Палацо Росо /или Червеният дворец/ в Генуа, който дължи името си на червеникавия си цвят отвън /Rosso означава червен/, е последният от разкошните имения по Виа Гарибалди, и един от основните благороднически резиденция в Генуа. Построен е от Пиерантонио Коради за семейство Бриньоле през 70-те години на 17-ти век, което семейство тогава се е намирало в зенита на своето богатство. Двата основни етажа на двореца били предназначени за братята-колекционери Джио Франческо и Ридолфо, и за техните наследници. Когато херцогинята на Галиера, Мария Бриньоле Де Ферари дава двореца на градските власти през 1874г., тя дарява и богатата колекция на изкуството заедно с него. Палацо Росо е бил повреден по време на Втората световна война, но през 50-те години на 20-ти век Франко Албини провежда възстановяване на сградата и успява да възвърне предишния й величествен вид. Стенописите в двореца, както и богатата позлата и мазилки заслужават същото внимание, както и произведенията на изкуството.
На снимката: Палацо Росо /Palazzo Rosso/ в Генуа;
Основният музей заема два етажа, като е разположен в стаи, които са все още украсени с антични мебели, скулптури, огледала и порцелан. На горния етаж (единственият, в който е живяно някога) са разположени стаи, изрисувани от най-големите художници на 17-ти век в Лигурия, великолепни образци на барокова украса. Картините на семейство Бриньоле, които оформят сърцето на колекцията на изкуството, включват произведения предимно от италиански и фламандски майстори и генуезкото училище, като отразяват вкуса на вековете, през които колекцията е била формирана. Палацо Росо съчетава прекрасно и безпроблемно ролята на аристократична резиденция с тази на галерия на изкуството, събрана и оформена от семейството на генуезки патриции.
Стаи 1-6: Италианска и европейска живопис от периода 15-17 век;
Колекцията от картини се събира от семейство Бриньоле в продължение на повече от два века. Бракът между Джован Франческо Бриньоле и Мария Дуръс засилили още повече събирането на произведения на изкуството. В стая 1 може да се види чудесен портрет на Мария Бриньоле /1856г./- един от многото семейни портрети. В стая 2, в допълнение към Мадоната с детето, Свети Йосиф и Свети Йоан- дело на художник от школата на Перин дел Вага, може да видите и портрет на мъж /15-ти век/, за който се смята, че е на Мишел Джамбоно или Джентиле да Фабиано. Стая 3 е посветена на Венецианската школа от 16-ти век, с творби на Тинторето и Паоло Веронезе, вкл. и произведението на последния „Джудит и Олоферн”. Сред другите творби тук има такива на Париж Бордоне и Алесандро Бонвичини (известен също като Ил Морето). Картината „Мадоната с детето, Св. Йоан Кръстител и Мария Магдалина” /1520-22г./, дело на Палма де Векио, е чудесна творба при която има красиво боравене с цветовете.
На снимката: Дворът на Палацо Росо;
В стая 4 са разположени датиращи от 17-ти век картини от емилианското училището, сред които „Благовещение” на Лудовико Карачи – ключова фигура в училището на Болоня, заедно със своите братовчеди Агостино и Анибал. Сред учениците на Карачи е Гуидо Рени, чиято творба „Свети Себастиян” /1615-16г./ разкрива способността му да изобрази гама от емоции чрез премерена, класическа живопис. Произведенията на Джулио Чезаре Прокачини също може да ви заинтригуват.
Стая 5 включва творби на Гуерчино (1591-1666г.), включително и чудесната творба „Умиращата Клеопатра”, закупена от семейство Дуръс през 1648г. На същия художник е и произведението „Господ Бог с ангел” /1620г./, което е било част от олтарна картина, намираща се сега в Пинакотека Национале в Болоня. Стая 6 е посветена на неаполитанска живопис от 17-ти век, включително и няколко творби на Матия Прети, като „Възкресението на Лазар” (1630-40г.), където може да се види интересна работа със светлина и сянка.
Стаи 7-10: Генуезка живопис от 16-18 век;
Тези стаи документират богатството и високото качество на творбите, създадени от генуезкото училище по време на така наречения златен век на града- период от голямо икономическо и културно развитие, който продължил от 16-ти до 18-ти век. Стая 7 е посветена на местния художник Бернардо Строци (1581-1644г.). Картините му варират от младежката „Ла Карита” до две религиозни картини, изобразяващи Свети Франсис и великолепни творби от зрялата му фаза, като „Мадона с младенеца и Сан Джованино”, показващи ясното влияние на Караваджо, или пък произведението „Готвачът”, говорещ за силно фламандско влияние.
На снимката: Стая от музея, който се помещава в двореца;
В стаята 9 са разположени картини на Синибалдо Скорца /1589-1631г./ и Джован Батиска Кастилионе, известен още като Ил Грешето /1610-1665г./. Скорца е преди всичко художник на пейзажи и животни, докато Ил Грешето е чертожник и гравьор и работи по пасторални теми. Той е бил и ярък интерпретатор на библейски сцени: неговото произведение „Полетът на семейството на Аврам” /1630г./ е чудесен пример. Стая 10 е посветена на генуезките художници от 17-ти и 18-ти век, включително Пелегро Пиола, Джовани Бернардо Карбоне и Бернардо Кастело – специалисти в областта на изобразяване на идилични пейзажи.
Стаи 11-12: Романски картини от 17-ти век;
Сред произведенията в стая 11 може да видите „Мадона с детето в пейзаж” /1615-20г./, дело на Орацио Джентилески – приятел и последовател на Караваджо. Картината напомня на късни средновековни произведения, особено по отношение на изобразяването на Дева Мария, която седи на земята- детайл, подчертаващ нейната скромност. В стая 12 се намира произведението „Дедал и Икар” на Андреа Саки. Въпреки силния ефект на светлосянката, тази картина представлява успешен пробив Саки да се измъкне от влиянието на Караваджо.
На снимката: Богато декорирана стая в двореца;
Стаи 14-16: Дюрер и фламандски живопис от 16-ти век;
Безспорен шедьовър в стая 14 е портрет на млад мъж (1506г.), дело на Албрехт Дюрер. Част от колекцията Вендрамин във Венеция през 16-ти век, картината идва в Генуа благодарение на Джузепе Мария Дуръс, който я е придобил през 1670г. и я предава на дъщеря си Мария, съпругата на Джио Франческо Бриньоле. Картината е била обект на прекалено енергично почистване през 20-ти век, което е довело до някои щети. Остава обаче един чудесен пример за дейност на художника от Нюрнберг по време на визитата му в Италия. Също така в стаята 14 се намира и възхитителен зимен пейзаж с кънкьори на Хендрик Аверкамп. Един от акцентите в стая 16 е картината „Юли” на Ян Вилденс, част от серията от 12 месеца /осем от които се намират в музеи в Генуа/ на художника. Големите размери на картините показват, че те вероятно са поръчани и създадени с цел да се украсяват именията на генуезки благородници. В стая 16 може да видите и картината на Корнелис де Уаел „Борба между пехота и кавалерия”.
Стаи 27-33: Стаите на четирите сезона и лоджиите;
В стая 28 първоначално са се намирали фреските „Митът за Фаетон” на Грегорио де Ферари. Те са били унищожени по време на Втората световна война, въпреки че подготвителните рисунки са спасени. Неговите творби все пак оцеляват и са представени в следващите стаи. Стенописи на тавана в следващите четири стаи (29-32), завършени през 1687-89г., изобразяват алегории на четирите сезона: пролет и лято са дело на Грегорио де Ферари, а есента и зимата са дело на Доменико Пиола (подпомаган от перспективни художници като Енрико и Антонио Хафнер). Тези превъзходни произведения използват комплексна иконография, за да възвисят славата на семейство Бриньоле под формата на илюзионистично изкуство, което съчетава в едно факт и фикция чрез наслагване на мазилки върху фрески. Този декоративен цикъл завършва в Лоджия деле Ровине на (или Лоджия ди Диана) на Паоло Джероламо Пиола. Изящни портрети са показани в същите тези стаи.
На снимката: Червеният цвят е преобладаващ и вътре;
Произведенията от Ван Дайк (акцентите са върху портретите на Антон Джулио Бриньоле, Паолина Адорно Бриньоле и Йеронима Бриньоле с дъщеря й Аурелия) са поръчани през през първата половина на 17-ти век от Джио Франческо Бриньоле. Това е първата голяма демонстрация на икономическата мощ, която семейството е придобило.
Стаи 34-37: Стаи с алегории на човешкия живот;
Тези стаи са изрисувани през 1691-92г. от Джовани Андреа Карлоне, Бартоломео Гуидобоно, Карло Антонио Тавела и Доменико Пароди.
Картините изобразяват алегориите на живота на човека (стая 34), свободните изкуства (стая 35) и Младежта в опасност (стая 37). Стая 36, е чудесно място, декорирана и обзаведена изцяло в стил осемнадесети век- деликатни стенописи на Андреа Леончино красят стени и таван. Младоженското легло е дело на Гаетано Кантоне през 1783г.
Полезна информация за тази забележителност:
Адрес: Via Garibaldi 18, Генуа, Италия;
Телефон: +39 010 557 4972;
Как да стигна до Палацо Росо:
-Чрез автобус /Линии 20, 34, 35, 36, 606, 618, 634, 635, 641 до спирка Портело или Фонтане Марозе/;
-Чрез метро /станции Darsena или De Ferrari са на около 10 минути пеша/;
Работно време на Палацо Росо:
В периода 27-ми март – 7-ми октомври:
Вторник – петък, от 9.00 часа до 19.00 часа (единствено на 24.08, 05.09, 28.09 и 05.10 дворецът е отворен от 9.00 часа до 21.00 часа);
Събота и неделя, от 10.00 часа до 19.30 часа
Затворен в понеделник;
В периода 11-ти октомври – края на март:
Вторник до петък, от 9.00 часа до 18.30 часа;
Събота и неделя, от 9.30 часа до 18.30 часа;
Затворен в понеделник;
Цени на входни билети:
Билет за възрастни /комбиниран за дворец „Дория Турси”, Червеният дворец и Палацо Бианко/ – 9.00 Евро;
Намален комбиниран билет – 7.00 Евро;
Безплатен вход за деца до 18 години;
Аудио пътеводител на английски, италиански и френски- 5.00 Евро;
Палацо Росо
Важно: Страницата разглежда подробно информация за Палацо Росо в Генуа, Италия – разположение на забележителността, историческа справка за двореца, как да стигнете до него, работно време за посещения и цена на входните билети за двореца, както и информация какво може да видите вътре. Статията е последно обновена от нашия екип на 17 Септември 2018г.
В случай че търсите хотел в Генуа, може да направите резервация чрез формата за търсене на оферти на Booking.com по-долу и да се възползвате от възстановяване на сума между 3% и 10% от стойността на вашата резервация след приключване на вашия престой в хотела. Повече може да прочетете в раздела „Как да резервираме хотел по-евтино“: