Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 1/
2018г. очевидно е годината за откриване на Балканския полуостров. След като по-рано вече бяхме посетители сръбската столица Белград и турския мегаполис Истанбул, дойде ред и за нашите югозападни съседи от Македония. И когато лятото се завърна с пълна сила в България, решихме че е добра идея да видим нещо ново, а и да потърсим разхладата на Охридското езеро. Е, до разхладата на езерото така и не стигнахме, но поне успяхме да се насладим на всичките местни забележителностите, включително и на добрата местна кухня.
Както всяко едно пътуване, и това започна с подготовка и намиране на подходящото място за спане. Изборът падна на вила, намираща се в селцето Долно Конско (Dolno Konsjko) – Villa Chingo. Ако планирате посещение на Охрид и районът около езерото и се чудите къде да отседнете, с две ръце ви препоръчваме тази вила – домакинът е изключително любезен, а самата вила се състои от няколко етажа, но от тях се отдават само 5 стаи. Стаите са нови, баните са изцяло реновирани, а ако си запазите някоя от двете стаи с гледка към езерото, ще може да се насладите на изключителни гледки към Охридското езеро (а също така и към красивите залези). Може да срещнете малко трудности с намирането на вилата, защото адресът й (поне така както е даден по сайтовете за резервации на места за настаняване) го няма в повечето GPS-и, така че ни се наложи да използваме GPS на телефон (последното нещо го правете само ако разполагате с минути и интернет в роуминг за Македония, защото 1 MB данни в роуминг иначе ще ви излезе 24.50 лева, което никак не е малко).
Пътуването ни беше планирано за периода 10-12 август, с две нощувки в описаната по-горе вила. С цел да се възползваме максимално от времето си в Охрид, решихме да потеглим рано на 10-ти август. Около 6.15-6.20 часа сутринта колата беше натоварена и поехме по пътя. На излизане от София заредихме гориво до горе, като се оказа, че това зареждане ще ни бъде напълно достатъчно за отиването до Охрид и връщането ни в София (а и имаше след това гориво за още 300-350 км.). Разстоянието от София до Охрид според навигацията на колата беше малко над 400 км, но същото щяхме да го изминаваме около 6 часа. Причината за това се крие в пътищата на съседна Македония – ако си мислите, че българските пътища са зле, то едно кратко посещение до Македония може лесно да ви промени мнението.
Преминаването в Македония (в посока Охрид) се извършва през КПП Гюешево, като до там може да се стигне по два начина. Първият от тях е да използвате „стария“ път през Перник, Радомир и Кюстендил, а вторият – да карате по магистрала „Струма“ до Дупница и при разклона за Кюстендил да излезете от магистралата и да се насочите към Кюстендил, а след това и границата. На отиване решихме да използваме първия вариант, а при връщането си към София – втория. При първия маршрут през Перник и Радомир пътуването ще ви отнеме малко повече време, но пътят е сравнително добър, с изключение на малък участък преди Кюстендил. След Кюстендил до границата при Гюешево, пътят е наистина качествен, но все пак спазвайте ограниченията на скоростта, защото се минава през населени места и на много места (тъй като е граничен район) има полицейски екипи. Пътуването от София до Гюешево (през Перник и Радомир) ни отне около час и половина, като се вземе предвид и излизането от столицата. На самата граница нямаше никакви опашки (може би поради ранния час) и успяхме да преминем двата контролни пункта от българска и македонска страна за не повече от 15 минути общо. Ако решите да пътувате с автомобил, не забравяйте да си носите зелената карта към застраховката на автомобила, тъй като същата се изисква на границата. За самото влизане в Македония са достатъчни и българските лични карти, не е нужно да носите със себе си международни паспорти.
След като влязохме в Македония, бързо се сблъскахме с местната действителност. След 2-3 км. хубав път непосредствено след границата, се попада на обикновен двулентов участък, който обаче скоро не е бил ремонтиран. Дупките и неравностите тук няма как да бъдат избегнати, независимо колко умели шофьори сте. В допълнение идват и немалкото на брой завои, поради което скоростта ви на придвижване няма как да бъде повече от 50-60 км. в час. Първото голямо македонско градче, през което се преминава, се казва Крива Паланка. Независимо че преминахме набързо през него, в интерес на истината градчето изглеждаше добре предвид факта, че е гранично населено място. През Крива Паланка преминава река (Крива река), около чието корито местните са си направили много хубав парк за разходки. Тъй като целта на пътуването ни беше съвсем друга, не сме спирали тук за разглеждане.
Следващият голям град, до който се достига, е Куманово. Това е и мястото, на което най-накрая се качихме на македонска магистрала. От българската граница до Куманово обаче все пак имате немалко път – километрите не са много, но пътят е двулентов, насечен от завои и доста на брой селца, поради което няма как да карате чак толкова бързо. С нетърпение очаквахме да стигне до Куманово, за да се качим на магистралата. Тук, малко преди да стигнете града, ще достигнете и до първата „путарина“, или станция за заплащане на тол такси за използване на магистралата. Първата платена такси при Romanovce е в размер на 60.00 динара, или около 1.50 Евро. Македонските магистрали може да се заплатят както в динари, така и в евро, но както ще видите от начина, по който местните изчисляват таксите в евро, най-добре е плащането да го правите в динари, т.е. намерете си най-добре някоя бюро за обмяна на валута още в България и се снабдете с македонски динари.
Магистралният участък, който се използва за да се стигне до Охрид, не чак толкова голям. На места дори не може да се каже, че се кара по магистрала, а по-скоро по скоростен път, поради което и ограничението на скоростта не е 120 км. в час, а дори 80 км. в час. Освен сравнително малката дължина на магистралният участък, същият е разделен от цели 6 станции за заплащане на тол такси. След около 20-25 минути след Куманово, се достига до втората станция – Miladinovci. Това е първата от двете тол станции, които се намират около столицата Скопие и през които се преминава. Тол таксата при Miladinovci е в размер на 40 динара или 1.00 Евро. След Miladinovci пътят продължава по т.нар Obikolnica, или Околовръстния път на Скопие. Тук участъкът от пътя е в наистина добро състояние, но удоволствието да се кара по него не трае дълго. Докато гледате от едната страна Скопие, неусетно се достига и до следващата тол станция – Glumovo. Тол таксата тук е в размер на 40 динара или 1.00 Евро.
Преминете ли през тол станция Glumovo, значи Скопие е останал зад гърба ви. Пътят продължава на запад в посока Тетово. На около 15 км. преди Тетово, край селището Желино, идва ред за следващата (4-та по ред) тол станция. Тол таксата при Zjelino е в размер на 40 динара или 1.00 Евро. След още около 15 или 20 км. идва ред на тол станция Tetovo, където тол таксата е 30 динара или 0.50 Евро (тук ясно си личи как е по-добре таксите да се заплащат в динари, след като на първата тол станция сте заплатили 60 динара, което според македонците е 1.50 динара, а при Тетово вече искат 30 динара, което оценяват само на 0.50 Евро). Не че говорим за голяма сума, но въпросът е принципен. След Тетово пътят обръща в южна посока, като последният голям град, през който преминава магистралата по пътя към Охрид е град Гостивар. При тол станция Gostivar отново се дължи сума от 30 динара или 0.50 Евро. По този начин пълният размер на заплатените тол такси в Македония по пътя към Охрид е в размер на 240 македонски динари или 5.50 евро.
След Гостивар следва и може би най-предизвикателната част от целия път до Охрид. Тук пътят отново става обикновен двулентов, но се навлиза в национален парк Маврово, което може да ви подскаже, че става дума за планински път с множество изкачвания и спускания. Пътят е в изключително лошо състояние, като по време на нашето пътуване имаше 3 или 4 участъка, в които движението се осъществяваше само в едната лента за движение. Преминаването на автомобилите се регулира със светофарни уредби или от хора, като колите се пропускат на определени интервали от време. Това обаче води до образуване на колони от превозни средства, както и да немалко чакане. Първата част от пътя на юг от Гостивар се състои предимно в изкачване – трябва да се кара много внимателно не само заради ремонтите, но и защото участъците, които не се ремонтират, също са в лошо състояние. Продължителното изкачване ще ви изведе до мястото, от където започва дълго спускане от другата страна на планината. Това място няма как да го изпуснете – има няколко заведения, бензиностанция и очевидно много хора спират тук заради предлаганите мекици. Мястото се казва Стража (Strazha).
След Стража започва голямо спускане надолу. Интересното е, че при спускането има една лента за спускащите се и две ленти – за тези, които се изкачват в обратната посока. Но за разлика от България, където в такива случаи за спускащите се линията винаги би била непрекъсната, в Макадония са решили да предоставят на спускащите се смесена линия (непрекъсната и прекъсната), т.е. предоставя се възможност на тези, които се спускат също да изпреварват при възможност. Тъй като пътят е доста насечен от завои, едно такова решение създава доста голяма опасност, ако някой от спускащите се реши да изпреварва, а отдолу се появи кола, която също изпреварва. За щастие, нямаше инциденти по пътя, но като цяло наистина се учудихме от това хрумване.
След спускането от Стража се преминава през няколко малки населени места. Това, което ще ви направи впечатление (поне на нас ни направи голямо), е наличието на много на брой джамии във всяко едно населено място. Реално, имаше доста селца, в които не се вижда християнка църква, но за сметка на това джамиите се извисяват и забелязват от далече. Доста от тези селца, макар и малки като размери, се отличават с доста интересните на пръв поглед вили и къщи. Направо да се учуди човек защо му е на някой да строи подобни палати на такива места, но местните явно по-горе си знаят. След като преминахме покрай няколко такива селца, стигнахме до последния голям град преди Охрид – Кичево. Стори ни се доста чисто и добре организирано градче, но нищо повече. Участъкът от пътя след Кичево до Охрид е все така тесен и изпълнен със завои. На доста места може да се видят строителни работи по изграждането на магистрално (или поне скоростно трасе), което отива към Охрид, но реално изграждането му едва ли ще стане по-рано от следващите 2 години. С приближаването до Охрид все пак е пусната едната лента на новия път, поради което придвижването става малко по-бързо. Все пак, не трябва да се забравя, че по пътя текат строителни работи и че трябва да се губи концентрация и внимание.
Някъде около 12.00 часа на обяд, или близо 6 часа след тръгването ни от София, вече влизахме в Охрид. Бяхме решили преди да се разходим из града да отидем от избраната от нас вила и да се настаним. Макар и да се залутахме при намирането й, в крайна сметка успяхме да намерим Villa Chingo и да се срещнем със собственика й. Заради по-ранното ни пристигане и по-късното напускане на предните гости, стаите ни все още не бяха готови, така че решихме да не чакаме излишно, а да слезем до града за обяд. Dolno Konjsko, където се намираше Villa Chingo, отстои само на 6-7 км. с автомобил от центъра на Охрид. В самия Охрид ще видите множество знаци „Центар“ (изписано на македонски) или „Езеро“. Ние решихме да последваме един от знаците към езерото и така излязохме на самата крайбрежна алея. Тук местата за паркиране бяха доста и бързо успяхме да намерим място за колата. Имайте предвид, че паркирането в центъра на Охрид е платено. На много места може да видите табели за платено паркиране, които обаче указват само началния час на работа на зоната, но не и крайният час. Както успяхме да разберем по-късно, платената зона за паркиране в града работи чак до 03.00 часа сутринта, което я прави почти денонощна. Бързо успяхме да намерим служители на местната служба и си заплатихме паркинга (30.00 динара на час). Срещу сумата се сдобивате с талони за паркиране, подобни на тези за „Синя“ или „Зелена“ зона в София, върху които чрез изтъркване трябва да отбележите ден на престой, час и минути. Реално обаче, дори и да не изтъркате билетите, хората помнят за коя кола какво е платено, защото въвеждат информацията и в допълнителни устройства.
След като уредихме паркирането на колата за няколко часа, тръгнахме по крайбрежната алея в посока към стария град на Охрид. Общо взето гладът беше доста силен вече, така че не се двоумихме къде да седнем – изборът ни падна върху рибния ресторант Lihnidos. Заведението предлага бързо обслужване и прилична храна. Цените в заведението (а после се видя, че горе-долу такива са цените и навсякъде тук) са близки до тези в България, или дори малко по-ниски. Порциите, които се предлагат не са от най-големите (особено ако става дума за салати, които обичайно се предлагат по 150 или 200 гр.), но пък всичко беше вкусно. Добре е да четете внимателно какво си поръчвате, защото някои неща със същите имена, които имаме и в България, тук се предлагат в малко по-различен вид. Пример в това отношение е таратора (или както се изписва на македонски таратур). Много от вас биха си поръчали такъв, особено за разхлаждане в по-топлото време, но реално няма да ви донесат типичния български таратор, а по-скоро салата „снежанка“ (или както е известно в Гърция – дзадзики). Опитахме и от местната бира – първо беше ред на Lasko, а в рамките на уикенда успяхме да пробваме още „Zlaten dab” и „Skopsko”. Общо взето изборът от бира не беше особено голям, като дори и в местните супермаркети се предлагаха тези три вида бира и още един – Gorsko. До него обаче така и не стигнахме.
След като заредихме сили с обяда, решихме да се разходим по главната пешеходна улица на Охрид. Тук са разположени множество магазини, но реално няма от по-познатите в България (а и Европа марки). Може би най-известният магазин беше този на LC Waikiki, но в него така и не влязохме. Преобладават магазините за сувенири, дрехи и обувки, както и заведенията. Самата пешеходна улица не е голяма и може с бавно темпо да бъде обиколена в рамките на 15-20 минути. След като стигнахме до края й, трябваше да решим дали да продължим към стария град или да се върнем обратно и към вилата, където да си починем и да изчакаме жегата да намалее. Надделя второто мнение, което беше правилно, защото изкачването по каменистите улички на стария град в тази жега можеше да бъде доста неприятно и опасно преживяване. Преди да стигнем обратно до крайбрежната алея и колата, успяхме да си вземем и да опитаме от местния сладолед – не беше лош, но и не беше нещо впечатляващо. В центъра на Охрид и недалеч от крайбрежната алея има и магазин Ramstore, от където може да си купите вода, бира и основни хранителни стоки. Тук всъщност с учудване разбрахме, че цените на едни и същи стоки са с 50-60% по-евтини тук в сравнение с България, а имаше и такива, при които разликата беше 100%.
На снимката: Гледка към езерото от Villa Chingo;
Около 10 минути шофиране ни деляха от Villa Chingo. Стаите ни вече бяха готови, така че този път вече нямаше пречка да се настаним. Тук за първи път успяхме да се насладим на невероятните гледки към езерото, които се откриваха от терасите на вилата. От тук се вижда както голяма част от езерото, така и самия Охрид, със Самуиловата крепост над град. Както щяхме да се убедим по-късно, гледката щеше да е невероятна както през деня, така и вечер, когато слънцето залезе и градът бъде обагрен от различни светлини.
След 2-3 часа почивка в Villa Chingo беше станало вече около 18.00 часа. Слънцето беше започнало да се скрива, което направи времето далеч по-поносимо в сравнение с обедния пек. С колата отново се придвижихме до крайбрежната алея на Охрид, където обаче този път намирането на място за паркиране се оказа по-трудна задача. Места за паркиране имаше по-далеч от центъра, но поне тук не се плащаше за паркирането. Хората явно бяха чакали времето да стане по-хладно и бяха наизлезли по улиците на Охрид. Крайбрежната алея беше пълна с хора, а такова се оказа положението и из целия град. Възползвахме се от приятното за разходка време и се помотахме покрай езерото, докато не стигнахме близо до ресторант Lihnidos, който бяхме посетили по-рано през деня. От тук решихме да продължим покрай езерото и да се насочим към стария град на Охрид. Добре запазените сгради (макар и повечето да са превърнати в ресторанти), тесните калдъръмените улички, множеството цветя навсякъде около вас, ще ви разкрият наистина един чудесен Охрид. Разходката, макар и смущавана понякога от преминаващи коли (беше учудващо как местните маневрираха из наистина тесните улички), беше наистина приятна, а падналия вече мрак и светлините на сгради създават едно особено настроение и усещане.
Докато се разхождахме из стария град, стигнахме до църквата „Света София“ (Света Софиja). За съжаление, поради провеждан концерт в църквата, същата беше затворена за посещения, поради което можеше да се разгледа само отвън. От църквата, ако тръгнете по улица Илинденска (една доста стръмна калдъръмена улица), ще стигнете за около 5-6 минути до една от големите забележителности на Охрид – Античният театър (Антички театар). Прилича доста на античния театър в Пловдив, но определено може да се каже, че българският вариант е доста по-красив, а и по-запазен в своя автентичен вид. От Античния театър на Охрид са оцелели местата за публиката, въпреки че не изглеждаше съвсем това да е автентичния им вид, а по-скоро дори и те да са претърпели значителна реновация. Над самата сцена пък има изградена модерна стъклена козирка, което по-скоро разваля допълнително целия облик на забележителността. Ако се продължи нагоре от Античния театър лесно може да се стигне до Самуиловата крепост и намиращите се около нея антични църкви на Охрид. Тъй като вече беше станало късно и въпросните обекти бяха затворили, решихме че е безсмислено да продължим с изкачването към тях и да го оставим за утрешния ден.
От Античния театър се върнахме надолу по същата улица, по която бяхме стигнали до него. Тъй като беше станало време за вечеря, започнахме да се оглеждаме къде да седнем – изборът от ресторанти в стария град на Охрид е наистина голям, но вечер всичко беше препълнено и на 3-4 места нямаше и една свободна маса, на която да се седне. Така стигнахме до ресторант Момир (Ресторан МоМир), където освен че имаше свободни места, се оказа че готвят и много вкусно. Определено няма да сгрешите, ако при посещение на Охрид посетите този ресторант поне веднъж. Обслужването е на особено високо ниво, с много любезен персонал, а храната ще задоволи и най-капризните. В допълнение, ресторантът е на самия бряг на езерото, така че ще може да се насладите и на красивите гледки към него (при нас последното много не стана, защото вече беше станало тъмно и почти нищо не се виждаше от езерото, но пък усещахме последното по приятния полъх на вятъра).
След като приключихме с вечерята, се насочихме към централната пешеходна улица. Тук лудницата от хора беше станала още по-голяма, независимо че часът беше около 23.00. Деца, възрастни, местни и туристи – всички щъкаха наляво-надясно и се наслаждаваха на приятната лятна вечер. Ние бързо преминахме отново през супермаркета Ramstore, взехме си нещо за хапване и пийване и се прибрахме във вилата. Завършихме вечерта уморени от интензивния ден, пътуването до Охрид, но и наслаждавайки се на вечерните гледки към езерото и града. След полунощ вече беше време за сън и презареждане на батериите, защото ни чакаше още по-интересен ден, с посещение на немалко обекти.
Към втория и третия ден от пътеписа ни „С автомобил до Охрид“;
Пътепис: С автомобил до Охрид /ден 1/
В случай че търсите хотел в Охрид, може да направите резервация чрез формата за търсене на оферти на Booking.com по-долу и да се възползвате от възстановяване на сума между 3% и 10% от стойността на вашата резервация след приключване на вашия престой в хотела. Повече може да прочетете в раздела „Как да резервираме хотел по-евтино“:
По-долу може да видите интерактивна карта относно Охрид и Охридското езеро, която ви позволява да се ориентирате не само относно разположението на тази града и езерото, но също така ви предлага три интересни опции- да получите информация за трафика в града в момента /кои са натоварените пътища и кои улици са по-малко натоварени/, да получите информация относно най-добрите пътища за транзитно преминаване около Охрид, а така също да получите информация и относно велосипедните маршрути в района: