Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Вторият ни ден в Охрид започна около 9.00 часа сутринта. Едно хубаво кафе, изпито с гледка към Охридското езеро, беше достатъчно за добър старт на деня. Докато пихме кафето си се чудихме по какъв начин да разпределим разглеждането на отделните обекти, които си бяхме набелязали предварително. Основното ни притеснение отново бяха очакваните високи температури, като нямахме никакво желание да припадаме в жегите докато се разхождаме из Охрид. В крайна сметка взехме решение първата част от деня да посветим на един обект, намиращ се извън Охрид, и по-точно на около 35-40 км. южно от Охрид. Това беше манастирът „Свети Наум“, намиращ се близо до македонско-албанската граница. „Свети Наум“ представлява интересен комплекс, който е разположен в национален парк Галичица. Освен самия манастирски комплекс,  тук може да се насладите на няколко църкви, както и на невероятната природа.

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътят от Охрид до Свети Наум е тесен, като на много места ще видите предупредителни знаци, сочещи за тесен път. В началото на тези 35-40 км. (които се изминават за около 40 минути) пътят преминава покрай самото езеро. Ще видите доста интересни малки градчета, както и чудесни плажове, които обаче в тази част от годината са претъпкани. Паркиралите от двете страни на пътното платно автомобили прави пътя още по-тесен на места. След селището Търпейца, пътят навлиза дълбоко в парк Галичица и се отдалечава от езерото. Започват множество завои, а пътната настилка не е от най-добрите. Като цяло, добре е да се кара по-бавно и внимателно, особено като се има предвид, че по този път се движат и туристически автобуси, които секат пътните платна и разминаването с тях е цяло приключение. По пътя има достатъчно табели, така че дори и без навигация лесно ще може да намерите правилния път.

Пред входа на манастирския комплекс има изграден огромен паркинг – както за автомобили, така и за автобуси. Тъй като беше по-рано през деня, успяхме лесно да намерим място за паркиране. Паркингът е платен, като таксата е 50.00 динара за цял ден. При пресичането на главната порта на комплекса, може да се зачудите дали сте дошли на посещение в манастир или сте на плаж, примесен с пазар. Освен че манастирът е известен като място за поклонение и туристическа атракция, явно доста от сред местните той е известен и като добро място за плаж. Имаше десетки хора (които в края на деня може да са станали и няколко стотици), които бяха дошли на това място само за да се потопят във водите на езерото. Точно от другата страна на плажа пък беше разположен пазарът, състоящ се от около 20-25 дървени къщички, в които се продаваха всякакви сувенири – известните охридски перли (правени от кости на охридската пъстърва), магнити, икони и какво ли още не. След като преминете през цялата лудница на плажа и пазара, ще стигнете до още по-потресаващата гледка – няколко на брой заведения отляво и отдясно на главната пътека. От сутринта заведенията бяха пълни, а скарата разнасяше мириса на различни меса. Няма как да се отрече обаче, че гледката от тези заведения беше впечатляваща. Докато една част от тях гледаха към самото езеро, то другите две – Cuba Libre и Ostrovo – бяха с гледка към водите на Crni Drim, който именно тук се влива в Охридското езеро.

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Около 200-300 метра след заведенията главната пътека най-накрая ще ви отведе до главната порта на самия манастир „Свети Наум“. През нея се влиза в добре поддържан двор, който освен че е изпълнен с цветя, дървета и един много красив фонтан, беше изпълнен и с разхождащи се свободно пауни. На много места можеха да се видят предупредителни табелки да се внимава с пауните, защото същите можело да ви наранят (явно в миналото е имало и такива случаи). След кратка пауза за снимки, продължихме към вътрешната част на манастира, където се намира и манастирската църква. Църквата е разположена в средата на манастирския двор, а около него се намира манастирски хотел и една кула. Разбира се, няма как да се мине и без поредния ресторант. Църквата е наистина красива и поне отвън изглеждаше добре поддържана. Вътре нещата са малко по-различни – стенописите по стените са изхабени, но въпреки това много красиви. В купола на църквата може да се види образът на Исус, заобиколен от образите на неговите ученици. Ако искате да влезете в църквата, ще трябва да заплатите такса от 100 динара – реално обаче, дори и да не заплатите, никой не проверява и може да си влезете и без заплащането на каквито и да е било суми.

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Тъй като манастирът се намира на самия бряг на езерото, и тук няма как да се мине без спиращи дъха гледки. Манастирът е надвиснал буквално над самото езеро и от площадка може да се насладите на наистина впечатляващи гледки към цялото езеро. Водата на езерото е много чиста и това си личи особено от тази гледка точка.

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

След като разгледахме манастира, продължихме със следващите обекти, които са част от комплекса – става дума за няколко църкви, разположени на различни места в околността. Хубавото е, че на много места има карти с указания кое къде се намира и това улеснява посетителите при намирането на отделните обекти. Първата от тези църкви няма как да бъде пропусната, защото се вижда още при излизането от портата на „Свети Наум“. Това е църквата „Света Петка“. Всъщност, трудно е да се определи точно като църква, защото е наистина малка, по-скоро с размерите на параклис. „Света Петка“ е нова църква, както може да видите и от нашите снимки. Личи си, че е била изградена едва през последните години, като стенописите вътре едва ли са на повече от 5-10 години.

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Близо до „Света Петка“ се намира табела, която указва как да се стигне до други две църкви – Света Богородица и Свети Атанасий. Пътят към тези две църкви преминава по черна пътека през гората. Хубавото е, че през по-голямата част от времето пътеката преминава през сенчест район, така че ходенето беше по-лесно. Разстоянието от „Света Петка“ до „Света Богородица“ беше около 800-900 метра. С учудване обаче, когато стигнахме до указаното място, видяхме строеж на църква – да, местните вече бяха обозначили, че тук има църква, но самото и строителство все още продължаваше. На мястото имаше двама възрастни македонци, които дялаха камъните за бъдещата църква, но реално завършването й все още е доста далеч. Малко разочаровани продължихме напред, като табелата сочеше, че следващата църква трябва да е след около 500-600 метра. Преди да стигнем обаче до „Свети Атанасий“, пътеката ни прекара покрай част от изворите на Crni Drim. Гледките към природните образувания беше наистина впечатляваща. Църквата „Свети Атанасий“ всъщност е част от малък манастирски комплекс, който се намира над пътеката, по която се движихме. Входната врата на комплекса беше отворена, но самата църква – не. Добре, че в крайна сметка един от монасите ни видя и отвори църквата. От него всъщност успяхме да научим интересни неща за църквата – същата е съществувала в малко по-различен вид на това място от преди 10 века, като последният ремонт по нея е извършен преди 15 години. Това си личеше по почти изцяло новите стенописи по стените й. Църквата се използва все още за богослужения, като има църковни служби всяка сутрин. Мястото е наистина приятно и си заслужава да му се отделят 10-15 минути за разглеждане.

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

На снимките: Църквата „Света Петка“ и районът около изворите на Crni Drim;

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

На снимките: Църквата „Свети Атанасий“ с градината;

След като приключихме с разглеждането на „Свети Атанасий“, продължихме по главната пътека, която скоро ни изведе близо до паркинга, където бяхме оставили колата. Не бързахме обаче да потегляме наобратно към Охрид, а и беше станало вече време за обяд. Оказа се обаче, че намирането на място за хапване не е никак лесна задача. Броят на плажуващите, за които ви споменахме в началото, се беше увеличил, а заведенията бяха препълнени. В крайна сметка след кратка обиколка из ресторантите успяхме да намерим маса в ресторант „Cuba Libre”, и то с чудна гледка към водите на Crni Drim. От тук можехме да се насладим на спокойните води на реката, както и на множеството корабчета, които отвеждаха туристи нагоре по течението й към т.нар. Извори на Crni Drim. Самият ресторант предлагаше обичайното меню и специалитети, които бяхме видели и предния ден в Охрид. Някой от нас решиха да пробват известната охридска пъстърва – порциите бяха около 600 грама и ще може да се справите с тях само ако сте наистина много гладни. Тук трябва да се отбележи, че охридската пъстърва е традиционен за езерото вид пъстърва, като се отличава от обикновената по своя размер, а и по цената, на която се предлага в местните ресторанти. Една порция от около 600 грама излиза около 1200-1300 динара, или близо 50-на лева.

След като приключихме с обяда, вече беше станало близо 15.00 часа, като планът беше да се приберем за малко до вилата и да починем (слънцето отново беше станало доста силно, а времето не беше от най-подходящите да отидем в стария град на Охрид и да се разхождаме по каменните улички). Връщането по обратния път отне отново не повече от 40 минути и така малко преди 16.00 часа бяхме във вилата за кратка почивка. Планът беше да починем около час и да се насочим към стария град на Охрид, където ни  чакаха за разглеждане Самуиловата крепост, Ранно-християнската базилика, църквата „Свети Пантелеймон“, църквата „Плаошник“, както и перлата – църквата „Свети Йован Канео“, надвиснала над самото езеро.

След около час почивка, отново бяхме в колата и пътувахме към стария град на Охрид. Бяха ни останали за разглеждане немалко интересни обекти в горната част на стария град, като опциите за тяхното достигане бяха две – да се паркира отново около крайбрежната алея на Охрид и след това да се изкачим през целия стар град до крепостта на върха и разположените в близост до нея храмове, или да продължим с колата почти до подножието на крепостта. Избрахме вторият вариант, за да си спестим загубата на излишно време. Благодарение на навигацията, успяхме да стигне до Горната порта на Охридската крепост, където има паркинг (безплатен). Тук оставихме колата и продължихме нагоре пеша.

Тук трябва да се отбележи, че от Горната порта започва улица Кузман Капидан, която улица се разклонява още в самото начало на два ръкава. При самото разклонение има указателна табела, която посочва, че ако продължите по горния ръкав на улицата (най-образно казано), ще се насочите към Самуиловата крепост,  а ако продължите по долния ръкав на тази улица ще стигнете до Античния театър, църквата Плаошник и до църквата Свети Йован Канео. Ние решихме да продължим в посока към храмовете. Само след около 100-на метра пред нас се появи Античният театър на Охрид. За разлика от предната вечер, когато достигнахме до него от долната страна, този път излязохме от към горната страна на театъра. Сцената на театъра беше в трепетна подготовка за представление, по всяка вероятност част от провеждащия се в момент Летен фестивал на Охрид.

От Античния театър продължихме по улица Кузман Капидан в посока към ранно-християнската базилика. Самата улица е особено красива – от двете страни има добре изглеждащи и поддържани старинни къщи, които буквално са покрити с цветя. Особено интересно беше да видим как по подобие на бръшлян, къщите бяха покрити на места от киви, което тепърва зрееше. След не повече от 6-7 минути ходене по тази улица се стига до останките от ранно-християнската базилика. В самото начало човек трудно може да разбере, че това са именно тези останки, защото същите са обградени от всички страни от строящи се в момента сгради (според табелите, сградите ще служат като университетски помещения). На пръв поглед, тъй като останките са оградени с ограда отвсякъде, трудно може да придобиете ясна представа за стойността на обекта и за неговите мащаби. Ако обаче се последват табелите водещи към  църквата Плаошник в близост, ще може да погледнете над тези антични останки от малко по-различен ъгъл и дори да се разходите из самите останки. Обектът е наистина впечатляващ и сигурно в миналото е бил особено красив, но за съжаление малко неща са оцелели до наши дни. За посещението на самите останки не се заплаща входна такса.

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

На снимките: Останките от ранно-християнската базилика;

Не се дължи входна такса и за разположената в близост църква Плаошник. Независимо че при приближаването на църквата може да се види една будка, където има знак, че трябва да си купите билет за 100 динара, реална няма кой да продава билети нито на самата будка, нито на входа на църквата. Още от самия екстериор на църквата може да се досети човек, че говорим за нова постройка, независимо че на много места може да се намери информация, че това е стар храм. Реално, както и при някои от църквите от посетения по-рано през деня манастир „Свети Наум“, и тук по-скоро строежът е осъществен през последните години. Вътре е направен опит да се насочи влиянието върху редица древни елементи и останки от по-стара постройка, но с това се изчерпва общо взето интересното в самата църква.

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

На снимките: „Плаошник“;

След като разгледахме тези обекти се насочихме към разположената малко по-нависоко Самуилова крепост. Тук, след като попитахме местни хора за пряк път, последните ни насочиха към пътека през гората. За около 10-на минути ходене със сериозно изкачване на места, успяхме да стигнем до портата на Самуиловата крепост. Това е единственият обект от местните забележителности в Охрид и околността, за който платихме входна такса. Направи ни впечатление практиката, че чужденците заплащат по-висока входна такса в сравнение с местните. Входната такса за чужденци е в размер на 60.00 динара, а самата крепост работи всеки ден от 9.00 часа до 19.00 часа без прекъсване.  Разглеждането на крепостта отнема около 30 минути, като през това време се разглеждат всичките крепостни стени, както и може да се изкачите на няколко от оцелелите крепостни кули. Останалата част на крепостта (вътрешността й) представлява буквално една нива, където тревата е обрасла и никой не си е направил труда да я окоси и да облагороди малко обекта в тази му част. Иначе си заслужава да се разходите по стените, от където може да се насладите на красиви гледки на езерото от различни гледки точки, както и да видите целия Охрид.

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

На снимките: Самуиловата крепост;

Малко след 19.00 часа местно време, когато беше дошли време за залеза на слънцето над Охридското езеро, беше дошло време да се насочим и към може би най-впечатляващата от всичките местни забележителности – надвисналата над езерото църква „Свети Йован Канео“. По същата пътека, по която малко по-рано се бяхме изкачили до крепостта, се спуснахме надолу, но не се върнахме отново до ранно-християнската базилика. Заради вече споменатите строежи около древната базилика, старата пътека до църквата „Йован Канео“ е прекъсната и в момента единствения начин да се стигне до църквата, ако идвате от крепостта, е като преминете по една утъпкана пътека през самата гора. Хубавото е, че поне има табелки, така че е трудно човек да се загуби. Отклонението заради прекъснатата стара пътека не е голямо – прави се просто едно заобикаляне от около 5 минути, преди пред вас да излязат сякаш от нищото десетки хора, всеки търсещ най-доброто място за снимка, селфи или за видео.

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/

На снимките: „Свети Йован Канео“ и залез на Охридското езеро;

Мястото, на което е разположена църквата „Свети Йован Канео“ е наистина вълшебно, а ако го посетите след 19.30 часа, когато започва залезът на слънцето над езерото (както направихме ние), ще може да се насладите на наистина невероятна игра на светлината. Ако е възможно, бихме останали на това място с часове и дни, само и само да съзерцаваме църквата и езерото отдолу. Мястото е наистина красиво, но ако го посещавате с малки деца, приемете един съвет от нас – дръжте ги под око, защото районът не е особено обезопасен и е учудващо как до сега не е станал някой инцидент при наличието на такива стръмни участъци и при липсата на каквито и да е било огради.

След цял ден обикаляне из Охрид и неговите околности, беше ни трудно да се разделим с тази гледка, още повече че ни предстоеше изкачване към крепостта отново, за да стигнем до Горната порта и колата. Бавно, но славно, успяхме с последни сили да стигнем до паркинга и потеглихме към центъра на Охрид. Едва ли е необходимо да казваме, че в събота вечер намирането на място за паркиране е особено трудна задача, но все пак късметът ни споходи сравнително бързо. Учудихме се отново как е възможно паркирането в града да е платено до 03.00 сутринта, но нямаше как – платихме си паркинг за няколко часа, които да използваме за разходка из централната част. Скоро обаче осъзнахме, че май нямаме много сили за продължителна разходка, така че избрахме да седнем в едно приятно кафене към хотел Нова Ривиера на крайбрежната алея. Тук човек може да си говори спокойно и да наблюдава целият този народ, който е препълнил центъра на Охрид в късните часове на съботния ден.

Разбира се, оставихме си време и да минем отново през супермаркет Ramstore, откъдето вече си бяхме набелязали някои неща за купуване за България – малко местна бира и вина. Разликата в цените на продуктите с България е огромна в полза на македонските цени, но просто няма как да се пазаруват повечето от нещата – няма да издържат дългия път, а и вносът на определени продукти от Македония в България е забранен. След като приключихме с покупките, се прибрахме в Villa Chingo за последната ни нощувка преди отпътуването за България.

Около 9.00-9.30 часа в неделя вече стягахме багажа за напускане на вилата. Нямаше как да не изпием едно последно кафе, докато се наслаждавахме на гледките към езерото. Около 10.30 часа се разделихме с нашия любезен домакин и потеглихме към Охрид, където имахме за изпълнение последни задачи за покупки. Когато и те бяха изпълнени, не ни остана нищо друго, освен да зададем „София“ в навигацията на колата. Чакаше ни около 6 часа път до София, като преминахме обратно по същия маршрут, по който бяхме дошли 2 дена по-рано. За щастие, по пътя всичко беше нормално и така около 17.00 часа бяхме вече на българската граница. Тук всъщност разбрахме и че вносът на определени продукти от Македония (месо, сирене и други) не е позволен, по всяка вероятност заради опасения от болести. Тъй като не бяхме купували такива продукти, преминаването през границата стана бързо, за разлика от доста други коли, които бяха отбити за по-сериозни проверки.

Няма как да не споменем, че качеството на пътя в България, предизвика сериозна радост у нас – вече ги нямаше многобройните дупки и неравности, през каквито бяхме принудени да минем в Македония. За разлика от пътуването 2 дни по-рано, този път решихме след Кюстендил да не продължаваме към Радомир и Перник, а да следваме табелите към Дупница и оттам да се качим на магистрала „Струма“. Пътят от българската граница при Гюешево до София е наистина в много добро състояние и именно този втори вариант за неговото преминаване се оказа по-удачен и по-бърз. Малко след 18.00 часа в неделя вечер вече влизахме в София, поставяйки точка на едно наистина приятно пътуване, при което успяхме да разширим още повече географията на посетените от нас места. Определено можем да кажем, че Охрид вече е в листата на дестинациите ни за по-дълъг уикенд и при първа възможности отново бихме пътували до там…….

Надяваме се, че нашият пътепис, посветен на пътуването ни до Охрид и езерото, ви е бил интересен, както и че ще намерите полезна информация, която да ви послужи при организирането на ваше пътуване до тази  част на Македония. На добър път!

Към първия ден от пътеписа ни „С автомобил до Охрид“;

Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 2 и 3/




В случай че търсите хотел в Охрид, може да направите резервация чрез формата за търсене на оферти на Booking.com по-долу и да се възползвате от възстановяване на сума между 3% и 10% от стойността на вашата резервация след приключване на вашия престой в хотела. Повече може да прочетете в раздела „Как да резервираме хотел по-евтино“:



Booking.com

По-долу може да видите интерактивна карта относно Охрид и Охридското езеро, която ви позволява да се ориентирате не само относно разположението на тази града и езерото, но също така ви предлага три интересни опции- да получите информация за трафика в града в момента /кои са натоварените пътища и кои улици са по-малко натоварени/, да получите информация относно най-добрите пътища за транзитно преминаване около Охрид, а така също да получите информация и относно велосипедните маршрути в района:

Ораторията на Свети Еразъм – град Санта Маргерита Лигуре, Италия

Покровителят на рибарите и на моряците е почитан с малката църква, известна като Ораторията на Свети Еразъм. Вътре в църквата може да се види как мотивът на бурите и корабокрушенията напомня за божествената намеса на светеца в съдбините на неговите последователи. Ораторията е построена първоначално през 1347г. като параклис, по волята на рибарите и моряците от селото.Построена на скала, носеща името Елмо, в подножието на хълма Сан Джакомо, тя първоначално е бил плискана от морето.

Ораторията на Свети Еразъм

На снимката: Ораторията отвън;




Ораторията е посветена на Свети Еразъм, епископ от четвърти век и мъченик- покровител на моряците. Възстановена през седемнадесети век, сега тя има фасада от осемнадесети век и пази вътре модели на древни кораби, одежди и обзавеждане. От 1638г. тя става седалище на Братството на Свети Еразъм, създадено с благотворителна цел, като същото все още е активно и работещо. Всяка Коледа красива християнска сцена с теракотени фигури и други предмети се излага вътре.

Ораторията на Свети Еразъм

На снимката: Разпятие в ораторията;

Отвън пред ораторията има красива мозайка в черно-бяло, както и двор с морска тематика.

Полезна информация за тази забележителност:

Адрес: Piazza Sant’Erasmo Corte, Санта Маргерита Лигуре, Италия;

Работно време на ораторията:

Всеки ден, от 10.00 часа до 18.00 часа;

Цени на входни билети:

Вход свободен;




Ораторията на Свети Еразъм

Важно: Статията предоставя информация за ораторията на Свети Еразъм в град Санта Маргерита Лигуре, Италия. Тук ще намерите исторически данни за забележителността, информация за местоположението й, как да стигнете до ораторията, както и информация за работно време и цени на входните билети. Статията е последно обновявана от нашия екип на 28 Септември 2018г.

В случай че търсите хотел в Санта Маргерита Лигуре, може да направите резервация чрез формата за търсене на оферти на Booking.com по-долу и да се възползвате от възстановяване на сума между 3% и 10% от стойността на вашата резервация след приключване на вашия престой в хотела. Повече може да прочетете в раздела „Как да резервираме хотел по-евтино“:



Booking.com

Замъкът Линдерхоф, Германия

Замъкът Линдерхоф е единственият от дворците на лудия крал Лудвиг, който наистина е изцяло завършен. Замъкът е построен от Георг фон Долман в периода между 1874г. и 1878г. В сравнение с останалите замъци, строени от Лудвиг, Линдерхоф е най-малкият и по-малко претенциозен замък.

Замъкът Линдерхоф

На снимката: Замъкът Линдерхоф;

И въпреки това, замъкът се слави с изключителното разнообразие от архитектурни стилове, които са приложени при строителството му, както и с великолепната декорация вътре, която на моменти дори изглежда прекалено богата.

Замъкът Линдерхоф

На снимката: Линдерхоф е разположеното пред него езеро и фонтана в него;

По всяка вероятност като вдъхновение при строежа на замъка Линдерхоф е послужил Малкия Трианон във Версай. Тук може да видите доста препратки към дворци на френския крал Луи XIV, който бил изцяло обсебил крал Лудвиг. Акцентите в интериора включват разкошната кралска спалня, прекрасната зала с огледалата, както и любимата на Лудвиг система, при която масата за хранене се издига от етаж по-надолу със специален механизъм, позволявайки на краля на вечер на спокойствие, без неговите слуги да обикалят около него.

Замъкът Линдерхоф

На снимката: Тронната зала в замъка;




Замъкът Линдерхоф, освен всичко друго, разполага и с красив и добре поддържан парк в английски стил, а всичко това е на фона на чудесните Алпи. Има няколко интересни сгради в парка, които си заслужава да се видят. Точно сред сградата на двореца има красиво езерце, където се издига позлатената статуя на Нептун, а от нея се изхвърля вода на височина от 30 метра. В парка също така може да видите мавританския павилион и мароканската къща, които крал Лудвиг бил закупил от световни изложения в Париж.

Замъкът Линдерхоф

На снимката: По отношение на декорациите вътре, Линдерхоф е доста по-богат от другите замъци на крал Лудвиг;

Отделно от това в парка може да се видят и няколко интересни структури, които напомнят за опери на Вагнер. Приятелството между Вагнер и краля може би има връзка с това решение от архитектурно естество. В парка може да видите пещерата на Венера /връзка с операта Танхойзер/, павилионът Хундингшуте /операта Валкирия/, както и ермитажът Гурнеманзлаузе /операта Парсифал/;

Замъкът Линдерхоф

На снимката: Мавританския павилион;

Замъкът Линдерхоф

На снимката: Пещерата на Венера;

Замъкът Линдерхоф

На снимката: Статуята на Нептун;

Полезна информация за тази забележителност:

Адрес: Замъкът Линдерхоф, Линдерхоф 12, 82488 Етал, Германия;

Телефон: +49 8822 92 030;

Как да стигнете до Линдерхоф:

-С кола

Замъкът Линдерход се намира на 10 км. западно от Етал/ по път B23, който е удобна връзка през Австрия в посока Фюсен. Пътят обаче много често е затворен, особено през зимата;

Може също така да се движите по магистрала А95 и после по път B2 до Оберау. След това следвайте знаците в Оберау към път B23 /Etaler Strasse/. Извън Етал трябва да завиете наляво по посока на път ST2060. След като стигнете Линдерхоф, завийте надясно посока на замъка;

При замъка има изграден паркинг за 550 автомобила и 20 автобуса. Паркингът е платен;

-С обществен транспорт

Вземете влак до Обермергау /повече информация за разписанието на влаковете може да намерите тук/. От гарата в Обермергау има автобус до замъка.

Работно време на Линдерхоф:

В периода 1-ви Април – 15-ти октомври: всеки ден, от 9.00 часа до 18.00 часа .;

В периода 16-ти Октомври – 31-ви март: всеки ден, от 10.00 часа до 16.00 часа;

Работно време на пещерата:

В периода от средата на април до 15-ти октомври: всеки ден от 9.00 часа до 18.00 часа;

Затворена от 16-ти октомври до средата на април;

 Работно време на мароканската къща и мавританския павилион:

В периода от средата на април до 15-ти октомври: всеки ден от 9.00 часа до 18.00 часа;

Затворена от 16-ти октомври до средата на април;

Работно време на къщата на Хундинг и ермитажа Гюрнеманц:

В периода от средата на април до 15-ти октомври: всеки ден от 9.00 часа до 18.00 часа;

Затворена от 16-ти октомври до средата на април;

Важно:

През зимата сградите в парка са затворени, с изключение на Royal Lodge;

Всички сгради са затворени на 1-ви януари, 24-ти/25-ти/31-ви декември;

Цени на входни билети:

Билет за двореца и парка – 8.50 Евро /редовен билет/ и 7.50 Евро /намален билет/;

Билет само за сградите в парка – 5.00 Евро /редовен билет/ и 4.00 Евро /намален билет/;

Билет за двореца /през зимата/ – 7.50 Евро /редовен билет/ и 6.50 Евро /намален билет/;

Комбиниран билет „Konigschlosser“ /включва вход за замъците Херенхимзее, Нойшванщайн и Линдерхоф/ – 26.00 Евро;

Безплатен вход за деца под 18-годишна възраст;

Намален билет за студенти над 18 години;

Важно:

Замъкът Линдерхоф може да се посещава само с организирана обиколка на английски и немски език.. Всяка обиколка /тур/ е насрочена за конкретен час, като особено през летните месеци /висок сезон/ е препоръчително да резервирате билети предварително. Резервационна такса се заплаща допълнително;

Обиколката на замъка отнема около 25 минути;




Замъкът Линдерхоф

Важно: Статията предоставя информация за замъка Линдерхог, разположен в близост до Етал, Германия. Тук ще намерите исторически данни за забележителността, информация за местоположението на замъка, как да стигнете до него, както и информация за работното време за посещения и цена на входните билети. Статията е последно обновявана от нашия екип на 05 Септември 2018г.

В случай че търсите хотел около замъка Линдерхоф, може да направите резервация чрез формата за търсене на оферти на Booking.com по-долу и да се възползвате от възстановяване на сума между 3% и 10% от стойността на вашата резервация след приключване на вашия престой в хотела. Повече може да прочетете в раздела „Как да резервираме хотел по-евтино“:



Booking.com

Замъкът Нойшванщайн, Германия

 Замъкът Нойшванщайн в Швангау може и да не е бил използван с някаква стратегическа цел, може да е едва на 120 години, може да е бил една фантазия на луд владетел, но въпреки това си остава най-известният замък в Германия. Замъкът е послужил като вдъхновение на Дисни и въпреки липсата на средновековна автентичност, този замък си остава притегателно място за стотици хиляди хора всяка година.

Замъкът Нойшванщайн

На снимката: Замъкът Нойшванщайн;

Близо до град Фюсен, Швангау е малък град, разположен на идилично място, което още през 19-ти век е хванало окото на баварските кралски особи. Първо крал Максимилиан II построява ловна хижа на това място, а след това лудият крал Лудвиг издига замъка на мечтите си. Замъкът Нойшванщайн привлича над 1.3 милиона посетители годишно, което го превръща в една от най-популярните дестинации не само в Германия, но и в Европа. Магията на този район се допълва и от близкия замък Хоеншвангау, където Лудвиг прекарал голяма част от младостта си. Въпреки че голяма част от малкия град в близост до замъците е насочена към масовия туризъм, в района има някаква изключителна природна красота, което предоставя условия за по-дълъг престой – по-дълъг от еднодневните екскурзии, които повечето туристи предприемат до този район на Германия.

Замъкът Нойшванщайн

На снимката: Вътрешният двор на замъка;

Замъкът Нойшванщайн е върховната мечта на крал Лудвиг II. Той е построен между 1869г. и 1886г. в стил, според който замъкът трябвало да прилича на средновековен рицарски замък. Голяма част от екстериора е нео-романски и всичко изглежда магически, особено като се има в предвид как замъкът е кацнал на висок хълм на фона на алпийския пейзаж.

Замъкът Нойшванщайн

На снимката: Залата на певците;




Интериорът, който може да се види само при обиколка с екскурзовод, прилича на сцени от опери на Вагнер като Танхойзер и Лоенгрин. Залата на певците е по-малко копие на тази в замъка Вартбург близо до Айзенах, а стените й са декорирани със сцени от Парзивал /немски романс, писан от Волфрам фон Ешенбах/. Само около 20 стаи са отворени за посещение, като замъкът никога не е завършен изцяло. Крал Лудвиг прекарва по-малко от шест месеца тук.

Замъкът Нойшванщайн

На снимката: Още една от красивите 20 зали, които може да се посетят в замъка;

Няколко пътища водят към върха на хълма, където е кацнал замъкът Нойшвайщайн. Най-интересният от тях преминава нагоре през клисурата Полат. Другите пътеки са по-директни и не толкова интересни. Разходката до горе отнема между 20 и 45 минути, в зависимост от избрания маршрут. Възможно е да се качите до замъка още с микробус или файтон.

Замъкът Нойшванщайн

На снимката: Тронната зала;

Най-добрата гледка към замъка се открива от моста „Мариенбрюке”, който се издига на височина от 45 метра над водопада Полат и си заслужава разходката от 15 минути /от замъка/. Ако решите да преминете по моста и да се разходите из местната красива природа, предвидете си поне няколко часа, защото няма да искате да си тръгвате.

 Замъкът Нойшванщайн

На снимката: Мостът „Мариенбрюке“ над клисурата „Полат;

Полезна информация за тази забележителност:

Адрес: Билетен център Хоеншвангау, Алпзеещрасе 12, 87645 Хоеншвангау, Германия;

Телефон: +49 8362930830;

Как да стигнете до замъка Нойшванщайн:

-С кола

За да стигнете до замъка с кола можете да поемете по магистрала A7 до Фюсен. От град Фюсен следвайте път B17 до Швангау и табелите за Хоеншвангау;

За да стигнете до замъка с кола можете също така да поемете до магистрала А7 до Кемптен и след това да се включите по път B12 в посока към Марктобердорф. От тук следвайте път B16 до Росхауптен, табелите на Бухинг и след като се включите по път B17, следвайте знаците до Швангау и Хоеншвангау;

-С влак

Няма директен влак до Хоеншвангау, но можете да ползвате влаковите връзки до Фюсен и от там да се качите на автобус N73 в посока Гармиш. На спирка Алпенщрасе в Хоеншвангау, слезте от автобуса;

Важно при пътуване с железопътен транспорт:

Замъкът Нойшванщайн е популярна еднодневна дестинация за екскурзии от Мюнхен и други големи градове. Почти на всеки час влакове свързват мюнхенската гара /Hauptbahnhof/ с Фюсен, а разстоянието се взема с влак за около два часа. Някои влакови връзки изискват да се прехвърлите в Бухлоу /Buchloe/. От Аугсбург има влакове на всеки час, като при тях също трябва да се прехвърлите/прикачите. От гарата във Фюсен вземете автобуси, обозначени с „Königschlösser” до Швангау.

-С автобус

Много малко автобуси пътуват от Фюсен и Швангау към Вискирхе, Оберамергау, Етал, и Гармиш-Партенкирхен. Ако сте в Мюнхен, би било добър вариант да се включите в организирана обиколка. По този начин ще си спестите прекачвания по гари, а и нервите и усилията, свързани със закупуване на билети. Отделно от това има компании в Мюнхен, като например Аутобус Обербайерн /Autobus- Oberbayern, Heidemannstraße 220, _ 089-323-040, www.autobusoberbayern.de/, които предлагат еднодневни екскурзии с посещения на Нойшванщайн и замъкът Линдерхоф – нещо, което няма как да посетите в един ден, ако разчитате на обикновените автобуси.

Още по атрактивна обиколка се предлага от компанията Discover Bavaria /Hochbrückenstraße, 089-2554-3987, www.mikesbiketours.com./.  Тя включва поход през клисурата Полат, посещение на самия замък, колела под наем и дори плуване в езерото, ако времето позволява. Офертата е валидна в периода април-септември.

Работно време:

В периода между 1-ви Април и 15-ти октомври, от 9.00 часа до 18.00 часа;

В периода между 16-ти октомври до края на март, от 10.00 часа до 16.00 часа;

Затворен на 1-ви януари, както и на 24-ти/ 25-ти/31-ви декември;

Цени на входни билети:

Билет за възрастен – 13.00 Евро;

Намален билет – 12.00 Евро;

Комбиниран билет, включващ посещение замъците Нойшванщайн и Хоеншвангау – 25.00 Евро /редовен/ и 23.00 Евро /намален;/

Важно:

Посещение на замъка е възможно само с екскурзовод. Туристически обиколки се предлагат само на немски и английски език, но аудиогид е наличен на повече от 20 други езици.

Билети могат да бъдат закупени лично или онлайн от билетен център Нойшванщайн-Хоеншвангау, Алпзеещрасе 12, 87645 Хоеншвангау, 08362-930-830. Резервирани билети струват 1,80 Евро допълнително, но си заслужава.




Замъкът Нойшванщайн

Важно: Статията предоставя информация за замъка Нойшванщайн, разположен до Хоеншвангау, Германия. Тук ще намерите исторически данни за забележителността, информация за местоположението на замъка, как да стигнете до него, както и информация за работното време за посещения и цена на входните билети. Статията е последно обновявана от нашия екип на 05 Септември 2018г.

В случай че търсите хотел около замъка Нойшванщайн, може да направите резервация чрез формата за търсене на оферти на Booking.com по-долу и да се възползвате от възстановяване на сума между 3% и 10% от стойността на вашата резервация след приключване на вашия престой в хотела. Повече може да прочетете в раздела „Как да резервираме хотел по-евтино“:



Booking.com

Миконос – най-модерната дестинация сред гръцките острови

Въпреки че Миконос е сух и безплоден като остров, неговите пясъчни плажове и динамичният нощен живот правят този остров една от най-популярните дестинации в Цикладите. От 1207г. островът се е намирал под контрола на венецианците, но от 1615г. местната общност се отделя и започва да процъфтява като полусамостоятелна единица. Посещава в първите му години като туристическа дестинация предимно от интелектуалци и хора на изкуството, днес Миконос процъфтява благодарение на репутацията си на най-модерният остров в Гърция.

Миконос

На снимката: град Миконос;

Основният град на острова, град Миконос (или Хора) е върховен пример за цикладско градче – плетеница от ослепително бели алеи и кубовидни къщи. Построено като лабиринт от тесни улички, за да може да се отблъскват по-лесно нападения на пирати в миналото, а и за да не се чувства толкова силно вятърът, оживеното пристанище на Миконос е едно от най-сниманите в Гърция. Много от посетителите все още се губят по алеите на града. Водните таксите за остров Делос тръгват именно от пристанището, а пеликанът Петрос – талисманът на острова често може да се види да лови риба на кея.

Миконос

На снимката: Островът е особено оживен през нощта;

В непосредствена близост до пристанището е площад Маврогенос /Plateia Mavrogénous/, където се откроява бюстът на революционната героиня Манто Маврогенос (1796-1848г.). Тя била удостоена с чин генерал за победата си срещу турците на Миконос по време на Войната за независимост през 1821г. Археологическият музей, който се помещава в нео-класическа сграда южно от фериботното пристанище, разполага с голяма колекция от римски и елински дърворезби , керамика от 6-ти и 7-ми век преди Христа, бижута и надгробни плочи, както и много находки от древния град на Делос.

Миконос

На снимката: Залезите на Миконос са толкова красиви, колкото и тези на Санторини;

Кастро е най-старата част на града и е  разположен високо над крайбрежната област. Построен върху част от стената на древния замък е чудесният Фолклорен музей на Миконос – един от най-добрите в Гърция. Той се помещава в елегантно имение, принадлежало на морски капитан и разполага с хубава колекция от керамика, бродерия и древни и съвременни предмети в миконски стил. Сред най-необичайните експонати е оригиналът на пеликана Петров, който е бил талисман на острова в продължение на 29 години. Част от Фолклорния музей е и вятърната мелница Вонис, която е напълно възстановена. Тя е била една от 30 вятърни мелници, които са били използвани от семейства по целия остров за меленето на царевица. В близост до мелницата може да се види и къщичка за гълъби- традиционни за островите на Цикладите.

Миконос

На снимката: Вятърните мелници са популярни сред островите от групата на Цикладите;

Най-известната църква на острова, позната от пощенските картички, е изключителната Панагия Парапортиани, разположена в Кастро. Построена на мястото на страничен вход (parapуrti) от средновековната крепост, тя е съставена от четири параклиса на нивото на земята и още един отгоре. Част от нея датира от 1425г., докато останалата част е построена през 16-ти и 17-ти век. От Кастро, алеите водят към Венетия, или Малката Венеция /официално известен като Алефкандра/ – това е частта с артистите и художниците. Високите къщите разполагат с боядисани балкони, стърчащи над морето. Главният площад, площад Алефкандрас /Plateia Aléfkandras/, е дом на голямата православна катедрала на Панагия Пигидиотиса.

Миконос

На снимката: Плажът „Елия“, Миконос;

Морският музей на Егейско море, в края на улица Матогиани, предлага пък богата колекция от модели на кораби от минойски времена до 19-ти век., морски инструменти, картини и монети от пети век преди Христа с морски елементи. В съседство на музея се намира къщата на Лена- имение от 19-ти век, свързано с живота на Лена Скривано. Всичко в къщата е запазено- от ръкоделието до нощното гърне. Произведения на гръцки и международни артисти са представени пък в Художествената галерия на улица Матогиани, като има и изложба с творби на местни творци от Миконос.

Миконос

На снимката: Миконос се слави с няколко красиви плажа, като част от тях са изцяло за нудисти;

Независимо от интересните и посочени по-горе места, Миконос остава популярен най-вече заради своите плажове. Най-добрите от тях са по южното крайбрежие на острова. На стилният от тях е Платис Гиалис /Platys Gialуs/, отстоящ на 3 км (2 мили) южно от града. Има редовен морски транспорт до това място, чрез който може да се обикаля от плаж на плаж. Може да се каже, че този плаж е предпочитан най-вече от семейства, които посещават острова. Около плажа са разположени добри хотели и ресторанти, а на самият бряг може да намерите чудесни възможности за водни спортове. Много от посетителите на Миконос обаче предпочитат да се насочат на югоизток към известните нудистки плажове.

Миконос

На снимката: Панагия Парапортиани;

Сред тях на първо място е плажът Парагфа, или още Агия Анна, където освен красив плаж има и чудесна таверна. Следващият хубав плаж е Парадайс /Paradise/, с близко разположени къмпинги, много музика и водни спортове. Заливът Супер Парадайс е известен като основна дестинация за хомосексуални и нудисти. Елия, друг известен местен плаж, също е нудистки.

Миконос

На снимката: Манастирът с кулата в Ано Мера;

За разлика от град Миконос, раположеното във вътрешността селце Ано Мера /7,5 км или 4,5 мили източно/, се е съхранило почти непокътнато от туризма. Основната местна атракция е датиращият от 16-ти век манастир „Панагия и Турлиани”, посветена на закрилницата на острова. Основан от двама монаси от Парос, манастирът е възстановен през 1767г.. Разполага с красива кула от мрамор, изработена от занаятчии от Тинио. В манастира може да намерите чудесни икони, одежди и бродерии от 16-ти век. На северозапад от селото се намира хълмът Палайокастро, където навремето е имало венецианска крепост. Тук преди време се е намирал един от древните градове на Миконос. Днес на хълма се намира датиращата от 17-ти век „Мони Палайокастро”. На северозапад в китното селце Марати се намира пък „Мони Агио Пантелеймона”, основана през 1665г. После пътят води към заливите Панорамос и Фтелия, които се определят като рай за сърфистите.

Полезна информация за забележителности на Миконос:

 1/ Археологически музей на Миконос:

Адрес: Крайбрежна алея, остров Миконос, Гърция;

Телефон: +30 228 9022325;

Работно време:

Вторник-неделя, от 9.00 часа до 16:00 часа /зимен период/;

Вторник-четвъртък и в неделя, от 9.00 часа до 16:00 часа, а в петък и събота, от 9.00 часа до 20.00 часа /летен период/;

Затворен в понеделник и на 25-ти Март;

Цени на входните билет:

Билет за възрастни – 4.00 Евро;

Намален билет – 2.00 Евро;

2/ Фолклорен музей на Миконос;

Адрес: Крайбрежна алея, остров Миконос, Гърция;

Телефон: 30 228 90 22 591;

Работно време:

Вторник до събота, от 16.30 часа до 20:30 часа /в периода април-октомври/;

Затворен в неделя;

Цени на входните билети:

Безплатен достъп;

3/ Морски музей на Миконос:

Адрес: 10 Enoplon Dynameon, остров Миконос, Гърция;

Телефон: +30 210 812 5547;

Работно време:

Вторник-неделя, от 8.30 часа до 15.00 часа;

Затворен в понеделник;

Цени на входните билети:

Безплатен достъп;

4/ Къщата на Лена;

Адрес: Enoplon Dynameon, остров Миконос, Гърция;

Телефон: +30 228 902 2390;

Работно време:

От понеделник до събота, от 18:30 часа до 21.30 часа;

Неделя, от 19:00 часа до 21.00 часа;

Къщата е отворена в периода април-октомври;

Цена на входните билети:

Входен билет – 2.00 Евро;

Как да стигнете до остров Миконос:

-Чрез ферибот /можете да вземете ферибот в Атина-Пирея/;

За повече информация относно разписанието на фериботите и цените на билетите, моля посетете уебстраниците на съответните оператори:

Fast Ferries / https://www.fastferries.com.gr/;

Golden Star Ferries / https://www.goldenstarferries.gr/

Blue Star Ferries  www.bluestarferries.com

Hellenic Seaways  www.hellenicseaways.gr

SeaJets  www.seajets.gr




Миконос

Важно: Настоящата статия предоставя информация за остров Миконос, Гърция. Тук може да намерите обща информация за острова, информация за разположението на основните градчета на острова, информация за най-големите забележителности на острова- музей, плажове, църкви и манастири. Статията е последно обновена от нашия екип на 20 Август 2018г.

В случай че търсите хотел на някой от Цикладските острови, може да направите резервация чрез формата за търсене на оферти на Booking.com по-долу и да се възползвате от възстановяване на сума между 3% и 10% от стойността на вашата резервация след приключване на вашия престой в хотела. Повече може да прочетете в раздела „Как да резервираме хотел по-евтино“:



Booking.com

По-долу ще намерите допълнителна карта относно остров Миконос, с разположението на отделните негови градове

Остров Тинос – островът с осемстотинте параклиса

Скалист, но въпреки това много зелен остров, Тинос е заселен от йонийците още в дълбока древност. В 4-ти век преди Христа островът е бил известен заради намиращото се тук светилище на Посейдон и Амфитрита. През Средновековието островът е бил под венециански контрол, докато не се стига до 1715г., когато османските турци го превземат. Тинос има над 800 параклиса, а през 1960г. военната хунта в Гърция го обявява за свято място. Много гръцки православни поклонници идват в църквата „Панагия Евагелистрия” (Благовещение) в град Тинос. Островът е известен и с многобройните си къщички за гълъби (peristeriуnes), разпръснати из целия остров.

Тинос

На снимката: Пристанището на град Тинос и главната улица, водеща нагоре към църквата;

Типична островна столица, град Тинос се слави със своите тесни улички, белите къщи и оживено пристанище, както и с множеството ресторанти и хотели.Една от основните атракции тук е църквата „Панагия Евангелистрия”. Разположена в горната част на Мегалохори – основната улица, която тръгва от пристанището нагоре, църквата доминира над града. Пешеходната улица „Евангелистриас”, която преминава успоредно на Мегалохори, е пълна със сергии, на които може да видите множество икони и статуи. Построена през 1830г., църквата е дом на чудотворната икона на острова. През 1822г., по време на гръцката война за независимост, сестра Пелагия – монахиня в Мони Кехровунио, имала видения на Дева Мария, която и показвала къде е била скрита иконата. През 1823г. на базата на указанията, дадени от монахинята, започнали разкопки, които разкриват иконата на Благовещението на Архангел Гавраил, която стояла погребана цели 850г. Известна в Гърция като „Megalóchari” (голямата радост), в Гърция се вярва, че иконата има лечебни сили, а самата църква след откриването на иконата се превръща в център за поклонение на православни християни. Град Тинос е особено препълнен град по време на църковните фестивали за Благовещение и Успение Богородично, когато иконата се изнася от църквата и се пренася по улиците на града.

Тинос

На снимката: Църквата „Панагия Евангелистрия“ в Тинос;

Отделно от всичко друго, църквата в Тинос е съкровищница за дарения, като портокаловото дърво, изработено от злато и сребро. То е дарено на църквата от поклонници, чиито молитви били чути. Самата икона също е „задушена” от злато и сребро, че е трудно да се види картината на иконата. Криптата, в която иконата е била намерената, е известна като параклиса на Еврезис. Вярва се, че мястото на което се намира иконата, както и самият извор, имат лечебни сили. В църквата може също така да видите ризница със златна резба, красиви църковни одежди, а и ценни екземпляри на евангелията.

Тинос

На снимката: Островът се слави с няколко красиви плажа;

Също така в рамките на комплекса се намира музей с предмети от местни скулптори и художници, включително творби на скулптори като Антониос Сохос, Георгиос Виталис и Йоанис Вулгарис. Картинната галерия включва произведения от йонийската школа, както и на международни творци от 19-ти век.

На улица „Мегалахори”, в близост до църквата, се намира Археологическият музей на Тинос, където са изложени скулптури на морски нимфи /Нереиди/ и делфини, намерени в светилището на Посейдон и Амфитрита. Тук може да видите и слънчев часовник от 1-ви век преди Христа, дело на Андроник Кирестес, който е проектирал кулата на ветровете в Атина, какво и огромни делви за съхраняване от 8-ми век преди Христа.

Тинос

На снимката: Друг от красивите пясъчни плажове на Тинос;

На изток от града, най-близкия плаж е чакълестият Агиос Фокос. На запад пък се намира популярният плаж Ставрис, притежаващ кей, построен в класически стил. В северна посока, в близост до Киония, се намират основите на датиращото от 4-ти век преди Христа Светилище на Посейдон и Амфитрита. Тя била нимфа- съпруга на Посейдон. В резултат на продължителните разкопки тук, открити са множество древни колони, които са известни като „кийния”, на което се дължи и името на този район.

Остров Тинос лесно може да бъде разгледан, защото има изобилие от таксита и добри автобусни връзки между отделните населени места. На север от град Тинос се намира укрепеният и датиращ от 12-ти век манастир Мони Кехровунио- един от най-големите манастири в Гърция. Тук може да посетите стаята, където сестра Пелагия е получила своите видения, както и раклата, в което се съхранява балсамираната й глава. Може да посетите и издигащият се на 640 метра височина връх Екзимпурго, на който преди време се е намирал древния град Тинос и който в последствие става мястото на венецианската крепост Света Елена. Построена е от семейство Гизи, след като дожите предават острова през 1207г. Крепостта е бил считана за най-доброто укрепление в района на Цикладите, поне докато през 1714г. не бива превзета от османските турци. Все още може да се видят останки от крепостни стени, средновековни къщи, фонтан и три църкви.

тинос

На снимката: „Мони Кехровунио“;

От Коми, лежащ на север, долината се спуска към морето при Колимпитрес. Тук има два чудесни пясъчни плажа- единият е пуст и девствен, а на другият има чудесна таверна. Други две места, заслужаващи внимание са градчетата Панормос, разположено в северозападната част на острова, както и селцето Пиргос. Последното е известно със своето училище по скулптура. Районът е известен със своя зелен мрамор, а постройките тук са едни от най-красивите. Същите се отличават с красиви ветрилообразни прозорци и красиви балкони.

Тинос

На снимката: Известните къщички за гълъби, които са разпръснати из целия остров;

Отделно от всичко казано по-горе няма как да не се спомене, че селата на остров Тинос се славят и със своите над 1300 красиви бели къщички за гълъби. Всички те са богато украсени. Къщичките имат два етажа: на долния етаж е разположен склад, а на горния етаж се намира гълъбите, като много често самите къщи са декорирани с гълъби. Развъждането на гълъбите е въведено от венецианците. Въпреки, че същото е доста популярно и на острови като Андрос и Сифнос, къщичките на Тинос се считат за най-добрите и най-красивите.

Полезна информация за забележителности на остров Тинос:

1/ Археологически музей в град Тинос;

Адрес: Magalochori, град Тинос, Тинос, Гърция;

Телефон: +30 228 302 2670;

Работно време на музея:

Вторник-неделя, от 9.00 часа до 16.00 часа;

Цени на входните билети:

Билет за възрастни – 2.00 Евро;

Намален билет – 1.00 Евро;

2/ Църквата „Панагия Евангелистрия”:

Адрес: Magalochori, град Тинос, Тинос, Гърция;

Телефон: +30 228 302 2256;

Цена на входните билети:

Безплатен достъп;

Как да стигнете до остров Тинос:

-Чрез ферибот /може да се качите на ферибот от Атина-Пирея/;

За повече информация относно разписанието на фериботите и цените на билетите, моля посетете уебстраниците на съответните оператори:

Fast Ferries / https://www.fastferries.com.gr/;

Golden Star Ferries / https://www.goldenstarferries.gr/




Тинос

Важно: Настоящата статия предоставя информация за остров Тинос, Гърция. Тук може да намерите обща информация за острова, информация за разположението на основните градчета на острова, информация за най-големите забележителности на острова- музей, плажове, църкви и манастири. Статията е последно обновена от нашия екип на 20 Август 2018г.

В случай че търсите хотел на някой от Цикладските острови, може да направите резервация чрез формата за търсене на оферти на Booking.com по-долу и да се възползвате от възстановяване на сума между 3% и 10% от стойността на вашата резервация след приключване на вашия престой в хотела. Повече може да прочетете в раздела „Как да резервираме хотел по-евтино“:



Booking.com

По-долу ще намерите допълнителна карта относно остров Тинос, с разположението на отделните негови градове:

Цикладите – най-красивите гръцки острови

Дължащи името си на думата „kyklos“, която означава кръг, защото те заобикалят свещения остров Делос, Цикладите са най-посещаваната островната група в Гърция. Това са тези гръцки острови, които може да се определят като идеални за всякакви хора, със своите ослепително бели къщички, със сучещите се калдъръмени улички, сини куполи на църкви, вятърните мелници по хълмовете и великолепните плажове.

Цикладите

На снимката: Карта с разположението на основните острови от групата на Цикладите;

Островите са люлката на цикладската цивилизация (3000-1000 пр.н.е.). Ранната цикладска култура е възникнала по времето на бронзовата епоха и е вдъхновила безброй творци със своите бели мраморни фигурки.

Цикладите

На снимката: Санторини несъмнено е най-известният от цикладските острови;

Минойците от Крит колонизирали островите по време средната цикладска ера, като превърнали Акротири на остров Санторини в основен търговски център. По време на късния цикладски период микенците осъществили доминация над района, а Делос станал тяхна религиозна столица. През 11-ти век преди Христа, племето на дорите нахлуло по тези острови- нахлуване, което бележи началото на тъмните векове за този регион. Островите в друг, по-късен, исторически период /1204-1453г./ били под контрола на Венеция, като очевидно влиянието на венецианците били изключително силно, за което свидетелстват множеството крепости по голяма част от островите, а така също и оцелелите големи католически общности по острови като Тинос, Наксос и Сирос. В групата на Цикладите има 56 острова, като от тях 24 са населени, други са по-малки и необезпокоявани, а трети са известни с красивите си плажове. Цикладските острови са съвършените острови за морска почивка, изпълнена с много слънце и красиви плажове, а острови като Миконос и Йос се радват и на бурен нощен живот. Сирос, регионалната и търговската столица на островната група, е един от малкото острови, където туризмът не е основен поминък.

Цикладите

На снимката: Остров Миконос, известен с бурния нощен живот;

Цикладският живот като цяло се върти около селцата, които обикновено са разделени между пристанището и горната част, така наречената Хора, където много често може да видите и някой замък. Повечето от Цикладите са скалисти и сухи, с изключение на по-богатите на зеленина острови като Андрос, Кеа и Наксос. Това разнообразие осигурява популярност на островите сред туристите, търсещи спокойна почивка.

Цикладите

На снимката: Остров Сирос;

Цикладите са най-известни със своите плажове и варосаните бели селца, разположени на някои хълм, от където се разкриват красиви панорамни гледки. Най-известният град в това отношение е Фира на остров Санторини, докато острови като Миконос и Йос се славят като плажни дестинации. Островите са обичайно изпепелени от слънцето през лятото, но през пролетта са покрити с килими от цветя. Една част от островите, като Сикинос например, се славят като по-спокойни и тихи дестинации, докато други, като Йос, са ориентирани повече към нощните забавления. Цикладите носят със себе си и много история, като един от най-важните в това отношение е древният Делос.

Цикладите

На снимката: Остров Делос – един от най-важните източници на археологически находки в Гърция;

Парос и Сирос са основните пътнически дестинации в групата на Цикладите. Фериботи обслужват от тук повечето от островите, а така също осигуряват и връзки с Крит и островите на Додеканезите. По принцип фериботите работят по стриктни разписания, но вятърът не винаги е попътен и често се случват и забавяния. Иначе освен с ферибот, може да достигнете до Цикладите и чрез самолет. Миконос и Санторини имат международни летища, а Сирос, Милос, Парос и Наксос разполагат с летища за вътрешни полети.

Цикладите

На снимката: Вятърните мелници са честа гледка по гръцките острови;

По-долу може да видите списък с имената на най-важните острови от групата на Цикладите. Натискайки върху съответното име, ще се отвори допълнителна тема с информация за съответния остров- разположение на острова, информация за неговата история, данни за основните селище на този остров и техните най-големи забележителности, както и информация за най-хубавите плажове:

1/ Андрос;

2/ Тинос;

3/ Миконос;

4/ Делос;

5/ Сирос;

6/ Кеа;

7/ Китнос;

8/ Сифнос;

9/ Парос;

10/ Наксос;

11/ Сикинос;

12/ Милос;

13/ Санторини;

Повече информация за островите от групата на Цикладите може да намерите на следния уебсайт: www.visitgreece.gr.




Цикладите

Важно: Настоящата статия предоставя информация за островната група на Цикладите, Гърция. Тук може да намерите обща информация за Цикладите, информация за разположението на отделните острови, информация кои са най-важните острови в група на Цикладите, както и полезна информация какви забележителности може да посетите в тези острови. Статията е последно обновена от нашия екип на 20 Август 2018г.

В случай че търсите хотел на някой от Цикладите, може да направите резервация чрез формата за търсене на оферти на Booking.com по-долу и да се възползвате от възстановяване на сума между 3% и 10% от стойността на вашата резервация след приключване на вашия престой в хотела. Повече може да прочетете в раздела „Как да резервираме хотел по-евтино“:



Booking.com

По-долу ще намерите допълнителна карта относно островната група на Цикладите, с разположението на отделните острови:

Музей на религиозния живот и изкуство Свети Мънго – град Глазгоу, Шотландия

Глазгоу има силни религиозни корени. Доказателство за това е фактът, че малкото селище, от което всъщност се стига до днешния голям град, е основано около манастир, съществувал тук през 6-ти век след Христа. Манастирът бил основан от свещеник, носещ името Мънго. Свещеникът умира в началото на 7-ми век, като неговите тленни останки са положени в катедралата на Глазгоу. Самата сграда датира от 12-ти век и се построена върху земята, осветена и благословена от Свети Ниниан още през 397г. след Христа.

музей на религиозния живот и изкуство Свети Мънго

На снимката: Музей на религиозния живот и изкуството Свети Мънго;

Заради големият брой посетители в катедралата на Глазгоу през последните години е започнало обсъждането на планове за създаването на интерпретативен център. Въпреки усилията на сдружението „Приятели на Глазгоу”, средства не са събрани. В този момент местната власт е решила да се намеси, предоставяйки средства, но и с по-широк проект- да се създаде музей на религиозния живот и изкуство. Избрано е място в непосредствена близост до катедралата, където някога се е намирал замъкът на местните епископи. Музеят прилича на добре укрепена средновековна къща, независимо от факта, че е завършен едва през 1993г.

Музей на религиозния живот и изкуството Свети Мънго

На снимката: Зала на музея;

Последният етаж на музея разказва историята на религиите в Шотландия от древни времена до настоящото. Представени са протестантството и католицизма като форми на християнската религия, а така също и други вярвания в съвременна Шотландия. Чрез различни информационни табели е представен и живота на обширната мюсюлманска общност в Глазгоу, която е имала собствена джамия още от 1984г., както и информация за бахайската религия.

Останалите етажи са предоставени за произведения на изкуството – сред тях може да се види „Разпятието” на Крейги Айчисън, което е разположено сред редица други религиозни артефакти и произведения на изкуството, като погребални дискове от неолитен Китай (2000 г. пр.н.е.), съвременни картини от австралийци-аборигени, както и някои отлични шотландски цветни стъкла от началото на 20-ти век.

музей на религиозния живот и изкуство Свети Мънго

На снимката: „Разпятието” на Крейги Айчисън в дъното;

Допълнителни информационни табели в музея разглеждат проблеми от основно значение за хората – война, преследване, смъртта и задгробния живот, като отново са представени култури чак от Западна Африка и Мексико. В градините около сградата има постоянна Дзен градина, създадена от Ясутаро Танака. Такива градини са били традиционни в японски будистки храмове от началото на 16-ти век.

Полезна информация тази забележителност:

 Адрес: 2 Castle Street, Глазгоу, Шотландия;

Телефон: +44 141 276 1625;

Как да стигнете до Музей на религиозния живот и изкуство Свети Мънго:

-Пеша /музеят се намира в центъра на града, само на 10 минути пеша от Джордж скуеър/;

-Чрез автобус /автобусни линии N324, 325, 326, 327, 352, 801, 802, 803, 804, СВ1 и CB4/;

 Работно време на Музей на религиозния живот и изкуство Свети Мънго:

Вторник – неделя, от 10.00 часа до 17:00 часа;

Затворен в понеделник;

Цена на входни билети за Музей на религиозния живот и изкуство Свети Мънго:

Безплатен достъп;




Музей на религиозния живот и изкуство Свети Мънго

Важно: Статията предоставя информация за музея на религиозния живот и изкуство „Св. Мънго“ в град Глазгоу. Тук ще намерите исторически данни за забележителността, информация за местоположението й, как да стигнете до музея, информация за работно време за посещения и цена на входните билети. Статията е последно обновявана от нашия екип на 07 Август 2018г.

В случай че търсите хотел в Глазгоу, може да направите резервация чрез формата за търсене на оферти на Booking.com по-долу и да се възползвате от възстановяване на сума между 3% и 10% от стойността на вашата резервация след приключване на вашия престой в хотела. Повече може да прочетете в раздела „Как да резервираме хотел по-евтино“:



Booking.com

По-долу може да видите интерактивна карта относно музея на религиозния живот и изкуство „Св. Мънго“ в град Глазгоу, която ви позволява да се ориентирате не само относно разположението на тази забележителност, но също така ви предлага три интересни опции- да получите информация за трафика в града в момента /кои са натоварените пътища и кои улици са по-малко натоварени/, да получите информация относно най-добрите пътища за транзитно преминаване около музея, а така също да получите информация и относно велосипедните маршрути до музея на религиозния живот и изкуство „Св. Мънго“ , Глазгоу:

Зоологическата градина на Берлин – град Берлин, Германия

Зоологическата градина на Берлин е една от най-големите забележителности на града. Тя е част от Тиргартен и е създадена през 1844г., което прави този зоопарк един от най-старите в Германия. Можете да влезете в градината от Hardenbergplatz през Лъвската порта, както и от Budapester Strasse през декоративна „Врата на слона”, направена в ориенталски стил. Зоопаркът предлага редица атракции, включително къщата на маймуните, където има семейство горили, както и затъмнени пристройки за животни, които водят предимно нощен живот.

Зоологическата градина на Берлин

На снимката: Входът със слоновете;

Басейнът на хипопотама има остъклена стена, която дава възможност на посетителите да наблюдават тези огромни животни под водата. Аквариумът, един от най-големите в Европа, съдържа акули, пирани и необичайни животни от кораловите рифове. Налице е също така и огромен терариум, обрасъл с растителност, който е дом на крокодилите. Най-обичаните обаче обитатели на парка са пандите- Бао Бао-и Ян-Ян.

 

Зоологическата градина на Берлин

На снимката: Пандите са едни от любимците на посетителите;

Полезна информация за тази забележителност:

Адрес: Am Tierpark 125, Берлин 10319, Германия;

Как да стигнете до Зоологическата градина:

-Чрез U-Bahn /използвайте линия U5 до станция Зоопарк/;

-Чрез автобус /използвайте линии N296, 396 или 194/;

-Чрез трамвай /използвайте линии M17, M27, M37/;

-Чрез личен автомобил /можете да паркирате колата си на двата входа на Зоопарка срещу дневна такса в размер на 4.00 евро/;

Цени на входните билети:

Дневен билет за възрастни – 15.50 евро;

Дневен билет за деца /5-15 години/ – 8.00 евро;

Дневен билет за студенти и безработни – 10.50 евро;

Малък семеен билет /1 възрастен и деца – 26.00 евро /трябва да представите доказателства за семейна идентичност/;

Голям семеен билет /2-ма възрастни и деца/ – 41.00 евро;

Групов билет за 20 възрастни- 14.50 евро/човек;

Групов билети за 10 деца – 7.00 евро/човек;

Работно време:

1-ви януари- 25 февруари от 9.00 часа до 16:30 часа;

26-и февруари -25 Март, от 9.00 часа до 18:00 часа;

26-tи март -23-ти септември, от 9.00 часа до 18:30 часа;

24-ти септември -28-ми Октомври, от 9.00 часа до 18:00 часа;

29-ти октомври-31 декември, от 9.00 часа до 16:30 часа;

Информация за хранене на животни:

Хранене на жирафите –  всеки ден в 12.00 часа;

Хранене на тюлените – всеки ден в 12.00 часа в „Pachyderm Haus”;

Хранене на хиените –  всеки ден в 14:15 часа /срещу клетката на носорозите/;

Хранене на маймуните – всеки ден в 14:30 часа /в Къщата на маймуните/;

Хранене на азиатските слонове –  всеки ден в 15:00 часа / в „Pachyderm Haus”/;

Хранене на пингвините –  всеки ден в 15:00 часа /зад къщата на хищниците/;

Хранене на големите котки – всеки ден в 15.00 часа с изключение на вторник и петък /в къщата на хищниците/;

Хранене на бабуините –  всеки ден в 13:30 часа /в Къщата на маймуните/;




Важно: Статията предоставя информация за зоологическата градина на Берлин, Германия. Тук ще намерите исторически данни за забележителността, информация за местоположението на зоологическата градина, как да стигнете до зоологическата градина, информация за работното време на градината и цената на входните билети, както и информация за храненетата на отделни животни. Статията е последно обновявана от нашия екип на 06 Август 2018г.

В случай че търсите хотел в Берлин, може да направите резервация чрез формата за търсене на оферти на Booking.com по-долу и да се възползвате от възстановяване на сума между 3% и 10% от стойността на вашата резервация след приключване на вашия престой в хотела. Повече може да прочетете в раздела „Как да резервираме хотел по-евтино“:



Booking.com

По-долу може да видите интерактивна карта относно зоологическата градина на Берлин, която ви позволява да се ориентирате не само относно разположението на тази забележителност, но също така ви предлага три интересни опции- да получите информация за трафика в града около зоологическата градина  в момента /кои са натоварените пътища и кои улици са по-малко натоварени/, да получите информация относно най-добрите пътища за транзитно преминаване около забележителността, а така също да получите информация и относно велосипедните маршрути до зоологическата градина , Берлин:

Църквата Света Мария – град Берлин, Германия

Църквата Света Мария в Берлин, или Мариенкирхе, първоначално е създадена като енорийска църква през втората половина на 13-ти век. Строежът започнал около 1280г. и завършва в началото на 14-ти век. По време на ремонтните дейности през 1380г. в резултат на пожар, видът на църквата малко се променя, но като цяло формата й се запазва до 15-ти век, когато е добавена кула. През 1790 г. кулата е „коронована” с купол, проектиран от Карл Готард Лангханс /Carl Gotthard Langhans/. Преди време църквата е била оградена отвсякъде с различни сгради, но днес стои сама, единствено в сянката на телевизионната кула /Fernsehturm/. Дизайнът на ранно-готическата зала и пищните декоративни щрихи правят тази църква една от най-интересните в Берлин.

Църквата Света Мария

На снимката: Църквата Света Мария отвън;

Вътре в църквата, първо трябва да обърнете внимание на Разпятието, датиращо от 1562г. Това изображение на Христос, ограден от Мойсей и Св.Йоан Кръстител, е рисувана в манеристки стил от Майкъл Рухщайн. Друг красив предмет в църквата е олтара- централната част на олтара датира от 1510г. и съдържа фигурите на неизвестни монаси.

Църквата Света Мария

На снимката: Част от интериора на църквата „Св. Мария“ в Берлин;

Амвонът на църквата също е много красив. Издълбан от алабастър, този шедьовър на Андреас Шютер, завършен през 1703г, е разположен на четвъртия стълб. Амвонът е украсен с барелефи на Свети Йоан Предтеча и персонификации на Добродетелите. Основният олтар е направен в бароков стил и проектиран от Андрес Крюгер около 1762г. Картините, сред които „Свалянето от Кръста” в центъра; „Христос на Елеонския хълм” и „Тома Неверни” от двете страни, са творби на Кристиан Бернхард.

Wagner-Orgel_in_der_Marienkirche_zu_Berlin

На снимката: Органът на църквата;

Полезна информация за тази забележителност:

 Адрес: Карл-Либкнехт Щрасе  8, Берлин, Германия;

Телефон: +49 30 242 44 67;

Как да стигнете до църквата „Света Мария”:

-Чрез автобус /вземете линии 100, 143, 148, 200, 348/;

-Чрез S-Bahn /станция Александерплац/;

-Чрез U-Bahn /станция Александерплац/;

Работно време:

Всеки ден, от 10.00 часа до 18.00 часа;

Цени на входните билети:

Безплатен достъп;




Важно: Статията предоставя информация за църквата Света Мария в град Берлин, Германия. Тук ще намерите исторически данни за забележителността, информация за местоположението на църквата „Св.Мария“, как да стигнете до църквата Света Мария, както и информация за работното време за посещения. Статията е последно обновявана от нашия екип на 05 Август 2018г.

В случай че търсите хотел в Берлин, може да направите резервация чрез формата за търсене на оферти на Booking.com по-долу и да се възползвате от възстановяване на сума между 3% и 10% от стойността на вашата резервация след приключване на вашия престой в хотела. Повече може да прочетете в раздела „Как да резервираме хотел по-евтино“:



Booking.com

По-долу може да видите интерактивна карта относно  църквата „Св.Мария“ в град Берлин, която ви позволява да се ориентирате не само относно разположението на тази забележителност, но също така ви предлага три интересни опции- да получите информация за трафика в града около  църквата „Св.Мария“ в момента /кои са натоварените пътища и кои улици са по-малко натоварени/, да получите информация относно най-добрите пътища за транзитно преминаване около забележителността, а така също да получите информация и относно велосипедните маршрути до църквата „Св.Мария“, Берлин: