Етикет: Топкапъ

Дворецът Топкапъ (Topkapi Sarayı) е бил както символичен, така и политически център на Османската империя в продължение на почти четири века, докато не се стига до преместването на императорския двор в двореца Долмабахче при управлението на султан Абдул Меджид I /през 1853г./. Мястото определено ще ви предостави възможност да се разходите и да видите отблизо величието на Османския султанат, но също така и жестокостта на времето, илюстрирано чрез части от двореца като Харема и „Клетката”. Първоначално известен като Sarayı Cedid, или Новият дворец, Топкапъ е построен между 1459г. и 1465г. и е трябвало да служи като седалище на правителството на нововъведения османски режим. В началото дворецът не служил като резиденция: Мехмет Завоевателят вече е бил построил към него момент онова, което щяло да стане известно като Стария дворец, на мястото където днес се намира сградата на Университета на Истанбул, като дори след като той се мести в Топкапъ, харемът останал на старото си място.

На снимката: Входът към двореца Топкапъ;

 

В съответствие с ислямската традиция, дворецът се състои от поредица от сгради, разположени около няколко на брой дворове, подобни на Алхамбра в Гранада или дворец Могул в Индия. Въпреки че това създава първоначално впечатление за липса на ред и за хаос, в действителност подреждането на сградите било напълно логически издържано. Първият двор е свързан с обслужващият персонал на двореца и е отворен за всички, докато по-голяма част от втория двор и свързаните с него сгради е предназначена само за Divan, или държавния съвет, както и за тези, които имали отношения с нег. Павилионите на съдиите били разположени в Ортакапъ  (на входа на двореца правилно, между първия и втория двор), в съответствие с традицията, че справедливостта трябва да се търси при портата на двореца. Третият двор е основно предназначен за дворцовото училище – важна имперска институция, посветена на обучението на държавните служители. Едва в четвъртия двор на двореца сериозните държавни дела отстъпват път на по-приятните части и аспекти от живота. Тук има няколко чудесни градини, около които са издигани сгради от различни императори в чест на техни победи. Именно в тази част на двореца, императорът и неговата свита можели да се насладят на спокойствие и красиви гледки.

На снимката: Фонтанът на Ахмед III пред двореца;

Различните промени, направени в структурата и функцията на сградите, са показателни за разпределение на силите в Османската империя през вековете. През 16-ти век, когато харемът играел важна роля в живота на османските султани, имало коридор между харема и Диван /държавният съвет/, докато през 18-ти век, когато властта на султаните започнала да отслабва, държавният съвет бил преместен далеч от султана.

Първият двор на двореца и църквата „Света Ирина”:

 Ако влезете в първия двор на двореца откъм улица Babıhumayun Caddesi, преминавайки през голямата отбранителна порта срещу фонтана на Ахмет III, трудно ще ви бъде по повярвате, че това някога е бил най-външният двор на бившия дворец на султана. Днес тук може да видите стоянки за таксита и автобуси. Колкото и претъпкано да изглежда този двор, това е изцяло в съответствие с целта на този първи двор, който като зона за обслужване на двореца, винаги е бил отворен за широката общественост. Пекарните на двореца са за стена от дясно на двора, докато сградите на султанския двор за сечене на моменти и външната хазна /днес затворени за посещение/ са зад стената на север от църквата „Света Ирина”. Пред самата църква се е намирал районът за тъкачите и за прислугата, която е носила съдовете, както и централен двор, в който са се съхранявали дървата за огрев на двореца. Самата църква е служила като арсенал и като място за съхранение на археологически находки.

На снимката: Църквата „Света Ирина“ /Aya Irene/;

Днес църквата „Света Ирина”, или църквата на божествения мир, е обикновено затворена за посещения. Най-добрият шанс да се види вътрешността е когато църквата отваря за концерти или изложби, включително и за летния музикален фестивал в града. Първоначалната църква е една от най-старите в града, но тя е възстановена заедно със „Света София”, след като е опожарена по време на бунтовете от 532г. Около полукръглата апсида е единственият в Истанбул синтронон /synthronon/ – място за сядане на духовенството в абсидата на църквата. Има шест реда от места. По-голяма част от интериора на църквата днес е доста обикновен, като се вижда тухлената зидария, а дори апсидата не е украсена с нещо повече от един кръст.

Ортакапъ, вторият двор и Диван:  

 За да достигнете до втория двор, трябва да преминете през Баб-ус Селам, или Портата на поздравленията, която е още известна като Ортакапъ, или средната порта /тук се намира и главният билетен офис/. С преминаването през Ортакапъ, портата към третия двор е точно срещу вас, а личните конюшни на Мехмет II /затворени за посещение/ са точно отляво на вас, а след тях са сградите на Диван-а и вътрешната хазна и входа към харема. Срещу Диван-а, от дясната страна на двора, е кухненската зона. Градините между пътеките, тръгващи от Ортакапъ, са засадени с древни кипариси и чинари, розови храсти и добре поддържани тревни площи. Първоначално тук е имало множество пауни и други животни, както и най-важното – фонтани. Течащата вода, която мюсюлманите считали, че има почти магически свойства, била доставяна до двореца от византийската цистерна Йеребатан. Този втори двор по всяка вероятност е бил сцена на доста блясък по време на държавни церемонии, когато султанът е заемал трона си под Баб-ус Саадет. По всяко време, дори и по време на един от трите дни на седмицата, когато на дворът се изпълвал с посетители за Диван-а, тишината царувала тук, като всички спазвали правилата за поведение в присъствието на султана.

На снимката: Интериорът на голяма част от двореца се отличава с вложените мрамор и сини плочки;

Когато влизате в сградите на Диван-а, от ляво на двора ще видите металната решетка на стаята на съвета (първата стая в ляво), наречена „Окото на султана“. Чрез нея той можел да наблюдава работата на съвета, където видни държавни съветници заседавали в сесии. Съветът получил името си заради дивана, който обикалял по протежение на трите стени н а помещението. Сградата датира от времето на Мехмед Завоевателя, като самата стая на съвета е възстановена във вида й от 16-ти век през 1945г., като може да се видят някои оригинални плочки от Изник, както и картини. Другите две стаи на съвета са запазили рококо украсата си от времето на Ахмет III.

Кулата на съвета може да се види от различни точки в града. Възстановена през 1825г., класическите линии на осмоъгълната структура, с високите прозорци между  коринтските колони и нейният покрит с олово заострен връх, създават контурите на сграда, която изглежда не много на място тук, но въпреки това може да се каже, че това е една впечатляваща забележителност. Достъпът до балконите не е позволен, но панорамните гледки към Босфора през прозорците са изключителни.

 

В непосредствена близост до Диван-а е друга сграда от първоначалния дворец на Мехмет Завоевателя – вътрешната хазна. Това е шест-куполна зала, до която се стига през двойно-куполен вестибюл. Поддържа се от три стълба. В залата може да видите богата колекция от оръжия и доспехи, която проследява изящната изработка на експонатите, сред които има мечове от 17-ти век, както и мечове за две ръце. Тук може да сравните мечовете на различни османски султани: този на Мехмет Завоевателят изглежда доста по-ефективен, отколкото е мечът, свързван със Сюлейман Великолепни, покровителят на изкуствата.

На снимката: Диван;

От другата страна на двора са кухните на двореца и помещенията за готвачите, отличаващи се по безбройните комини. Последните може да се видят ясно откъм Кенеди Кадеси, която се простира по протежение на Мраморно море. Голяма част от този комплекс е унищожен от пожар през 1574г., въпреки че комините са реконструирани от Мимар Синан, както и осем от десетте купола зад тях (двата най-южни купола датират от времето на Мехмед Завоевателят). Десетте кухни, които са имали персонал от 1500 души, са обслужвали различни неща. Двете кухни в най-далечния край са били местата, където са правени халва и бонбони. Те са възстановени и тук може да видите завладяваща гама от прибори. Другите стаи приютяват колекция от най-добрия порцелан в света, като колекцията постоянно се променя, защото просто дворецът разполага с достатъчно богатства от този тип.

Третият двор:

Ако преминете през Баб-ус Саадет, или Портата на блаженството, непосредствено срещу вас ще бъде Тронната зала. Тази сграда, датираща предимно от времето на Селим I, е мястото, където султанът изчаквал резултата от сесиите на държавния съвет, за да даде знак на съгласие или несъгласие с предложенията им. В средата на третия двор може да видите постройка от сив мрамор – библиотеката на Ахмет III. Последната по принцип е затворена за обществеността, като изглежда доста мрачна в сравнение с неговия декоративен фонтан пред портите на двореца. Стаята от дясно на портата и Тронната зала, и в югозападната част на двора, се нарича Seferli Kogusu. Тук се помещава колекция от бродерия и както и малка колекция от костюми. Тук може да видите и малки очарователни дрехи, които се свързват със Селим I. Размерът им поставя въпроса, от къде той си е спечелил прякора „Страшни”. Зад залата е хамамът на Селим II, където той припада след едно пиянство и умира по-късно от раните си.

Хазната:

 Хазната се помещава в стаите, които някога са служили и функционирали като Павилиона на Мехмет II. Той заема по-голямата част от югоизточната страна на третия двор, вдясно от входа. Сградата е на два етажа, а през тераса с колони може да се стигне от двора до по-долните стаи, чийто интериор, отличаващ се с интересна мазилка, арабски арки и множество ниши, е типичен на 15-ти век. От първите две стаи, тази от дясната страна е служила като камекан или стая за събличане на хамама на Селим II. Тя се отличава с интересни пропорции и купол. Последните две стаи пък са под прав ъгъл и с атрактивна лоджия в ъгъла, където те се срещат.

Първата стая съдържа редица изключително красиви предмети, включително и чудесен сребърен макет на двореца, подарък на Абдул Хамид II от Япония. Следващите две стаи са „паметник на лошия вкус”. Тук винаги се тълпят доста хора, за да видят изобилието от скъпоценни камъни, които обаче са толкова големи на моменти, че човек да се чуди. Вниманието на повечето хора тук се насочват към голямата кама, която била подарък от  Махмут I за Надир Шах. Тя била върната, когато се разбрало за смъртта на шаха.  Камата е украсена с три огромни изумруди, в един от които има и часовник. В третата стая може пък да видите един от най-големите в света диаманти. За първи път той е бил показан по време на коронацията на Мехмет IV през 1648г. Определя се като петият най-голям диамант в света. Останалата част от тази стая е посветена на поредица от гротескни експонати, така че може да ви се прииска по-бързо да намерите изхода. В четвъртата стая може да видите украсен с бижута трон, както и ръката на Йоан Кръстител, но като цяло тя се отличава с голяма „сдържаност” в сравнение с предходните стаи. Преобладават декорации от слонова кос и сандалово дърво. Декорацията може да се определи като простовата, като тук важното е било качеството на изработката, а не количеството на материалите.

На снимката: Камата с трите изумруда;

От другата страна на двора срещу хазната се намира Павилиона на Светата мантия, където се помещават Стаите с мощите на Протока и свети мощи, които са донесени от Селим Страшни след завладяването на Египет през 1517г.. Първоначално мощите били достъпни само за султана, неговото семейство и близкия му антураж по време на дни със специално религиозно значение, но през 1962г. са отворени за посещение от всички. Тук са разположени отпечатък от стъпало, косата и зъбите на пророка Мохамед, както и дрехата му, а и мечове на първите четири халифи и писмо от пророка да водача на племето Копти. Най-ценното от мощите се съхранява зад стъкло, атрактивно разположено и осветено. В съседната зала, която е била хазна, се селекция от картини и миниатюри. Миниатюрите датират от времето на Сюлейман Великолепни до времето на Ахмед III, но повечето се свързват с времето на Мурат III. Именно той възложил създаването на три творби –  Книга на Постижения, Книга на Царя на царете Книга на фестивалите, като първите две от тях прославяли подвизите на султаните, докато последното е изображение славния парад, който следва церемонията по обрязването на сина на султана.

Четвъртият двор:

 В четвъртия двор се влиза през проход, който преминава между Хазната и колекцията от часовници в Съкровищницата Силахдар. Този двор се състои от няколко градини, всяка украсена с павилиони. Най-атрактивните от тези павилиони, и от които се открива чудесна панорамна гледка към града от Галата до Фатих, са разположени около широка мраморна тераса зад градините с лалета на Ахмет III. Павилионът Багдад, представляващ сграда във формата на кръст, се намира в северната част на терасата. Това е единственият павилион, който е отворен за посещение. Построен е от Мурат IV, за да отпразнува завладяването на Багдад през 1638г. Екстериорът и хладният, мрачен интериор, са оформени в синьо, тюркоазено и бяло, а капаците и вратите на шкафове са инкрустирани с черупки на костенурки и седеф. Ако си мислите обаче, че това е прекалено кичозно и представлява прекалено голям излишък, то може да разгледате атрактивния басейн и мраморния фонтан на терасата, които са било сцена на пиршества по време на царуването на Ибрахим I.

На снимката: Павилионът Багдад;

Павилионът на обрязването също датира от времето на Ибрахим Лудия. Може да погледнете през прозорците,  за да добиете представа за интериора. Екстериорът му  е покрит с плочки от Изник, датиращи от 16-ти и 17-ти век. Недалеч от тук се намира Павилион Реван, построен в чест на превземането на Ереван в Кавказ от Мехмет IV. Павилионът Мечидие /Mecidiye/ e последната сграда, която е строена в Топкапъ. От тук се открива и най-красивата гледка към останалите павилиони. От градината на този павилион се открива чудесна гледка към азиатската част на Босфора.

 

Харемът:

 Обиколката на харема е изключително популярна, така че ако искате да го разгледате е добре да пристигнете по-рано, за да избегнете опашките, които се оформят по-късно през деня. Обиколката по принцип преминава бързо, но е интересна, особено ако сте се подготвили предварително с малко познания от общ характер. Думата „харем“ означава „забранено“ на арабски език, а на турски език думата се отнася за част от дворец или резиденция, в която главата на домакинството живее с жените си, робините и децата.

На снимката: Зала в харема;

Харемът в Топкапъ се намира между частните апартаменти на султана и покоите на Главния Черен евнух. Състоял се е от над 400 стаи, които са разположени около покоите на султана и неговата майка. Именно около тях и в низходящ ред според степента били разположени апартаментите на съпругите, любимите дъщери на султана, принцовете, домакините, камериерките и одалиски. Харемът бил свързан с външния свят през точно определена порта. От ляво на тази порта се намирали казармите на войници, въоръжени с алебарди. Освен като гвардейци, те били използвани и за други дейности, свързани с харема. Портите, водещи към харема, били пазени от черни евнухи. Те обаче имали право да влизат в харема само посред бял ден. През нощта опазването на харема се възлагало на жени, които сигнализирали за всякакви необичайни обстоятелства на Главния Черен евнух. По време на разходката из харема ще посетите и двора на черните евнуси, който датира от годините след 1665г., когато в двореца имало голям пожар. Последният бил запален от слуга, като засегнал по-голяма част от харема и държавния съвет. Плочките в покоите на черните евнуси датират от 17-ти век, което показва, че оригиналните декорации са били унищожени по време на пожара.

На снимката: Залата с фонтана в харема;

Златният път /Altın Yol/  е покрит пасаж, който преминава през цялата дължина на харема, като се започне от покоите на черните евнуси и се стигне до четвъртия двор. Именно през този пасаж последната известна Валиде Султан, Аймие Дюбок дьо Ривери, бяга със своя син Махмут от наемни убийци.Животът на принца е спасен от грузинската одалиска Чеври Халифа, която хвърлила въглени по лицата на преследвачите. Принцът избягал, за да се възкачи после на трона като Махмут II. В началото на Златния път са разположени апартаментите на Валиде Султан, също възстановени след 1665г. Тук има и прекрасна куполна трапезария. През проход се стига от нейните апартаменти до покоите на жените, които тя контролирала.

Отвъд апартаментите на Валиде султан се намира едни от най-атрактивните стаи на двореца. Това са апартаменти и приемни стаи на selamlik, личните стаи на султана. Най-голямата и величествена от тях е императорската зала, където султанът забавлявал посетителите си. Друга важна стая  е спалнята на Мурат III, в която отново на преден план изпъкват плочки от Изник от 16-ти век, както и красива мраморна чешма. Отсреща може да се види бронзова камина, облицована с материал в цвят на слива.

Най-северните стаи на харема се поддържат от огромни стълбове и сводове, като разполагат и с обемни помещения-мазета, които са използвани за склад и като общежития. Под спалнята се намира голям закрит плувен басейн, с кранове за топла и студена вода, където Мурат се усамотявал често със своите жени. До спалнята се намира светлото и просторно помещение, представляващо библиотеката на Ахмет I, с прозорци с изглед както към Босфора, така и към Златния рог. Недалеч се намира и трапезарията на Ахмет III, чиито стени са покрити с дървена ламперия, боядисана с чаши с плодове и цветя, които са типични за този султан, който обожавал цветята, и лалетата в частност. На югозапад от спалнята се намират две стаи, за които се считало първоначално, че са играели ролята на прословутата Клетка.  Вече е прието обаче, че клетката се намира в различни стаи на горния етаж. Сред другите интересни обекти, които може да посетите по време на обиколката на харема, са покоите на любимите жени на султана, до които се стига по каменна стълба. Тук от красива тераса се разкрива гледка към четвъртия двор на двореца.

Полезна информация за двореца Топкапъ:

 Адрес: Султанахмет, Истанбул;

Телефон: + 90 (212)512 0480;

 Работно време:

Зимен сезон: между 30-ти октомври и 15-ти април;

Музей, харем и църквата „Света Ирина” може да се посетят между 9.00 часа и 16.45 часа;

Билети се продават до 16.00 часа;

Летен сезон: между 15-ти април – 30-ти октомври;

Музей, харем и църквата „Света Ирина” може да се посетят между 9.00 часа и 19.45 часа;

Билети се продават до 18.00 часа;

Цени на входните билети:

Цена на билет – 40.00 TRL /Билетът е валиден за всички части, с изключение на Харема/;

Цена на билет за харема –  25.00 TRL;

Цена на билет за църквата „Света Ирина” – 20.00 TRL;

Безплатен вход в двореца „Топкапъ” с 5-дневна карта „Museum Pass Istanbul”;

 

Важно: Статията предоставя информация за двореца Топкапъ в Истанбул, Турция. Тук ще намерите полезна информация за забележителността и какво трябва да знаете за посещението й – работно време за посещение, цени на билети и др.. Статията е последно обновявана от нашия екип на 07 Декември 2016г.

Дворецът Топкапъ

По-долу може да видите интерактивна карта относно двореца Топкапъ, която ви позволява да се ориентирате по-добре относно разположението на двореца, но също така ви предлага три интересни опции- да получите информация за трафика из района в момента /кои са натоварените пътища и кои улици са по-малко натоварени/, да получите информация относно най-добрите пътища за транзитно преминаване из района, а така също да получите информация и относно велосипедните маршрути в района.

Герб на Истанбул: 

 

Много може да се каже за Истанбул, много определения биха могли да бъда използвани за оценка на това, което представлява днес градът, заради което ние ще сме спрем просто на една дума – уникален. Това е единственият град в света, който се намира върху два континента и който е бил столица на последователни християнски и ислямски империи. Неговото разположение на кръстопът между Европа и Азия е спомогнало градът да изиграе важна роля върху съдбините на този регион през последните 2500 години. Изграден по подобие на Рим /който е послужил като вдъхновение при строежа/ върху седем хълма, Истанбул /носещ името Константинопол/ става център на византийския християнски свят от четвърти до петнадесети век след Христа. Масивните защитни стени с дължина от 6 км., църквата „Света София”, както и деликатните мозайки и фрески в музея Карие, са само част от прекрасните остатъци от онзи период. Османците, които завладяват града през 1453г., остават след себе си още по-впечатляващо наследство под формата на куполите и минарета на множеството техни джамии, които днес доминират силуета на Стария град.

На снимката: Синята Джамия – един от символите на града;

 

 

С население, което наброява около 25 милиона души, Истанбул не е просто мегаполис. Сравнението с други големи европейски градове е безсмислено, защото дори и най-големите от тях не може да се сравняват с най-големия турски град. Макар и град с такова население да прилича по-скоро на някаква аномалия на фона на това, че голяма част от турското население все още работи на полето в малки и отдалечени села, трябва да се приеме, че Истанбул е реално олицетворение на Турция. Макар градът да губи своя статут на турска столица през 1923г., той продължава да бъде икономическа и културна столица на Турция. Разбира се, никой не може да отрече, че Истанбул има и своите слабости. Градът определено страда от това, че неговото население се е увеличило с около 10 пъти за последните 100 години. Задръствания, замърсяване, завишени нива на престъпност и недостиг на вода са само част от проблемите, с които местните власти трябва да се справят.

За повечето посетители, Истанбул е град с две половини: Старият град, отлично разположен върху триъгълен полуостров, сочещ към Босфора в посока Азия, от една страна, и районът Бейоглу, намиращ се от другата страна на Златния рог, от друга страна. По-голяма част от забележителностите на Истанбул се намират именно в първата от тези две половини, разпръснати в забележително компактна площ и лесно достижими пеша.

На снимките: „Света София“ отвън и отвътре;

В сърцето му е историческият квартал Султанахмет, изпъстрен с криволичещи, калдъръмени улички, старомодни и добре запазени дървени къщи, и осеян със знакови сгради от Византийската и Османската империя: „Света София”, Хиподрума, дворецът „Топкапъ”, Синята Джамия. На запад от Султанахмет се намира университетския район Баязид, който е доминиран от Капалъ чарши – екзотичният „търговски център”. Тук търговията се върти вече над 500 години. Недалеч от тук се намира и прочутият Базар на подправките, известен още като Египетския пазар. Северозападната част на града се слави с прекрасната византийска църква „Иисус Спасител в Хора”, която днес е превърната в музея Карие, а малко след това може да се видят и прочутите стени – укрепления на Теодосий. Именно в тази част на Истанбул, и по-точно из района Фатих, може да видите „традиционния” Истанбул с млади жени, облечени в забрадки и мъже пиещи черен чай, докато чакат за следващата молитва.

На снимката: Красивият интериор на Синята джамия;

От другата страна на Златния рог се намира стария „европейски“ квартал Бейоглу, където може да видите красиви жилищни сгради от 19-ти век. Районът е станал център на изкуствата, културният и нощният живот на града. Няма как да не споменем и основната търговска улица – Истиклял Кадеси. Изпълнена с многобройни магазини, улицата е привлекателен център за младите и по-светско настроение местни момчета и момичета. С развитието на местния градски транспорт, и особено с изграждането на трамвайната линия и фуникуляра, придвижването в Истанбул стана с една идея по-бързо. Лесно може да се стигне от едни обекти до други, включително и до такива в азиатската част на града, които са добре свързани със Стария град и Бейоглу чрез ферибот. Ако имате време, опитайте усещането да се повозите на някой от фериботите. По този начин ще може да се запознаете отблизо с по-отдалечените райони на града, и най-вече Кадъкьой и Юскюдар.

На снимката: Йеребатан – подземната цистерна;

Отвъд куполите и минаретата на Стария град, както и далеч от офис блоковете на търговските квартали на града, се намира синият простор на Босфора. Северно от центъра на града, брегът на реката е зает от двете страни с чудесни предградия. Най-лесно може да се разходите тук с автобус, но може да ги разгледате и от палубата на някое корабче, пътуващо из Босфора. Несъмнено има какво да се види и извън Истанбул. В Мраморно море се намират очарователните Принцови острови, известни със своите плажове, вили и борови гори. Много от месните бягат от лудницата на големия град именно тук – достигането с ферибот е лесно и евтино.

 

Най-доброто време за посещение:

Истанбул и околностите му имат относително влажен климат, с горещо, влажно лято и хладни, дъждовни зими със случайни снеговалежи. Най-доброто време за посещение на града е през май и юни, а след това отново през септември и октомври. Това са месеците, които предлагат чудесна комбинация от топло и сухо /но не и горещо/ време, както и продължителна светла част на денонощието. Няма как да не се отбележи обаче, че именно през тези период от годината Истанбул е пълен с туристи, поради което и цените на нощувките са най-високи именно през тези месеци. Месеците юли и август са горещи, като времето може да бъде непоносимо около обяд и ранния следобед. Все пак, може да използвате тази част от деня за почивка или за отмаряне в някое от многобройните кафенета и ресторанти. През януари, февруари и дори през март, времето може да бъде доста хладно, особено ако има ветрове към Босфора откъм Черно море. Често има и мъгла, която се придвижва от морето.

Когато говорим за най-добро време за посещение, няма как да не обърнем и внимание на някои религиозни празници, които оказват или може да окажат влияние върху едно посещение. Шекер и Курбан Байрям са два такива празника, по време на които държавни учреждения, банки и някои магазини са затворени, а пътуванията из града може да са по-затруднени. Продължаващият един месец Рамазан също може да окаже влияние върху живота в града.

На снимката: Площад Таксим;

Транспорт:

 Основните точки за пристигане в Истанбул са международното летище „Ататюрк”, разположено в европейската част на града (използва от по-голямата част от редовните авиокомпании), и по-малко удобното летище „Сабиха Гьокчен”, намиращо се от другата страна на Босфора, в Азия (използва се главно от бюджетните компании). Днес може лесно да се достигне от България до Истанбул чрез полети на Търкиш Еърлайнс от София. Последните кацат на летище „Ататюрк”, а полетът е около 60 минути. Влаковете, пристигащи в Истанбул, по принцип спират на станция Сиркечи,  разположена недалеч от района Бейоглу и Такси, както и от сърцето на Стария град и неговия богат избор от места за настаняване.

Международното летище „Ататюрк” /Ataturk Hava Limani; www.ataturkairport.com/ се намира на около 25 км. западно от центъра на Йешилкьой, близо до брега на Мраморно море. Летището разполага с два терминала, които са разположени на 1 км. разстояние един от друг: международен (dışhatları) и вътрешен (ichatları). Опциите за придвижване от летището към града са няколко. Първата от тях е да използвате метрото в Истанбул, като влаковете се движат между 6.00 часа и полунощ. Влаковете пътуват на всеки 5-7 минути. Втората възможност за придвижване е чрез влак. Влаковете потеглят от Световния Търговски Център и Панаирен център Истанбул и стигат до Аксарай. Пътуването е около 35 минути, като по пътя се преминава през немалко на брой места. Последната възможност е да се качите на автобус между летището и площад Таксим. Номерът на линията е 96Т. Алтернативно, може да използвате такси от летището, като цената на пътуването от Ататюрк до Султанахмет може да бъде около 50 TRL /турски лири/. Важно е да се отбележи, че между полунощ и 6.00 часа сутринта, тарифите са двойно по-високи. В терминала за пристигащи има по принцип табло с цените на такситата. Съвет от нас: ако сте си резервирали хотел в Истанбул и ще пътувате до там със самолет, попитайте във вашия хотел дали може да организират трансфер от летището за вас. Ако изберете да се доверите на местното метро, имайте в предвид, че трябва да се оглеждате за знак „Hafif Metro”. Метро влаковете са свързани с трамвая на Истанбул при Зейтинбюрну /Zeytinburnu/, така че тук може да слезете и да продължите с трамвай. Трамваят достига до Султанахмет (30-45 минути общо време за пътуване) и от другата страна на Златния рог през моста Галата. Ако изпуснете прикачването към трамвая при Зейтинбюрну, то може да продължите до Аксарай. Що се отнася до второто летище на града, то е разположено в азиатската част и носи името „Сабиха Гьокчен” (www.sgairport.com). Използва се от нискобюджетните компании като Изиджет и др. Придвижването от тук е по-трудно, защото автобусите пътуват доста, а такситата са скъпи /пътуването до Таксим може да ви излезе и 100.00 TRL/. Може би най-приемливият вариант е да се качите на автобус линия N3 и да продължите до метро станция Levent. От там с метрото се продължава до площад Таксим.

На снимката: Историческият трамвай, движещ се по търговската улица Истиклал и водещ до Таксим;

В Истанбул има две основни автогари. Макар и едва ли ще решите да пътувате точно с редовна автобусна линия до този град, все пак ще ви предложим полезна информация и относно тази опция. Автогара „Есенлер” се намира на 10км. северозападно от центъра, на път Е800 /главен път Истанбул-Одрин/. Автогара „Харем” е в азиатската част, между Юскюдар и Кадъкьой. Ако пътувате от България, най-вероятно автобусът ви ще спре именно на първата автогара. Автогара „Есенлер” (www.otogaristanbul.com) е добре организирана, като тук около 150 транспортни компании предлагат билети за пътуване. Доста от компаниите осигуряват безплатен транспорт от и до Таксим, или може да ви организират такъв транспорт. За да стигнете до Султанахмет от Есенлер, трябва да се качите на железницата /оперира от 6.00 часа до 1.00 часа след полунощ, на всеки 15 минути/ от станцията в средата на автогарата. С железницата продължете до Аксарай и се прехвърлете на трамвай до Султанахмет. Ако пътувате в обратна посока /тоест от центъра към автогарата/, трябва да слезете на станция Отогар, а не на станция Есенлер. Ако решите да се доверите на таксиметров транспорт от гарата до центъра на града, пригответе се да заплатите сума от порядъка на 30-40.00 TRL.

 

Истанбул ще ви предложи богат избор от форми на транспорт – от фериботи до модерни трамваи, античен подземен фуникуляр, както и крайградски влакове. Поради огромният брой на местните жители, средно в денонощието с градския транспорт на града пътуват около 11 млн. души. Именно това е причината много често различните форми на транспорт да са претъпкани с хора. Бъдете особено бдителни за джебчии. Със завършването на новата удължена трамвайна линия преди няколко години, трамваят свързва немалко части на града, и то тези части, които се посещават по принцип от туристите. Местната система на автобусен транспорт е малко трудна за разбиране, поради което може да решите да не се доверявате много на тази форма на транспорт. Все пак, ако искате да видите всичко от Истанбул, ще ви се наложи да се качите и на автобус. Когато говорим за градския транспорт в Истанбул, трябва да посочим и фериботите, които обикалят Босфора и Златния рог. Задръстванията в Истанбул са неизбежни, макар че историческата част на града да е освободена от повечето трафик. Ако пътувате в пиковите часове, очаквайте всички форми на транспорт да са препълнени, а задръстванията ще ви оставят да чакате понякога и по един час докато стигнете до вашата дестинация, и то само ако последната се намира близо. Ако ще пътувате до по-далечна цел, то се въоръжете с повече търпение.

На снимката: Модерният трамвай, пресичащ и историческата част на Истанбул, където са повечето забележителности на града;

Автобусния градски транспорт в Истанбул обхваща автобуси в различни цветове, като най-често превозните средства са червено-бели или зелени. Това са общинските автобуси на IETT, като името на компанията е изписано върху тях. В града има и значителен брой частни компании, които оперират по немалко от линиите, като те са предимно в светло синьо или зелено –  ще ги разпознаете по това, че са по-стари и занемарени на външен вид. Основните автобусни спирки в града предлагат разнообрази маршрути, така че лесно всеки да достигне до различни части на града. Автобусният транспорт в Истанбул оперира принципно от 6.30 часа до 23.30 часа, но ако пътувате от или за някое от по-далечните предградия на града, то тогава е възможно последните автобуси за деня да тръгват и в по-ранен час. Ако ще се возите на общински автобуси, може да си вземете карта /akbil/ или да си купите билет предварително. Цената за еднократно пътувате е около 4.00 TRL. Ако се качите на някои от частните автобуси, там ще трябва да заплатите билет на кондуктор. При положение, че ще пътувате по-често, добре е да си закупите карта за пътуване, защото пътуването ще ви излезе по-евтино /едно пътуване с карта е около 2.30 TRL/, а и няма да ви се наложи да мислите постоянно за билети и др. В европейската част на Истанбул, основните автобусни терминали са в Еминьоню, площад Таксим, Бешикташ и Аксарай. В азиатската част терминалите са в Юскюдар и Кадъкьой. Малко автобуси минават през Султанахмет, така че може да се разходите пеша до там или да разчитате на трамвая за няколко спирки. С него може да стигнете до автогарата на Еминьоню, от където пък тръгват автобуси за Таксим, Аксарай, Топкапъ Бешикташ, Ортакьой и Арнауткьой и до Бебек. В части от Истанбул действа вече системата Метробус, при която автобусите се движат по специално предназначени за тях трасета. С това времето за пътуване значително беше намалено, но от туристическа гледна точка тези трасета все още не са особено приложими, защото не преминават покрай важни забележителности. Превозните средства от тази система се движат на всеки 30 минути, от 5.30 часа сутрин до 1.30 часа след полунощ.

Част от местния градски транспорт е и железопътния транспорт, който се оперира от Турски държавни железници (TCDD). Всъщност тук става дума за две линии, по една от всяка страна на Босфора. Влаковете се движат често (ежедневно между 7.00 часа и 21:30 часа), евтини са като форма на транспорт, но може да бъдат доста претъпкани в пиковите часове. Едната линия тръгва от Хайдарпаша Haydarpaşa и се движи към Гьозтепе и Бостанчи, по протежение на залива Измит и до Гезбе. Другата линия тръгва от Сиркечи, през Халкали и по протежение на бреговете на Мраморно море. Този втори влак спира при: Кумкапь (известен със своите рибни ресторанти), Йенкап /автобусен терминал/, Йедикуле /за старите градски стени/, и Йешилкьой, недалеч от летището Ататюрк.

Основната трамвайна линия в града е изключително популярна за туристите, защото свързва важни части на града. Трамваят тръгва от Зейтинбюрну /Zeytinburnu/, преминава през Топкапъ до Аксарай (където се свързва с метрото). Трамваят обслужва още Лалели, Университета, Баязид, Чемберлиташ, Султанахмет, след което се спуска до Еминьоню, преминава по моста Галата и се насочат към Каракьой (Галата), Топхане, Фъндъклъ и Кабаташ. Трамваите са чести и работят от 6.00 часа сутрин до полунощ. Всяка спирка на  трамвая е оформена като платформа в средата на пътя, като до платформата се достига след като си закупите жетон за пътуване /на всяка спирка има кондуктори и машини, продаващи жетони/.

На снимката: Кафенето при Пиер Лоти, до което може да се стигне с фуникуляр;

Метрото в Истанбул се движи на запад от Аксарай, преминава близо до международната автогара Есенлер и стига до международното летище Ататюрк. Много малка част от линията обаче е под земята – участъкът от Такси до Левент. Влаковете се движат на всеки 10-15 минути, като работното им време е различно- понеделник – четвъртък /от 6.00 часа до 0.30 часа/, петък и събота /от 6.30 часа до 1.00 часа/, а в неделя – от 6.30 часа до 0.30 часа. Отново се закупуват жетони, които се поставят в турникети при влизане в станцията. Метрото може да се използва, за да стигнете близо до старите градски стени на Константинопол, както и до джамията Карие.

Следващата интересна форма на транспорт в Истанбул е старият фуникуляр, който свързва Каракьой и Истиклял Кадеси в Бейоглу. Чрез него може да се прикачите и на античния трамвай, който се движи по Истиклял Кадеси – една от главните търговски улици в Истанбул. От 2006г. оперира и модерна въжена линия, свързваща Кабаташ в северния край на трамвайната линия с площад Таксим (и метрото). Ако сте любители на тази форма на транспорт и красивите гледки, може да се разходите до Пиер Лоти, където има кабинков лифт, свързващ южния бряг на Златния рог в Еюп с кафенето на Пиер Лоти. От върха се открива гледка към Истанбул.

Колкото и добра и обхватна да е мрежата на местния градски транспорт, възможно е /ако бързате или ако автобусите са претъпкани/, да решите да се качите на такси. Намирането на такси в Истанбул е лесно, защото има десетки хиляди коли, които се движат из града. Такситата са боядисани в жълто. Цените са нормални, като е възможно преди да потеглите да се уговорите с водача за конкретна сума, която да се заплати за даден маршрут. Ако пътувате вечер /между полунощ и 6.00 часа/, таксата по принцип е двойна. Както и в България, така и в Истанбул има доста „фалшиви” таксита. Тук проблемът обаче е наистина голям, защото според изчисленията става дума за около 10-12 000 „копърки”, които лъжат клиентите и подбиват бизнеса на регистрираните таксита. Нормалната тарифа на такси в Истанбул е около 2.00 – 3.00 TRL за километър.

На снимката: Фериботите са важна част от местния транспорт;

Разположението на Истанбул и разрастването на града по бреговете на Босфора са определили и значението на морския транспорт за развитието на града. Когато става дума за придвижване по вода между различни части на Истанбул, то трябва да разчитате на компанията IDO  (İstanbul Deniz Otobusleri; www.ido.com.tr). В туристическите офиси из града, по фериботните терминали или на посочения по-горе уебсайт, може да намерите разписания и маршрути на фериботите, обслужващи Истанбул. По най-натоварените водни пътища – като този между Еминьоню и Кадъкьой или Юскюдар – пътуват между 3 и 5 ферибота на час. Фериботите оперират между 6.00 часа сутрин и полунощ, като за тях се прилагат същите тарифи като за останалата част от градски транспорт. При влизане на фериботния терминал трябва да поставите закупените жетони за пътуване в посочените турникети. Има и по-малки частни фериботи, оперирани от компанията Turyol. Повечето от тези корабчета тръгват от място, западно от моста Галата в Еминьоню, а дестинациите са главно Хайдарпаша и Кадъкьой. Билети се продават на будки на самия бряг.

Главният фериботен терминал се намира на Еминьоню – между гара Сиркечи и моста Галата – като тук може да видите фериботни кейове или терминали (Iskelesi на турски език). Всеки един от тези терминали обслужва конкретна линия. Терминал Йемиш /Yemiş Iskelesi/ e за фериботите, които пътуват към Еюп чрез Касъмпаша, Фенер и Балат. Фериботите оперират на всеки час между 7.00 часа и 20.00 часа. Терминалът Богаз обслужва фериботите, които преминават Босфора към Румели Каваги. От фериботния терминал може да намерите още фериботни връзки към Юскюдар (ежедневно 6:30 часа – 23:00 часа), Кадъкьой (ежедневно 7.00 часа – 20.40 часа) и Харем. Редовни фериботи на IDO свързват Каракьой (от другата страна на моста Галата) с Хайдарпаша и Кадъкьой (ежедневно от 6.30 часа до 21.45 часа), а също и с  Фенер, Балат, Хаской и Еюп (ежедневно от 7.15 часа до 21.15 часа). От Кабаташ фериботи пресичат Босфора към Кадъкьой (от понеделник до петък, 7.00 часа до 20.00 часа), а от Бешикташ до Кадъкьой и Юскюдар има ежедневна връзка (от 6.45 часа до 21.00 часа). От Кабаташ има и редовни фериботи до Принцовите острови (ежедневно от 6.50 часа до полунощ, но през зимата са по-рядко). От фериботен терминал Богаз отпътува популярния фериботен круиз по Босфора. Круизът се организира от юни до октомври /ежедневно в 10.35 часа, на обяд, 13.35 часа и 19.00 часа/.

На снимката: На Еминьоню, близо до терминала за фериботите, може да опитате прясно приготвена риба в питка – едно от популярните места сред местни и туристи;

Много по-бързо придвижване по вода се осигурява от „морските автобуси” /Deniz otobusleri/. Последните се движат от Кабаташ, при източния край на трамвайна линия, пресичат Босфора и стигат до точки около Мраморно море. Морските автобуси обаче оперират по-рядко в сравнение с фериботите, освен в пиковите часове. Чрез тях може да стигнете до Принцовите острови, както и до Ялова, намиращ се на южния бряг на Мраморно море. Разписанията са достъпни по всички морски автогари, както и на сайта www.ido.com.tr.

От 2008г. в Истанбул бяха представени и оперират водни таксита /Deniz taksi/. Броят на тези корабчета значително се е увеличил от тогава, като причината за това е голямото търсене на услугата. Из града има 27 точки за отпътуване на водните таксита, сред които са и Принцовите острови, както и множество места от двете страни на Босфора. Пътуването с морските таксита обаче е по-скъпо, отколкото с другите форми на воден транспорт в Истанбул. За повече информация, вижте www.deniztaksi.com.

На снимката: Капълъ Чарши;

На снимката: Египетският пазар /Пазар за подправки/;

Фестивали и празници в Истанбул:

Въпреки светския характер на турската република, трите големи празника в града и в държавата са религиозни: Рамазан, Шекер Байрам и Курбан Байра, като последните два са и официални празници. Освен тези религиозни празници, Истанбул предлага богата културна програма за своите посетители, като повече информация може да намерите на официалния туристически сайт на града, както и в местните туристически офиси.

На снимките: Дворецът Топкапъ;

Религиозните празници, които се почитат из целия ислямски свят, се провеждат на дати, определени от мюсюлманския календар Хиджра, като два от най-важните са Шекер и Курбан байрям. Хиджра е лунен календар и годината в него има продължителност точно 12 оборота на Луната около Земята, т.е. в него има 354 /или 355/ дни. Рамазан, въпреки че не е официален празник, е може би най-важният мюсюлмански празник, ако може да наречете празник пълните лишения, на които всеки мюсюлманин трябва да се подложи в рамките на месец, всеки ден от изгрев до залез слънце. Тъй като това не е официален празник, животът в Истанбул не се повлиява много от него. Ежедневният пост приключва в час, наречен ифтар, когато на вярващите е позволено да хапнат и пийнат.

Малко ресторанти в Истанбул затварят за Рамазан, но ако по време на този празник се разхождате из някои от  по-консервативните райони на града /като Фатих/, съветваме ви да бъдете по-дискретни с хапването на публични места, както и с пиенето и пушенето. Празникът обаче си има и положителната страна, защото по това време доста места из града се оживяват вечер – около Хиподрума в Султанахмет биват разположени стотици сергии, където се продават различни ястия и питиета. Вечер, по време на Рамазан, може да ви бъде трудно да намерите място в ресторантите, особено около ифтар. Особено интересен става празника на 27-мия и 28-мия ден на Рамазан, който ден се счита за моментът, когато Мохамед е получил Корана от Аллах. През тези два дни, джамиите са пълни с хора, а вечер сградите са още по-силно осветени в сравнение с обичайното. На последния ден от празника, наречен Арифе, местните посещават гробища и отдават почит към предците си. Много от ресторантите са затворени на тази вечер.

На снимките: Дворецът Долмабахче;

Шекер Байрям продължава 3 дни и се провежда в края на Рамазан, въпреки че често има и седмица разлика в провеждането му, ако трите дни се паднат в средата на работната седмица. Това е празник за семейни събирания и даване на подаръци и лакомства за децата.

Курбан Байрям продължава 4 дни. Това е празник, при който поднасянето на жертвеното агне се свързва с личността на Авраамовия син Исмаил. По време на празника се колят около 2.5 милиона овце. Празникът е по-важен от Шекер Байрям, като тук главата на семейството трябва да заколи овца или коза на основния празничен ден. По време на Курбан и Шекер Байрям може да изпитате трудности с придвижването из града.

Освен гореизброените типично религиозни празници, Истанбул ще ви предложи богатство от културни преживявания. Програмата е пълна, като по-голяма част от  събитията са между април и октомври. За по-пълна информация и дати на събитията е добре да се свържете с местния туристически офис. Билетите за повечето събития могат да бъдат закупени онлайн от www.biletix.com или www.pozitif-ist.com.

На снимката: Кулата Галата;

Знаете ли, че:

Лалета, символ на Холандия, идват от Истанбул и са изпратени в Холандия именно от тук?

На снимката: Кулата на девицата;

По-долу ще видите списък на основните забележителности на града, които не бива да пропускате. С кликване върху името на забележителност ще се отвори допълнителна страница с детайлна информация за обекта – историческа информация, местоположение, както и практическа информация за посещението на този обект:

1/ Църква-музей „Света София”;

2/ Дворец Топкапъ;

3/ Парк Гюлхане;

4/ Монетният двор;

5/ Археологически музеен комплекс;

6/ Йеребатан;

7/ Хиподрумът;

8/ Джамията Султанахмет  /Синята джамия/;

9/ Музей на турското и ислямското изкуство;

10/ Джамията „Соколлу Мехмед паша”;

11/ Малката джамия „Света София”;

12/ Мостът Галата;

13/ Новата джамия;

14/ Пазар на подправките /Египетски пазар/;

15/ Джамията на Рюстем паша;

16/ Капалъ Чарши;

17/ Джамията Сюлеймание;

18/ Музеят Карие;

19/ Истиклял Кадеси;

20/ Площад Таксим;

21/ Кулата Галата;

22/ Миниатюрк;

23/ Дворецът Долмабахче;

24/ Морският музей;

25/ Дворецът Чираган;

26/ Ортакьой;

27/ Принцовите острови;

28/ Остров Мармара;

 

Важно: Статията предоставя информация за град Истанбул, Турция. Тук ще намерите полезна информация за града и неговите околности – история на Истанбул, транспорт, най-добро време за посещение, празници. Статията е последно обновявана от нашия екип на 02 Декември 2016г.

Истанбул

По-долу може да видите интерактивна карта относно Истанбул, Турция, която ви позволява да се ориентирате по-добре относно разположението на града, но също така ви предлага три интересни опции- да получите информация за трафика из района в момента /кои са натоварените пътища и кои улици са по-малко натоварени/, да получите информация относно най-добрите пътища за транзитно преминаване из района, а така също да получите информация и относно велосипедните маршрути в района.