Герб на Белград:
Столица на Сърбия от 1840г., Белград е град от стратегическо значение, изиграл важна роля за успеха на не един или двама владетели. Градът днес наброява според последни преброявания около 1.5 млн. души. През втората половина на 19-ти век Белград започва постепенно да се превръща в модерна европейска столица, макар че прекрасната крепост Калемегдан носи със себе си белези и свидетелства за бурното историческо минало на града. Разположен между главната крепост и парка Калемегдан е Старият град на Белград /Stari Grad/, където може да се видят останки от османските времена. Улица „Княз Михаил” /Kneza Mihailova/ e центърът на социалния и търговски живот в града. Дълга, предназначена за пешеходци улица, тя е оградена от красиви сгради от 19-ти век и изпълнена с много магазини, из които посетители може да се видят през целия ден.
На снимката: Белград е разположен на кръстопът не само между важни европейски пътища, но и на мястото, където се срещат реките Сава и Дунав;
Белград може да се определи като динамичен град, в който през пролетта и лятото всички може да видите тълпи от хора от улиците, и то по всяко време на денонощието. Когато става дума за нощен живот, то сръбската столица е една от водещите дестинации в Европа, особено като се вземе в предвид почти безкрайния брой от барове и клубове. Градът се намира на стратегическо място, където се пресичат реките Сава и Дунав. Именно това разположени е било източник на слабост, но и на сила, през вековете. Трябва да се отбележи, че в своята история Белград е бил превземан около 60 пъти – от келти, римляни, хуни, авари и други. Натискът над град от външни градове продължава и през 20-ти век, когато градът търпи сериозни бомбардировки по време на Втората световна война, а през 1999г. издържа 78 дни на въздушни удари на НАТО.
Дори и бурното минало на Белград и Сърбия не може обаче да ни отклони от мнението, че сръбската столица е един доста живописен град. Смесването и сливането на архитектурни стилове може да бъде отблъскващо, особено когато един ред с красиви стари сгради е прекъснат от следвоенно „творение”, нямащо нищо общо като визия и стил с останалите сгради наоколо. Все пак, не може да се отрече, че в Белград може да се видят и доста на брой масивни сгради и такива с фасади стил „Арт Нуво”, свидетелстващи за времето, през което градът е бил под контрола на османците и на Австро-унгарската империя.
На снимката: Крепостта Калемегдан, извисяваща се над реките Дунав и Сава;
Най-впечатляващата атракция на Белград е крепостта Калемегдан. Извън пределите на едноименния парк се намира Старият град, в чиято мрежа от тесни улички са скрити останалите забележителности на Белград. В южна посока се намира централният площад на Белград, носещ името „Площад на Републиката”, както и бохемският район Скадарлия, отвъд който може да се намерят още няколко интересни забележителности, които заслужават внимание. Сред тях е и една от най-големите в света православни църкви. Ако търсите място за почивка и отдих, то трябва да се насочите в западна посока, през моста над река Сава. Там се намира зеленият квартал Земун. Заслужава си да видите също така и остров Ада Циганлия – местният миниатюрен плажен курорт.
Най-доброто време за вашето посещение:
Сърбия има климат, подобен на този в останалата част от Югоизточна Европа, въпреки че рядко тук става толкова горещо, колкото Гърция през летните месеци, или студено както в Румъния през зимата. Освен ако не планирате ски ваканция в Сърбия /в страната има няколко много добри курорта за тази цел/, препоръчваме ви да не правите своето посещение през зимата. Времето през зимните месеци е студено, като не са редки снеговалежите. В някои от по-евтините хотели в Белград може дори да срещнете проблеми с отоплението. От друга страна, летните месеци рядко са горещи, макар че ако посетите страната /и Белград в частност/ през август, може да усетите и по-сериозни горещини.
Най-общо казано, най-доброто време за посещение е по всяко време между края на пролетта и началото на есента. В зависимост от личните ви интереси, може да опитате да съчетаете посещението си в Белград с някое интересно събитие, което се провежда в града или на територията на Сърбия, а именно: любителите на музиката може да съчетаят посещение на Белград с известния фестивал за поп и рок музика „EXIT”, който се провежда през месец юли в град Нови Сад, или пък да съчетаете посещение с тромпетния фестивал Драгачево, провеждащ се в Гуча /Западна Сърбия/ през месец август. В самия Белград всеки октомври се провежда традиционен музикален фестивал на класическата музика. Добра идея би било и ако може да съчетаете посещението си с религиозни и културни тържества, като православния Великден. Може да заключил, че месеците май, юни и септември са най-благоприятни за посещение на Белград, макар че май и юни може да бъдат по-влажни.
На снимката: Един от входовете на крепостта Калемегдан;
Транспорт:
Транспортната система в Белград, а и в по-голяма част от Сърбия, почива на автобусните линии. Всички градски райони в страната се обслужват от местен автобусен транспорт, а в по-големите градове автобусните линии са допълнени от трамваи и тролейбуси. За пътуване по дадена линия по принцип се заплаща твърда сума. Обозначаването на линиите в повечето случаи е на кирилица, което е добре дошло за всички нас, макар че в сръбския език си има и особености. Обозначаването на линиите понякога става и с някоя забележителност или район, през който минава маршрута на линията, което може да създаде трудности с ориентирането ви, ако не сте проучили предварително нещата. Не са обаче редки случаите, в които автобусите въобще не са обозначени като маршрут – в такива случаи е добре да попитате някой от пътуващите или сами водач на превозното средство. В зависимост от размера на превозното средство, може да заплатите билет на самия водач, а когато става дума за по-големите, съчленени тролейбуси заплащането може да стане на кондуктор в задната част на превозното средство. Цените на билетите са ниски.
Ако се чудите как да се придвижите из Белград, то може да помислите и за вземането на такси. Хващането на такси в Белград не е трудно, защото таксиметрови коли има из целия град. Като изключим мошениците, които се въртят около летището и ж.п. гарите на Белград /картинка, позната ни и от България/, таксиметровите шофьори обикновено са честни и полезни. Ако в колата не видите броя, добре е да се споразумеете в самото начало за цената, която ще трябва да платите за планираното пътуване до желаната дестинация.
На снимката: Църквата „Свети Сава“ в Белград;
Както вече отбелязахме и по-горе, в основата на градския транспорт на Белград стоят автобусите. Тук функционира модерната билетна система „BusPlus”, чрез която се осъществява контрол при използването на градския транспорт. В градския транспорт на сръбската столица може да използвате безконтактни смарт карти „BusPlus” при всички форми на местен транспорт – трамваи, автобуси, тролейбуси, както и при влакови пътувания в района на Белград /т.нар. BG Voz/. Картите, които може да си закупите, са четири вида- персонална карта, неперсонална карта, хартиен билет и електронен билет. Отделно има и няколко други видове билети- за единично пътуване, за пътуване в рамките на 90 минути, карта за 1, 3 или 5 дни, както и групов билет.
Персонализираната безконтактна смарт карта е предплатена карта, която съдържа лична информация и снимка на ползващото я лице. Тя не може да бъде прехвърлена на трето лице. В зависимост от предплатената сума, картата може да бъде валидна за срок от 15 дни, или за целия месец – за неограничен брой пътувания през целия ден /от 4.00 часа сутрин до полунощ/. При всяко влизане в превозното средство картата трябва да се валидира чрез поставянето й на четец за карти. Този тип карта е добра възможност да спестите пари, ако планирате да останете в Белград за по-дълъг период от време /поне 15 дни/.
Неперсонализираната безконтактна смарт карта не съдържа данни за дадено лице. Тя позволява пътуване до 90 минути и трябва също да се валидира при всяко качване на превозното средство на местния градски транспорт.
Може да си закупите и хартиена електронна смарт карта за 1, 3 или 5 дни. Картата се валидира при закупуването й, като изтича с изтичането на съответния период на валидност, като се гледа моментът на валидацията й. Все пак тази карта подлежи на валидация при всяко качване в градския транспорт, като четецът на карти ще ви предоставя на своя дисплей информация за вашата карта при всяка валидация.
Хартиен билет може да си закупите при пътуване в местния градски транспорт, като водачите също продават такива билети. Водачът издава и разписка, която следва да съхранявате до края на пътуването си. Тези билети са с цена от 150.00 сръбски динари при пътуване в зони 1 и 2 на града; 300.00 динара при пътуване в 3 зони; 400.00 динара при пътуване из всички зони.
Пътниците в градския транспорт на Белград може да си закупят и дневен билет за 1, 3 или 5 дни /24 часа, 72 часа или 120 часа/, който е валиден за пътувания от 4.00 часа до полунощ. Дневният билет за 1 дена е валиден за срок от 24 часа, считано часа на закупуването му /примерно от 10.00 часа сутрин до 10.00 часа на следващия ден/, като този билет струва 280.00 динара. Тридневният билет струва 720.00 динара, а петдневният билет – 1100.00 динара.
На снимката: Църквата „Свети Марко“;
Храни и напитки:
Сръбската кухня представлява микс от ориенталска, централно-европейска и местна балканска кухня, като предлага голямо разнообразие от ястия. Освен в ресторанти и „kafanas” (еквивалент на механа), сърбите консумират много фаст фууд, особено скара за обяд, както и сладкиши по всяко време и с всяко ядене. Сръбската кухня е тежка, с много калории. Месото, сладкишите и местните зеленчуци доминират в сръбската кухня.
В следващите редове ще ви представим някои от най-популярните ястия на западната ни съседка. Едва ли ще можем да ви изненадаме с изброените ястия и продукти. „Cevapcici”, или кебапчета на български език, са почти подобни на тези, които може да откриете и в България. Сръбските ćevapčići са изработени от говеждо, агнешко или свинско, или смесени. Обикновено се сервират на плоча от по 5-10 парчета, както и в пърленка (lepinje или somun), с нарязан лук, заквасена сметана, каймак, айвар, извара, млян червен пипер и сол.
Плескавицата е също особено популярна в Сърбия, като може би отстъпва само на „cevapcici”-те. Става дума за плоско парче месо, което се сервира с каймак, млечен сос, айвар или урнебес /пикантна салата/. Лесковачката плескавица (плескавица от Лесковац) е един от най-известните видове в Сърбия и обикновено се прави от говеждо или свинско, много пикантна и поднесена с лук. Има обаче и други начини за сервиране на плескавица, както е в случаите на Šarska и Hajdučka плескавица. Šarska плескавица се прави от говеждо месо и се пълни с кашкавал. Hajdučka плескавица се прави от говеждо месо, смесено с пушено свинско месо.
На снимката: Местната баница;
Типичната за Сърбия баница се казва гибаница. Това е и един от най-известните видове сладки продукти тук. Прави се от тънки слоеве тесто със сирене, като яйцето се изсипва върху тях. Когато говорим за сладки неща, то може да се огледате за т.нар. „крофне”. Това са понички, които се пълнят с желе, мармалад, конфитюр или шоколад. Може да срещнете и такива с крем или сметана, но обикновено тази разновидност е по-рядка.
Друго традиционно местно ястие е салата Урнебес, която е типична за района на Ниш и южна Сърбия. Тя се прави от сирене, смесено с люти чушки, сол и други подправки. В зависимост от използвания вид чушки, салата може да бъде по-лека до много лютива. Обикновено се сервира като гарнитура към скара. Понякога при правенето й се използва и чесън.
Най-известната сръбска напитка е ракията. Най-често срещаните видове са: ракия от сливи Sljivovica; ракия от кайсия – Kajsijevača; ракия от дюля – Dunjevača; ракия от круша – Vilijamovka. Има и други варианти, като ракия от череша, с лечебни били (Stomaklija) и мед – Medovača. Съдържанието на алкохол варира между 30% и 40% обикновено, но може да намерите и съдържание до 50%.
Сред любимите напитки на сърбите трябва да се постави и „Pelinkovac” – горчив ликьор на основата на пелин. Съдържанието на алкохол е 28% -35% . Напитката е с много горчив вкус, наподобяващ този на Jagermeister. По отношение на бирата, в Сърбия има няколко пиворарни, които произвеждат както местни марки, така и международно признати такива. Най-популярните местни марки бира са Йелен /Елен/ и Лав /Лъв/.
На снимката: Около площада на Републиката;
На снимката: Централна търговска улица в Белград;
Знаете ли, че:
Първото кафене в Европа е открито в Белград през 1522?
По-долу ще видите списък на основните забележителности на града, които не бива да пропускате. С кликване върху името на забележителност ще се отвори допълнителна страница с детайлна информация за обекта – историческа информация, местоположение, както и практическа информация за посещението на този обект:
2/ Православната катедрала на Белград;
3/ Площад Република;
В случай че се нуждаете от хотел в Белград, може да намерите оферти за места за настаняване на следния линк. Благодарение на програмата за сътрудничество между Booking.com и Градовете на Европа/Cities of Europe, при всяка направена през този линк резервация може да си върнете до 10% от сумата на вашата резервация след приключване на вашия престой в избрания хотел.
Белград
Важно: Статията предоставя информация за Белград, Сърбия. Тук ще намерите полезна информация за града и неговите забележителности, информация за транспорт до града, както и съвети за разглеждане на местните забележителности. Статията е последно обновявана от нашия екип на 28 Октомври 2016г.
По-долу може да видите интерактивна карта относно Белград, Сърбия, която ви позволява да се ориентирате по-добре относно разположението на града, но също така ви предлага три интересни опции- да получите информация за трафика из района в момента /кои са натоварените пътища и кои улици са по-малко натоварени/, да получите информация относно най-добрите пътища за транзитно преминаване из района, а така също да получите информация и относно велосипедните маршрути в района.