също толкова са панорамните площадки с гледка в обратната посока. Самата крепост е превърната в музей и не представляваща нищо особено вътре. Може да видите колекции от оръжия, да се запознаете чрез различни информационни дисплеи с историята на града, но не очаквайте да видите някакви красиви мебели или декорации. На върха има няколко добри заведения, където може да опитате от местното сладко изкушение – торта Захер. Ние пропуснахме да направим това, защото бяхме избрали да опитаме тортата в сладкарницата, която е известна с оригиналната рецепта на торта Захер.

На снимките: Катедралата на Залцбург;

След като се разходихме из крепостта и си направихме достатъчно снимки за спомен от това наше посещение, използвайки железницата слязохме отново до долу, при катедралата на Залцбург. От тук заобиколихме катедралата от към гърба й и скоро излязохме на Моцарт плац. Известен със статуята на Моцарт, площадът е и мястото, където много често може да попаднете на цигулари, изпълняващи известни произведения за цигулка. За наше щастие попаднахме точно на такъв човек. Поседнахме на една от пейките и се насладихме на хубавите му изпълнения. След около 30 минути, прекарани в слушане на чудесна австрийска музика, потеглихме по уличките, по които бяхме дошли в началото. Целта ни беше да се прехвърлим отново на източни бряг на реката, но този път нямаше да минем по същия мост /Staatbrucke/, а по намиращия се в съседство Makartsteg. Причината за това беше, че Makartsteg щеше да ни изведе директно до Хотел Захер Залцбург, от където е започнала историята на тортата Захер. Тук има чудесна сладкарница, където може да опитате този традиционен сладкиш, гарниран с топка сметана и ароматно кафе. Дворът на сладкарницата гледка към реката, което още повече допринася за приятното изкарване.

На снимките: Крепостта Хоензалцбург и гледки от нея към града;

Слънцето вече беше започнало да залязва, когато станахме от сладкарницата и се насочихме към двореца Мирабел и неговите градини. По пътя се преминава през къщата, в която е живял Моцарт, а точно от другата страна срещу къщата се намира и входът към градините на двореца Мирабел. Днес самият дворец се използва от местната община, но градините са свободно достъпни и представляват приятно място за разходка. Дървета, цветя, фонтани допринасят за приятната разходка тук. Обиколката на самите градини отнема не повече от половин час и то ако се застоите повече да правите снимки. След като излязохме от градините на Мирабел се върнахме към пешеходните улички в тази част на града, по които скоро излязохме на главната Линцер Гассе. Следвайки я, след не повече от петнадесет минути вече бяхме в хотела, където си говорихме за видяното през деня. Така измина и третият ден от нашето пътуване – ден, през който пропътувахме разстоянието от Виена до Залцбург, разгледахме двореца Хелбрун и забележителностите на Залцбург и успяхме да се насладим на сладките изкушения на града. На следващия ден ни чакаше пътуване до баварската столица Мюнхен, където по план бяхме предвидили две нощувки. Повече за това обаче ще може да прочетете в отделните ни статии, свързани с четвъртия и петия ден от нашето пътуване.

На снимките: Из градините на двореца Мирабел;

КЪМ ВТОРИЯ ДЕН ОТ ПЪТЕПИСА НИ „АВТОМОБИЛНА ОБИКОЛКА ИЗ АВСТРИЯ, ГЕРМАНИЯ И СЛОВЕНИЯ“.

КЪМ ЧЕТВЪРТИЯ ДЕН ОТ ПЪТЕПИСА НИ „АВТОМОБИЛНА ОБИКОЛКА ИЗ АВСТРИЯ, ГЕРМАНИЯ И СЛОВЕНИЯ“.

Резервирайте хотел в Залцбург чрез полето за търсене на оферти на Booking.com по-долу и получете обратно до 10% от стойността на вашата резервация след приключване на престоя:

Booking.com

Хареса ли ви съдържанието на статията? Ако имате някакви забележки, препоръки или просто се нуждаете от допълнителен съвет относно посещението и разглеждането на Залцбург и района, не се колебайте да се свържете с нас на info@cities-of-europe.com! 

Пътепис: с автомобил из Австрия, Германия и Словения /Ден 3/

По-долу може да видите интерактивна карта относно Залцбург, Австрия,  която ви позволява да се ориентирате по-добре относно разположението на града, но също така ви предлага три интересни опции- да получите информация за трафика из района в момента /кои са натоварените пътища и кои улици са по-малко натоварени/, да получите информация относно най-добрите пътища за транзитно преминаване из района, а така също да получите информация и относно велосипедните маршрути в района: