Църквата-музей "Света София" – град Истанбул, Турция
В продължение на почти хиляда години, „Света София“ /Aya Sofiya/ е била най-голямото затворено пространство в света, предназначена да покаже силата и богатството на византийските императори на техните собствени поданици, както и на високопоставените чуждестранни лица. Разположена между двореца Топкапъ и Синята джамия, върху древния акропол /първият хълм на Истанбул/, църквата е доминирала силуета на града за около хилядолетие, преди куполите и минаретата на джамиите в града да започнали да оспорват нейното превъзходство през 16-ти век. Като се има предвид превратностите на времето, през които е преминала сградата през вековете, може да се каже, че е изненадващо, че „Света София” все още се издига пред всички нас. През последните години е свършена доста реставрационна работа, целяща да подобри екстериора на църквата, състоящ се от каменна зидария и тухли.
На снимката: „Света София“, Истанбул;
„Света София”, или „църквата на Божествената Мъдрост”, е третата църква с това име, която се издига на това място. Издигането й е станало през 6-ти век по заповед на император Юстиниан след като нейният предшественик е сринат до основи при бунтовете от 532г. Работата е възложена на архитектите Антимий от Трал и Изидор от Милет, които трябвало да създадат сграда, съчетавайки елементи по начин, който бил напълно непознат за византийския свят. Сградата не трябвало да има съперник, както и да нямало възможности дори да се помисли за нейно копие. „Света София” остава важен символ на византийската власт дълго след като самата империя е унищожена, като с идването на османските турци по тези земи, сградата става нещо като фикс идея на най-великия от османските архитекти, Мимар Синан, който посветил живота си на това да надмине техническите постижения, постигнати с изграждането на църквата.
На снимката: Интериорът на църквата-музей;
Сградата впечатлява със своя 30-метров купол, който се издига сякаш от само себе си над привидно празно пространство, без да е налице подкрепа от солидни колони. Това е считано за безпрецедентно постижение за онова време, а отчитайки отвесните размери на проектираната конструкция, историци и архитекти предполагат, че „творците на Света София” са знаели със сигурност, че плановете им ще успеят. Първоначалният строеж на сградата отнема само 5 години, но след около 20 години и няколко земетресения централният купол пропада. Задачата за неговото възстановяване е възложена на Изидор Младши, племенник на един от първоначалните архитекти. Той увеличава височината на външните контрафорси и на самия купол, отстранява големите прозорци на южната и северната арки на тимпана, като по този начин започва едно постепенно запушване на прозорци, което води и до полумрака, в който се разхождат днешните посетители на църквата-музей.
На снимката: Куполът на църквата;
Най-лошото оскверняването на църквата е през 1204г., когато тя е плячкосана от католическите войници по време на Четвъртия кръстоносен поход. Олтарът е разбит и поделен между войниците, висящите платна били изпокъсани, а златните и сребърни резбовани елементи са изнесени. Стигнало се до там, че било позволено на проститутка да седне на трона на патриарха, да пее и да танцува, подигравайки се по този начин с химните и шествията в църквата. Два и половина века по-късно, през 1452г., Византийската църква с неохота приема съюз с католиците, надявайки се, че западните сили ще се притекат на помощ на Константинопол срещу турците, но вече било прекалено късно. На 29-ти май 1453г., градът пада в турски ръце. Мехмет Завоевателят отива до църквата „Света София”, премахва всички църковни реликви от сградата, а в последствие той произнася и молитва в нея. По-късно е изградено дървено минаре в югозападния ъгъл на църквата, като то е запазено на това място чак до края на 16-ти век, когато Мимар Синан е призован да възстанови сградата. Обширни възстановявания са извършени по мозайките на църквата през 19-ти век от швейцарските братя Фосати, но поради чувствителността на мюсюлманите относно мозайките, същите били покрити. Ангелите, които били изрисувани от Фосати в западните части на кораба на църквата, дори се сдобили с медальони, които скриват лицата им. Сградата продължила да съществува като джамия, докато през 1932г. не са извършени нови реновации, а през 1934г. „Света София” е обявена за музей.
На снимката: Един от добре запазените стенописи, представящи Христос;
Основното тяло на сградата се доближава до куполна базилика, с основна осмоъгълна форма, разделена на две, и добавен правоъгълник с купол. По този начин „Света София” е както централизирана, така и с куполна форма – комбинация, която добива популярност сред важните паметници от 6-ти век. В същото време обаче тя е запазила надлъжната си ос и страничните крила. При диагоналите на осмоъгълника има полукръгли ниши (exedrae). Галериите, които следват линията на тези ниши около сградата, са поддържани от ред колони и от четири стълба, които са и в основата на самия купол. Най-красивите от вътрешните декорации са мраморите и мозайките. Ако погледнете внимателно обаче, ще видите, че голяма част от „мраморните” стенни панели са всъщност Trompe-L’oeil /интересна техника, при която предметите изглеждат като триизмерни/, като те обхващат области, където са се намирали фрески и мозайки. От мраморните елементи, които са останали, има такива парчета с лилав цвят, представляващи египетски порфир – рядка вулканична скала, която не е добивана по онова време и би трябвало да е донесена от друго място.
На снимката: Стенописът с Богородица и младенеца, заобиколени от императорите Юстиниан и Константин;
Колоните, подкрепящи галериите и стените на тимпана, са от мрамор „Верд антик”, а тези в горните галерии на нишите са от тесалийски мрамор. Колоните отгоре и отдолу в галерията не са подравнени една над друга, което се счита също за доста дръзко архитектурно решение. Относно колоните в нишите, поетът Паулус Силентариус пише: „Човек се чуди на силата на този, който смело поставя шест колони над две, и не трепва пред това да постави техните основи над празното пространство“. Горе, в западната галерия има огромен кръг от зелен тесалийски мрамор, който отбелязва позицията на престола на императрицата. Византийските мозайки били така създадени, че когато се погледне към тях да може да се види от разстояние стойността на тяхната изработка, а трептенето на светлината, отразяваща се в парчетата злато и стъкло, които са внимателно вградени, дават сякаш живот на мозайките. Остатъците от мозайки, както и малкото останало от използваното тук злато, датират от шести век. Някои от най-красивите оцелели примери за тези мозайки може да се видят под сводовете на южната галерия и в нартекса (входната веранда).
На снимката: Михрабът;
Фигуративните мозайки, всички от които датират от периода след иконоборческата епоха (726-843г.), са разположени в притвора, наоса, горната галерия и вестибюла. Някои от най-впечатляващите са в южната галерия, където, освен две изкуствени мраморни врати при западната стена на стълба, може да се види и добре осветена мозайка, изобразяваща Христос, Богородица и Свети Йоан Кръстител. Въпреки че тази мозайка е частично повредена, трите лица са добре запазени: това на Йоан Кръстител е особено изразително, като предава голяма болка и страдание, докато Богородица е представена със сведен поглед и израз на скромност и смирение.
Върху източната стена на южната галерия, граничеща с апсидата, може да се види мозайка на Христос, ограден от император и императрица. Надписите над главите им гласят „Зоя, преблагочестивата Августа” и „Константин, верен император на римляните, мономах“. Смята се, че двете фигури са тези на Константин IX Мономах и императрица Зоя, която управлявала Византия заедно със сестра си Теодора, преди да се омъжи на Константин, третият й съпруг.
Друга мозайка в южната галерия, която датира от 1118г., изобразява Богородица с младенеца между император Йоан II Комнин и императрица Ирина, и техния син принц Алексий, добавен по-късно. Тук творбата е доста по-жива, като лицата на фигурите са изпълнени с изрази. Принц Алексий, който умира скоро след като е направен този портрет, е представен като болнав младеж, а лицето му сякаш вещае преждевременна смърт. Друга мозайки включва Богородица и Младенеца в апсидата, а една от най-красивите от всички мозайки в „Света София” е тази на Богородица и детето, оградени от двама императори. Тя се намира в предверието на Войните, което сега служи като изход и за да го видите, трябва да се обърнете и да погледнете нагоре, след като сте преминали през прекрасния Портал на императора. Датираща от последната четвърт на 10-ти век, мозайката показва император Юстиниан, от дясно на Богородица, предлагащ модел на Света София, докато император Константин предлага модел на град Константинопол. Това е единствената мозайка, която е била правилно осветена, а ефектът трябва да е близък до целения от художниците.
На снимката: Поглед от второто ниво;
Също така да се отбележи и известната колона на плача, разположена в северозападния ъгъл на пътеката и обикновено разпознаваема по това, че привлича тълпи от посетители. Според една легенда от около 1200г. тук се е появил Свети Григорий Чудотворец, като се вярва, че влагата от колоната има лечебни свойства. Това, което е останало от времето, когато „Света София” била джамия, са михрабът, ложата на султана, както и огромните дървени табели, които носят свещените ислямски имена на Бог, на пророка Мохамед и първите четири халифи. Те, както и надписът върху купола от калиграфа Азе Ефенди, датират от момента на възстановяването от братята Фосати.
Полезна информация за Света София:
Адрес: Света София, Султанахмет, Истанбул, Турция;
Телефон: +90 (212) 522 17 50;
Работно време:
Лятно работно време /15-ти април – 25-ти октомври/: от 9.00 часа до 19.00 часа;
Билети се продават до 18.00 часа;
Зимно работно време /26-ти октомври – 14-ти април/: от 9.00 часа до 17.00 часа;
Билети се продават до 16.00 часа;
Църквата-музей „Света София” е затворена в първите дни на Рамадан, а при останалите празници работи при съкратено работно време;
Цени на входни билети:
Билет за възрастни – 40.00 TRL;
Ако сте си закупили карта „5 days Museum Pass Istanbul” /цена 85.00 TRL/, посещението ще ви бъде безплатно;
Важно: Статията предоставя информация за църквата-музей „Света София“ в Истанбул, Турция. Тук ще намерите полезна информация за забележителността и какво трябва да знаете за посещението й – работно време за посещение, цени на билети и др.. Статията е последно обновявана от нашия екип на 06 Декември 2016г.
Света София
По-долу може да видите интерактивна карта относно църквата-музей „Света София“, която ви позволява да се ориентирате по-добре относно разположението на църквата, но също така ви предлага три интересни опции- да получите информация за трафика из района в момента /кои са натоварените пътища и кои улици са по-малко натоварени/, да получите информация относно най-добрите пътища за транзитно преминаване из района, а така също да получите информация и относно велосипедните маршрути в района.